Движение за права и свободи (1990 г.)

Движението за права и свободи е учредено във връзка с потребността от широко обществено-политическо движение за защита на специфичните права и свободи, като име, език, етническо самосъзнание, религия, култура, и в този смисъл да бъде гарант за защита на основните права и свободи, отразени в Меж­дународната харта за правата на човека и в Заключителните документи, свързани с Хелзинкския процес – преди всичко с политическите договорености на Виенската среща (1989 г.), както и в Конституцията на тогавашната HP България.

Движението за права и свободи възприема през 1990 г. като приоритетни следните принципи:

• 
  Принципът на демокрацията с основополагащ принцип както на организационната структура на движението, така и за оценка на действията и програмите на всички политически сили в страната.
  
• 
  Движението за права и свободи категорично отрича тероризма и екстремизма като форми на борба, като същевременно се разграничава от всякакви насилствени форми за разрешаване на социални проблеми.
  
• 
  Движението за права и свободи се обявява против национализма, шовинизма, расизма, ислямския фундаментализъм и религиозния фанатизъм, като изхожда от това, че близката история на стра­ната ни показва, че те действат деструктивно за единството на народа.
  
• 
  Движението за права и свободи се обявява също и против идеята за автономия и всички форми на политически сепаратизъм, защото идеята за изграждане на общ европейски дом, която се взема предвид още със създаването на движението противоречи на всякакви форми на политическа изолация.
  
• 
  Движението за права и свободи декларира своето положително отношение към принципа на интернационализма като генеративен ме­ханизъм за разбирателство и единство на всички етнокултурни и политически общности в Европа.
  

Защитата на основните права и свободи на човека се издига като основна идея на Движението за права и свободи, а това означава уважение към универсалните ценности на човечеството. Мирът на планетата, както и обезпечаването на суверенитета на държавите, в съответствие със съблюдаването на общочовешките интереси. Борбата за човешки права, според Движението за права и свободи е борба за свобода и справедливост, а следователно и за утвърждаване на мирния процес. Осъзнаването на тясната връзка между съблюдаването на пра­вата и свободите на човека, прогреса на народите и мира в стра­ните и на планетата по необходимост превръща хората, според идеите на движението от потенциални врагове в добронамерени партньори и опоненти. А един­ството на Европа, според тезите, които се издигат през началото на 90-те години на миналия век е именно възможно само на такава основа.

• 
  създаването на законови гаранции за правата и свободите на човека;
  
• 
  създаване на механизми за контрол на практическото изпълнение на същите тези гаранции.
  

• 
  Да се бори за съгласуване на вътрешното законодателство с международните принципи и норми за основни права и свободи на етническите и религиозно-културните общности, фик­сирани в Международната харта за правата на човека и в Заключителните документи на Хелзинкския процес;
  
• 
  Да бъде гарант за правата, свободите и социалната сигур­ност на етническите и религиозните общности в България;
  
• 
  Да се бори за постигането на разбирателството и морално-политическото единство на българския народ.
  

• 
  Законодателно гарантиране и контрол на свободния избор на име и етнокултурно самосъзнание;
  
• 
  Законодателно гарантиране и контрол на свободата на вероизповедание. Създаване на необходимите условия за факултативно изучаване на религиозни канони. Откриване на специализирано религиозно училище за обучение на необходимите за страната кадри;
  
• 
  При официално признание и ползване на българския език да се създаде законодателна гаранция за изучаване на езика, свързан с етническото самосъзнание.
  

• 
  Конференция;
  
• 
  Централен съвет;
  
• 
  Централно оперативно бюро;
  
• 
  Финансово-ревизионна комисия;
  
• 
  Окръжни оперативни бюра;
  
• 
  Местни комитети;
  
• 
  Движението за права и свободи.
  

• 
  българско гражданство;
  
• 
  навършени 18 години (пълнолетие);
  
• 
  съответствие между личните виждания и идеите на Движението за права и свободи.
  

СДС е създаден на 07.12.1989 г. от независимите организации:

• 
  Българска социалдемократическа партия;
  
• 
  Клуб за гласност и демокрация;
  
• 
  Екогласност;
  
• 
  Независимо дружество за защита правата на човека;
  
• 
  НФТ „Подкрепа”;
  
• 
  Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности;
  
• 
  Клуб на незаконно репресираните след 1945 г.;
  
• 
  Независимо студентско дружество;
  
• 
  Движение „Гражданска инициатива”;
  
• 
  БРСДП (о);
  
• 
  Б3НС „Н. Петков”;
  
• 
  Радикалдемо­кратическа партия;
  
• 
  Зелена партия;
  
• 
  Демократическа партия.
  

