1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 10. Факторни пазари
Пазарът, осъществяващ размяната на услуги на производителните ресурси срещу доходи, се нарича факторен пазар. Негови разновидности са: пазарът на земя и други етествени ресурси, пазарът на труд, пазарът на капитали, кактго и някой специфични капиталови или трудови услуги. През него преминават преобладаващата част от доходите на собствениците на ресурси, предоставили ги за производително използване от бизнеса, а също така, че той формира разходите на фирмата. Пазарното търсене на фактори представлява общото количество на фактори на производството,търсени от всички отрасли и производители при различните им цени. Пазарното предлагане на фактори може да с дефинира от съотношението на цените на факторите на производство и предлаганите количества от страна на техните собственици. Тези определения могат да се конкретизират за весеки произвидствен фактор, Фирмите не търсят фактори въобще, а точно определени техни разновидности и определени количества от тях. Например пазарното търсене на кфалифицирани икономисти ще представлява сума от търсенето на този производствен фактор от страна на всички отрасли, фирми, организации в стопанството. Пазарното търсене на ресурси е детерминирано по същия начин, както пазарното търсене на продукти, а това означава, че кривата на пазарното търсене на производството ще има принципно същото разположение, както кривата на пазарно търсене на продукти: тя е с отрицателен наклон, спускаща се на долу и на дясно, с което илюстрира обратна зависимост между цената на ресурса и търсеното количество от същия. При понижаващо се цена на един фактор производителите естествено имат по - голямо желание и възможност да наемат нарастващи количества от същия и обратно - при повишаваща се цена тези желания и възможности намаляват. Цената на един производствен фактор ще е единственият мотив за неговотоо търсене. Дори тя да се повишава, ако цената на крайния продукт, произведен с негова помощ нараства, фирмите биха наели повече, за да могат да произвеждат повече. Вярно е и обратното - ако пазарната възвръщаемост от този фактор намалява поради спад в търсенето на продукта, на фирмите не им остава друго освен да намалят покупките от него. Пазарното предлагане на фактори също има своите особесности. Общата зависимост между цени и предлагано количество, описана в закона за предлагането, важи и тук. Кривата на пазарното педлагане е с положителен наклон и е разположена от горе на долу и на дясно , защото собственицитеим са склонни да предлагат по - големи количества при по - виски цени. Желанието на притежателите на ресурсите да продават техните производителни услуги зависи от алтернативната цена на същите. Така по - високо заплащане е необходимо условие, което би импулсирало собствениците на ресурса труд да предлагат същия в по - големи количества на пазара. Разбира се, от значение за пазарното предлагане е не само желанието, но и жъзможностите. Промените в пределния продукт на труда при неизменност на другите фактори водят до изменение в търсенето на труд в същото направление. Промени в равновесието на пазара на крайния продукт влияят най - силно върху търсенето на производствения фактор от страна на фирмата. При равни други условия промени в търсенето на крайния продукт предизвиква еднопосочно изменнение в търсенето на фактора поради силата на ценовия сигнал. Движението по кривата на търсенето на даден фактор отразява промяна в ценит на този фактор. Промените в търсенето на даден фактор се предизвикват от промяна в някоя от неговит детерминанти извън цената. Най - важните от тях са: - промени в търсенето на продукцията/услугите на фирмата - промени в цените и количествата на взаимозаменящите и взаимодопълващите се фактори. Известно е, че за повечето ресурси съществува зона на ституция, в рамките на която намаляването на един ресурс може да компенсира с друг, без това да доведе до технологични смущения. Подобни замени често се налагат поради промени на пазарите на ресурси - промени в технологичния избор, предизвикващи изменения в кривата на пределните приходи от продукта на факторите на производство. Преходът към автоматизирани и компютъризирани технологии, към нови суровинни и енергиини източници,към нови информационни системи рязко променя ситуацията в производтвото, при което фирмите трябва да решават цялостно задачата за увеличаването и намаляването на търсенето на отделните ресурси. Технологично преустройство е водеща потребност на производителя, а цените са само ограничението, при което ще се решава задачата за икономически най - изгодната нова комбинация на производтвени фактори. На такъв пазар има много продавачи и копувачи на фактори, така че никой не може да влияе върху