1. предмет и задачи на историчната геология



страница8/19
Дата25.07.2016
Размер1.48 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19

12.ПАЛЕОГЕОГРАФСКИ ОБСТАНОВКИ

В ГЕОЛОЖКОТО МИНАЛО

При възстановяването на физикогеографските условия през миналите геоложки времена най-широко се използва понятието фациес. Въведено от Гресли през първата половина на XIX век. В превод той означава вид облик.



Има три основни признака:

  1. Веществен – комплекс от скали с определен литоложки състав и органични останки, който се отличава по своя веществен състав от съседните на него скали;

  2. Генетичен – литоложки комплекс, отличаващ се по състав и физикогеографски особености на образ. от съседните отложения на същия стратиграфски интервал.

Обемът на фациеса се определя от обема на стратиграфския интервал, който обхваща литоложкия комплекс от скали.

Пример: Комплекс от скали, образувани по време на юрския период – тогава фациесите ще са големи по обем (морски и континентални), а по време на титонския век (шелфови, склонови, брибрежно-морски).

Има основно два типа фациеси:

  1. Съвременни – утайките, които се образуват в съвременната епоха при определени физикогеографски условия, белезите на които ги отличават от утайките на съседните на тях различни обстановки. При съвременните фациеси ние директно определяме обстановката, при която те се образуват, но не и във времето с каква обстановка ще се сменят.

  2. Изкопаеми – обстановката на тяхното образуване определяме от изучаването на техния веществен състав и можем да определим как те се развиват във времето.

Принцип на Волтер – в един стратиграфски разрез фациесите, които са един над друг в нормално положение са се образували един до друг.

Определянето на физико-географската обстановка в геоложкото минало се извършва посредством фациален анализ.

Това е комплекс от теренни и лабораторни изследвания, както и анализа на получените резултати с цел вьзстановяването на палео-географската обстановка се нарича. Изясняват условията и начина на образуване на скалите, поради което се нарича още и генетичен анализ. Изучават се и анализират, както литоложките особености на скалите, така и фосилното им съдържание, поради което има два типа фациален анализ - лито и биофациален.

Литофациален анализ – изучават се три основни групи признаци на скалите


  1. Петрографски признаци на скалите – структура – форма и размер на скалата. Те са особено важни при изучаването на теригенни (механично утаени) скали. Първичната форма на зърната е разнообразна. Изследването на първичната форма на минералните зърна позволява да се определи състава на материнските скали, които са се разрушавали.

Пример: при изветрянето на гранити в образуваните седиментни скали ще се наблюдава голямо количество на минерални зърна от кварц с изометрична форма. Ако кварцът не е с изометрична форма, тогава подхранващата суша е била изградена от метаморфни скали. От размера и сортировката по големина на зърната може да се определи дълбочината на басейна, вида на транспорт, който са претърпели, както и далечината на подхранващата суша, откъдето е постъпил материал. От текстурните особености на седиментните скали най-важен признак за условията на тяхното образуване има слоистостта, която ни дава информация за динамичните условия в седиментационната обстановка.

Най-важните текстури са - хоризонтална, коса и вълниста:

  1. Хоризонтална – Тя показва спокойни условия на седиментация, без динамика, но обстановката на образуване може да бъде, както на дълбочина от няколко хиляди метра, така и в съвсем плитки водоеми. Тя е генетичен признак за ниска динамика на средата, но не и за дълбочина.

  2. Коса – Показва активни, динамични условия на утайконатрупване, които могат да бъдат както в континентални условия (дюни, речни русла, алувиални конуси), така и в прибрежно морски условия (литорални), така и на сравнително големи дълбочини (турбидите). Косата слоистост при различни условия има свои характерни белези и е важен генетичен признак за динамични обстановки.

Различни знаци по повърхността на пластовете – биоглифи и механоглифи (най-важни са тези образувани от някакъв транспортиращ фактор, в резултат на който се образуват различни ребра). Еоловите ребрени знаци имат голяма амплитуда и голяма дължина и са несиметрични.

