1. Обща медицинска практика: характеристика и особености
Изтегляне 78.49 Kb.
|
Свързани:
Колоквиум copy, Колоквиум copy
- Навигация на страницата:
- 18. Организация на палиативни грижи в условията на обща практика.
| Профилактиката на заболяванията е най-известната и едновременно с това най-специфичната област на превантивната медицина. Приема се, че тя е свързващото звено между клиничната и превантивната медицина, тъй като се извършва и при хора, които имат вече заболяване. Съдържанието на профилактиката на заболяванията представлява сложна съвкупност от разнообразни по вид и характер дейности при здрави и болни лица, за да бъдат постигнати следните цели: – Предотвратяване (недопускане) на възникване на нови заболявания 157 – Откриване и разпознаване (диагностициране) на заболяванията в най-ранните стадии на възникване – Осигуряване на “нормално” (без отклонения в здравето) завършване на основни физиологични състояния в индивидуалния живот на човека – Недопускане на поява на рецидиви на вече “излекувани” заболявания – Предотвратяване на възникване на усложнения в процеса на развитие на хроничните заболявания – Предотвратяване или намаляване на степента на тежест на инвалидизация на болните. 4 вида профилактика на заболяванията: 158 1. Преморбидна профилактика (т.нар. първична профилактика) 2. Протоморбидна профилактика (т.нар. вторична профилактика) 3. Интраморбидна профилактика (т.нар. третична профилактика) 4. Постморбидна профилактика.
Протекцията на здравето е превантивна дейност, която е насочена към създаване и поддържане на здравословна околна среда на човека (природна, трудова и др.). Тя има няколко основни направления на дейност, сред които найважно значение имат: 1) охраняване (недопускане) на околната среда от неблагоприятни за здравето промени или от появата на болестотворни фактори 2) отстраняване (оздравяване) на болестотворни и рискови фактори от средата 3) предотвратяване на срещите на човека с вредните фактори на средата или намаляване на честотата и тяхното времетраене 4) осигуряване на защитни средства за човека от вредните фактори, ако попадне в такава среда. 18. Организация на палиативни грижи в условията на обща практика. При много болни с различни тежки заболявания, при които медицината не разполага с ефективни средства, последната част от техния живот преминава в дома при семейството (неопластични, сърдечно-съдови и др.). Статистическите данни показват, че около 70% от болните умират в дома. Това е причина общопрактикуващият лекар в сравнение с всички останали лекари най-често да се „грижи” за тях и да извършва специфични видове медицински дейности. Работата на лекаря с умиращите е много трудна, води до голямо отрицателно психо-емоционално натоварване, изисква висок професионален морал и компетентност. При здравната помощ на болните в терминални състояния общопрактикуващият лекар извършва дейности, които условно могат да се разделят в 3 основни групи: – психологична подкрепа на болните – отстраняване или намаляване на силата на измъчващите и неприятни симптоми и усложнения – болка, задух, повръщане, запек, безсъние, безпокойство, декубитус, кръвотечение и др. – психологична подкрепа на членовете на семейството и поддържане на неговите усилия за оказване на грижи за болния. Особено важно значение имат психологичната подкрепа и борбата с болката. Методите и начините на тяхното извършване се изучават по време на обучението по различните клинични дисциплини. При обслужването на болните в терминални стадии, независимо от тежкото състояние, “чувството за безсилие” и очаквания фатален край, общопрактикуващият лекар трябва да спазва определени правила, които са утвърдени от вековната практика: – да облекчава с всички позволени методи и средства физическите и психичните страдания на болните – да не прилага безполезни изследвания и лечебни методи и средства – да не допуска изолация и изоставяне на болните – да оказва непрекъснато психологична подкрепа на болните и членовете на техните семейства. За човека смъртта е естествен завършек на неговия живот, при която лекарите и членовете на семейството трябва да изпълняват своите човешки, професионални и морални задължения, за да бъде тя с по-малко страдания и при запазване достойнството на умиращия. 19. Основни симптоми при палиативни пациенти и поведение на ОПЛ. Палиативните грижи са специализирани медицински грижи, които имат за цел да облекчат състоянието и симптомите на пациенти, страдащи от сериозно заболяване, както и да понижат техните нива на стрес.Успехът на палиативните грижи се изразява в подобряването на качеството на живот на засегнатите пациенти и тяхното семейство. Това може да бъде постигнато с помощта на специално обучен екип, който включва лекари, медицински сестри и други специалисти, които работят съвместно за постигане на оптимални резултати. Видът на палиативните грижи зависи от конкретните нужди на съответния пациент, а не от прогнозата на неговото заболяване. Те могат да бъдат прилагани по всяко време в хода на болестта и нейното лечение, както и във всяка една възраст. Колкото по-рано започнат този тип грижи, толкова по-добри ще бъдат резултатите за пациента. Най-често от палиативни грижи имат нужда пациенти, които страдат заради тежките симптоми и предизвикания стрес от тяхното заболяване. Пример за такива заболявания са различните онкологични заболявания, застойната сърдечна недостатъчност, хроничната обструктивна белодробна болест, бъбречно заболяване, болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, латерална амиотрофична склероза и много други. Възможни са и педиатрични палиативни грижи. Те са насочени към облекчаване на симптомите на някои сериозни медицински състояния сред децата, които включиват генетични заболявания, тумори, подпомагане на недоносени такива, неврологични заболявания, сърдечни нарушения, белодробни изменения и други. Най-честите симптоми, които подлежат на терапия са болка, задух, умора, запек, гадене, загуба на апетит и затруднения сън. Освен тях, за специалистите е много важно да помогнат на своите пациенти и техните семейства, да се справят с депресивните, тревожните и стресовите си състояния. Медицинският персонал, който полага този вид грижи, отделя необходимото време, за да помогне на своите пациенти да съпоставят избора си на лечение с целите, които имат. Това дава повече контрол на пациентите върху собствените им грижи, в резултат на което се подобрява и качеството им на живот. По-този начин хората придобиват увереност и самочувствие. Педиатричните палиативни грижи, от друга страна, са насочени към цялото семейство. Те помагат за комуникацията между отделните членове на семейството и медицинските специалисти, както и за координацията на последващите грижи. По този начин може да се постигне оптимално решение, което да съответства на нуждите на пациента и на ценностите, традициите и културата на цялото семейство. Изтегляне 78.49 Kb. Сподели с приятели:
|