Основни партийни фамилии – 10 ноември 1989 година

В литературата съществува следната класификация на партийните фамилии:

1) либерални партии, при които в центъра на либералната доктрина се поставят свободите на личността. В тяхната политика и идеология следва да се откроят следните елементи:

- икономическа независимост чрез свободен пазар;

- духовна свобода, чрез която личността да определя сама своето поведение.

Либералите са ориентирани към политическия център, т.е. между десните и левите и в по-голямата си част са представени от средната класа. Биват разделяни на:

- консервативни либерали;

- крайни либерали.

2) консервативни партии, чиято идеология се основава на виждането, че човешката природа не се изменя, а личността се нуждае от пряко ръководство и не бива да се допуска тя сама да определя поведението си. Именно на тази основа за партиите от тази партийна фамилия е характерно, че те са привърженици на традиционния живот, религията, семейството, социалното разслоение. Като друга отличителна черта може да се посочи, че тези партии отстояват идеята за силна държавна власт, която да компенсира ограничеността на отделната личност.

3) социалистически и социалдемократически партии, които възникват като изразителки на интересите на наемния труд. Тяхната идеология се основава на твърденията, че:

- капитализмът е изправен пред неизбежна гибел;

- на обществото е необходимо социално равенство, обществена собственост и т.н.

Издигнатите ценности на съвременните социалистически и социалдемократически партии са:

• 
  свобода;
  
• 
  социална справедливост;
  
• 
  солидарност.
  

Комунистическите партии защитават идеята на Маркс за безкласово общество.

5) християндемократически партии, в основата, на чиято идеология е поставена религията, поради което са най-разпространение основно в католическия Запад. Християндемократическите партии издигат триадата, прокламирана от папа Лъв XIII – “Свобода, демокрация, християнство”.

6) зелени партии, чиято поява през 70-те години на миналия век е обоснована от екологичните проблеми в глобален мащаб. Биват два вида според ориентацията си: лява или центристка ориентация.

7) крайнодесни партии:

-неофашистки партии, които застъпват в идеите си тезата за установяване на авторитарен режим, интересите на нацията са над тези на индивида и потребностите на личността ще бъдат задоволени чрез големите успехи на родината.

Специфична черта на неофашистките партии е тяхната нетърпимост към всичко, което се характеризира с чужд елемент в нацията. Този вид партии най-често са крайно десни сили.

- националсоциалисти

8) според формата на управление политическите партии могат да се обособят на:

- федералистки;

- републикански;

- монархически.

След настъпилите политически промени през 1989 г. и промяната на законодателството през 1990 г. постепенно кръгът и разновидностите на политическите партии у нас нарастват. Това позволява да се формират и различни по вид политически фамилии, представени в българския парламент.

Като цяло в началото на прехода в политическото пространство партиите се разделиха като десни и леви.

На първо място в политическото пространство се наложиха демократическите партии, което бе следствие от жаждата за демокрация на цялото общество след дългогодишното тоталитарно управление на страната. Това бе осъществено чрез СДС, която през последните години бе разцепена и от нея се образува и демократическата партия Демократи за свободна България, начело в бившия премиер Иван Костов.

Георги Карасимеонов⁹ определя следните етапи в развитието на СДС:

• 
  Декември 1989 – юни 1990 – период на консолидация и легитимация, създаден нелегално и осъществил необходимите простъпки за признаването му за антикомунистическа опозиция;
  
• 
  Юни 1990 – октомври 1991 – период, в които се наблюдава двустранна еволюция:
  

- разцепление, довело до обособяване на СДС (радикално крило), СДС – център, СДС – либерали, БЗНС „Никола Петков” (умерени);

• 
  1991 – 1992 г. – превръщане на СДС в първа сила в парламента след парламентарните избори за 36 Народно събрание. Получава и подкрепата на ДПС. Налице е противопоставяне на правителството, начело, на което е Филип Димитров с президента Желев, което довежда до необходимостта от създаване на нов кабинет, който се състои от представители на БСП, ДПС и част от СДС (главно АСП). СДС се превръща в опозиционна партия на новото правителство.
  
• 
  1993 – 1997 г. – задълбочаване на вътрешнопартийните конфликти, отцепването на една част от депутатите обуславя създаването на Нов съюз за демокрация. През 1994 г. започва утвърждаването на преминаването от коалиционна структура към партия, което води до консолидация, което е способствано и от т. нар. линия „Костов”. Победа на президентските избори в лицето на Петър Стоянов, което показва обществената подкрепа, която СДС получава, подхранвано и от неуспешното управление на БСП. По време на сблъсъците през януари 1997 г. СДС оглавява протестите. Костов е избран за лидер на партията и става министър председател.
  
• 
  1997 – 2001 г. – определян като етап на кулминация в утвърждаването на СДС като основен компонент на новата партийна система. Кабинетът съставен от Костов включва освен представители на СДС и такива на Народен съюз (Демократическа партия и БЗНС с лидер Мозер). Основно ядро на външната политика е членството на страната ни в НАТО и ЕС. По време на местните избори се вижда, че БСП е възвърнала част от позициите си.
  
• 
  2001 – 2005 г. – поражение на парламентарните избори, което води до подаване оставката на Костов, който е заменен от Екатерина Михайлова. Засилват се противоречията и конфликтите. Досегашния член и кмет на столицата Софиянски напуска партията и създава Съюз на свободните демократи. След коалирането на ДПС и НДСВ за съставяне на правителство СДС преминава в опозиция. По време на парламентарните избори през 2005 г. СДС влиза в предизборно обединение Обединени демократични сили.
  

В последствие Петър Стоянов останал лидер на другата част от СДС се оттегля след провала изборите за европарламент.

Към дясно ориентираните партии в този период следва да се посочат и следните:

- БЗНС – Народен съюз;

- ВМРО – създадена през 1990 г. като общонационална непартийна организация, преминало в партия като национално движение, то съчетава либерално-консервативни с националистически идеи¹⁰. Има парламентарно присъствие в периода 1995-1999 г.;

- Гергьовден – политическа формация, появила се през 1996 г. Противопоставя се на двупартийния модел и се представлява предимно от млади хора на изкуството и интелектуалци;

Левите партии се наложиха в лицето на Българската социалистическа партия (БСП) и останалите партии от създадената по-късно коалиция „За България”.

В началото на 1990 г. БКП обявява желанието си да се реформира в партия на демократичния социализъм. След общопартиен референдум тя се преименува в Българска социалистическа партия (БСП). Поема и политическата отговорност за управлението на страната през периода 1944-1989 г. В документите на БСП заляга ценностната триада:

- свобода;

- справедливост;

- солидарност.

Тази триада се основава на възприетите от социалдемократическите партии и Социалистическия интернационал ценности.

През 1994 г. партията излиза с нова програма, въз основа на която се легитимира пред българското общество и пред света като нов тип социалистическа партия, като съвременна лява партия на обновяващия се демократичен социализъм и органическа съставна част на българската, европейската и световната левица. Членува в Социалистическия интернационал и ПЕС¹¹.

Като цяло сочените в литературата етапи в нейната еволюция са следните¹²:

• 
  Ноември 1989 – юни 1990 – период на адаптация към настъпилите промени, вътрешнопартийни реформи. Преименуване на БКП в БСП, извършване на действия за разделяне с партийния монопол. Получава мнозинство и правото да формира правителство по време на изборите за Велико народно събрание;
  
• 
  Юни 1990 – ноември 1991 г. – продължаваща адаптация и засилващи се противоречия. Обособяват се три крила:
  

• 
  комунисти;
  
• 
  реформаторите центристи (Младенов, Луканов, Лилов и др.);
  
• 
  реформаторите социалдемократи.
  

• 
  1991 – 1994 г. – неблагоприятна обстановка в резултат на управлението на СДС и приетите закони в тази насока. Междувременно ДПС призовава за забраната на БСП. По време на годишния конгрес 1991 г. се открояват двете крила – социалдемократи, от което по-късно се обособява като Обединение за социална демокрация (1992 г., като се обявява за некомунистическо движение) и центристи с лидер Лилов. През 1992 г. подкрепя правителството на Беров. Крилото, ръководено от Виденов изповядва все „по-твърди” идеи, с което се противопоставя на ОСД. През 1993 г. се стига до разпадането на ОСД и обособяването на Гражданско обединение за република, с лидер Ал. Томов. През 1994 г. на парламентарните избори БСП печели мнозинство.
  
• 
  1994 – 1997 г. – управлението на Виденов и провала на същото довело до икономическа криза. Налице са вътрешни конфликти. Връщането на мандата от Николай Добрев предопределя опозиционната роля на БСП в близките няколко години.
  
• 
  1997 – 2001 г. – възвръщане на позициите чрез лидерството на Първанов и ориентация към социалдемокрация и демонстриране на позитивни позиции във връзка с членството на страната в НАТО. Левите формации се обединяват под Новата левица. На местните избори 1999 г. БСП подкрепя масово независими кандидати, а на парламентарните избори през 2001 г. е инициатор за създаването на Коалиция за България, включваща 15 политически формации.
  
• 
  2001 – 2005 г. – погром нанесен от новосъздаденото НДСВ, начело с бившия монарх Сакскобургготски. Георги Първанов печели президентските избори;
  
• 
  След 2005 г. – след разочарованието от управлението на НДСВ и непостигането на поставените задачи за „800 дни”, БСП печели следващите парламентарни избори, но с недостатъчен брой гласове, за да състави самостоятелно правителство, което налага коалицията й с НДСВ и ДПС.
  

В центристкото пространство от земеделските формации следва да се посочат:

- БЗНС Никола Петков;

- НС БЗНС, чиито лидер създаде през 2005 г. Ред, законност и справедливост.

Други партии стоящи в централните постове на парламентаризма, не отклоняващи се в своите курсове в десни или леви идеологии са следните:

- НДСВ – което се сочи като уникално явление в българската политическа история, определяно е като популистко и се ситуира по-скоро в дясноцентристкото пространство;

- ДПС – основаваща се на необходимостта от защитата на правата и свободите при наличие на етнически елемент, изключително гъвкава в своята политика и влизаща в коалиции както с десни, така и с леви партии (СДС, БСП), вкл. и с центристката НДСВ. Често пъти е определяна като интегриращ фактор в българския политически живот.

На последните парламентарни избори в страната се наложи и силно националистическата партия Атака, която нямаше аналог в политическата история след 1989 г. Споровете около нейното ситуиране и една част я сочат като крайно дясна, а други като крайно лява.

След тоталитарния режим на управление в лицето на БКП, в страната ни се възстанови многопартийната система, с което доказахме, че демокрацията е съществен принцип от нашата държава. През последното десетилетие на миналия век е налице изключително динамично създаване на партии, коалиции, движения и др. политически формации. Като основни обаче следва да се откроят ролите на двете партии, представляващи дясното и лявото пространство – СДС и БСП.

През новото хилядолетие в политическия живот се очертаха две изключителни по начина на въздействието си над общественото мнение партии – НДСВ и Атака. Ако първата спечели с изключителна преднина парламентарните избори и бе причина за разочарованието на българския народ за пореден път, то Атака все още разполага с възможности, въпреки факта, че поради безпардонното поведение на своя лидер и неговото обкръжение голяма част от електората му премина към новосъздадената от кмета на столицата Борисов Герб.

Преструктурирането на политическите сили ще си проличи на предстоящите местни избори, а по-късно и на следващите парламентарни избори.

Използвана литература:

Морис Дюверже; Социология на политиката; Кама; София; 1999 г.;

Георги Георгиев и кол; Юридически речник; Отечество; София; 1995 г.;

Георги Карасимеонов; Партийната система в България; ГорексПрес; София; 2006 г.;

Генади Генадиев; ВМРО – възстановяване и развитие в края на XX век; Варна; 2003 г.;

Закон за политическите партии (1990; 2005 г.)