1 Тялото жадува за вода (Книга, която променя досегашните понятия) д-р Ф. Батманжелидж
Ядем, когато организмът ни се нуждае от вода. Хората, които са намалили теглото си, са успели
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
lechenie na stavite i garba, vodata1
- Навигация на страницата:
- Проблемът с прекаленото ядене
- Всеки грам мазнина дава девет килокалории
| Ядем, когато организмът ни се нуждае от вода. Хората, които са намалили теглото си, са успели да разделят двете чувства на жажда и глад, като преди ядене са пили вода. Затова те не са яли прекалено много, в стремежа си да задоволят жаждата за вода. Проблемът с прекаленото ядене Съотношението между човешкия мозък и телесното тегло е около 1/50. Мозъкът притежава около девет билиона нервни клетки („компютърни чипа"), които съдържат 85% вода. Двадесет процента от кръвта в кръвообращението е предназначена за мозъка и се транспортира до него. Това означава, че мозъкът трябва да извлече от циркулиращата кръв това, от което се нуждае, за да функционира нормално. Мозъкът е частта от тялото, която е постоянно активна. Той преработва всички информации от различните части на тялото, а също и тези, които се стичат ежедневно към него от физическата, социалната и електромагнитната околна среда. За да преработи всички впечатления и да активира всички части на тялото за координиран отговор, мозъкът се нуждае от огромни количества енергия. Същевременно той изразходва енергия за създаването на градивни вещества и за различните химически „доставчици" (невротрансмитери), които се произвеждат в мозъчните клетки и трябва да бъдат транспортирани до съответните нервни окончания. Транспортната система също се нуждае от енергия. Това голямо изразходване на енергия от мозъка е главната причина той да получава 20% от циркулиращата кръв. Мозъчните клетки натрупват енергия в две основни форми: като АТФ и като ГТФ —депа — подобно на откритите складове за въглища и кокс в електроцентралите. Някои дейности получават енергия от АТФ- депата, намиращи се в различни части на клетките, главно в мембраните. Информацията постъпва в клетъчните мембрани и се преобразува в реакция. Във всяка клетка съществува система за подобряване на енергията. Не всяко дразнение изисква отдаване на енергия от АТФ-депото, за да бъде регистрирана и да се даде отговор. При някои дразнения не се достига прага на отдаването на енергия. Мозъкът определя кои дразнения заслужават изразходване на енергия и кои не. Ако АТФ-резервът е малък, много дразнения не предизвикват ответна реакция. Тези ограничени АТФ-резерви се тълкуват от някои свръхактивни мозъчни клетки като състояние на умора при функционирането, което се контролира от тези клетки. Абсолютно същото се отнася за ГТФ-депата. В някои случаи на крайна необходимост може част от енергията от ГТФ- депата да бъде отклонена, за да се задвижат АТФ-депата и да запазят изпълнението на някои от най- важните функции, които иначе биха страдали от недостиг на енергия. Натрупването на енергия в мозъка изглежда силно зависи от наличието на захарта. Мозъкът постоянно изтегля глюкоза от кръвта, за да пълни с енергия АТФ- и ГТФ-депата. Наскоро беше направено откритието, че човешкият организъм сам произвежда „хидроелектрическа енергия", когато водата се просмуче в клетъчната мембрана и задвижи няколко твърде специални помпи за производство на енергия, подобно на произвеждането на хидроелектрическа енергия при язовира на някоя река. По този начин мозъкът използва два механизма за задоволяване на нуждата си от енергия: първо — енергията се придобива от хранителната обмяна на веществата и образуването на захари и второ — от снабдяването на организма с вода и преобразуването й в хидроелектрическа енергия. Новите знания потвърждават мнението, че мозъкът зависи преди всичко от енергията, придобивана по „хидроелектрически път", особено за нуждите на транспортната система, снабдяваща нервите в различните части на тялото. За да задоволи изискванията на мозъка, човешкото тяло е развило много фина система за 31 уравновесяване, за поддържане на относително постоянна концентрация на кръвната захар. Това става по два различни начина: от една страна се стимулира приемането на протеини и нишестени храни, които се преобразуват в захари освен захарите, съдържащи се в самата храна. От друга страна се преработват скорбялата и протеините от резервите на организма. Последният механизъм се нарича глюконеогенеза. Става дума за ново образуване на захар от други вещества. Този процес на изхранване на мозъка се извър- шва в черния дроб. Зависимостта на повечето мозъчни функции от енергията, добивана от захарта, стига дотам, че асоциациите за ситост или наслада се свързват с вкуса на Сладкото. Развила се е специална кодова система, която има за цел координирането на функциите на останалите органи, при която езикът като усети сладък вкус, веднага се възбужда черния дроб. Ако в кръвообращението няма достатъчно захар, черният дроб започва нейното производство и постоянно повишава нивото на захарта в кръвта. Първо се превръща в захар скорбялата, след това протеините и накрая малки количества мазнини, като процесът на пре- образуване на мазнините е много бавен. Тялото трябва да бъде известно време без храна, преди да започне процесът на преобразуване на мазнините. Протеините могат да се разграждат много по-лесно от мазнините. Натрупванията на мазнини се състоят от много отделни единици от свързани помежду си мастни киселини, които трябва да бъдат разградени заради високата си енергийна стойност. Всеки грам мазнина дава девет килокалории Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|