• 
  в. „Де­мокрация”;
  
• 
  в. „Народно земеделско знаме”;
  
• 
  в. „Свободен народ”;
  
• 
  в. „Екополи­тика”;
  
• 
  в. „Ек”;
  
• 
  в. „Век 21”;
  
• 
  в. „Избор”;
  
• 
  в. „Подкрепа” и др.
  

Първоначално е създаден като клуб по инициатива на Желев на събрание на 3 ноември 1988 в 65 аудитория на Софийския университет.

СДС участва в управлението на страната след 1990 г. като опозиционна политическа сила и като управляваща партия. СДС взема участие в три правителства. По време на икономическата криза през 1990 г. участва в правителството на “националното съгласие” с министър-председател Димитър Попов (1990 – 1991), в периода 1991 – 1992 г. съставя правителство на малцинството с министър-председател Филип Димитров, а след тежката икономическа криза през 1997 г. печели парламентарните избори и управлява страната до 2001 г. заедно с БЗНС-НС и Демократическата партия. Министър-председател е Иван Костов, който по-късно напуска СДС и създава Демократи за силна България. СДС официално става партия на националната конференция през март 1997, а една година по-късно е асоцииран член на ЕНП³.

Независимите организации, влизащи в състава на СДС могат да се представят чрез следните характеристики:

• 
  Българска социалдемократическа партия:
  

Той е роден на 07.04.1916 г. в с. Писарево, Ловешко. Председател е на партията от възста­новяването й на 26.11.1989 г.

През 1903  година вътрешно партиината борба  довежда до разделянето на двете крила на социал-демокрацията – радикалното (тесни социалисти, по-късно от тях се формира комунистическата партия) и демократичното (широки социалисти, те остават в семейството на европейската социал-демокрация).  БСДП е второто - демократичното крило  на първите социалисти, което през 1908 година се преименова на БРСДП (о)⁴.

През 1948 година цялото ръководство на БРСДП (о) е арестувано и през ноември осъдено с присъди от 10 до 20 години затвор.  Макар че БРСДП (о) никога официално не е забранявана, всяка проява на социалдемократизъм (идеен или организационен) е бил преследван.

Един от членовете на ЦК на БРСДП (о) - д-р Георги Петков по време на арестите през 1948 е в чужбина. Той остава в емиграция и организира БРСДП (о) в изгнание. След неговата смърт начело на партията ( в изгнание) застава Стефан  Табаков, който я представлява до края на 1989 година.

Структурата на СДП има следните функционални организации:

- Основни организации и териториални координационни съвети;

- Висш съвет с Изпълнителен съвет и Конгрес.

Зам.-председател на партията след нейното възстановяване е Михаил Петков, гл.секретар – Груди Пенчев. Партията има поддръжници във всички социални слоеве, най-вече сред „белите якички”, промишлената интелигенция и интелигенцията въобще. Членската й маса е над 50 000 души. Социалдемократическата партия членува в СДС. Поддържа връзки с почти всички партии от социалистическия Интернационал. Връзка с обществеността поддържа чрез в. „Свободен народ” и пропагандни мате­риали.

Мотото на партията е:

„Свободен труд на свободни хора в свободна страна!”

• 
  БЗНС „Никола Петков”:
  

Б3НС „Никола Петков” е създаден през 1945 г., след като съюзът излиза в опозиция от ОФ и от правителството, като се нарича „Б3НС със секретар Никола Петков”. Разформирован е през 1947 г., м. август, със закон. След падането на тоталитарния режим в страната е възстановен наново от 09.12 1989 г.

БЗНС (Никола Петков) влиза в коалиция с Българската социалдемократическа партия, Демократическата партия, Съюзът Звено и Независими  интелектуалци, с които участва в изборите за Велико народно събрание на 26 октомври 1946 година.  Въпреки невероятния натиск на комунистите (14 земеделци са убити в предизборната борба) Обединената опозиция изпраща в парламента  101 депутати.

На 5 юни 1947 година Никола Петков е арестуван в Парламента и изведен от него.

Всички депутати от опозицията са „отстранени» от Парламента  и пратени по лагери и затвори. През 1947 година БЗНС Никола Петков е разтурен. По тяхна статистика членовете им тогава са 400 000 души.  Активистите на партията са арестувани,  затворени, интернирани. Хиляди от тях са принудени да емигрират⁵.

Политическа амнистия чак в средата на май 1990 година с решение на Кръглата маса.

Възстановяването става възможно след като на 15 януари 1990 година е отменен закона за забрана на БЗНС Никола Петков.

Б3НС „Никола Петков” се изгражда от първични земеделски дружества, окръжни настоятелства и Център - Управителен съвет. Ръководството на съюза се осъществява от Постоянно присъствие. Координацията на съю­за се осъществява от ръководствата, а често пъти това става и пряко.

Секретар на съюза е Никодим Попов.

Социална поддръжка съюзът има във всички социални слоеве. Най-го­лямо влияние в началото на своето възстановяване има в Пловдивско, Плевенско и големите селища. Приема­нето за членство в Б3НС „Никола Петков” става по препоръка на членовете. Съюзът поддържа контакти със селски партии от Полша, Румъния, Унга­рия, Финландия. Членува в СДС. Орган на съюза е в. „Народно земеделско знаме”.

Мотото на БЗНС „Никола Петков” е:

Мир, хляб и народовластие – това е основният девиз на БЗНС от създаването му до днес.”

• 
  Движение „Гражданска инициатива”:
  

Председател на движението е от 29.09.1989 г., когато е основано същото. Негов секретар е Любен Отов.

Говорители на движението в началото на съществуването му са Христо Пеев и Емил Стумбов.

Движението е обявено за създадено на 25.09.1989 г. на митинг в Южния парк. То е наследник на регионалната група за гражданска инициатива на гр. Русе, и още от самото начало се оформя като политическа организация. Движе­нието „Гражданска инициатива” е организирано на териториален принцип в общински и местни комитети. Членството се осъществява чрез устно заявление или попълване на малки членски карти. То наброява около 18 000 членове, разпределени в 46 местни организации. По-голямо влия­ние се наблюдава в Североизточна България. Движението е съосновател на СДС и е представено там чрез трима координатори начело с председателя.

Поддържа връзки със сродни движения в чужбина като Граждански форум в Чехословакия, Гражданска инициатива в СССР, Гражданска ини­циатива за свобода на България – Франкфурт (бившата ФРГ).

Координацията с обществеността се осъществява посредством бюлетини, средствата за масова информация и координатори.

Девизът на движението е:

„Проблемите на обществото се решават от самото общество. Преди това гражданите трябва да се организират – сами!

• 
  Демократичен фронт
  

На провелата се през 1990 г. Втората конференция на Демократичния фронт, се приема християн-демократическа платформа и организацията се преименува на Християн-демократичен фронт, като причината за това е лансираната тогава идея от СДС че „България, както и другите източноевропейски страни, ще излязат от тежката материална и духовна криза след рухването на тоталитарната комунистическа система, ако се опрат на християнските морални ценности и изградят социално пазарно стопанство”⁶.

През 1991 г. е преименувана на Християн-демократически съюз в България и се регистрира като политическа партия.

• 
  Демократическа партия:
  

„Всичко за народа, всичко чрез народа!”

Председател на партията е Борис Кюркчиев, който е един от активистите на демократите преди 9 септември 1944. Той е роден на 09.08.1909 г. в гр. Пазарджик. Председател на партията е от 10.09.1989 г.

Партията е възстановена на 19.12.1989 г. и е наследник на създадената през 1895 г. Демократическа партия. Организационните структури са из­градени на териториален принцип, като в структурата съществуват отдел­ни звена:

• 
  секретариат;
  
• 
  Съюз на демократичната младеж в България;
  
• 
  младежки организации в София;
  
• 
  общински, градски и селски организации ­преди всичко в градовете Пловдив, Плевен, София и в почти всички бив­ши окръжни градове.
  

Говорител на партията тогава е Стефан Стоянов, а секретар – Георги Момчилов. Партията има влияние сред всички социални слоеве. Участва в СДС. Не поддържа връзки със сродни партии в чужбина. Координацията между от­делните звена на партията се осъществява от 50-членна колегия, съставена предимно от млади юристи и икономисти.

В периода 1944 – 1989 г. партията не е забранявана със специален закон, но нейните дейци са арестувани и преследвани.

• 
  Зелена партия в България:
  

Зелената партия е основана на 28 декември 1989 г. Мнозинството от създателите й са млади интелектуалци, членове на Екогласност. Тя се ръководи от Национален съвет и контролна комисия. Основните структурни единици са:

• 
  общинските организации, които избират бюра с председател;
  
• 
  секретар;
  
• 
  контролни комисии.
  

Зелената партия наброява около 4500 членове и има влияние във всички големи райони на страната. Временен изпълнителен секретар е Николи­на Николова, зам. председател е Филип Димитров, ковчежник – Косьо Ко­сев, говорител – Соломон Паси⁷. В по-голямата си част членовете на партията са представители на интелигенцията. Партията установява контакт със зелените движения и зелените партии на някои европейски държави. Изда­ва ежеседмичник „Екополитика”.

Зелената партия членува в СДС.

През 1990 Соломон Паси от името на Зелената партия предложи България да стане член на НАТО.

• 
  Клуб на репресираните след 1945 година:
  

Клубът на репресираните след 1945 г. възниква през пролетта на 1989 г. в идеен план. Учреден е през септември 1989 г. Първата му общест­вена проява е откритото писмо на 26.10.1989 г., изпратено до в. „Работ­ническо дело” и ЦК на БКП. Клубът няма прототип и се приема за уни­кално явление. Има национална структура с поделения във всички бивши окръжни градове и по-големи общини. Съгласно приетите устав и програ­ма членове на клуба могат да бъдат всички физически и морално репреси­рани и техните семейства – освен онези, които имат екстремистки прояви и тежнения.

На национално равнище клубът има Национален координационен съ­вет, който се състои от 35 души. В Националния координационен съвет участва по един представител от всички окръжни поделения. Клубът работи с контингент от около 100 хиляди души в страната. Това са всички, пре­минали през лагери и затвори. Няма селище в страната, което да няма ре­пресирани, като в това число не се включва насилието при колективиза­цията.

Клубът членува в създаващия се алианс на европейските народи, който е определян като най-широкият път за всички от европейския континент. Той не разполага със значителни финансови средства и не издава свой ежеднев­ник или периодичен вестник освен двуседмичен информационен бюлетин.

• 
  Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности:
  

Комитетът е основан на 19 октомври 1989 г., деня на св. Иван Рилски, в гр. Велико Търново и е регистриран на 25.12.1989 г. – деня, в който е убит, полският свещенослужител Св. Йержи Попйелушко, в същия град. В комитета е включен и съюз „Спасение”, който има смесено членство. Ос­новни документи на комитета са Устав, Програма, Комюнике и Декларации на българ­ските православни клирици и миряни. Комитетът наброява между 25 и 30 хиляди души. Той има изявено влияние най-вече в София, Русе, Пловдив, В. Търново, Варна, Нова Загора и Червен бряг. Секция на Комитета е Бъл­гарската православна община в Мюнхен, която се казва „Св. Иван Рил­ски” и е независима от патриарха и Синода. Комитетът издава в. „Спа­сение” (ежеседмичник). Членува в Съюза на демократичните сили.

Комитетът има Общо събрание, централно ръководство, областни комисии и се дели на филиали и секции.

Целите на комитета са:

- Достигане на религиозна свобода за нравствено-религиозен подем на обществото.

- Гарантиране на независимостта на църквата от атеистичната власт.

- Спазване на изискванията за свобода на съвестта при една правова държава.

Още през 1988 г. в процеса на създаване на комитета след извършени четири литийни шествия във Велико Търново са формулирани исканията, които намират гласност чрез радио Свободна Европа и са следните:

- Да се даде право за религиозна просвета и възпитание на учащите се.

- В медиите да се отразяват ритуалите на Църквата и да се говори по религиозни въпроси.

- Да се издаде Библията в масов тираж.

- Да се даде право на „изповеданията да откриват, ръководят и финансират домове на милосърдието – болници, сиропиталища, пансиони и старопиталища.”.

- Да се решат проблемите за отношението Църква-държава, без да се рушат църковните канони.

- Рождество Христово и Великден да станат официални празници.

- Да се даде свобода на религиозните ритуали, погребения, шествия и проповеди дори и извън храма.

- Да се възстановят древните храмове (Патриаршията на Царевец, Св. 40 мъченици, Св. Димитър (където е обявено въстанието на Петър и Асен), храмовете на Трапезица, Боянската църква.

- Да се построят нови храмове и параклиси в новите квартали на градовете, болниците, казармите, затворите, край магистралите, на граничните пунктове.

- Да се върнат имотите на Църквата.

- Да се върне Дворецът на пионерите на Духовната семинария.

- Да се осигури алтернативна военна служба.

- Да се изравни статутът на светското и духовното образование. Духовната академия да се върне в Богословския факултет на Софийския университет.

- Да могат да се пенсионират монасите и монахините.

- Да се премахне ергенският данък за монасите.

- Да се премахне чл. 176, който заплашва със затвор свещеник, извършил венчавка без предварително сключен граждански брак.

- Енорийските свещеници да се избират.

Тези искания са определени от тогавашната власт като „опасни”, поради което стават причина за преследвания, тормоз и арести сред членовете на Комитета. Самият председател Христофор Събев е в следствието за продължително време. До 10 ноември най-мащабната проява на Комитета е внесената на  26 септември 1989 година подписка (300 подписа главно от Асеновград и Кърджали) в Парламента с искания за религиозни права.

Поставените цели и задачи на Комитета се свеждат до исканията им за свободна религиозна информация, Библията да достиг­не до всички в масов тираж, религиозни филми по кината, предаване по радиото и телевизията на неделни и празнични богослужения и проповеди, факултативно обучение по основи на религията, право на Църквата да от­крива болници, пансиони, сиропиталища и т.н.

Комитетът се стреми към връщане на имотите на Църквата, особено семинариите в София и Пловдив, връщане на земите на манастирите, изна­сяне на хотелите извън манастирите: Рилски, Бачковски, Троянски, Преображенски. Възстановяване на тези манастири като религиозни светини. Съществено е и издигнатото искане за признаването на Рождество Христово и Великден като официални празници.

Цел на комитета е прилагане на Християнския стил в процеса на демократизация.

• 
  Конфедерация на труда „Подкрепа”:
  

„Мир, хляб, свобода!”

Президент на конфедерацията е д-р Константин Тренчев. Роден е на 08.02.1955 г. – в гр. Ст. Загора. Той е президент е на НКТ „Подкрепа” от нейното основаване – 08.02.1989 г.

НКТ „Подкрепа” не е наследник на никакви политически партии, а на старите синдикални традиции. Организационната структура е изградена на териториален и професионален принцип. Членството се осъществява чрез заявление по определени от устав изисквания. Взаимовръзката се осъ­ществява чрез периодични сбирки, в. „Демокрация” и други.

Членската маса наброява около 100 000 души. Има взаимоотношения с Международната конфедерация на свободните профсъюзи, АФТ – КПП, Форс увриер, Солидарност – Полша, ФРГ, Испания, Италия, САЩ и много други. Членува в политическия блок на СДС.

Вицепрезиденти на дружеството са Олег Чулев и Пламен Даракчиев. Секретар е Васил Креснички. Говорител – Кръстю Кръстев.

До 10 ноември 1989 г. активистите на Подкрепа са подложени на непрекъснати репресии. Уставът на конфедерацията е съставена с участието на Филип Димитров.

• 
  Независимо дружество за защита правата на човека:
  

Дружеството е основано на 16.01.1988 г. То е наследник на идеалите и характера на дейността на Лигата за правата на човека в България, коя­то след 1944 г. е ликвидирана.

Националното ръководство се осъществява чрез Управителен съвет, Контролна комисия и Съвет на представителите. Влиянието на дружество­то обхваща цялата страна. То се разпределя равномерно – преди всичко там, където съществува потъпкване на човешките права. Членската му маса е приблизително 10 000 души. Участва в СДС. Поддържа връзки с движения в чужбина като: „Амнести интернешънъл”, Лигата за правата на човека, заседаваща в Париж, Хелзинки – Уоч.

Координацията на дружеството се осъществява чрез информационен бюлетин, митинги, редовни консултации и преди всичко със самата си пра­возащитна дейност.

Особеното е, че през 1986 г. от името на тази организация е изпратено писмо до Виенската конференция, подписано от нейните активисти, със следния призив:

„Конференцията във Виена да не приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарните човешки права за всички европейски народи, като: право на свободно движение и емиграция, право на обективна информация и право на свободна трудова дейност. Докато не дойде ден, когато всеки гражданин в Европа ще може свободно и без страх от преследване да изразява своите мисли, мнения и убеждения в писмена или устна форма, Хелзингския процес няма да оправдае оказаното му доверие.”⁸

За изпращането на писмото е получено съдействие от посолството на САЩ.

Съдържанието на апела става повод за последвали арести. След официалното създаване на дружеството през 1988 г, тогавашната власт се стреми чрез всякакви средства да възпрепятства работата му.

• 
  Независимо сдружение „Екогласност”:
  

Сдружението е учредено на 11 април 1989 г. и се смята за наследник на Комитета за екологична защита на град Русе. Официално е регистрирано на 12 декември 1989 г.

„Екогласност” е надправителствена и надпартийна организация. Тя се състои от групи от специалисти по професионален признак и групи от екс­перти, които разработват анализи и програми на конкретни екологични проблеми. В сдружението членуват и граждани.

Висш орган на сдружението е Националната конференция. Във всеки град, където е основана група на „Екогласност”, се избира председател, секретар и координатор. Координацията на национално равнище се осъще­ствява от 31-членен съвет. По сигнал или поръчка се осъществява контрол и независим анализ на околната cpeда в даден район на страната.

Членството в „Екогласност” не зависи от партийната принадлежност.

Преобладаваща част от сдружението са представители на интелигенцията.

По-голямо влияние се наблюдава в Русе, София, Бургас, Разлог, Банско, Ботевград, Плевен.

„Екогласност” има групи в над 100 селища на страната.

Поддържа контакти с всички зелени движения в Европа, в това число с Грийн Елиънс, Грийн Пийс, Сиера Клъб, Приятели на земята и други.

Издава вестник „Екогласност”.

• 
  Нова Социалдемократическа партия:
  

Новата социалдемократическа партия е учредена на 09.01.1990 г. Тя е наследник на основания след 10.10.1989 г. Нов социалдемократически клуб. Организационните структури на партията са изградени на двузвенен принцип. На национално равнище е създаден Координационен съвет, който изпълнява координиращи и препоръчителни функции по отношение на секциите на партията по места. Секциите представляват автономни органи­зации, сформирани като „клубове по интереси” и на всякакъв друг прин­цип освен по месторабота.

Членството в НСДП става чрез записване в списък след предварително запознаване с програмата и устава. Списъците се съхраняват от председателите на секциите по места. Координацията между секциите се осъществява по инициатива на самите секции, които могат да създават свои временни координационни съвети. Те контактуват с Националния координационен съвет, когато сметнат това за необходимо.

Партията се представлява (по устав) от своя председател и един член на Координационния съвет.

НСДП има най-силно влияние сред интелигенцията и най-вече в градо­вете София, Ловеч, Плевен, Тетевен, Троян, като наброява над 2000 члена.

Поддържат се връзки със сродни партии от ГДР, Унгария, Полша, Гърция, ФРГ.

НСДП няма свой печатен орган, но използва всички възможности, които й предоставят другите средства за масово осведомяване, за пропа­гандиране на своите идеи.

• 
  Обединен демократичен център:
  

Учредителното събрание на организацията се е правело през м. февруари 1990 г. Регистрира се като партия на 20.04.1990 г. Висш орган на ОДЦ е общото събрание, което по устав се свиква всеки две години.

На конференцията (21.04.1990 г.) се избира координационен съвет от трима съпредседатели и 7 членове. Венцислав Димитров и Любомир Пав­лов са другите съпредседатели на ОДЦ.

Основните организации се изграждат на клубен принцип въз основа на териториалното разделение на страната. Всеки комитет (основна организа­ция) има ръководство от 3 до 7 члена със секретар. Минималния брой на комитета е 15 души. Членството се осъществява чрез записване или молба. Изискванията към желаещите са да не са членове на друга партия, да не са участвали в репресивните органи и да не са заемали висша партийна длъжност в БКП.

По-големи организации, са регистрирани в Плевен, Хасково, Кюстен­дил, Сандански, Петрич, Сливен, Бургас, Варна, Русе, Пазарджик. Основно­то ядро на ОДЦ се състои от представители на интелигенцията.

ОДЦ е в коалиция със СДС.

