Философски учения на либерализма и консерватизма

12.Философски учения на либерализма и консерватизма

Тези идейни учения са предмет на изучаване на политическа философия. Знанието за значението на тези факти.

2.Обществените институции.

Характерни белези:

Политическата философия е възникнала в Англия. Най-напред възниква либерализма, а след това консерватизма.

І.Политическата философия на либерализма.

От латинското “либерали” – свобода. Същинското развитие от началото на 19в. във Англия. Свързана е с борбата на основните свободи на личността.

1.Определение: *Доктрина прокламираща политически и религиозни права и свободи в духа на Великата френска революция; *Икономическа доктрина враждебна на монопола на държавата и нейния контрол върху средствата за производство; *Единна традиция, в която присъства модерно за това време схващане за човека и обществото.

Елементи: индивидуализъм; егалитаризъм(равен); универсализъм – утвърждаване моралното единство на човешкия род; мелиоризъм – вяра във възможностите за поправяне и подобряване.

2.Историческа ретроспекция:

а)Аристократически Л.

б)Социален Л – 19в. и началото на 20в.

в)Неолиберализъм – от края на 60те години до днес.

Възникването на Л. е свързано с Хобс(1588-1678г.), Спиноза(1632-1677г.), Джон Лок(1632-1704г.), Хобс – “Левитян” – войната е естествено състояние за всички и всякога. Проповядва силен индивидуализъм. Отхвърля наследственото право на власт.

Спиноза – обявява се за свобода на личността. Властта и обществените права са взаимообусловени.

Джон Лок – идеи: пълня свобода на индивида; пълна свобода на хората да се разпореждат с имуществото и с личността си; централните въпроси за право – живот, на свобода и на собственост; връзката между правата на личността, право на лична собственост и право на индивида; политическа свобода и равенство.

Адам Смит – “Изследване на природата и причините за богатството на народите. Идеи: дейността на хората, освободени от политически ограничения способства за развитието на общественото благосъстояние; човешкото общество се развива на стадии.

3.Век на Л. – 20в.

Възникването на Л. партии. Задълбочаване на либералполитическите и икономическите идеи и първи опити за тяхната материализация. 20в. скъсва с класическия аристократичен Л.

Джон Бентъм – основоположник на утилитаризъм – важен е не произхода на градското общество, а неговата цел. Той формулира два стимула: страх от болка; стремеж към удоволствие.

Ценностите са равностойни на удоволствие. Понятията като правителствени институции са фиктивни.

Джон Мил – той проповядва планиране на политически и социален ред. Довеждане на утилитаризма до край.

Етатизъм(дъжава-“ета”). Държавното вмешателство в свободата на индивида.

Идеята за социална държава тръгва от 90те години на 19в. Това е нова идея за либерализма. Държавата е свойство за регулиране на социални конфликти. Д. чрез своята фискална политика осигурява необходимите средства за социално слабите. Философът Кейнс разработва своята теория “Държава на всеобщото благоденствие”. В периода между двете световни войни “Отвореното общество”.

Неолиберализъм – той представлява своеобразен консенсус. Консерватизъм и либерализъм се обединяват. Установяване на социален минимум. От тезата за равенство либерализма премина към идеята за свобода. Свързване на класическите либерални идеи с консервативните на свободния пазар.

Джон Роуз и Нозик.

4.Ценностна система на либерализма:

а)възприемане на теорията за естественото състояние;

б)политическият ред трябва да съответства на естествените права и закони. Това се решава от разума;

в)човекът по природа е разумно същество и трябва да създава разумни общества;

г)всички културни явления са продукт на целенасоченото съзнание;

д)негативизъм към традицията на традиционните ценности;

е)естественото право на човека означава, че всеки политически съюз е сбор на равноправни индивиди;

ж)гражданското общество е договор. Неговият мотив трябва да бъде консенсуса. Елементи;

з)вярност към свободното предприемачество.

ІІ.Политическа философия на консерватизма(К.).

К. включва идеи и школи, които водят началото си от древността – Платон, Аристотел, Макиевели.

1.Определение: Понятието К. носи известен отрицателен оттенък “консерварен” – запазване. За пръв път се използва във Франция по време на реставрацията 1818г. Използвана е от Шатобриян. През 30те години на 19в. се използва в Англия в партиите на торите(консерваторите). В Англия се използва като свещенност, сериозност. Този термин се поражда като реакция и противопоставяне на революцията. Начин да се обособи аристокрацията.

