1. Политологията като академична

7.Управляващ елит

Определение: Управляваща прослойка, чийто състав и характеристика могат да бъдат твърде разнообразни.

Критерии: 1)На базата на различията на умствените възможности. 2)На базата на имуществения признак.

Движение на елита. Макиавели: “Лъвовете и лисиците”(Силата и измама). На тази база се говори за движещи сили в обществото рецидиви, т.е. особени ирационални психически състояния. Най-важни рецидиви са: *институт за комбиниране – въображение, остроумие; *постоянство в целта – консервативно светоусещане за спазване на дадено състояние.

Възходът и падението на елитите се обясняват с различни пропорции в два рецидива. Това обяснява постоянното движение на елита. Гъвкавост; сила; твърдост и постоянство; редуване на сила и измама.

Управляваща класа – важи теорията на Моск. Във всяка общество има две класи хора: 1)Класа, която управлява – тя е по-малобройна, притежава политически функции, които й дават възможност да монополизира властта. 2)Класа на управляваните – тя има възможност да контролира първите по законни и незаконни начини.

Във всеки политически орган има един водач сред лидерите. Между двете възниква натиск отдолу на недоволство на управляваните, който повлиява политиката на управляващите.

Защо съществува ПЕ?

1)В организационен план – само един не може да се справи с управлението. Нужно му е малцинство, което да го поддържа, т.е. елитът е господство на организираното малцинство.

2)Във психологически – обикновено малцинствата се състоят от индивиди, които имат материално и интелектуално превъзходство над другите.

Аристократична и демократична тенденция при управляващия елит.

1)Ар. – тенденция на запазване на властта по наследство.

2)Д – тенденция за обновяване на властта чрез взаимстване на елементи от управляващата класа.

Ар.т. при създаване на УЕ се основава на: богатството; уменията; знанията; морални качества, които най-добре се запазват и развиват чрез традицията. Тя не е определяща в историческо развитие, защото настъпват ситуации, които водят до промени. При ар.т. се създава т.нар. клика – определено количество хора. Установява монополна власт и заема най-важните постове чрез ротация. Това е най-висшия слой.

Следва второстепенен, но много важен слой от управляващата класа. Той е по-многоброен и има всички качества да управлява. Без него е невъзможна социална организация на обществото.

Д.т. по отношение на УЕ. имаме няколко елемента: 1)Подновяване на УК чрез проникване във нея на елементи от долу. 2)Промяна във философските и военни доктрини. Те водят до едно подновяване и замяна в състава на УЕ.

Съществува и клика на парламентаризма. Освен като говорилня и като форум, защитаващ правата на богатите, то при избора приятелите на гласоподавателите ги избират. Мнозинството от гласоподавателите са пасивни.

Има организационни фактори обуславящи необходимостта от УК. *Техническа необходимост от ръководство. *Необходимост от бързо взимане на решение. *Необходимост от добра комуникация между представителите на социалните групи. *Необходимост от професионални знания и умения.

Железният закон на олигархията(власт на богатите) ”Първата проява на професионално ръководство бележи началото на края на демокрацията”.

Олигархията е организация, която ражда господство на избраните над избирателите.

На получилите мандат над далите, на делигатите над делегиращите, който казва организация казва олигархия.

Освен от вътрешно-партийни условия олигархичната тенденция се внася от вътрешно-партийна характеристика. Необходимостта от бързи решения и невъзможността да се консултират с обществото, хората от парламента вземат сами решенията. Тактиката се мени бързо, а стратегията е за дълго.

В името на победата и непосредствената борба, често пъти се жертва демокрацията. Организацията става близка до военното изкуство. Използват се термини като: фронт, позиции, тактическо отстъпление.

Безразличие и апатия на масата.

Тя предоставя на лидерите да вземат решение, което отразява една психологическа потребност от ръководство. Доведено до уродлива форма необходимостта от ръководство се превръща в култ към личността.

Има тенденция лидерите да се “канонизират”, т.е. да се славят и след смъртта си.

Интелектуален фактор за вождизъм.

1)Той се поражда от разликите в нивото на интелекта, обща култура.

2)Неравенство в организационната култура – ораторство, полемизъм.

Ако УЕ е неизбежен шансът за демокрацията е тяхната конкуренция, защото така коригират свои непоправими качества.То дава възможност народът да участва в ПП.

І.Историческа ретроспекция.

Историята на западната демокрация е свързана с историята на политологията и за това тя се определя като парламентарна демокрация. Корените са в Древна Гърция. Еклезия – народно събрание.

В полиса само неговите граждани са имали политически права и граждански права.

В еклезията решенията се вземат от народа. Това е първият парламент. В Рим(сенатска република) има форма на представителна демокрация-плебисцит. В Средновековието традицията се прекъсва. Съществуват духовно-представителни институции.

Държава съсловни събрания

Във Франция - Генерални щати

Германия – Райхстага

Испания – Кортесите

Полша – Сейма

- Артинг

Англия - парламент

За родина на парламентаризма се счита Англия.

Деление на две камари.

Долна – общини;

Горна – лордове.

Парламентарната практика от Англия се разпространява от Европа и от там по целия свят.

Събития за развитие на парламентаризма. 1)Американската война за независимост. 2)Френската революция – 1789г.

ІІ.Парламента като народно представителство.

Произтича от многообразието на интересите в обществото. Парламентът(П) е свързан с общественото развитие и с определение на хората като свободни граждани.

1.Белези на П в отличие в съсловно-представителния институт: а)основава се на народната воля; б)П не е съвещателен, а разпоредителен орган; в)решенията на П не могат да бъдат отменени освен от самия него, независимо, че трябва преди да влязат в сила да се обнародват от държавния глава; г)За съвременният парламент е характерен свободният мандат.

ІІІ.Функции на П.

1.Вземане на политически решения заедно с подготовката за тях.

А)Подготовка за внасяне на проектозакони.

Б)Дебати по проекта.

В)Приемане на решението във: -комисии; -пленарно заседания.

2.Контрол върху изпълнителната власт.

А)Осъществява се още в подготовката.

Б)На етапа на изпълнение на решението.

В)Писмени и устни запитвания към правителството.

3.Получаване на информация и обнародването й.

Отношение към поставянето на политически проблеми и техните изводи.

Задачи: определяне значимостта на проблема; групи за написк и лобитата(групи от специалисти, които се застъпват или не за решаването на проблема); активността на депутата; дискусиите и дебатите в рамките на парламентарната практика.

Приемане на решения, създаване на закони. По определение П е законодателна институция. П има следните свойства: - право на отделните депутати на законодателна инициатива; право на П да гласува годишен бюджет; право на П да внася поправки в конституцията; когато законодателната инициатива произтича от правителството, П обсъжда не първоначалният вариант, а поправките; някои решения се вземат в определен случай не от П, а от народа чрез референдум.

Контрол на изпълнителната власт. Осъществява се в две насоки: 1)Принцип на отчитане на правителството пред П. А)На пленарни заседания и на комисии. Б)Въпроси и питания. В)Дебати по въпроси на депутати. Г)Получаване на информация от всички степени изпълнителна власт(екзикутив).

2)Принцип на отговорност на правителството пред П. А)П назначава и отстранява членовете на изпълнителните органи. Б)Различия в зависимост от това дали държавната глава, министър председателя и други постове на изпълнителната власт се попълват от П. В)Представяне законодателната програма за одобрение от П. Г)П може да разпусне правителството с вот на недоверие.

В някои страни властта на П се уравновесява с възможността на държавния глава или министър председателя да разпусне парламента.

Комуникационна функция на парламента. Възможности: -директно излъчване деня за парламентарен контрол; при открити дебати има възможност за израз на мнения; К функция на П подпомага първите две. Тя дава възможност за прозрачност на политическия процес. Правото на участие на всички граждани чрез информираност.

ІV.Видове мандати на народните представители.

1.Свободен мандат – народният представител е независим от поръченията на своите избиратели. Депутатът е представител на целия народ, а не само на своите избиратели. Избирателите не могат да го отзовават(отстраняват). Свободният мандат е трудно осъществим и проблематичен. Депутатът не може да няма ангажименти от името на други партии.

2.Задължителен мандат (императивен) – отговорност на депутата пред своите избиратели и целия народ. Той може да бъде отзован. Такъв мандат е имало и в съсловните събрания.

V.Парламентарни фракции и типове парламенти.

Чрез компромиси и конфронтация се търси обща воля на плуралистична основа. Чрез партиите се образуват малцинства и мнозинства. ПФ намират израз в работата на парламентарните комисии.

1.Типове парламенти: президентски; парламентарни – монархия, република; при полупрезидентски режим; унитарна държава; парламенти в условията на федерална държава.

При федералният парламент долната камара е орган на общо-федералното представителство. Горната камара отразява интересите на субектите на федерацията – щати, кантони.

VІ.Вземане на решения в П. Става чрез мнозинство – абсолютно; обикновен; висшегласие – 50% + 1%; квалифицирано – 2/3, ¾, 3/5.

І.Определение

А) ИВ- изследвано от:

Монтескьо: законодателната власт е общата воля на държавата, а ИВ се грижи за изпълнението на тази воля.

Решенията на ИВ се контролират от ЗВ. ИВ- постоянно работи.

Русо: ИВ е силата приложена към закона.

Б) Правителство

Монтескьо: ИВ е част от Пр.

Русо:Пр. е междинно тяло между поданиците и законите.

Пр. е синоним на ИВ. В съвременността Пр. и министерския съвет са равностойни. У нас е така още от ТК. В САЩ няма министър председател.

В ИВ съществуват два паралелни апарата:1)политически изпълнителен апарат- ограничен брой политици, които заемат определени постове в Пр., които подлежат на смяна след промяна на Пр.

2)постоянен граждански апарат (изпълнителен) голяма част от преобладаващите държавни административни служители, служещи на държавните интереси.

ІІ. Държавен глава (ДГ)- монарх, президент.

При М постът на държавния глава се наследява. При Републиката се избира за определен период.

Монарх:

Абсолютна монархия (АМ)

Парламентарна монархия (ПМ)

Според вида на монархията се променят прерогативите на монархията.

При АМ – абсолютна власт на монарха, при КМ и ТМ ЗВ се изпълнява от ДГ и П. При КМ ИВ е подчинена само на законите. При ПМ ИВ зависи и от волята на парламента. При ПМ като разновидност на КМ се развива пълната контролна функция на П. При КМ монархът има право да назначава и освобождава министрите. При ПМ той съгласува решенията с П. При КМ ДГ притежава реалната власт. При ПМ, монарха има само представителна, символична функция. При ПМ -"монархът царува, но не управлява”.

Тук са налице два принципа: 1)Всички власти произтичат от народа и се управляват от Конституцията. 2)Монархът няма друга власт освен определената му в Конституцията.

Преимущества на ПМ.

Тя е пригодна при по-ниска политическа култура, израза на властта се възприема по-лесно при наличието на монарха. Има по-голяма приемственост във вътрешната и външната политика. Монархът е символ на национално единство. Съвременната МП не е антипод на демокрацията.

Недостатъци на ПМ:

1)Ограничаване на избирателното демократично начало.

2)Монархът не носи пряка отговорност, няма гаранция, че наследникът на един монарх ще бъде избран.

3)Монархът има неприкосновеност на личността.

Президент:

Представлява държавата в международен план. Чл.91 – Президентът е държавна глава, олицетворява единството на нацията и представлява България в международните отношения. Изборът, функциите и отговорностите на президента се разглеждат според характера на политическия режим.

1)Президентска република. Изборът прилича на ръкополагането. Директно избран от народа. Изборът директно от народа го прави равнопоставен на парламента.

2)Парламентарна република. Президента е номинално висш изпълнител за това, защото правата му се определят от П. Няма реална власт, а е представител. При Пр.Р. има реална власт не може да нарушава законите или пък да пречи за функционирането на ИВ, ЗВ, СВ. В Пр.Р. партиите имат определена роля.

3)Полупрезидентски режим. Съществуват две възможности: - когато президента се избира от парламента, но има засилени функции.