Сред идеите, които защитават са необходимостта от преструктуриране на икономиката, нова методология, нови идеи, извършване на експертни анализи и др.

• 
  Радикалдемократическа партия в България:
  

РДП е основана в края на 1989 г., като официално е регистрирана на 7 март 1990 г. Смята се за наследник на Радикалдемократическата партия в България, която е основана през 1902 г. от Найчо Цанов и Тодор Влайков.

Партията формира организации по местоживеене и клубове по интере­си от не по-малко от 10 члена. Те избират бюра, на всеки 250 члена се по­лага по един представител във Висшия съвет - изпълнителен орган на пар­тията. Други нейни органи са Конгресът, Проверителната комисия, Изпъл­нителният комитет на Висшия съвет и Националната конференция.

Мнозинството от членската маса, която при създаването й е около 20 000 души, е съставено от интелигентни личности от всички социални слоеве.

По-големи организации са създадени в София, Пловдив, Димитров­град, Казанлък, Ст. Загора, Видин, Варна, Велико Търново, Кюстендил.

• 
  Федерация на клубовете за гласност и демокрация:
  

Федерацията е учредена на 20.01.1990 г. и се състои от 70 клуба в цялата страна. Това са клубове, в които членуват представители на различни слоеве на интелигенцията. Федерацията е член на СДС. Създаването на клубовете в страната става по примера на софийския клуб за гласност и демо­крация, който е родоначалник на федерацията. Клубовете, влизащи в състава на федерацията, приемат общата програма и устав, като са самостоя­телни в своята дейност, както и в осъществяването на общата програма. В тях могат да членуват всички български граждани, които не изповядват насилие, фетишизъм, национализъм и не са морално и юридически обреме­нени от бившия режим. Координацията на клубовете се осъществява от Оперативно бюро и в рамките на клубовете – от Управителните съвети.

Говорител и зам. – председател на федерацията е Ивайло Трифонов. Секретар е Стефан Матев.

Клубовете имат влияние в средите на интелигенцията. И тъй като много техни членове участвуват в политически партии и други движения, тяхното влияние е доста широко. Федерацията поддържа връзки с Унгарския демократичен форум и с клуба „Московска трибуна”; има ежемесечно списание „Избор” и седмично издание „Демократична седмица”.

• 
  Федерация на независимите студентски дружества „Студенти за демокрация”:
  

6 януари 1990 на Второто делегатско събрание на дружествата е взето решение за прерастване на същото във Федерация, която да обхваща различните организации на студентите.

Сред идеите на организацията са:

- привеждане равнището на висшето образование в съответствие във световните стандарти;

- демократизация на академичния живот (напр. въвеждане на алтернативни лекционни курсове, водени от поне двама преподаватели и др.);

- установяване на нормално функционираща демократична политическа система, която да е гаранция за реална защита на студентските интереси и интересите на младите хора в страната.

Председател на федерацията е Атанас Кирчев, тогава студент по право.

Федерацията не е наследник на никаква политическа организация. Ор­ганизационните й структури са изградени на национално и местно равни­ще. Съществуват автономни и самостоятелни независими студентски дру­жества по ВУ3-овете (факултетите). Техен координационен орган е Националният федеративен съвет (НФС). Той се състои от по един представител от всяко НСД. Свиква се веднъж месечно. Решенията му нямат задължите­лен характер за дружествата, чиито представители са отсъствали от заседа­ния на НФС или са гласували против. Изпълнителното бюро е оперативен и постоянно действащ орган, който се занимава с текущата дейност на фе­дерацията и работи между сесиите на НФС. За членуващите се предвижда членски внос. Координацията между отделните поделения се осъществява от Комисия по национална координация към изпълнителното бюро. Федерацията има влияние преди всичко сред студентите, младите хора и ин­телигенцията. Тя се разпростира най-вече в София и другите големи гра­дове.

Членската й маса е от около 2000 души. ФНСД е съучредител на СДС.

Контактите се осъществяват със студентски организации (академични и политически) от САЩ, Западна Европа и някои източноевропейски стра­ни като Полша, Унгария, Чехословакия.

Връзката с обществеността е преди всичко на базата на пропагандни материали.

Прави впечатление, че политическите организации, в този период са преди всичко под формата на клубове, групи, движения и др., които след 1989 г. прерастват или биват преобразувани в политически партии.

Особено голяма е инициативата на младите хора и интелигенцията в страната.