а/ промяна в предмета на задължението – най-често срещания, напр. вместо пари се дължи вещ.
Трябва да се ограничи от даването в изпълнение – разликата е в последователността на двата договора – даването има само погасителен ефект, докато новацията има и правопораждащ.
б/ смяна на основанието на задължението - остава непроменено по предмет, но се счита, че то е възникнало от друг юр.факт, т.е. променят се т.нар. естествени последици.
в/ остатъчен вариант – всякакви други промени в новия дълг в сравнение със стария.
2.Субективна новация – новият дълг се различава от старият по някоя от страните.
В зависимост от това коя страна е променена има:
а/ активна новация – при нея е сменен кредитора;
б/ пасивна новация – сменен е длъжника.
По дефиниция новацията е договор между досегашния кредитор и длъжник.
При активната новация, третото лице заменя кредитора, а при пасивната това трето лице ще смени длъжника.
Като въпросът е дали това трето лице ще влезе в договора?
Да, третото лице във всички случаи ще е страна по договора , т.е. субективната новация има три страни по договора – досегашните две и третото лице, независимо дали то ще стане кредитор или длъжник. Нашето право не допуска в пасивната новация да не участва стария длъжник
Чл. 20а (1) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
(2) Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Правни последици
Старото задължение се погасява заедно с привилегиите, а на негово място възниква ново задължение.
Поръчителство, залог, ипотека са акцесорни спрямо главния дълг, следователно погасили се главния дълг се погасяват и акцесорните.
Новият дълг при новацията е необезпечен със старите възражения.
Новацията внася промяна в облигационното отношение, рискът е, че могат да се загубят привилегиите.
ОПРОЩАВАНЕ
Сподели с приятели: |