Български президент. Анализ на правомощията. Не особено големи. Морис дьо Верже: Политическият режим в България подобно на този в Ирландия стои на границата между парламентарният и президентският режим.

Основни правомощия: 1)Насрочва избори за НС и органи за обществено самоуправление. 2)Определя дата за национален референдум при решение на П. 3)Отправя обръщение към народа. 4)Сключва международни договори в случаите подбрани по закон. 5)Утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториални единици по предложение на министерския съвет. 6)Обнародва законите. 7)Назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатически представителства и дипломатически постоянни представители в международни организации по предложение на министерския съвет. 8)Дава и възстановява българско гражданство. Освобождава и лишава от такова. 9)Опрощава несъбираеми държавни вземания. 10)Информира НС по основни въпроси в кръга на своите правомощия. 11)Отбрана на страната. Президентът е върховен главнокомандващ. 12)Президентът възглавява консултативният съвет на националната сигурност.

Конституционните правомощия на президента му дават възможност в различна степен да влияе върху дейността на трите власти. 1)Върху ЗВ – чрез отлагателното вето. Връщане на закони за повторно четене. 2)Въздействие върху ИВ – неговото влияние е свързано с възлагане на проучвателен мандат на отделни парламентарни групи – чрез консултативен съвет за национална сигурност както и чрез обръщения, декларации и съставяне на служебни кабинети. 3)Върху съдебната власт – чрез назначаване на главен прокурор, представител на върховния съд. Назначава шефа на национална следствена служба.

Президентът има своя квота в управителният съвет на БНБ.

ІІІ.Съставяне и стабилност на правителството.

Връзката между правителството и избирателите се осъществява чрез партийни и избирателни системи. Изборите легитимират правителството.

-смяна на еднопартийно правителство с друго;

-смяна на еднокоалиционно правителство с друго.

Такава смяна може да доведе до два вида правителство: стабилно и нестабилно. Формирането на правителството и установяването на неговата стабилност върви по няколко пътища: 1)Утвърждаване чрез избори на авторитарни ръководители, кандидати за президентския пост. 2)Утвърждаване на печеливша личност на президентските избори. 3)В други държави избирателите рядко играят съществена роля при определяне на министър председателя и избора на правителството.

Конституционните партии определят своите намерения преди изборите, но правителствата се сменят между изборите.

Във Финландия е силна ролята на президента при формиране на правителството.

Валонци – френско говорещ, говорещи белгийци.

Фламандци – холандци в Белгия.

Решението на министър председателя подлежи на обсъждане. Необходим е баланс между различните течения в парламента.

При нестабилно формираните правителства президентът има думата към програмата и състава на правителството и програмата.

ІV.Компетентност на правителството.

Римски клуб – Затворена структура, в която членуват всички видни политици, интелектуалци, учени. Неговите членове се събират и обсъждат проблемите на съвременността и се опитват да поглеждат в бъдещето. Според тях сегашните правителства се занимават повече с краткосрочни задачи, без да се интересуват за бъдещето и така се натрупват нерешени задачи.

Секторният клуб – при разпределяне на ресурсите министрите с желание и чар вземат повече за себе си и се стига до дисбаланс.

Вземането на решения в обстановката на несигурност води до грешки поради умора, недостатъчно време за размисъл. В резултат на това се счита, че съвременното управление е предвиден двоен риск – изключва се общественото мнение и лидерите се ограничават в тесен кръг на своите съветници. Този начин намалява броя на проблемите и техният действителен състав.

-нараства влиянието на експертите, чиито мнения не често се разбира от лидерите.

Според Р.клуб управлението вече не е монопол на правителството. Необходими са нови структури, нови механизми за реализиране на решенията. В правителствата има хоризонтални сектори разпределени по проблематичност.

Националната политика често е сбор от секторните политики. Това води до дублиране на дейностите и до конфликт на компетентностите, т.е. преплитане на проблемите, навлизане в други сфери и т.н.

Интеграцията на отделни приоритетни области е задължение на президента, министър председателя и парламента.