цената. Пазарното равновесие се определя от общото пазарно предлагане и общото пазарно търсене. При цена, по - висока от равновесната, предлагащите даден ресурс са склонни да увеличат количеството му, докато търсещите да го намаляват. Ако пазарният механизъм е свободен при възникване на подобно пазарно неравновесие цената трябва да проявява тенденции към понижаване, докато не достигне равновесното си равнище. Обратният приспособителен процес би протекъл, ако цената е по - ниска от равновесната. От гледна точка на фирмата, която търси да наеме ресурси, предлагането н а същите е абсолютно еластично на екзогенно зададената от пазара цена. Търсенето на фактора от гледна точка на фирмите е детерминирано от динамиката на пределния доход от продукта на дадения ресурс. Щом като фирмата продава своя продукт на съвършено конкурентен пазар, неговата цена е зададена от пазара и е равна на пределния приход. Но това означава, че пределния приход от продукта на който и да е ресурс е равен на цената на крайния продукт. Суарно, това означава, че пазарната цена както на ресурсите, така и на продуктите е възможно най - нискатаа и от тази гледна точка - най - изгодна за обществото, а вси1ки фирми заработват като правило нормална печалба. Дори при наличието на съвършеноконкурентен факторен паазар е възможно продуктовия пазар да е несъвършен. В този случей равновесната цена за даден ресурс отново ще се определя от неговото търсене и предлагане, но зад тези пазарни сили ще стоят други икономически мотиви. Тъй катоо фирмата има известна възможност за влияние върху цената на продуктовия пазар и още поради това, че пределният и приход е по - нисък от цената, пределния приход от продукта на даден ресурс ще намалява много по - бързо, отколкото за продавач на съвършеноконкурентен продуктов пазар. Кривата на пределния приход от продукта на даден ресурс е фактически и кривата на търсенето на този ресурс от позициите на отделната фирма. При несъвършеноконкурентен продуктов пазар тя ще отбележи по - големи промени в пределните стойности за всяка промяна в количеството на наетия ресур. Но кривата на предлагане на дедения фактор ще бъде същата. Тогава рвновесието на такъв пазар ще настъпи при по - ниски количества от наемия ресур, но на същата наемна цена. Ценообразувване при несъвършеноконкурентен факторен пазар При такъв пазар предлаганото количество от даден фактор, който фирмите желаят да наемат, е еластично спрямо цената и за тях кривата на предлагане на фактора е наклонена на горе и на дясно. Едно или друго количество от този фактор може да се наеме на различна цена. За всяка фирма е ясно, че цената, по която ще наеме даден фактор, зависи от количеството, което желае да наеме от него. С нарастване на търсените количества от един фактор при зададени ограничения в краткосроччен период цената му нараства, т.е. всяка следваща еденица ще стува на фирмата повече. Три са възможностите тук: монопсон, олигопсон и монопсонистична конкуренция. И в трите случея копувачът на даден фактор има някакъв контрол върху цената му - най - голям той е при монопсона, а значително по - ограничен при монопронистичната конкуренция. Но същият този копувач на даден ресур може в различна степен да осъществява контрол върху цената на продуктовия пазар. И при трите случея анализът е сходен, но само при положение, че от страна на предлагането на даден ресурс няма монополно въздействие. Обикновенно фирмите могат да избират ежду различни ресурси, който се заменят по - между си. Освен това в рамките на зададени технологични, ефективни комбинации фирмите се стремят да направят такива които са икономически изгодни. Това фактически означава, че фирмите избират комбинация която им струва най - млко в сравнение с други възможни алтернативи. най - ниско струважата комбинация от фактори е тази, която позволява на фирмата да произвежда определено равнище на продукция при най - ниски възможни разходи. за да откие тази комбинация трябва да се проследи ефектът на всеки присръст от ресурс върху количеството краен продукт и разбира се да се съпостави този ефект със сумата която струва на фирмата единица от този ресурс. Първият описан ефект не е нищо друго, освен промяната в пределния продукт на всеки фактор на производството. юочевидно е, че фирмата не би заменила един фактор с друг ако допълнителният краен продукт от единица изразходвани средства за всеки ресурс остава един и същ. За фирма която употребява два фактора - труд и капитал, такава ситуация е налице когато: пределен продукт на капитала/цена на капитала=пределен продукт на труда/цена на труда или MPk/Pk=MPl/Pl Докато това равенство се поддържа фирмата не би спечелила нищо ако пренасочва разходи от капитала към труда или обратно. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|