Симетрични ребрени знаци са вълнистите

Знаците на течение са с по-малка дължина и

са също несиметрични – няколко сm

Минералният състав на теригенните скали е важен, както за определяне състава на скалите в подхранващата провинция, така и за процесите на изветряне и дължина на транспорт. Най-благодатни са псефитните късове, защото те запазват структурните и текстурните особености на скалите от подхранващата провинция. При малък транспорт и разчленен релеф на подхранващата суша в прилежащите седиментни басейни се образуват полимиктови скали (грауваки, аркози). При сравнително равнинен релеф и по-дълъг транспорт се образуват олимиктови скали, а при равнинен релеф с дълбоко химическо изветряне и дълъг транспорт – мономинерални. Цимента на седиментните скали е генетичен признак само когато е сингенетичен. Тогава той е обилен и базален. Например обилния карбонатен цимент показва седиментация при хумиден климат (топъл и влажен); гипсовия – ариден климат, а фосфатния се образува при морски условия на седиментация.

От физико-химичните признаци цвета на скалите ни дава информация за климатичните условия на образуване. Червения цвят показва седиментация при горещ и периодично сух климат. Ако червения цвят е съчетан с висока карбонатност на скалата това е още едно доказателство за горещ климат. Общия химичен състав на скалите ни дава генетична информация при изследването на глинести скали и на такива с химичен и биогенен произход. Състава на погълнатия компонент се изследва предимно в глинестите скали и когато карбонатите преобладават над сулфатите и хлоридите може да се допусне, че тези глини са пресноводни.

В морска среда преобладават хлориди над сулфати и карбонати.

В континентална среда в скалите преобладават йоните на Са над Na, а скалите които се образуват в морски условия йоните на Na преобладават над тези на Са.

Биофациален анализ – При него изучаването на фосилното, съдържание в скалите е извънредно важно, а понякога и решаващо за определяне обстановките на утайконатрупване. От една страна организмовия свят е един от основните компоненти на всяка физико-географска обстановка, както днес така и в геоложкото минало, а от друга – организмите са тясно свързани с особености и промените на средата, в която живеят и съответно реагират на тези промени. Чрез изучаване на вкаменелостите може да се определи обстановката, както в определен момент, така и в нейното развитие във времето. При този анализ се започва с установяването на систематичния състав на отделните родове и видове организми, с което се определя изкопаемата биоценоза. Първоначално е необходимо да се отделят от изкопаемата биоценоза привнесените организми, като например тези водили планктонен начин на живот и такива от размити по-стари скали. Изследват се само организмите живели и умрели на мястото на обитание. Богатството и разнообразието в систематичния състав на видовете и родовете в една изкопаема биоценоза показват условия на живот в топли, плитки и с нормална соленост морски води. Еднообразната фауна, въпреки че е представена от голямо количество екземпляри говори за отклонения в газовия и солеви режим на басейна. Формата и размерите на организмите, дебелината и размерите на черупката, тяхната запазеност и ориентировка в скалите, сортировка са основните признаци, които се изследват за установяване средата на живот и утайконатрупване. В тропичните морета организмите са с по-големи размери и с дебели и богато орнаментирани черупки. В студени води организмите са с по-малки размери и с тънки черупки. Добре украсените и силно скулптирани форми са характерни за прибрежни съвсем плиткоморски условия, докато дълбоководните са съвсем слабо или въобще не са украсени. Сортировката на организмите е също важен генетичен признак, като например в плажната зона черупките на мидите са обърнати с изпъкналата си част нагоре. Организмите с удължени черупки показват посоката на транспорт. Белемнитите, когато са отложени успоредно един на друг, но в различна посока със заострения си край показват положението на бреговата линия.
Когато белемнитите са разположени

в една посока, то острия им край винаги

е по посока на течението.
Организмовите останки могат да са разпространени равномерно или са привързани към строго определени пластове, което показва съществуването на особено благоприятни условия за живот по време на утаяване на този пласт. За възстановяване на условията на живот имат значение не само самите вкаменелости, но и останките от тяхната жизнена дейност (ихнофосили), които са индикатори за дълбочината на басейна.
За прибрежната зона са характерни ихнофосили от ихноасоциацията Scolitos, която дълбаят за търсене на храна във вътрешността на утайката

Ихнобиоценозата Zoophycos е характерна за дълбокия шелф, а ихнобиоценозата Nereites за основата на континенталния склон, където следите са по самата повърхност на пластовете.

За най-достоверното възстановяване на физикогеографските условия трябва да се обобщават данните, както от литофациалния, така и от биофациалния анализ.

1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница