1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Общо пазарно равновесие и ефективност на конкуренцията
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 13. Общо пазарно равновесие и ефективност на конкуренцията
Фундаменталният проблем на анализа на общото пазарно равновесие е:възможно ли е да се установи едновременно равновесие на и между всички пазари? Нека приемем, че общото равновесие е такова състояние на икономиката, при което а налице следните условия:1 всеки потребител изора комбинация от стоки според своите бюджетни възможности, детерминирани от цените на производствените фактори и цените на крайните продукти;2. Всеки потребител предлага определено количество производствени фактори при зададено равнище на цените на тези фактори, както и на цените на крайните продукти; 3. Всяка фирма максимизира печалбата си при зададени ограничения от страна на технология, търсене на крайните и продукти и предлагане на производствени фактори, но така че в дългосрочен период печалбата е нулева; 4. Търсените количества са равни на предлаганите количества при съответните цени на всички продуктови и факторни пазари. Елементарният модел на общо равновесие изхожда от наличието на ва сектора в икономиката- фирми и домакинства, които си взаимодействат на два типа пазари- пазар на потребителски стоки и пазар на производствени фактори, поради тази причина се нарича още двусекторен модел. Ключовите характеристики а поведението на фирмите и домакинствата на единичните пазари:1. Конкурентното търсене и предлагане определя цените и количествата на единичните стоки;2. Пазарните криви на търсене отразяват динамиката на пределните полезности на благата;3. Пазарните криви на предлагане отразяват пределните разходи за производство на благата; 4. Фирмите максимизират печалбата си, като съпоставят пределните разходи за производство на продуктите и пределните приходи от тях, а също и като съпоставят пределните разходи за производствените фактори и пределните приходи от техните продукти;5. Пределната възвращаемост от производствените фактори мотивира производното търсене на същите на съответните пазари; 6.производното търсене на факторите в комбинация с пазарното им предлагане от страна на домакинствата детерминира тяхната пазарна цена;7. Цените на факторите и техните количества определят размера на доходите, които позволяват на домакинствата след съпоставяне на претеглените пределни полезности на различните блага да направят своя потребителски избор. Така кръгът се затваря , за да се повтори отново и отново. Общо равновесие в икономика на размяна. В икономическата теория се използват абстракции, които са твърде отдалечени от реалния свят, но които съдействат за разбирането му. Такава абстракция е икономиката на размяна- пример, в който няма производство има само двама разменящи помежду си субекта и две условни стоки, които са обект на размяна. Изходната ситуация се характеризира с неефективно разпределение на двете стоки между субектите, поради което те желаят да осъществят размяна на взаимноизгодни начала. Равновесие в производството съществува тогава когато са спазени условията за производството на равновесен обем на продукция и когато са спазени условия за избора на ефективна комбинация от производствени фактори. Следователно равновесието на производителя се формира на база съотношение вход-изход. Условието за равновесен обем на производствената продукция за двупродуктова или двуотраслова икономика може да се запише така: MC1/MC2=P1/P2, или отношението между пределните разходи на два крайни продукта или отрасъла да е равно на отнношението между техните цени или цените на техните продукти. това отношение се нарича още пределна норма на продуктова трансформация(MRT) и на практика показва отношението между промяната в произвежданото количество от една стока и промяната в произвежданото количество от друга. Пределната норма на продуктовата трансформация може да се запише и така: MRT1,2=MPL1/MPL2=P1/P2=MC1/MC2, където MPL1,2 са съответно пределните продукти на труда за първия и втория отрасъл; MC1,2 пределните разходи на труда за двата продукта. Смисълът на пределната норма на продуктова трансформация е да се разбере, че в конкурентните цени рефлектират социалните разходи за благата. MRT ни показва съотношението, в което обществото може да замества производството на едно благо с друго, като заплаща съответната цена за това. Последното отношение ни е познато още като граница на производствените възможности на обществото. Във всяка нейна точка ресурсите се използват ефективно, но е невъзможно да се преразпределят ресурсите в полза на по-голямо количество от едно благо без да се намалят за друго и обратно. Ефективност на Парето и конкурентно равновесие. Когато в теорията стане дума за желани състояния на обектите на изследване, а не само за описание на това, което са, тя се превръща от позитивна в нормативна. Но за да се сгради нормативна теория, са необходими норми, определени критерии, които се съблюдават, когато едно явление се определя като желано или нежелано, като добро, по-добро или най-добро. Сравнението с някакъв идеал за общо равновесие предполага най-напред да се докаже кой е този идеал. Икономистите за разлика от представителите на други социални науки са възприели единен критерий за преценка на равновесието- критерия на парето. Според него, ако в едно общество с алтернативна употреба на ограничени ресурси се повишава потреблението на който и да е индивид, без това да доведе до намаляване на потреблението на друг, или други индивиди, може да се твърди, че като цяло потреблението в обществото е нараснало. Равновесната ситуация съществува тогава когато не е възможно по-нататъчно разместване на ресурсите, без това да е доведе до ръст на потреблението на едни за сметка на намаляване на потреблението на други индивиди. Критерият на парето ни дава възможност да оценим алокативната ефективност, но не ни помага да оценим изходната ситуация на разпределение на производствените фактори и благата. Чрез него се търси отговор на въпросите, какво и как да се произведе, но не се дава отговор на въпроса, за кого да се произведе. Според тази концепция дори когато една малка част от обществото присвоява най-големия дял от благата, но е изпълнено горното изискване, съществува ефективност. Тук проблемът за справедливостта въобще не се поставя. Фундаменталната дилема равенство в замяна на ефективност е обект на изследването на американският икономист Артър Оукън. Той твърди, че преразпределението чрез прогресивно данъчно облагане на дохода най-вероятно ще намали реалното производство поради редукция на стимулите за труд и спестяване. Обществото трябва да претегли ползата от по-голямо равенство спрямо цената, която ще плати в лицето на по-ниския национален доход. Икономикс на благосъстоянието е раздел на икономическата теория чийто основен проблем може да се формулира така:какво да се разбира под оптимално разпределение на производствените фактори между отделните отрасли и на благата между отделните потребители, как да се постигне то и в името на каква цел да стане това? От този основен въпрос произтичат по-нататък всички останали, засягащи ефективността на организация на икономическия живот, данъчната система, разпределението и преразпределението на доходите, отстраняването на отрицателните ефекти, осигуряването на минимум социално благосъстояние за всички и т.н. разсъжденията относно това дали е справедливо ръстът на благосъстоянието да се споделя еднакво от всички групи в обществото, имат силно нормативен характер. Възпроизвеждането или реформирането на модела на разпределение е дилема, стояща пред политиците, за чието решаване са необходими пълномощия. Ето защо съвременния икономиск на благосъстоянието логично еволюира към проблема за обществения избор към търсенето на отговор на въпроса коя икономическа организация е ефективна. Старата класическа теза за невидимата ръка не се използва без уговорки дори от представителите а неокласическата школа. Никой не се наем ада твърди, че свободната конкуренция е най-ефективният механизъм, защото липсата на държавна намеса в някои от случаите би застрашила устоите на системата. Но от друга страна дали чрез тази намеса не се намаляват вътрешните жизнени сили на пазарното стопанство? Концепцията за общото пазарно равновесие не дава отговор на тези въпроси, но той дава една система от принципи, които биха могли да се приложат като средство за достигана предварително определени цели и критерии за оценка на резултатите. Възприетата концепция за компромис между равенството и ефективност лежи в основата на отношението на обществото към благосъстоянието на отделните индивиди или социални групи. Значителна част от промените в икономическата и социалната политика подобряват положението на една група и тогава възниква въпросът за алтернативната оценка, изразяваща сев промените на благосъстоянието на група или други групи. Това засяга пряко вида на кривите на социалното безразличие. този въпрос се дискутира широко. Съществуват различни възгледи, някои от които доста крайни. Според по-стари виждане общественото благосъстояние трябва да се представи като сума от полезностите за отделни индивиди. Този подход се нарича утилитаристки и се прилага от ДжерамиБентам през първата половина на 20 век. Функцията на общественото благосъстояние за обществото от двама може да се представи по следния начин: W=U1+U2, от което следва, че всяка единица прираст на полезност за единия субект се оценява като единица загуба за полезност за другия Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|