1. предмет и задачи на историчната геология



страница1/19
Дата25.07.2016
Размер1.48 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

1.ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ

НА ИСТОРИЧНАТА ГЕОЛОГИЯ

Историчната геология е наука за историята на Земята и нейните обитатели. Тя търси и предсказва явленията, които са се случили в геоложкото минало, въз основа на познаването на съвременните процеси и явления. Геолозите могат да предскажат къде могат да се намерят седиментни, магмени и метаморфни скали и свързаните с тях твърди полезни изкопаеми и големите нефтени и газови полета. Както човешката история ни помага да разберем средата, в която живеем и процесите и явленията, които й влияят и я създават историчната геология ни помага да предскажем промените в тази среда, както за миналото, така и за бъдещето развитие на Земята. От историчната геология можем да научим как да избегнем неблагоприятните промени в обкръжаващата ни среда, които могат да доведат до измирането на човешката раса.

На практика методите на историчната геология са основни за всеки геолог.

За да разберем проблемите в геологията ние трябва да направим подробен анализ на всички процеси и явления, които ги предизвикват. Разкривайки тези процеси, явления и обстановки, които са се случили в геоложкото минало първо трябва да се намерят доказателства, които да се сортират, оценят и логически, за да се стигне до най-вярното заключение. При определяне на процесите и явленията в геоложкото минало, геологът използва цялата информация, която може да извлече от скалите. Изборът на всяко доказателство зависи от проблема, който трябва да разрешаваме. Малко по мащаб събитие и явление в геоложката история е напр. възстановянето на утайконатрупването на пясъчни частици в речното корито. Големи проблеми и събития, които решава историчната геология, са сблъсъка на континентите при тяхното движение върху астеносферата и образуването на големи орогени (Анди, Хималаи) Кога? По кое време? Сблъсъкът на големите метеорити със Земята, все повече налага мнението за внезапните измирания на отделни групи в геоложката история. При разрешаването на тези проблеми не можем да кажем, че едно доказателство е по-важно от друго. Изучавайки малки територии от повърхността на Земята, след тяхното съпоставяне се стига до изводи за цялостното развитие на нашата планета в различни етапи от нейното развитие.

Историчната геология като наука неминуемо борави с фактора време. Какво е времето? От кога има време? За да има начало трябва да има голям взрив.

Има няколко типа време:


  1. психологическо – живеем в сегашното и можем да си спомняме само минали неща и не можем да знаем неща, които не са се случвали;

  2. т. д. време – основна роля играе ентропията и безпорядъка в цялата система на Вселената продължило при развитието и движението на Вселената от един по-подреден стадий до един по-малко подреден стадий.

Времето е относително. Теорията на относителността на Айнщайн покава, че времето не е абсолютно и зависи от това къде всеки е разположен във Вселената и колко бързо той се движи спрямо друг обект който го наблюдава.

Не е възможно да се каже, че две явления които се намират на голямо разстояние едно от друго са едновременни, защото от различна гледна точка тази двойка явления може да се развива по три различни начина. Ако едното явление е А, а другото В, то А може да е преди В, В преди А и А и В могат да се случват в едно и също време. Скоростта на времето зависи от това с каква скорост наблюдението се премества в това време. Времето намалява своята скорост на движение, колкото повече нараства скоростта на наблюдение. Времето спира когато достигне скоростта на светлината.

Предметът на изучаване на историчната геология са основно скалите и минералите. При седиментните скали се изследва освен техния минерален състав, така и съдържащите се в тях вкаменелости. Детайлното изучаване на седиментните скали ни позволява да възстановим палеообстановката, в която те са се образували, животинския и растителен свят, който е живял в тази обстановка, и нейния климат. Поделения на историчната геология, както и науките, които й помагат да разреши своите задачи са: палеонтология, стратиграфия, седиментология, геохронология, океанография, вулканология, тектоника, планетарните науки – астрономия, астрофизика, геофизика и геохимия.

Историчната геология си служи и с методите на почти всички останали природни науки.



