Процесът на урбанизация протича бурно през седемдесетте години на миналия век и по-забавено през следващите десетилетия. През този период населението в селата рязко намалява, за сметка на градовете. Притокът е предимно на млади хора. Създават се селищни образования – агломерации.
Силно урбанизиран град в близост до община Ветрино е Варна, на 45км. Той е третия по големина град в България със силно развити регионални функции: университетски, научни, научно-технологични и производствени, здравни, търговски, бизнес-делови, банкови, туристически, културни и духовни. Близостта до Варна оказва силно положително въздействие и върху община Ветрино.
70 – 80% от територията на страната се заема от изостанали селски региони. Те се характеризират като изостанали, с ниско качество на живот и с непрекъснато намаляващо население и функции. Това са територии изсмукани от урбанизационния процес и натрупали множество негативни проблеми при наличието само на едно позитивно качество – сравнително добре запазена природна среда.
Районите в индустриален упадък се характеризират със спад в производството, увеличаване на безработицата, ниско ниво на доходи и изселвания.
От гледна точка на селективната политика на регионално равнище необходимо е да се идентифицират тези общини, които имат вътрешен потенциал за индустриално развитие. Специфичните цели на политиката са:
-
- постигане диверсификация на икономиката;
-
- създаване на условия за оползотворяване на съществуващия потенциал – човешки ресурси, природни, капиталови;
-
- осигуряване на достъп до и внедряване на нови технологии и производства;
-
- подобряване на образователната структура и преквалификация на работната сила;
-
- подпомагане развитието на малки и средни предприятия, като алтернатива на заетост и заместване на закриващите се производства.
В пространствения обхват на Варненска област е формирано и функционално утвърдено едно от първите в страната агломерационни образования с ясно проявена промишлено-транспортна и селищна особеност по направлението Варна – Девня – Провадия и с по-нататъшно развитие в две географски оси: едната в посока Шумен и Търговище, а другата в посока – Разград и Русе.
Общините във Варненска област се разделят на две групи:
-
първа група – “черноморски общини”
-
втора група – “периферни общини” (вътрешнотериториални общини), разположени в дълбочина на областната територия: Суворово, Вълчи дол, Ветрино, Провадия и Дългопол. Тази група обединява общини с предимно аграрен характер, с ограничено поле на влияние, ниска привлекателност за инвестиране в производствена и друга дейност, липса на икономическа среда за предприемачество и бизнес, но с потенциал за превръщане в активен стопански хиктерланд (гръб) на останалата територия, респективно на черноморските общини.
Териториална структура и селищна мрежа на Варненска област
към 31.12.2003 г.
Таблица 1
Общини
|
Територия, кв.км.
|
Брой
населени места
|
Гъстота на
населените
места
н.м./100кв.км.
|
Гъстота на населението
човека/кв.км.
|
в т.ч.
|
в т.ч.
|
Общо
|
Урбани-зирана
|
Неурба-
низирана
|
Общо
|
Градове
|
Села
|
Аврен
|
353,9
|
19,2
|
334,7
|
17
|
_
|
17
|
4,8
|
24,93
|
Аксаково*
|
461,3
|
31,2
|
430,1
|
23
|
1
|
22
|
4,99
|
44,36
|
Белослав
|
59,9
|
10
|
49,9
|
4
|
1
|
3
|
6,68
|
185,16
|
Бяла
|
161,8
|
9,4
|
152,4
|
6
|
1
|
5
|
3,71
|
20,18
|
Варна
|
238,3
|
77
|
161,3
|
6
|
1
|
5
|
2,52
|
1343,05
|
Ветрино
|
292,3
|
14,5
|
277,8
|
10
|
_
|
10
|
3,42
|
22,42
|
Вълчи дол
|
472,5
|
28,2
|
444,3
|
22
|
1
|
21
|
4,66
|
26,4
|
Девня
|
121,1
|
20,7
|
100,4
|
3
|
1
|
2
|
2,48
|
75,19
|
Долни чифлик
|
485,1
|
17
|
468,1
|
17
|
1
|
16
|
3,5
|
40,35
|
Дългопол
|
441
|
18,2
|
422,8
|
16
|
1
|
15
|
3,63
|
34,26
|
Провадия
|
517,9
|
34
|
483,9
|
25
|
1
|
24
|
4,83
|
48,35
|
Суворово
|
215,9
|
10
|
205,9
|
10
|
1
|
9
|
4,17
|
32,93
|
Общо за областта
|
3 821
|
289,4
|
3 531,6
|
158
|
10
|
148
|
4,14
|
120,04
|
*За община Аксаково данните са от 2004г. (През 2004 г. село Аксаково стана град)
|
Разширяване на селищните територии за сметка на селскостопанските земи
Възстановяването на собствеността върху земята, промяната й от кооперативна в частна поражда определен инвестиционен интерес и желание за застрояване от най-различен характер: за отдих и живеене, за производство, складове, услуги, за селски и еко туризъм. Особен интерес представляват терените около входно – изходните артерии на населените места и магистрала “Хемус”. В община Ветрино е формирана зона за почивно дело и туризъм с площ от 45 дка в местностите “Дюза” с. Невша и хижа “Яйла” в с. Ягнило.
Съществен проблем е процесът на физическото урбанизиране на пространството извън строителните граници на населените места. Отсъства нормативна регламентация за регулиране на този процес и поражда сериозни проблеми по инфраструктурното осигуряване /улична мрежа, водоснабдяване, канализация, електрификация, телефонизация и социално обслужване/.
Необходимо е изготвяне на обща устройствена концепция за развитие на община Ветрино, създаване на възможности за реализиране на мащабни инвестиционни програми от нов тип – индустриални зони, центрове за управление и делови контакти, съвременни информационно-комуникационни и технологични центрове и качествено нови обекти на свободното време.
Сподели с приятели: |