К. – определение на темперамент.

-ситуационен К. – особен модел на поведение;

-политически К. – теоретическа постановка.

Политическия К. се базира на унаследени традиционни морални норми, идеи и институции.

-К. като философска система се занимава с човешката природа и природата на обществото с цел защита на съществуващия порядък. К. е интелектуално политическо движение на модерната ера, което се ражда заедно с нея, тъй като е насочено срещу нея. К. доктрина е създадена за защита на традициите. Тя е антимодерна.

2.Историческа ретроспекция.

А)Аристократически К. – от края на 18 до средата на 20в.

Б)Неоконсерватизъм – до наши дни. Започва като критика и интелектуална реакция. Възниква като контрареволюционна доктрина.

За баща на аристократическия К. се счита Едмънд Бърг – “Размисли за революцията във Франция”. Идеи: *запазване на древните морални традиции, уважение към мъдростта на предците; *негативно отношение към радикалното отвличане на ценности и институции на обществото; *разбиране на обществото като една духовна реалност, крехка структура; *човешкият разум е ограничен във своите възможности. Произтича течение – “антирационализъм” – невяра в разума.

Жозеф дьо Местър и Алексис дьо Догвил. Бърг отрича правата на човека след ВФР. В съвременността К. традиция се продължава от Томас Пейн, Николай Бердярев. Американският К. е по-различен от европейския. Американският традиционализъм се формира чрез заимстване от европейския. Пазарен К. като реакция на новия курс на Рузвелт.

Неоконсерватизма – явява се като реакция на кризата на държавно монополистичните форми на американския К.

Според Бердяев К. поддържа връзката във времето като съединява бъдещето с миналото. “Историческия К. е борба на вечността с времето на нетленното срещу тленното”.

Идеите на Маргарет Тачър и Рейгън.

3.Ценностна система:

а)обществото е характерна формация на природата;

б)обществото няма договорна природа;

в)държавата е вторична по отношение на груповото общество, имаща морално религиозна основа. Смисълът на обществото на човека е във вътрешното религиозно смирение.

г)политиката е подчинена на религиозния морал;

д)в действието си човек не е длъжен да се ръководи сляпо от егоистичните си интереси;

е)човекът по природа е несъвършен и неразумен, подвластен на върховното падение. Поради това демократичното управление е опасно, е морално порочно. Хората по рождение са неравни;

ж)притежаването на собственост има роля за постигането на липсващата социална стабилност;

з)разделението на класи и слоеве е необходимо;

и)съществуването на елит и аристокрация е залог за разумно обществено устройство. Основна ценност на консерватизма е свободата, но не и равенството.

Наблюдава се намаляване ролята на идеологията. Програмичният подход – реален подход, делово решаване на проблемите. Центристки подход да намерят израз в парламентарната демокрация.

Идеология – начин на политическо мислене. Силно типични за тоталитарните общества. Партиите на запад са обособени в идеологически или идейни фамилии. Наличието на такива съвкупности е предпоставка за стабилност, отразява ясно изразена структура на политическа конкуренция.

Характеристиката на партиите свързани с дадена фамилия.

-фундаментални възгледи за отношението между индивид, общество;

-ролята на държавата при регулирането на икономиката, социална и духовна област. Понятията лява, дясно са остарели. Говори се за широк демократичен център.

Партийната фамилия е еднопартийна.

1.Либерална партия – добавя се и определението свободен. Като наследник на идеите за свобода на индивида. Борба за установяване на конституционен принцип. Съществуват радикални и консервативни партии. Целта е осигуряване на индивидуалната свобода.

Стратегически цели на ЛП.

-отрицателно отношение към държавата и нейната бюрокрация, заради намесата й в личния живот.

2.Консервативни партии. Те са като реакция на идеите на Великата френска революция. Още тогава са получили името контрареволюционери.

-търсене на компромиси за избягване на конфронтацията;

-поява на силен прагматизъм;

-търсене на решение чрез консенсус.

Идеологическо основа: схващането, че човешката природа не се променя. Личността се нуждае от пряко ръководство и не бива сама да определя поведението си. Привързаност към традиционните ценности. Необходимост от силна държавна власт. Защита на държавните институции. Строго спазване на йерархията. КП не са против социалните промени и борбата срещу бедността. Те защитават монополите.

3.Социалистически и социалдемократически партии. Социализмът оказва въздействие предимно върху работническата класа. Във Западна Европа има друго значение от това в комунистическите държави. Комунистически интернационал.

Белези:

-диференциация във обществото на бедни и богати;

-намеса на държавата в икономиката.

Демокрацията може да бъде достъпна само когато…

Необходимост от преразпределение на благата. Те са за национализацията, без да се посяга на дребната частна собственост.

4.Християндемократически партии – различават се от католицизма. Свързване на християндемократичните идеи с католическите.

Идейни основи на християндемокрацията. Съчинение в способностите на човека. Привързаност към частната собственост. Коопериране и интеграция между социалните групи.

5.Комунистическите партии – тяхното влияние е различно.

Характерни черти:

-искане на по-голяма социална справедливост;

-искане на по-големи данъци за богатите и социални програми за бедните;

-искане подобряване системата на образование и здравеопазване;

-използва само легални средства в борбата за реализация на програмата.

6.Партии на зелените.

Те са много популярни в някои страни и почти неизвестни в други. Имат нетрадиционни политически идеи.

ПЗ смятат, че трябва да се живее в равновесие с природата. Качеството на живота са свързани и с природосъобразният начин на живот. Силна обвързаност с идеята за опазване на природата и екологията. Премахване на ядрената опасност във всичките й проявления. Те считат, че сегашните партии са олигархични и лидерски. Обявяват се за пряко политическо участие и нов тип партийни норми. Да има смяна на депутати на две години.

7.Неофашистки партии.

Обикновено носят други имена – Национален фронт и т.н. Стремеж към установяване на тоталитарен режим. Интересите на нацията са над интересите на нацията. Към тях се присъединяват хора, които се чувстват застрашени. При фашизма има пълна нетърпимост към всичко чуждо. Те се определят като крайно десни. Те поддържат свободния пазар, но са против едрия капитал.


14. Избори и избирателни системи

Псефология – тя изследва гласуването, видовете избирателни системи, избирателното положение на гр. Методите са статистически и социологически. Съществува професионална агенция. Използваните методи в социалните проучвания се базират главно на анкети и интервюта, беседи и т.н. Техника на панели(дъска). Сондажът е класика. Представителна извадка.

Статистическия анализ представи нови възможности за откриване на закономерности.

Карл Дойч, Адорно

Псефологията все по-активно използва и други средства.

І.Мястото на изборите в демократичния процес.

Схващането се развива значително по-късно. Първите наченки на връзката на изборите и народния суверенитет са през 19в. Те влизат в дефиницията за демокрация. Демократична е онази страна, чиито управляващи са избрани чрез всеобщи избори. Изборите са акт признат от законите и правилата на дадена структура – държава, партия, сдружение, клуб, асоциация, чрез който всички или повечето й членове избират по-малка група от личности, които да изпълняват властови функции. Политиката по своя характер е акт на делегиране на власт, чрез който гражданите суверенно изразяват своята воля за съставяне на изборни форми.

Избирателите имат определено социално значение, което е свързано с утвърждаването на демокрацията:

-Те са един от механизмите за вземане на политически решения;

-Политически отговор на електората на действията на управляващият елит;

-Изборите са организационна форма, чрез която гражданите участват в политическия процес;

-Те са обща черта на всички политически системи в света.

Универсални ф-ции на изборите: осигуряване на възможност за широко приемане и предаване на властта; свойство за пренасяне на политическата периферия в центъра на управляващите. Равенството на гласоподав. съдържа три елемента. 1)Всеки да има лесен достъп до мястото на гласуване. 2)Да бъде… 3)Всеки глас да има точна тежест. 4)Политическото равенство означава правото да бъдеш избиран и да избираш. 5)Възможност за тайно гласуване.

-Изборите са един от механизмите на влияние на управляването над управляващите;

-Изборите са израз на демократична класова борба и конкуренция, при която класовата борба се институционализира. Те са израз на общия морален ред.

-Изборите са метод за демократичен контрол на управляващите от страна на управляването. Без избори нарастват своеволията на власт имащите. Клапан за изпускане на социално напрежение.

Групи за натиск. Общественото мнение.

-Изборите са най-добрият начин за подобряване, подбор и селекция на политическите лидери и политическия елит.

Изборите са един от основните елементи в демократичния процес. Дават реална възможност на гражданите да участват в него. У избирателите се създава усещането, че те са интегрална част от демокрацията.

2.Историческа ретроспекция.

Според Морис Дюверже съществуват две теории: електората на функцията; правен електорат – теория за фракционният суверенитет. Всеки гражданин трябва да има право да избира и да бъде избиран.

Всеобщото избирателно право почива на следните принципи:

-то е всеобщо;

–еднакво избирателно право – един човек, един глас;

-директно избирателно право – възлагат непосредствено своя глас;

-тайно гласуване.

1848г. – млади революции в Европа. Започва борба за пълноценно избирателно право. Форми на ограничаване на правото на съществуване: започва се с ограничено избирателно право. Гласуват тези, които могат да платят пряк данък(електорален ценз). Образователен ценз.

Всеобщо избирателно право – ограничение: по пол, възраст, непригодност – отнемане правото на гласуване поради извършено престъпление или при влязла присъда, по расова и национална принадлежност. В САЩ в някои щати е имало забрана негрите да гласуват, по гражданство - по рождение, при придобиване на гражданство или при двойно гражданство; по отношение на военното съсловие; чрез характера на избирателните секции да са еднакви или близки по размер.

3)Етапи:

а)Ограничено избирателно право;

б)от 1779г. – стандартизиране на избирателното право;

в)Възникването на масовия електорат. Отпадат повечето ограничения;

г)Масовост на изборите. Поради несъвършения характер все още съществува разлика между подадени гласове и избирани кандидати;

д)Окончателно установено демократизиране на всеобщо избирателно право;

4.Избирателни системи – няма строга класификация. Проф.Баламезов, проф.В.Ганев.

Резделение: 1)Избори с мнозинство(мажорите). 2)С пропорционален избор. Според влиянието върху политическите партии.

Мажоритарни: Система за избор на личности. Осигурява само косвено и приблизително. Предимства – простота и лесна избираемост за избирателите, стабилен парламент и правителство, стимулира се коалирането, двуполюсен парламентарен модел. Класическа мажоритарна система - решаващи са личните и професионални качества на кандидатите. Безпринципни коалиции. Може да насърчи корупцията.

Видове мажоритарни избирателни системи:

-обикновена, свързана е с едно гласуване(уникоминална в едномандатен район). Избран е този, който получи най-много гласове;

-в два тура – плурикоминална. За избран се счита този, който спечели мнозинството;

-система на ограничения глас или комулативен. Нито една партия да не може да вземе всички мандати;

Пропорционални избирателни системи – осигурява представянето на различните партии пропорционално на получените гласове. Гласува се с партийни листи. Възможност за разпределяне на мандатите на мнозинството и малцинството. Прилага се в над 60 държави;

-отразява относително вярно присъствието на партиите. По-справедлива е от мажоритарното;

-осигурява представителство и на малките и на големите партии;

решаващи са идеите и политическите програми на партиите;

-изключва се корупцията и непарламентарните;

-отдалечава избирателите от кандидатите;

-чести сблъсъци на парламента.

Разновидности:

1)Системи на пълни пропорционални представителства – депутатските мандати се разпределят чрез съществуващите партийни листи.

2)Системи на ограничени представителства.

3)Смесени системи – върви се от мажоритарни към пропорционални. Започва процес на заимстване на елементи от мажоритарната в пропорционалната. Смесен модел е използван в Дания през 18в.

И трите вида имат своите плюсове и минуси. Важно е да се възприеме една система, хомогенност, стабилност и политически предпочитания.

15. Формации(групи) за натиск, лобиране. Социално партньорство
1.Гражданското общество и неговото функциониране.

Терминът идва от теорията и практиката на либералната демокрация и е свързан с принципи от основите на тази демокрация. То означава и всичко онова, цялата дейност на гражданите насочена към удовлетворяване на техните интереси.

Гражданското общество е явление, означаващо непосредствена среда, в която хората живеят заедно с извършваната от тях многообразна дейност. То съществува от дълбока древност, макар и твърде условно.

