1. Обща медицинска практика: характеристика и особености
Грижи за здравите – отговорностите на ОПЛ
Изтегляне 78.49 Kb.
|
Свързани:
Колоквиум copy, Колоквиум copy
- Навигация на страницата:
- Аналгетиците
| 20. Грижи за здравите – отговорностите на ОПЛ.
17 и 9 тема 21. Подход при пациент с главоболие. Рецептори на болката няма в костите на черепа, мозъчното вещество, епендима, съдови сплитове на мозъчните вентрикули. Главоболието е симптом, който се появява при различни заболявания. класификация на главоболието: Мигрена, главоболие при напрежение, клъстерна цефалгия и хронична параксизмална хемикрания, разнообразно главоболие, не свързано със структорни увреждания, главоболие вследствие на травма, главоболие вследствие на разстроено кръвообращение, главоболие при вътрешно черепни нарушения, но недължащи се на кръвоносната система, главоболие, свързано с употреба на вещества или преустановяването им, главоболие, причинено от инфекция на организма, главоболие, дължащо се на метаболитно разстройство, главоболие или лицева болка, свързана с патология на черепа, шията, очите, ушите, синусите, зъбите, устната кухина или други лицеви и черепни структури, краниални невралгии, болки в нервни стволове, некласифицирано главоболие. За избора на правилен подход при лечението главоболието се разгледжда според патогенезата му. По този принцип то се разделя на следните типове: 1. Когато произходът на болката е от кръвоносните съдове. Болката се появява при прекомерно разстягане на кръвоносните съдове при пулсовата вълна на кръвта или при изпълването на кръвоносните съдове с кръв, особено на вените, които се намират в състояние на хипотония; при напрежение на съдовете в резултат на повишен обем. При прекомерно растягане на съдовете при пулсовата вълна на кръвта, страдащият изпитва ритмична болка, синхронна на пулса и чувства тъпи удари в главата. Пулсиращата болка може да се появи при всички случаи на несъответствие на тоничното съпротивление на стената на кръвоносния съд на силата на пулсовата вълна на кръвта. Такава болка се появява при хората с артериална хипотония, когато в резултат на психически стрес или физическо натоварване се повишава артериалното налягане, както и при хора с вегетосъдова дистония по време на криза. При артериална хипотония главоболието преминава от пулсиращо в тъпа, подтисната или болка, обхващаща цялата глава. При спазъм на кръвоносен съд пациентът се оплаква от чувство за напрежение, рязка или тъпа болка, гадене, притъмняване пред очите, световъртеж, лицето е бледо. Това главоболие се случва при симпатико-адренални кризи и хипертония. При нарушаване на венозния оток от вътрешността на черепа (например продължително лежане без възглавница) се появява венозно главоболие. При недостатъчен тонус на вените или непосредствена увреда на вените при системни съдови заболявания изпълването на венозната система предизвиква чувство на тежест в главата, тъпа обхващаща болка, усилваща се при продължителна работа в наведено положение, при повишаване на вътрешното налягане в гърдите, пристъп на кашлица, смях. Главоболие се развива при хемореологични нарушения (повишаване на вискозитета на кръвта), които водят до влошаване на микроциркулацията и тъканната хипоксия. Втори тип Главоболие вследствие на мускулно напрежение. Това е най-разпространеното главоболие. Обикновено се дължи на психично натоварване от остър или хроничен стрес. Причинява се от повишен тонус на меките тъкани на главата. Пациентите се оплакват от усещане за стягане на главата. Главоболието е дифузно, двустранно, като едната страна може да наболява повече от другата. За този тип не е характерна пулсиращата болка. Когато болката е силна са възможни световъртеж, гадене, остра реакция на звукове и шумове. Обикновено продължава през целия ден и нараства вечер. Може да се продуцира освен от стрес и от неестествени пози на тялото – продължително седене пред компютър, шофиране, работа с дребни предмети и др., което предизвиква продължително напрежение на очните и шийните мускули. Това главоболие зависи от