Р.клуб препоръчва – необходимо е хармонията между дългосрочно и краткосрочно планиране т.е. хармония между тактика и стратегия.

Важен въпрос за ефикасното управление на правителството е равнището на вземане на решения, като целта е да се постигне хармония между централизацията и децентрализация.

1.Недостатък на съвременните правителства – ИВ е засилващата се тенденция към превишаване на правомощията на ИВ за сметка на парламентарния контрол макар и записана необходимостта от контрол във почти всички конституции във Европа – все по-малко ефикасен на фона на увеличаващата се тенденция на превишаване компетентността на изпълнителната власт.

Партиите са политически фракции, на основата, на които са се делили античните републики. Те са групите или клановете около военоначалниците. Те са аристократически групировки, действащи в съсловни представителства. Политически клубове на единомисленици. Масовите народни организации, които обединяват и разделят общественото мнение.

Същинските партии се появяват под влияние на три фактора: – възприемане на принципа за отговорност на правителството пред НС; разширяване на избирателните права; организиране на работническо движение.

Под партия се разбира група от хора за участие в управлението чрез избори. Партийни организации непряко свързани с политиката. Според либерализма ПП са идеологически групировки. Според марксисткия подход ПП са класово-партийните социални интереси над личните. Определяща роля имат материално-обществените отношения. Според институционалният подход определението на партията зависи от тяхната практическа роля в държавата. Според структурно-функционалният и социологическият подход – според мястото и ролята им.

Партиите са доброволни общности, които се стремят да получат властта или да участват при упражняването й.

2.Генезис на партиите. А)Теза свързана със структурно-функционалният подход. Развитието на всяка политическа система предполага обществени кризи: *Криза на легитимността – води до упадък на централната власт. Те възникват в условията на национално освободителни движения; *Криза на участието – тя е свързана с искания на вече съществуващи политически групи за по-голямо участие в сферата на управлението; *Криза на обединението и интеграцията(цялостност) – тя може да възникне във връзка с териториално обединение. Б)Теза свързана с организационно-институционален подход: *Партии, които имат изборен и парламентарен произход – парламентарни групи и изборни комитети; *Партии, които имат външен произход – мощни синдикати, от земеделски кооперации, от франкмасонски ложи, църквата, сдружения на бивши военни, индустриални и банкови групировки.

3.Основни етапи в развитието на ПП. А)Аристократическите критерии – отначало са чисто благороднически. Б)Политически клубове. В)Масови народни партии.

4.Функции и организации на ПП.

Без ПП демократичният политически процес е невъзможен. Неминуемо се стига до диктатура без партия. А)Универсални функции: участие във конкуренцията и борбата за спечелване на властта; изразяване и сплотяване различните интереси на социалните групи; институционализиране на социални конфликти чрез поставянето или в рамките на демократичния политически процес; подбор(секция) на политически лидери за важни постове и длъжности; предоставя най-важният канал за участие на гражданите в политическия процес; партията представлява връзка между правителството, парламента и гр.общество, формиране на обществено мнение; разработване на политически платформи и програми.

Б)Помощни функции: партията служи като средство за политическа социализация и възпитание чрез общуване по между си; партията е център на личността(отговорност и ангажимент). Център на обществен живот и гаранция за демокрацията.

ПП изпълнява функциите си чрез една ефективна организация. Структури, механизми въз основа на политическата организация. П е съвкупност от общности, групи и отделни индивидуалности. Комитети, секции, клетка(първични партийни организации ППО).

Комитета е ограничен по броя и членовете си. Той притежава голяма политическа сила. Включени са видни представители на партиите. Имат по-голяма географска рамка.

Секции – по-малка структурна единица, по-централизирана. Отворена структура. Чрез секциите се търсят контакти с масите. Има по-ясна йерархия и разпределение на задачите. Клетката обединява всички членове на партията в едно и също работно място. По местоживеене и по месторабота. Възниква по идея на комунистическите партии.

Милиция – изобретение на фашистките партии. Вид частна армия. Хитлер, Мусолини.

5.Парламентарните партии в Европа преминават през следните етапи: 1)Партийна организация за политическа подкрепа, критика. 2)Партийни организации………………………………………………..

………………………………………………………………………………………………………………………………………..

3)Национално-партийна организация.

6.Партиите създават спомагателни структури: младежки, детски, женски. Спортни организации, благотворителни дружества и т.н. Те получават подкрепа от партиите и обратно.

7.Класификация на ПП.

А)Критерии:

-според идеи на политическата ориентация и място в политическото пространство – реви, десни, центристки, ляво и дясно центристки;

-според идеологията – консервативни, либерални, социалистически, социалдемократически, християн и християнски, комунистически, зелени, фашистки;

-според мислене и действие – на общественото мнение; от различни социални слоеве; идеологически партии – дисциплина и монолитност. Партии обвързани с догматичните разбирания.

-според наличието и липсата на свобода – демократични, тоталитарни;

-според организационната си структура – директни-лично подава молба за членство; индиректни – членува се опосредствено чрез синдикати, клубове; централизирани – цялата дейност се направлява от един център. Строга йерархия и субординация: те са два вида: демократичен и автократичен централизъм; децентрализирани – по принцип големите решения се вземат от централната власт, а решенията се предоставян на по-долно равнище; кадрови – партии с не голям брой на членска маса. Масови – членска маса имаме. Финансирането почива на демократични принципи. Съществува система за регистриране на членската маса.

-според мотивацията по отношение на определени функции в политическата система – партии на легалната конкуренция; партии на промяната; партии на изборите – за да правят избори; партии на подкрепата – целта им е да не допускат промяна; партии на присъствието – целта им е да присъстват в живота на социалните групи, които представлява.

-според устава и практиката – партии с колективно ръководство без ясно изявен лидер; с ясно изразен лидер; с еднолично ръководство; с харизматично ръководство – партии с изключително голяма популярност; с консесуално ръководство.

11.Партийни системи(ПС). Определение.

ПС се състои от ПП взаимно зависими, които се стремят да задържат властта самостоятелно или в коалиция. Общи възгледи, общи цели.

А)Признаци на ПС:

-броят на ПП, които издигат кандидатури за избори – променлив признак;

-електуралната сила на политическата партия;

-правителствен(коалиционен) потенциал;

-идеологически развития между ПП;

-политически тенденции и алтернативи, т.е. възможността на партиите да имат близки;

9.Функции на ПС и демокрация.

А)Въздействие върху обществената система и върху гражданското общество.

Б)Влияние върху институциите и структурите на властта.

В)Универсални функции на ПС:

-пространство за легална конкуренция и борба на партиите за власт;

-механизъм за организиране на избори;

-възможност за създаване на центрове за властта и селекция професионални политици;

-дава възможност на всички заинтересувани групи да участват в политическия процес;

-свързващо звено между управлявани и управляващи;

-механизъм за политическо обединение на обществото и формиране на обществено мнение.

Различие на функциите на ПС.

В тоталитарните системи няма ПС. В плуралистичните има ПС с общи принципи. Разлика в ефективността на дейността. Организационната структура може да бъде обременена от политически догми водещи до корупция и олигархия.

Принос на ПС за функционирането на демокрацията:

-подпомагат и улесняват общественият контрол върху управляващите;

-подпомагат гласоподавателите да направят верният избор;

-помагат за мирно разрешаване на конфликтите в обществото.

10.Класификация на ПС.

Плуралистични ПС – най-малко две ПП превес на едното над другото – двупартийни; многопартийни.

Еднопартийните системи – не се допуска съществуването на друго ПП – при тоталитарните режими; при авторитарни.

Класификация от гледна точка на политическият режим: 1)Демократични партийни системи – легална конкурентна борба. Управляват партии с абсолютно парламентарно общество. 2)Тоталитарна ПС – възниква през 20те години в Русия. Съществува само една партия, другите разпуснати и забранени. 3)Авторитарна ПС – по-мек вариант на тоталитаризма. Доминиращ фактор е държавата. Управляващата партия се създава вторично от държавата. Толерират се и други партии като обществени движения за подкрепа на основната партия.