През Средновековието не може да се говори за групово общество тъй като тогава идеята за гражданско участие в управлението не съществува. Тази идея се заражда по времето на абсолютизма, но започва да се развива след него. Смисълът е да се постигне такава организация на обществото, при което гражданите от една ще се самоуправляват, сами ще определят поведението на институциите върху тях и от друга страна гражданите ще противодействат на прекалената централизация на властта и злоупотребите с нея. В съвременното общество гражданското общество съществува и се развива предимно в държавите с либерална демокрация.

Две тенденции в гражданското общество: -намаляване пряката форма на управление на Д чрез участие на гражданите в традиционни форми на политическа активност като избори, членство в партии.

-увеличаване на интереса на гражданите към неправителствените структури. Чрез К. се постига хармонизиране на личните, частните, специфичните интереси с обществените интереси.

В Англосаксонската традиция съществува понятието тръст. По-късно това понятие се пренася в търговската дейност. Средствата за тези дейности се събират от тези дружества.

В САЩ участието в държавната дейност не се счита за особена привилегия, не се фетишдира; възприема се като едно то многото възможни дейности. За американското общество е характерна склонността към общинска идеология. Пример: войната с бедността при Кенеди и Джонсън -> използват се, създават се децентрални граждански механизми за участие в тази кампания. След това гражданите участват в преразпределение на субсидиите. Пример с Англия – трейдюниони – профсъюза. Тази форма за участие на гражданите е свързана с асоциации в цяла Европа.

В Германия главно след ВСВ се развива гражданско движение, гражданско общество. Може би затова групите за натиск там са много силни, натиск върху управленските и законодателните органи. Дори някои политически партии възникват във връзка с тази идея(партията на зелените).

В източна Европа преди 1989г. не може да се говори за участие на гражданите, за такава традиция – за гражданско общество. Тогава съществува т.нар. командно-административен метод. След 89г. е налице една силна тенденция към създаване на гражданско общество. Една от проявите е създаването на много граждански асоциации, сдружения, фондации с идеална цел, неправителствени; не са подчинени директно на партийните интереси. Общата тенденция е търсене от страна на гражданите за механизми и средства, чрез които да развиват паралелна дейност със държавните органи.

2.Място и роля на групите за натиск в политическия процес.

Под структури на гражданско общество се разбират най-често неправителствените организации. Други елементи – групите за натиск, неформални обединени съюзи, сдружения, църкви, църковни организации, синдикати, профсъюзи и т.н.

Най-дейни в гражданското общество са групите за натиск, предизвикани от някаква необходимост. Различни по обхват, обем, ресурси, активност. Някои от тях имат милиони членове; същевременно може да има групи за натиск от по няколко члена.

По-важна е целта: да влияят върху формирането на определена държавна политика и върху нейното прилагане, т.е. влияние върху властта.

Ролята на гражданското общество е в пряка връзка с характера на политическия режим.

При авторитарни и диктаторски режими силно ограничени. Причината е страха от евентуални вътрешни проблеми. За това се създават казионни организации, които са вдъхновени от държавата.

При либерална демокрация(Западна Европа, Северна Америка) – гражданските сдружения са символ на плурализма в обществото; по Конституция е заложено функционирането на обществените структури, изразяващи и защитаващи интересите на гражданите.

В националното законодателство се търсят нови и се усъвършенстват стари механизми за гарантиране безпрепятственото функциониране на групите за натиск. Групите за натиск играят съществена, ключова роля в демократичния, политически процес. Редица правителства сами търсят контакти с такива групи за натиск. Така те са информирани навреме за проблемите на обществото и се консултират с тях за пътищата на решаване на тези проблеми. Като тенденция нараства ролята на международните неправителствени организации на международна сцена. Търси се тяхното съдействие.

3.Различие между партии и групи за натиск.

До началото на 20в. партиите и гражданските сдружения са се разглеждали като едно и също явление. Партиите са били считани като прикритие за групите за натиск. Пръв Макс Вебер разграничава партиите от групите за натиск. Разлика: *При партиите целта е пряко участие във упражняването на държавна власт. *Целта на групите за натиск е въздействие върху държавните органи при вземане на едно решение. *При партията целта е да се вземат депутатски места и да се влияе в парламента. *Групите за натиск влияят косвено чрез изборите и при формиране на държавните органи. *Партиите отразяват определена политическа идеология. Групите изразяват определени интереси на по-тесен кръг от обществото. *Партиите работят в условията на конкуренция по между си, а групите конкурират партията. *Членството в партиите не носи директна изгода. В групите се отива с конкретна цел за решаване на определен интерес.

4.Видове групи за натиск.

А)Групи за индивидуална връзка, съставени от самостоятелно действащи личности(индивидуални контактьори) – отделни индивиди, които осъществяват контакти с политици, висши чиновници, от които зависи или не зависи вземането на едно решение. Това е индивидуален акт, но той най-често води до засягане или отразяване интересите на цяла социална група. Създаване на “приятелски кръгове” със цел използване доверието и подкрепата на високопоставени политици и държавници. Тук има двупосочен интерес, тъй като връзката по този начин решава проблема на кръга. По-късно обаче връзката разчита на подкрепата на кръга.

Б)Аномични групи – обособяват се спонтанно на базата на общи интереси. Без предварителна подготовка се осъществяват акции за решаване на някакъв въпрос. Има случаи, когато външно изглеждащи анонимни групи за натиска са много добре планирани организации.

В)Несоциални групи – липсва строга организация и действията са спорадични като общите действия се базират на траен интерес – етнически, религиозен, регионален. Могат да използват формите на първите два вида групи, но използват и специфични форми – студентските вълнения във Франция през 68г.

Г)Асоциални групи за натиск – имат характера на институции, създават своя организация, имат членска маса, процедури за изразяване на своя интерес, регистрация. Има организации в различни сфери на обществения живот – правозащитни, екологически, религиозни, етнически. Това са изключително активни организации с краткосрочни органи и дългосрочни програми. При тях има изявени лидери, имат възможност за трайно влияние върху политическия процес. Управляващите се съобразяват с тяхното мнение.

5.Лобизмът като политически институт -> специфична форма на дейност на ГН. То е една от многото форми за подкрепа или противопоставяне на властта.

Лоби – от 16в. води началото си от преддверията от британския парламент. Подобни лобита е имало и във манастирите. Това е мястото, където един външен на институцията човек е можел да влезе и да разговаря с нейните членове по даден проблем.

Сега в демократичните общества лобизмът се възприема като специфична политическа дейност на части от обществото, насочен е към конкретни въпроси, за които се иска или търси удовлетворително решение от страна на правителство, партия или други разпоредителни институции.

Лобизма има пряка връзка с регулиращата функция на държавата. Колкото повече се увеличава държавната намеса в обществения живот, толкова повече се засилва дейността на ГН и лобизмът.

Извод: Лобизъм е една от най-силните и най-характерните реакции на гражданското общество.

Лобизмът се установява като политическа институция главно в САЩ и Западна Европа. Присъствието му в обществения живот на тези страни в известен смисъл придобива материален характер като се конкретизира в определена структура.

В тази структура влизат неправителствените организации и други групи за натиск, които въздействат върху правителствените функции. Това означава, че се създават организации, в които участват юристи, консултантски организации и др.

Форми на лобизма:

-личен разговор;

-внушения, изказвания на високопоставени лица;

-подготовка и предоставяне на информация за средствата, медиите;

-организиране на пропагандни кампании;

-натиска на място – писма, телеграми, петиции;

-финансиране на избирателни кампании.

За да се избегне злоупотребата с такива форми на натиск е нужно законодателно регулиране на лобизма(за да се избегне корупцията). САЩ 46г. федерален закон за регулиране на лобизма.

6.Социално партньорство.

Трудностите, които възникват в демократичните държави при реализиране на политическия процес, включени във връзка с лобизма са причина за търсене на нови оригинални форми на развитие на политическата система.

Една от тях е т.нар. социално партньорство или възраждане на идеята за корпоративно управление на обществените процеси (неокорпоративизъм). Той намира израз в съществуването на механизми за консултации и взаимодействие между правителството е големите непартийни граждански организации за натиск. В Австрия е най-силно изявен този механизъм за социално партньорство – води началото си от 47-51г., когато в Австрия се осъществява една нова икономическа политика. Със цел да се овладее голямата инфлация и да се тушира социалното напрежение, което тя поражда, се създава една стопанска комисия, в която под патронажа на правителството се привличат лидерите на всички основни групи за натиск. Това дава положителен резултат. Повтаря се през 58г. от гледна точка на партньорство се възприема въпроса като предателство спрямо интересите на трудещите се.