1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Динамика на икономическа активност
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 16. Динамика на икономическа активност
Бизнес цикъла обосновава последователния период на възход и спад в икономиката и включва две екстремални точки на икономическо развитие( 90 градусов ъгъл горната част е БВП, долната t, 2 сантиметра над 0 чертая крива която се изкачва леко нагоре означавам я с у* след това правя спираловидна линия по кривата и означавам с у, у*-потенциален доход, у-фактически доход) Потенциалният доход е нивото на производството при постигната пълна заетост. Показва, че имаме пълно използване на производствените фактори. Това е по-скоро абстрактна концепция, отколкото физическа концепция. Използва се а определяне и прогнозиране на колебанията на някои икономически показатели. Физическият доход се колебае около потенциалния доход. У-у*/у*- производствен разрив. Производственият разрив показва отклоненията на текущия от потенциалния доход. Когато у>у* имаме инфлационен разрив. Когато у<у* имаме рецесионен разрив. Когато сме в инфлационен разрив, търсенето на стоки и услуги надвишава тяхното предлагане, което се отразява в покачване на цените на стоките и услугите, свръхпроизводството и намаляване на безработицата- стрелка нагоре У, стрелка нагоре Р, стрелна на долу И- свръхпредлагане. когато сме в рецесионен разрив- стрелка надолу У, стрелка надолу Р, стрелка нагоре И-недостатъчно търсене. Икономическия растеж е нарастване на БВП- икономически растеж=БВПpt- БВП ном t-1/БВномt-1 Може да бъде: естествен- икономически растеж постигнат възоснова на абсолютно повишаване на производствените фактори; -интензивен-повишаване на производството при същите производствени фактори, които стават по-ефективни; -устойчив- насърчаване на по-екологично и конкуренто способно производство; балансиран- когато всички производствени фактори нарастват със сходен темп. Инфлацията отразява постоянно и устойчиво повишаване на цените в икономиката и се измерва чрез промените в ценовите индекси. Те биват индекс на потребителските цени и индекс на цени за производство. Индексите на потребителските цени включват цените само на потребителските стоки и услуги. Индексните цени на производство отразяват цените на промишлените стоки, използвани с цел производство и служи за прогнозиране на инфлацията. Инфлацията също сме измерва с дефлатора, но тук имаме само вътрешна инфлация. Инфлация=UNYt/UNYt-1.100-100 Видове инфлация според причините за нейното възникване: -инфлация на търсенето- поражда се от повишаване на съвкупното търсене(90 градусов ъгъл горната част е Р, долната AD,AS, кривата е във формата на Х, но лявата горна част на кривата е по дълга и се слага черта по средата, долната дясна част на Х-са се обозначава АД, горната дясна с АS, третата линия която е начертана върху АС се обозначава с АД1 виж конспекта номер 1); -инфлация на разходите- поражда се от повишаване на цените на производствените фактори, т.е. от намаляване на съвкупното предлагане(90 градусов ъгъл горната част се означава Р, долната с AD,AS, кривата е във формата на Х, като върху горната лява част на Х-са се черта още една черта така, че да изглеждат като 2 Х-са, в долната дясна част се обозначава с АД, горната дясна с AS, на чертата горе в ляво се обозначава с AS1 виж конспекта номер 2); -инфлацията като макроикономически инструмент се свързва с използване на инфлацията като средство за повлияване върху валутния курс, а от там и върху вноса и износа. Според Кейнс инфлацията е феномен на реалната икономика и нейните изменения се свързват с промените в безработицата. Отрицателната зависимост между инфлацията и безработицата в краткосрочен период се нарича крива на Филипс (90 градусов ъгъл горната част пишем инфлация, в долната безработица, кривата е наклонена на дясно и започва от инфлация и завършва на безработицата, виж номер 3 в конспекта). Според монетаристите инфлацията се определя от паричния сектор на икономиката и в съответствие с количествената теория на паричната инфлация нараства при по-високо парично предлагане. Според тях в дългосрочен период не съществува зависимост между инфлация и безработица и кривата на Филипс е вертикална( 90 градусов ъгъл, горната част инфлация, долната безработица, кривата започва от средата на долната линия и е права нагоре. Безработица- процент от икономически активните лица, които в момента не са на работа, но активно търсят такава. Икономически активни = заети+безработни(работна сила) Коефициент на безработица(И)=безработни/заети+безработни.100 Естествена безработица(И*)=структурна+текуща Пълна заетост-определя се от реалната работна заплата. Показва при каква W/P имаме съвпадение на Ns I Nd. Пълната заетост бива структурна, текуща, циклична(зависи от икономическия цикъл. Тя е в основата на колебанията на текущата около естествената норма на безработица), сезонна, скрита. Закон на Оукън – Y-Y*/Y*=-3(U-U*). За намаляването на текущата под И* норма на безработица с един процентен пункт са необходими три процентни пункта икономически растеж. Икономически и социални последици от инфлацията и безработицата. 1. От висока инфлация се обезценява валутата, намалява покупателната способност. 2. Реалния лихвен процент намалява (черта надолу)R=i-Пе(черта нагоре). 3. Високата инфлация повишава очакваната инфлация. 4.при (черта надолу) R (черта надолу) S (черта нагоре) G (черта нагоре) I. 5. При дефлация (черта нагоре)R (черта нагоре)S (черта надолу)C (черта надолу)I. 6. Ефекти от високата безработица- намалява производството, свива се покупателната способност, (черта надолу)S, (черта надолу)C, (черта надолу)I Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|