2.ПРИНЦИПИ НА ИСТОРИЧНАТА ГЕОЛОГИЯ

Основният принцип на историчната геология може да се обобщи с фразата - настоящето е ключ към миналото. Това е т. нар. метод на актуализма, като чрез изучаването на съвременните геоложки процеси и явления се съди за процесите и явленията, които са се случили през геоложкото минало. Актуализма води до една друга концепция в историчната геология наречено униформизъм, т.е. процесите и явленията не се променят с времето и всички геоложки процеси, които се случват днес са се случвали и в миналото. В началото на XIX век Джеймс Хътън въвежда принципа на униформизма. От този принцип произлиза принципа на катастрофизма. Земята в своето развитие преживява катастрофи, които са пагубни за нея и след всяка катастрофа той започва наново. През 1830г. в “Принципи на геологията” Чарлз Лайл се опитва да отстрани катастрофизма като основна теория в геоложката история на Земята и въвежда метода на градуализма. Степента на геоложките процеси са винаги много близки, дори идентични и се развиват много бавно и постепенно. Днес геолозите знаят, че повечето от геоложките процеси са бавни и постепенни и, че някои катастрофални явления са се случили в геоложкото минало и, че са много важни в геоложката история. През средата на XIV век един монах от Единбург Уилям Окам прави философски разсъждения, че ако имаш две хипотези, на които са еднакви всички данни и факти, то тогава се избира по-простата. Няма значение колко усилия и време си отделил да опитваш да докажеш нещо и ние никога не можем да докажем абсолютно вярно нещо в науката. Ние само ще се предпазим да докажем всичко грешно.



1.Принцип на кръстосаните взаимоотношения между скали и структурни явления

Разлома Н е по-млад от пластовете А и Е, но е по-стар от пласта F и J, дайката I е по-млада от всички пластове от А до J, защото ги сече и дайката J е по-млада от пластовете А и Е, по-млада от разлома Н, но е по-стара от разлома F.


През 1660г. Стено, който е работил в Италия въвежда принципа на първичната паралелност, първичната непрекъснатост и суперпозицията. Той пръв казва, че скалите не са били винаги твърди и, че фосилите първоначално са били погребани в меки седименти, след което са се вкаменили.
2. Принцип на първоначалната паралелност

– седиментите са хоризонтални в момента на тяхното отлагане. Ако имаме скали, които не са хоризонтални, то по някаква причина са били изместени от своето хоризонтално положение.
3. Принцип на първоначалната непрекъснатост

– ако един пласт го срещаме от едната страна на реката, но го срещаме и от другата страна, то ерозията е разрушила неговата непрекъснатост.
4.Принцип на суперпозицията

– отгоре лежащия пласт е по-млад от отдолулежащия.
5.Принцип на Уилям Смит

– XIX в. – принцип на фосилните последователности, на ръководните вкаменелости и фосилни асоциации. Един организъм появил се веднъж на лицето на Земята и след това умрял не може да се появи отново. Един фосилен организъм широко разпространен и живял кратко се използва за определяне на възрастта на скали от отдалечени области. Това са т.нар. ръководни вкаменелости.

Чарлз Дарвин след пътуването си с кораба Бигъл представя своята еволюционна теория за развитието на живота, но дълго не я публикува. Публикува я през 1859г. Тя е надгробна плоча на Кювие. След теорията на Дарвин фосилите и фосилните асоциации се явяват като най-основния метод за определяне на възрастта на скалите. През XX век след откриването на радиоактивното разпадане от семейство Кюри започват да се използват радиоактивните методи за определяне на абсолютната възраст на скалите. Прави се по-точна геохроноложка таблица – часовник, отброяващ времето в историчната геология. Използват се три групи геохроноложки единици (ГХЕ): абсолютно време (в години) – хрон, век, епоха, период, ера и еон. Другите времеви единици съпоставими с чисто времевите са - зона, етаж, серия, система, ератема, еонотема. Последните единици за скалните последователности за ЛСЕ са - пласт, член, свита и група.



  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница