Медицинско интервю: Провеждането на медицинското интервю с болния е втори етап на медицинската консултация и е основна техника за получаване на “анамнезата на болния”. Анамнезата представлява съвкупност от минали и настоящи сведения (факти), връзки и отношения и тяхната интерпретация от пациентите. Провеждането на медицинското интервю изисква от общопрактикуващия лекар да използва специфични комуникативни методи и техники.
Независимо, че медицинското интервю заема изключително важно място в медицинската консултация, то самостоятелно не може да “достави” цялата информация за болестта на пациента. Това се дължи на обстоятелството, че чрез него се получава информация, характеризираща предимно субективната страна, т.е. отрицателните и неприятни усещания и чувства на пациента, изразени под формата на симптоми.
І част: - ориентирано към пациента интервю
- отворени въпроси
- окуражаващи жестове, паралингвистични елементи, паузи на мълчание
ІІ част: /когато се очертае проблема/
- центрирано към лекаря интервю
- затворени въпроси /напр.”Към гърба ли върви болката?”/
Обяснение и договаряне
В интервюто обяснението може да бъде използвано като форма на отговор на пациента. Уменията да се обяснява са от съществено значение. Важно за ОПЛ е не само да се постави диагнозата, но достъпно да се обясни на пациента какво тя значи и пациента да разбере.
