1. Политологията като академична

17.Политическа култура

1.Същност и определение на политическата култура.

Политическата култура като едно фундаментално понятие с многофункционален характер се съдържат в синтезиран вид особеностите и на политиката, и на културата.

1)Психологическа категория – политическата култура е система от ориентации към политическите цели или обекти.

2)Всеобемна категория – в политическата култура се включват както политически организации така и поведението на индивида.

3)Обективна категория - политическата култура е стандарт, определящ обхвата на едно приемливо поведение на участниците в политическата система.

4)Евристична категория – политическата култура е една хипотетична конструкция за аналитични цели.

За първи път терминът политическа култура е употребен от политика Алмонд през 56г. в САЩ.

Определение: Политическата култура на една нация е особеното разпределение на образците и ориентациите на политическия обект между членовете на т. нация. Политическата култура е съвкупност от индивидуални становища и ориентации на отделните участници в политическата система. Политическата култура е особен модел на ориентация към политическия обект.

Политическите организации могат да се систематизират чрез отговора на следните въпроси: 1)Какво знае личността за световните процеси и политическа система? 2)Какво знае управляващия елит за структурите и ролите в политическата система? 3)Какво знаят масите за обществената практика и за политическата система? 4)Как личността възприема себе си и другите членове на политическата система.

Отговорите на тези въпроси служат като основа на типологията на политическата култура.

Първи тип: патриархална(паросиална) култура – характеристика: най-ниска степен на интензивност; слабо изразени политически ориентации. Нормативните елементи преобладават над познавателните.

Втори тип – поданическа култура – белези: политическите ориентации свеждат претенциите до политическо-административен авторитет; силна политическа система; неактивно участие на гражданите при функционирането й; личността има пасивна или подчинена на системата роля.

Трети тип – партиципативна култура(участваща) – белези: завършен и цялостен израз на ориентациите; гласовете на обществото са активно ориентирани към политическата система; гражданите участват и в политическия, и в административния процес.

Смесен тип политическа култура – гражданска култура – една активистка култура, но не са напълно отстранени елементите от 1 и 2 тип култура. Гражданската култура съответства най-добре на демокрацията.

Обобщено определение: Политическата култура е резултат от цялостна индивидуална или групова дейност за усвояване, оценка, изменение и регулиране на принципите на политическите отношения в обществото. Тя е исторически формирана съвкупност от явни и скрити представи за различни аспекти от политическия живот, който отразява: а)политически знания, ценности и идеали; б)политически норми и традиции; в)образците на политическото поведение и начините на действие на политиката на личностите и групите, мотивирани от рационалното и емоционалното опредметяване на политическите интереси.

Политическата култура е неинституционализирано явление. Тя е конкретно историческо и развиващо се явление. Съществува двустранна връзка между политическата култура и политическата система.

2.Структура на политическата култура.

2.1.Политически ценности и знания: Социално-политическите ценности винаги са мотивирани от социалните интереси и потребности. За това ценностите на политическата култура са също социално определени. Политическите знания са важен структурен елемент на политическата култура, защото чрез тях се постигат мнения, оценки, позиции и т.н. Социалното знание разкрива качествените връзки и отношения на социалните явления, а политическото знание е знание за едно от най-сложните социални явления – политиката.

2.2.Политически традиции, норми и образци на политическо поведение.

-Политическите традиции са система от исторически формирали се и повтарящи се предавани от поколение на поколение елементи от отношенията в политическата система. Характерни са с това, че съдържат актуализиран опит.

-Нормите на политическата култура са исторически сложили се или общопризнати правила(образци) на поведение. Обикновено те отразяват правните и моралните повели, което ги прави универсални.

-Образците на политическото поведение са обичайни форми на поведение, които имат общоприето значение.

2.3.Политически идеи и идеали.

-Политически идеи – отразяват начин на съществуване и по-висока степен на политически знания, защото съдържат не само знанието за политиката, но и оценката на политическите явления, имат и евристично-прогностично значение.

-Политическа идеология – система от възгледи и идеи, която съдържа всички основни характеристики на политическата култура, но в много по-широко съдържание и перспектива. Политическите идеи и идеологии имат силно възбудително и подбудително действие. Действат не само върху разума, но и върху чувствата. Идеите и идеологиите са много важни в практиката на политическия процес, защото легитимират политическата власт.

-Политическия идеал – има особено място в системата на политическата култура; близък е до политическите дейности и идеи и присъства във всички идеологии. Той е форма на човешко отношение към света, но човека изявен като политическо и обществено същество. Политическия идеал отразява потребности и интереси, въплъщава ценности и самият той се превръща в ценност от най-високо качество.

3.Политическата култура в политическия процес.

А)Политическата култура и политическата система към политическата система се отнасят следните съставки: 1)База – фактора за функциониране на политическа система в национални рамки. Елементи: икономическо развитие; социална структура; политическа култура. 2)Структура на политическата система: институции на властта; партийна система; обществени движения.

Функции на политическака култура: политическата култура е елемент на политическа култура; политическата култура е базисен фактор за функционирането на политиката; политическата култура се опредметява на различни структурни равнища чрез различни субекти на политическата система.

Взаимодействието между политическата култура и политическата система намира израз и в следните функции: всяка политическа система резюмира политическата култура на обществото в съответствие на своите предназначения. Стабилността и ефективността на политическата система са в пряка зависимост от характера на националната политическа култура. Характерът на политическата култура на субектите на политическия процес влияе косвено върху политическата система.

Политиката като ценностно нормативно основа на обществото е определящ фактор за правно-политически форми на политическа система. Политическата култура като политически знания се отразява върху рационалността на политическия процес. Политическата система влияе върху политическата култура чрез политически институции.

Б)Механизми за реализиране на политическата култура.

1)Чрез политическа социализация – процес на усвояване на определени знания или поведения от човека и обществото, усвоява се система от знания, норми и ценности, осъзнават се интереси и се предприемат действия. Политическата социализация е основен механизъм за реализиране на политическата култура по следните причини:

-овладяването на политическата култура е част от общия процес на нейната социализация;

-на индивидуално равнище могат да се посочат някои общи тенденции, имащи връзки с политическата социализация и отразяващи се върху политическата култура – състояние на политическото съзнание до голяма степен зависи от социалните интереси и роля на личността.

-процесът на социализация на личността се постига главно чрез нейното участие във свързващи организации.

-личността се сблъсква не непосредствено с доктриналната същност на ценностите, а ги усвоява косвено чрез определени перспективи за участие в политическите отношения.

-институциите на политическата култура имат следните особености, свързани с институцията на политиката и институцията на културата. Същевременно тези институции се синтезират. Стремят се да въздействат върху всички социални групи в обществото, независимо че представят част от обществото. Свързани са с решаването на такива задачи, които упражняват като политика, контрол върху спазване на нормите на политическата култура и т.н.