положението на главата през деня и при сън. Оплакването се усилва при кашляне, ходене, смях. Главоболието също така се усилва или провокира от понижаване на атмосферното налягане, температурата на въздуха, от рязката промяна в метеорологичните условия. Главоболие вследствие на болка в областта на главата и шията, обусловена от дистрофични процеси в гръбначния стълб – остеохондроза, артроза и др. Най-често оплакването, в този случай е тъпа, всеобхватна болка, усилваща се към тила или в областта на челото, слепоочията и очите, съпроводена с усещане за прилив на кръв, бледо лице, затруднено дишане, наличие на „торбички“ под очите. Трети тип Настъпва при изменения на вътрешното налягане и дислокациите на вътречерепните структури с натоварване на обвивките, кръвоносните съдове и нервите в черепа. При нарушаване на вътрешночерепното налягане се променя разположението на вътрешно-черепните структури, вследствие на което се изпитва главоболие. При хипертензия болката, сякаш идва от „дъното на мозъка“, усилва се при кашляне и напрежение. При хипотензия се получава напрягане на обвивките. Болките се усилват при стоене, при ходене всяка крачка води до остро, рязко усещане. Четвърти тип Главоболие вследствие на невралгия. Причинява се от дразнене на нервите от ендоневралните или екстраневралните патологични процеси. При този тип главоболие са характерни: пристъпи на болка, които продължават няколко минути или секунди на определен кратък интервал. Пристъпът може да се провокира от дразненето на определени зони. Болката ирадиира в съседни или отдалечени части. Болката е остра, пронизваща, режеща, рязка. При нея страдащият „замира“ и избягва каквото и да било движение с главата. При невралгия може да се изпитва и болка от мускулно напрежение, която не прикрива острата и рязка невралгична болка. Пети тип Психогенното главоболие се появява на фона на психични разтройства – истерия, хипохондрия, депресия, фобия и др. - и има хроничен рецидивиращ характер. Болката е интензивна, мъчителна, провокира се от стресови ситуации, и др. Главоболието може да е и от смесен тип, вследствие на промени в кръвоносната система, от мускулен произход, невралгия и психогенни фактори. В основата на всеки тип главоболие стоят определени патогенетични механизми, които определят клиничните особености на болката. За успешното диагностициране и лечение от съществено значение е разпознаването на типа му. При пациенти с различни нозологични форми механизмът на главоболието може да е еднакъв, което определя и идентичността на лечението. И обратното, при пациенти с една и съща диагноза механизмът на болката може да е различен, което и налага различно лечение. В някои случаи към даден патогенетичен механизъм след време се добавя друг като се появява главоболие от друг тип. Например, при мигрена се появявява и главоболие вследствие на мускулно напрежение. При правилна терапия на водещия механизъм на главоболие, „вторичното“ намалява или изчезва. При комбинация на различни патогенетични механизми помага единствено комбинирано лечение. За определяне на болката и интензивността й се предприема: измерване на тонуса и напълването на кръвоносните съдове на мозъка, биоелекричната активност на мозъка и мускулите на повърхността на главата, ехоенцефалограма, МРТ, изследване на нивото на моноамини в кръвта и гръбначно-мозъчната течност. Тъй като патогенетичните механизми на главоболието са различни, ефективни са различни видове лекарства. Широко приложение имат: Аналгетиците – наркотични или нестероидни противовъзпалителни средства. Ограничено е изписването на наркотичните аналгетици, тъй като те могат да доведат до зависимост. При нестероидните противовъзпалителни средства главна роля играят периферните механизми с подтискане на медиатрите на болката на ниво чувствителност на нервите. Комбинирането на лекарства от тази група не повишава ефективността им. Ефект се постига при комбинация на слаби наркотични аналгетици (кодеин, оксикодон и др.) и нестреоидните противовъзпалителни средства. Изтегляне 78.49 Kb. Сподели с приятели:
|