1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 11. ПАЗАР НА ТРУДА
Пазарът на труд е разновидност на факторен пазар, на който се осъществява покупко-продажба на специфична услуга труд. Този пазар обхваща цяла съвкупност от отношения между продавачи, предлагащи труд, и купувачи търсещи труд. Тук трябва да включим и съответната институционална структура, организационни форми, форми на контрол. Очевидна е връзката между предлагането на труд от страна на отделните индивиди и търсенето на стоки и услуги за задоволяване на потребностите. Междинното звено в тази верига са доходите, които са източник за осъществяване на процес, който в темпта за потребителския избор нарекохме максимизация на полезния ефект за потребителя. Същият този потребител е и действащ субект на трудовия пазар. И трудовата, и потребителската активност се осъществява във времето , което също е лимитиран ресурс. То се разпределя между труд и свободно време, а последното е своебразно пространство, в което индивидът се възстановява,потребява, изпълнява домашни задължения, социални контакти. Колкото повече време отделя индивидът за труд,толкова по- малко му остава за дейности през свободното време. В този смисъл свободното време може да се третира и като алтернативна оценка на труда. Отказвайки се от свободното време, индивидът очаква да получи като възмездие именно алтернативната цена на труда. Индивидуалното предлагане на труд зависи от съпоставката между пределните разходи на труд и пределната полза от труд. Това което индивидът очаква от труда трябва да е най-малкото равно на онова, от което той се отказва. Тогава можем да предположим, че по-високата заплата ще накара повече хора да предлагат повече труд. Освен равнището на работната заплата в очакваната полза от влагането на труд се включват и други неща- социални и здравни осигуровки,столово хранене,спортуване,детски заведения. Я този смисъл работната заплата е един от всички останали,но и най-важен за икономистите измерител на пределната полза от труда. Оттук можем да преминем към определяне на кривата на индивидуално предлагане на труд, предлаган за определен период. Това е случаят на т нар крива с обратен завой,която е и илюстрация на два ефекта: - ефект на заместването,според който промяната в предлаганото количество труд е резултат от промяната в алтернативната цена на свободно време, така че при по-високо заплащане индивидът е склонен да замества свободното време с труд поради по-високата полезност на дохода; - ефект на дохода,според който промяната в предлаганото количество труд се препядства от промяната в дохода,така че при достатъчно високи ръстовена дохода количеството предлаган труд намалява поради повишаване на алтернативната цена на свободното време. Ефектът на заместването и ефектът на дохода се намират в конфликт помежду си. До определено равнище на ръст на заплатата ефектът на заместване надделява над ефектът на дохода, над това равнище се получава точно обратното – ефектът на дохода надделява над ефекта на заместване. Вероятно съществува и някаква зона на уравновесяване между двата ефекта в рамките на известен диапазон на промени в работната заплата. Основното съображение за наемане на услугата на труда е очакваната възвръщаемост от нейното приложение в производството. Предприемачът съпоставя пределния приход от продукта на труда с пределния факторен разход на труд, така че максимизация на печалбата му настъпва при изравняването на двете величини MRP L = MFC L MRP L е пределният приход от продукта на труда MFC L пределният факторен разход за труд. Пазарното предлагане на труд от определен вид при дадена работна заплата представлява сума от индивидуалното предлагане на всички работници. Кривата на пазарно предлагане на труд ще се получи като хоризонтална сума от индивидуалните криви на предлагане на труд на всички работници. Разнообразието от комбинации между ефекта на заместването и ефекта на дохода за различните работници е достатъчно голямо,за да се изчисти в отраслов план обратният завой на кривата на предлагане на труд. В резултат от това пазарната крива на предлагане на труд е с положителен наклон нагоре и надясно, т е като изходната позиция на кривата на предлагане на всеки отделен пазар. Това произтича и от реализма в определянето на работните заплати, както и от традиционно установилите се ограничения в продължителността на работното време. Пазарното търсене на труд от определен вид при дадена работна заплата е сума от индивидуалното търсене на труд от всички фирми. Кривата на пазарно търсене на труд е хоризонтална сума от индивидуалните криви на пределните приходи от продукта на труда, така че пазарната крива е с обратен наклон, разположена надолу и надясно. Търсенето на труд в дадения отрасъл също не е стационарно най-малкото поради това,че всеки прираст в населението води до увеличаване на обхвата на пазарите на продукти и услуги. Изместването на кривата на пазарното търсене на труд би установило нова равновесна точка на пазара на труда, съответно по-високо равновесно количество на заетите работници при по-висока равновесна работна заплата W l. Върху пазарното определяне на работната заплата,която се явява като цена на услугата на труда, производно се наслагват ефекти от равновесните цени на пазарите на стоки и услуги ,от една страна,а от друга – ефекти на промените в предлния продукт на труда. Най-важна детерминанта за средното равнище на работната заплата в рамките на икономиката е производителността на труда. Тя представлява степента на резултатност на труда и се измерва чрез количеството произведена продукция, падаща се средно на един работник, още чрез количеството работно време,необходимо за производството на единица продукция. Производителността на труда кореспондира на фирмено равнище с пределния приход от продукта на труда , който в конкретни стойностни единици показва на работодателя ефекта от всяка допълнително наета единица труд. Различията в достигнатата производителност на труда ни обясняват огромните различия в размера на равновесните средни работни заплати за страни като САЩ и България. Ръстът в производителността на труда предизвиква ръст средните работни заплати,особено в групата на висококвалифицираните работници . Предлагането на този труд е в известна степен ограничено от специални изисквания за образование,квалификация ,трудов опит,а търсенето му е достатъчно високо с оглед на високата възвръщаемост,която осигурева на фирмите. Диференциация в заплащането. На първо място,заплатите се различават съобразно различията в характера на труда. При равни други условия работодателите трябва да плащат повече за високи трудови умения и способности. Хората са различни – едни са по-сръчни,други са по- силни физически, трети са по-умни,по-досетливи. Всяка работа изисква определени уменияи колкото те са развити в индивида в по-голяма степен, толкова по-високо трябва да бъдат оценени. Някои от по-ранните теории за пазара на труда утвърждават, че различията в доходите произтичат от различното място,което заемат на пазара неконкуриращите се групи. На второ място,трудовите доходи се различават според образованието на работниците. Подобно както физическият капитал се създава чрез инвестиции,така и чрез инвестиране в образованието на хората се създава човешки капитал. Обратно на по-старите теории за вродените човешки качества и умения тази концепция утвърждава възможностите на акумулиране чрез образованието на нови знания и умения,а оттук и на трудовата мобилност. На трето място,доходите варират в зависимост от трудовия стаж.в общия случай по-дългият трудов стаж се отразява върху заплатата с една добавка, която може да е отделена в самата техника на заплащането, а може да е имплицитно включена в заплатата,което не променя нейната същност. В някои страни в съответствие с националните традиции това доплащане е твърде чувствително като размер и изпълнява силно стимулиращи функции. На четвърто място, съществуват различия в заплащането по полов и по расов признак. На пето място,ще посочим диферснициацията в заплащането,предизвикана от различия в условията на труда. Ако трябва да избираме между две работни места,изискващи едно и също образование, една и съща квалификация, трудов стаж, но различаващи се по трудовите условия. Монопсонистичен трудов пазар. Колективното договаряне е процес, в който профсъюзи и работодатели изготвят взаимно приемлив договор относно: равнището на заплатите,продължителността на работната седмица, заплащането на извънреден труд, ползването на отпуски и почивки, степента и вида на правата на две страни, начините за разрешаване на спорове. Моноспонът има възможност да влияе върху цената на ресурсите, включително на труда, поради което кривата на предлагане на труд не е перфектно еластична, както при съвършено конкурентния пазар, а с положителен наклон нагоре и надясно. Това означава, че колкото по-висока цена на труда се предложи от фирмата, толкова повече работници ще изявят желание да бъдат наети на работа в нея. Монопсонът максимизира печалбата си като наема количество труд,съответстващо на изравняването на пределния приход от продукта на труда и пределния факторен раход за труд. Но това продължава до момента,до който срещу него има множество предлагащи труд, всеки от които се договаря поотделно за работната си заплата и няма никаква възможност да влияе върху нея. С появата на профсъюзите нещата могат да се променят. Двустранен монопол. Редица икономисти считат, че пазарът на някои разновидности труд се характеризира с двустаен монопол-ситуация,при която от страна на търсенето на труд има един купувач, а от страна на предлагането на труд има един продавач. Това може да се наблюдава в отрасли с висока концентрация на капитала и производството и при висока степен на монополизация на пазара. Срещу монополната сила на купувача на ресури се изправя монополната сила на продавача на същите. Появата на организации,представящи и защитаващи интересите на наемния труд, е естествен резултат от противодействащите пазарни обществени сили. Историята на профсъюзните движения в различните страни е фактически история на борбата им с работодатели и законодателна власт за: заплащане на труда, условия на труд и социално осигуряване. Тук ще разгледаме само последиците от техните деиствия,свързани с заплащането и донякъде с условията на труд, защото чрез участието си като страна, представяща интересите на труда, профсъюзите стават и субект на пазарното взаимодействие. Те са в състояние да нарушат принципите на съвършената конкуренция от страна на предлагания труд, както фирмите могат да ги нарушат от страна на търсенето на труд. В практиката на развитите страни исторически са се установили три типа взаимоотношения между профсъюзи и работодатели: - тип затворено заведение, при който се изисква работникът да е профсъюзен член , за да бъде приет на работа, т е работодателят е задължен да наема само профсъюзни членове. Ако те са представени само от един профсъюз, имаме случай на монопол от страна на предлагането на труд ако са представени от няколко профсъюза, налице е олигопол. Главното обаче е че нечленуващите в профсъюзи са изключени от конкуренцията; - тип съюзно заведение, при който не се изисква като условие за наемане работникът да е профсъюзен член, но след като вече е нает, тои трябва да стане такъв; - тип отворено заведение, при който членството в профсъюз не се поставя като условие нито за наемане на работа, нито за упражняване на труд. Както всички останали, профсъюзните членове имат своите неограничени желания, но те невинаги могат да бъдат задоволени, защото и тук ресурсите са ограничени. От цялата възможност листа на профсъюзни цели юе изберем една- по-високо заплащане на труда. Тя може да бъде постигната по различни начини, но основните са: А Директно повишаване на стандартната заплата чрез пряк натиск върху работодателя. Този ефект обикновено се постига от отрасловите профсъюзи. Мотивите за профсъюзен натиск за по-високо заплащане може да са свързани с повишаване на цените на пазарите на крайни продукти и намаляване на реалния доход. В случая натискът идва от непазарна сила,т е на самия пазар на труда няма промяна в търсенето или предлагането. Б Повишаване на заплатата чрез рестрикция в предлагането на труд. Този начин на повишаване на заплатата се практикува най-вече от профсъюзни организации, изградени по типично професионален признак независимо от отрасъла, в който се работи. Рестрикция в предлагането означава, че чрез някаква ограничителни мерки и предлагането се намалява и става слабо еластично спрямо цената. Ако тези организации успеят да въведат специални изисквания за практикуване на професията и ако могат да заставят работодателите да наемат само отговарящите на тях, налице ще бъде ръст в заплащането. В Повишаване на заплатите чрез въздействие върху пазарното търсене на продукцията, произведена във фирми, където работят профсъюзни членове. Този начин на въздействие е твърде интересен и възможен само при висока пазарна организация и работническа солидарност. Профсъюзите отправят директен апел към потребителите да предпочетат при конкурентните условия продукти, произведени от фирми, в които работят техни членове. Резултатът е повишено търсене на продукта, а това рефлектира върху търсенето на труд, което, както е известно, има производен характер. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|