1. Обща характеристика на община Крумовград 6 Местоположение, граници и обхват 6



страница16/19
Дата21.09.2017
Размер2.02 Mb.
#30717
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Качество на водните ресурси


Рамковата директива за водите изисква постигане на ,,добро екологично състояние” на естествените води и ,,добър екологичен потенциал” на изкуствените и силно модифицирани водни тела до 2015г. За осъществяването на тази цел е необходимо да се подобри ефективността на контролната дейност върху емитерите на отпадъчни води, заустващи в повърхностни води, а често и върху източниците на дифузно замърсяване.

Съгласно разработената система за контрол, пунктове за оперативен мониторинг се поставят в онези водни тела, които са в лошо състояние и съществува риск да не постигнат добър статус към 2015 г. На територията на Крумовградска община е разположен следният пункт за оперативен мониторинг на реки – р. Крумовица – преди устие. В тези пунктове се извършва физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води. При подбора на показатели за оперативен мониторинг се използват биологичните елементи, индикативни за степента на антропогенно въздействие върху качеството на водите. Физико-химичният мониторинг се извършва по 34 показателя за екологично състояние /основни и специфични/, свързани със замърсяване на повърхностните води с органични вещества, метали и металоиди.

При оценката на химичното състояние на повърхностните водни тела, са разглеждани т.нар. приоритетни вещества като са съпоставяни с определените стойности на стандартите за качество, въведени от Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, транспонирана в Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители. Екологичното състояние на повърхностните водни тела се оценява в пет класа: много добро,, умерено, лошо и много лошо. На таблицата по-долу е представено състоянието на р. Крумовица съгласно набавените данни.


Пункт

BG3AR200R009 – р. Крумовица и притоци

показател

Биологични елементи

ФХ елементи

Екологично състояние/ потенциал

Химично състояние

Общо състояние

състояние

Добро

Добро

Добро

Добро

Добро

Таблица 46: Резултати за екологичното състояние на р. Крумовица
От таблицата ясно се вижда, че екологичното състояние на река Крумовица е добро като при сравняване на резултатите от мониторинга през предните няколко години, се наблюдава тенденция за запазване на доброто състояние на реката. Хидробиологичният мониторинг от своя страна също не показва съществени различия, като р. Крумовица и притоците й са определени като пресъхващ тип реки със силно изразено лятно маловодие. При тях се приема, че състоянието е добро/много добро в диапазона БИ 3-5.

Най-голям риск за екологичното състояние на реките оказва недоизградената канализационна система на гр. Крумовград (без кв. Изгрев), при която отпадъчните битово-фекални води се вливат директно в река Крумовица, което е и една от причините за високата концентрация на биогенни елементи. Отделно, обезлесените склонове способстват за формирането на интензивен склонов отток, който отнася използваните в селското стопанство торове и препарати в реките. Съгласно нормативните изисквания на РИОСВ-Хасково, максималното разрешено зауствано водно количество за канализационната система на гр. Крумовград е 98616 м3/год. За територията на гр. Крумовград (без кв. Изгрев) няма изградена пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) въпреки залегналите изисквания от Европейската комисия относно населените места между 2000 и 10 000 екв. ж. до 2014г., като към момента изграждането на такава не е започнало. В общината са въведени в експлоатация няколко малки ПСОВ на с. Егрек , с. Студен кладенец, и кв. Изгрев, гр. Крумовград.

Подземните води в района на община Крумовград са контролирани от РИОСВ-Хасково и са обхванати от национална мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води в следните хидрогеоложки пунктове: Кладенец, с. Странджево, Дренаж, с. Странджево, ПС Крумовград – 3 Кладенеца, гр. Крумовград, Извор ПС Кандилка. По отношение на подземното водно тяло Пукнатинни води – Крумовград – Кирковска зона, което е разположено в Източните Родопи и е част от мониторинговия пункт при с. Кандилка не се установяват отклонения от ПС на наблюдаваните показатели и най-общо се определя като тяло в добро химично състояние. Останалите подземни тела също се характеризират с добро химично състояние.

На територията на общината са разположени язовирите „Сливарка“ 1 и „Сливарка“ 2, които се категоризират като потенциално опасни, но с основен изпускател в изправност. Отделно в рамките на общината е разположен и яз. „Студен кладенец“, собственост на „НЕК“ ЕАД с изграден ВЕЦ с инсталирана мощност 64 000 кВт и нетен напор 57,5м. По данни на РИОСВ – Хасково, за язовир „Студен кладенец“ през 2012г. се констатира отклонение от нормите за добро състояние по показателите: фосфор общ, цинк и кадмий. От проведения мониторинг през 2012г. в пункта яз. „Студен кладенец“ - стена са установени стойности за показател кадмий, които не превишават максимално допустимата концентрация, но средногодишната стойност (СГС) отчетена за 2012г. превишава СГС- СКОС за кадмий – 0.00015 mg/l при твърдост на водата от 100 до <200mg СаСО3/l. За пункта яз. „Студен кладенец-стена“ от имисионния мониторинг проведен през годините до 2011г. не са констатирани превишавания на средногодишната стойност на СКОС за кадмий, въведени с Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители. Имайки предвид периода, в който се констатират превишение на СГС на СКОС за кадмий, вероятни причини са пролетно-есенните дъждове и смесването на водите от повърхността и утайките натрупани през годините. При извършваните анализи за химичното състояние (приоритетни вещества) се констатират периодични отклонения от стандартите за качество на околната среда (СКОС) по показател кадмий, което определя и лошото химично състояние на водното тяло. Като най-силно е замърсен участък от язовира може да се определи опашната част, където се заустват непречистените води от канализацията на гр.Кърджали, както и промишлените води от ОЦК-Кърджали. В този участък има голямо количество утайки с високо съдържание на тежки метали и органични вещества, натрупани през последните десетилетия.

Най-общо казано, с изключение на локалните замърсявания, констатирани при яз. „Студен кладенец“, водните ресурси в общината са в добро химично и биологично състояние, но следва да се обърне значително внимание на изграждането на ПСОВ.




    1. Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница