1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Капиталов пазар и пазар на земята
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 12. Капиталов пазар и пазар на земята
Капиталът на фирмата съществъва в различни форми, които са взаимосвързани в структорен и функционален аспект. Физическият капитал или реалният кап-итал съществува под формата на материални средства осигуряващи производствения процес-сгради, машини, ободрудване, транспортни средства. Те имат различен по продължителност срок на употреба като през това време се изхабяват. С цел текущото им поддържане, частичното и цялостното им възтановяване фирмата прави амортизационни отчисления които са елемент на постоянните разходи. Финансовият капитал на фирмата съществува под формата на парични средства, ценни книжа и други финансови активи. Парите обслужват производствения процес и на ред с това са резултат т ефективното му протичане. Зад различните форми на финансови активи на фирмата стой реален капитал, чието възпоизводство в разширен мащаб е цел на всеки предприемач. Инвестирането е процес на влагане на парични средства за закопуване на нов физически капитал, който допълва съществуващия, частично или изцяло го подменя когато е настъпил краят на жизненият му цикъл. Инвестициите не просто компенсират амортизацията на реалния капитал. Тяхното предназначение е да създават нещо в повече от съществуващото в количествен и качествен аспект. В процеса на своето функциониране капиталът възвръща приходи над направените за неговото закопуване и поддържане разходи. Съвкупната възвръщаемост от капитала е разликата между приходите и разходите от и за него. В нейните рамки различаваме следните икономически елементи: Първо, амортизация получена в резултат от намаляване стойността на капитала; второ, чиста лихва - доход, който същите средства биха донесли ако вместо за закопуване на реалния капитал бяха вложени в безрисково начинание. Чистата лихва е алтернативната цена на капитала, тя е доход за неговия собственик; трето, рискова премия която компенсира поемането на риск над обичайното. Вяко инвестиране в реалния капитал съдържа риск над нормалното за света на бизнеса. Относителният дял на всеки един от компонентите на съвкупната възвръщаемост зависи от конкретните вътрешни и външни условия на бизнеса. Стремежът е не само към висока съвкупна възвръщаемост, а към възвръщаемост над алтернативната за същото вложение при други условия. Един от най - надежните показатели за ефективност на инвестицията е нормата на чистата възвръщаемост от капитала, която показва съотнопението между чистата възвръщаемост и стойноста на инвестицията. Резултатът е в процент, за да може лесно да се сравнява с алтернативната цена. За да се прецени действителната стойност на един поток от бъдещи доходи за различни периоди ни помага формулата за сегашната стойност на бъдещи доходи, която е резултат от приложението на концепцията за времевата стойност за парите. Според нея една сума пари има по - висока стойност в сегашния момент от колкото в бъдещето. Причините са неизвестностите на бъдещата конюнктура, а и възможноста тези пари да бъдат инвестирани в момента и да носят доход свръх чистата лихва. Процедурата по намиране на сегашната стойност на бъдещи доходи се нарича дисконтиране. Сегашната дисконтирана стойност е текущата стойност на бъдещи парични потоци. Тя се намира по следната формула: PV=Nt/(1+i)t където: Pv - сегашната стойност Nt - бъдещия доход i - пазарният лихвен процент, десетично число t - бъдещият период в години Изразът на сегашната стойност показва, че колкото по - отдалечен във времето е моментът на получаване на дохода и колкото е по - висок пазарният лихвен процент, толкова е по - ниска сегашната дисконтира стойност на този доход. Търсене и предлагане на капитал. Отделната фирма търси да закупи или да наеме физически капитал в количество което при зададена пазарна цена максимизира печалбата и. В този случей важи правилото за: пределният прийход от продукта на капитала да е равен на пределният разход за капитала. При съвършеноконкурентен капиталов пазар пределният разход за капитал за фирмата е равен на неговата пазарна цена. Капитала има 2 цени - наемна и покупна, в зависимост от това дали фирмата предпочита да ползва капиталовата услуга срещу съответната лихва полагаща се на неговия собственик или решава изцяло да закупи, превръщайки се по този начин в негов собственик. Търсенето на капитала от страна на фирмата е отноошението между търсени количества от конкретния му вид и цена на същия. Кривата на търсене на капиталовата услуга е идентична с кривата на пределния приход от продукта на капитала. Кривата на търсене на капитал за закопуване е идентичната с тази на неговата пределна ефективност. И в двата случея те са с отрицателен наклон. Предлагането на капитал или капиталови услуги за отделната фирма при конкурентни условия се изразява чрез кривата на пределните разходи с капитал, определени съответно от неговата пазарна цена. За отрасъла предлагането на капитала е отношение между предлаганите количества от неговите разновидности и нормата на възвръщаемост на капитала. Тук зависимоста е права - колкото е по - воисок лихвения процент, толкова повече капитал при равни другии условия ще се предложи на пазара. Финансовите пазари могат да се групиат по различни критерии според харектера на инструмента, в който се материализират операциите, те се делят на пазарен дълг и пазари на акции. На пазарите на дълг се извършват операции с облигации и ипотеки и други. На пазарите на акции се извуршват операции с акции, които по същество не са кредит тъй като имитентът получава пари, но не се задължава изобщо да ги връща. Според това на кой момент от живота на даден финансов инструмент става дума, има парични и вторични пазари. На паричните пазари се ласират нови емисии на тях става истинското фиансиране на имитента. В последствие вече емитираните акции и облигации могат многократно да се пепродават. Това става на вторичния пазар, където само се заменя един кредитор с друг, но няма нов приток на парични средсва към имитента. Инструменти на капиталовия пазар. 1- Акции: те са видетелство за внесен дял в акционерно дружество. 2- Ипотеки - дългови инструменти даващи право на условна собственост върху актив който е послужил за обезпечение на заеми. 3- Частни облигации. 4- Ценни книжа на централното правителство и местните организации на властта- дългосрочни облигации на държавата със срок до 10 и до повече години с които да се финансират бюджетни дефицити.5- Банков кредит представлява парична сума отпусната на заемател с уговорка да бъде върната от него за по-късна дата и с лихва. 6- Потреителски кредит- той се предоставя на граждани за лични нужди и нужди на домакинството. Дериватите са важни финансови инстументи при управление на риска, свързан с дългите и късите позиции на финансовите посредници. Те представляват договори между две страни по повод някакъв трети актив, например съкровишни облигации, злато,стоки и други. Те се наричат деривати защото придобиват своята стойност по този трети актив. С тях се извършват операции на организираните фондови борси. Земята е производствен фактор, който в наи-висока степен е предопределен от първичните дадености- географско разположение, надморска висоина, климат ,плодородие на почвата, полезни изкопаеми, гори, води и др. Търсенето на земя подобно на всеки друг производствен фактор е производно от турсенето на продукта произведен с помощта и. То се представя от динамиката н апределния приход от продукта на земята. Следователно от гледна точка на търсенето пазарът на земя не се различава от този на всеки друг производствен фактор. Покупната цена на земята се определя на пазара в взависимост от търсенето и предлагането. Но земята е особен актив- тя оже да носи доходи в неопределен бъдещ период. Поради това пазарната цена на земята е и капитализирана рента от нея. Последната се установява чрез намиране на сегашната дисконтирана стойност на рентата в качеството и на постоянен доход за неопределен в бъдещето период. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|