Сдружаванията в ТП – възникване и сравнителноправен преглед. Понятие и видове търговски дружества – критерии

15. Сдружаванията в ТП – възникване и сравнителноправен преглед. Понятие и видове търговски дружества – критерии.

1. Възникване на търговските дружества. Римското право не е познавало търговските дружества, а само гражданското дружество. Търговските дружества възникват през ХІ-ХІІ в.

1.1. Най-рано възниква т. нар “коменда” – сдружение за извършване на единични търговски операции, което възниква въз основа на договор за изработка или договор за превоз. При нея търговец, наричан “комендатор” е възлагал превоз или работа на друго лице, наречено “трактатор”. Особеност на договора е, че лицето, което извършва работата трябва да е заинтересовано. С този договор комендаторът се стреми да разпредели рисковете. Договорът се изпълнява от общо име и за обща сметка, като комендаторът влага капитал или стоки, а трактаторът извършва работата не срещу възнаграждение, а срещу част от печалбата. На основа на този договор възниква командитното дружество, като има 3 етапа на развитие: 1) договор за единична операция; 2) постепенно отношенията стават трайни; 3) на края трактаторът започва да участва и с капитал.

1.2. Други са условията, при които възниква събирателното дружество. То възниква на базата на т.нар. задруги, както и от необходимостта за продължаване на търговията от наследниците на едноличния търговец от общо име и за обща сметка. Има 2 етапа на развитие: 1) първоначално наследниците сами са продължавали дейността 2) в тези отношения са привличани и чужди лица, които имат доверието на наследниците или външни специалисти.

Събирателното и командитното дружество имат в основата си личното доверие и участие.

1.3. През ХVІ в. възниква необходимост от кумулиране на средства, при което намалява необходимостта от лична връзка между съдружниците и така се създава акционерното дружество. Първите дружества са възникнали на основата на концесии давани от държавата, т.е. по разрешителен режим. Така възникват първите банки в Италия през ХІІІ – ХІV в. Техният капитал е бил материализиран в ЦК, които са били прехвърлими. През 1602 г. с концесия в Англия и Холандия се създават Източно индийската и холандска компания, като капиталът им е разделен на акции (това са първите истински АД). По-късно пак с концесия се създава Английската народна банка през 1694 г. Първата обща правна уредба на акционерните дружества е създадена с френския Code Comerce от 1808 г.

1.4. През средата на ХІХ в. под влияние на общата необходимост да се обединяват дребните производители възникват и кооперациите. Първата кооперация е създадена през 1828 г. от Робърт Оуен във Великобритания, а първият закон за кооперациите е германския от 1868 г.

1.5. В края на ХІХ в. възниква и една междинна форма между персоналните и капиталовите дружества – дружеството с ограничена отговорност. ООД е създадено теоретически от немските професори.

2. Еволюция на търговските дружества:

2.1. Първоначално са съществували дружества, при които решаващо е личното участие – това са затворени дружества, при които се използват усилията и средствата на ограничен кръг лица (СД и КД в по-стария му вариант).

2.2. Със засилване на ролята на кредита се появява КД в сегашният му вид.

2.3. Възникването на капиталовите дружества води до ограничаване на отговорността.

3. Сравнителноправен преглед.

3.1. Съществуващите у нас ТД (СД, КД – персонални и АД, ООД и КДА - капиталови) са известни на държавите от континенталния правен кръг (като в различните системи има някои разлики в режима). Българското дружествено право стои по-близо до немското.

3.2. В англо-американския правен кръг също има дружествени форми, който приличат на нашите, но не са еднакви.

1) Няма разлика между гражданско дружество и СД.

2) Има дружества, които приличат на КД, но не са юридически лица. Всички персонални дружества (partnership and limited partnership) не са юридически лица.

3) Съществува АД, но е различно.

4) Не съществува ООД, но има други по-екзотични дружества.

3.3. ЕС е приел 12 директиви, които задължават всички държави членки да уеднаквят правото си, но те се отнасят само до капиталовите дружества. ЕС не познава общи правила за персоналните дружества.

4. Понятие за търговско дружество. ТЗ съдържа общи правила за търговските дружества в чл. 63-75.

4.1. Терминът “търговско дружество” има 2 значения:

1) Дружество като многостранна сделка (договор), която съчетава волеизявленията на всички съдружници, насочени към една обща цел, която е търговска (за разлика от гражданските дружества, където е стопанска, а при сдруженията – идеална).

2) По-важно значение – организационни форма за извършване на търговски сделки и то по-специално от корпоративни юридически лица.

4.2. Легално определение – чл. 63, ал.1: Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Това определение не е идеално, но разкрива следните особености:

1) ТД се създава винаги на базата на 1 многостранна сделка – “обединение на 2 или повече лица”. Това обаче не е вярно във всички случаи – може да има само 1 съдружник или акционер при едноличните ООД и АД.

2) ТД се учредява за извършване на търговски сделки.

3) ТД се създава с “общи средства” това означава, че дружество се създава чрез вноски, които съдружниците правят и въз основа, на които се формира имуществото и капитала на дружеството (при капиталовите дружества).

4) ТД от една страна е юридическо лице (чл. 63, ал. 3), при това корпоративно понеже има членове, а от друга страна е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2.

5. Видове ТД. Особеното за режима на ТД е, че са numerus clausus, няма свобода на договаряне.

5.1. Според чл. 64: Търговските дружества са: 1. събирателното дружество; 2. командитното дружество; 3. дружеството с ограничена отговорност; 4. акционерното дружество; 5. командитното дружество с акции.

5.2. В зависимост от това каква е отговорността на съдружниците за задълженията на дружеството:

1) Дружества, при които съдружниците отговарят с цялото си имущество – дружества се неограничена отговорност. Такова е събирателното дружество, при което има солидарна отговорност между съдружниците.

2) Дружества с ограничена отговорност – това са всички дружества, при които има ограничено отговорни съдружници.

5.3. В зависимост от броя на съдружниците или акционерите:

1) Еднолични ТД – ЕООД и ЕАД.

2) Колективни ТД – всички останали.

5.4. В зависимост характера на участието:

1) Персонални дружества (дружества на личността) – съществува тясна връзка между съдружниците, изисква се лично участие и се предполага доверие. Личността на съдружниците е от значение за сключване на дружествения договор. Типичен пример е СД. Подобно е положението и при КД, но при него има съдружници, чието участие е персонално (комплементари) и съдружници, с капиталово участие (командитисти).

2) Капиталови дружества – личностното участие се игнорира, достатъчно е капиталовото участие. Дружеството се откъсва от съдружниците като те са задължени да правят вноски и имат право на част от печалбата. Такива са АД и КДА.

3) Междинна форма, която стои по близо до капиталовите дружества – ООД.

 6. Различия между персоналните и капиталовите дружества.

6.1. При персоналните дружества основно значение има личното участие на съдружниците, а при капиталовите най-важен е капиталът.

6.2. Това именно лично участие при персоналните дружества се изразява в непрехвърлимост на дела на съдружника, на което при капиталовите дружества се противопоставя свободата на прехвърляне на дяла.

6.3. Личният характер на персоналните дружества се изразява и в това, че напускането на съдружник или смъртта му могат да доведат до прекратяване на дружеството, докато при капиталовите не е така.

6.4. Отговорността на съдружниците при персоналните дружества е лична и неограничена – те отговарят с цялото си имущество, а при капиталовите дружества отговорността е ограничена и се свежда, най-често до вноската, която се прави и може да се загуби при несъстоятелност.