1. Средства за оптична корекция
Изтегляне 98.15 Kb.
|
Свързани:
КОНСПЕКТ УВРЕЖДАНИЯ, Мозъчен инсулт, Конспект-Стара-Загора
16.ОтомикозаПри недостатъчна лична хигиена в ушите могат да попаднат различни гъбички: Aspergillus flavus, niger, fumigatus, albus, Penicillium, Mucor, Oidium и др. При нередовно почистване на ушите при хроничните отити и след радикална трепанация също се създават благоприятни условия за развитие на гъбички. Най-често се засяга външният слухов проход, заедно с тъпанчевата мембрана. Инфекцията е продължителна и изисква коректно уточняване на вида микроорганизъм, за да бъде лекувана успешно. Нормалните условия в ушния канал с производство на ушна кал и самоочистването действат като предпазен механизъм срещу инвазия от гъбички. При често влизане на вода в ушния канал например, се разрушава равновесието и това улеснява поселването на гъбичките. Това води до сърбеж, който често кара хората да чистят ушите си по-интензивно и да разязвяват допълнително ушния канал, усложнявайки състоянието си все повече. Най-честата причина е употребата на антибиотици. Те имат ефекта да унищожават бактериалната флора, но успоредно с вредните бактерии, те убиват и така наречените полезни бактерии. По този начин се нарушават някои защитни бариери спрямо различни микроорганизми, включително и срещу гъбичните причинители. Затова е нужно да се приема паралелно с антибиотичните препарати и пробиотични средства, които набавят количествата убити бактерии. При лица с намалена имунна защита също се стига в една или друга степен до повишена податливост спрямо гъбични причинители. Хора с хронични заболявания също се заразяват по-лесно с гъбички. Такива са страдащите от диабет, някои бъбречни и чернодробни заболявания. Болните имат чувство на пълнота и сърбеж в ухото. При запушване на слуховия проход слухът намалява и е налице шум в ухото. Оплакванията се засилват с навлизане на гъбичната инфекция в дълбочина на кожата. Появяват се силен сърбеж в ушите, понякога болка, отделяне на люспи. Възможно е човек при опит да се чеше да разрани кожата на ушния канал и това да доведе до развитието на вторична бактериална инфекция. При такива случаи е възможно възпалението да премине в гнойно и да започне отделяне на гъст секрет с неприятна миризма. При бързо размножаване на гъбичките те заедно с отделените люспи се натрупват в ушния канал, като го запушват и водят до намаляване на слуха. При отоскопичното изследване дълбоко в ушния канал се откриват мрежовидни мицелни влакна като паяжини с типичните зрънца (спори). Цветът на гъбичките зависи от причинителя: при Aspergillus niger е черен, при Aspergillus flavus – жълт, а при Aspergillus albus – белезникав. Най-прецизното поставяне на диагнозата е чрез микробиологична посявка на предварително взет секрет от ушния канал. Така не само се определя конкретният причинител, но чрез антибиограма се преценява кой е антибиотикът, към който гъбичният причинител е най-чувствителен. Лечението се състои в промивки с 2% салицилов спирт. При по-леки случаи се предписват локални антимикотични препарати. Лечението е продължително и се изисква упоритост. Понякога може да се наложат ежедневни грижи в продължение на месеци. Почистването трябва да става съвсем повърхностно като се отстраняват само люспите. Не трябва да се допуска навлизане на вода в ухото, като при къпане се слага памучен тампон с вазелин в него. Изтегляне 98.15 Kb. Сподели с приятели:
|