1. в начало Бог създаде небето и земята

1 И когато отвори седмият печат, настана мълчание на небето около за половин час.

2 И видях, че на седемте ангела, които стоят пред Бога, се дадоха седем тръби.

3 И друг ангел дойде та застана при олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много тамян, за да го прибави при молитвите на всички светии над златния олтар, който бе пред престола.

4 И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите.

5 И ангела взе кадилницата, напълни я с огън от олтара, и хвърли огъня на земята; и настанаха гърмове и гласове, светкавици и тръс.

6 И седемте ангела, който държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят.

7 Като затръби първият ангел, настана град и огън размесени с кръв, които бидоха хвърлени на земята; и третата част от земята изгоря, също и третата част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.

8 И като затръби вторият ангел, нещо като голяма планина, пламнала в огън, се хвърли в морето; и третата част от морето стана кръв,

9 та измря третата част от одушевените същества, които бяха в морето; и третата част от корабите беше унищожена.

10 И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори.

11 А името на звездата е Пелин; и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.

12 И като затръби четвъртият ангел, третата част от слънцето, и третата част от луната, и третата част от звездите беше поразена, тъй щото да потъмнее третата част от тях, и третата част от деня да не свети, така и третата част от нощта.

13 И видях, и чух един орел, който летеше всред небето, и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят!

1 И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключът от бездънната пропаст.

2 И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта.

3 И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила както е силата що имат земните скорпии.

4 Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.

5 И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека.

6 През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

7 И скакалците приличат на коне приготвени за война; и на главите им имаше като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.

8 А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.

9 При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне когато тичат на бой.

10 Имаха и опашки подобни на скорпийни, и жила; а в опашките си имаха силата да повреждат човеците пет месеца.

11 Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по Еврейски се нарича Авадон, а на гръцки се именува Аполион.

12 Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това.

13 И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,

14 че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.

15 И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден, и месец, и година, за да убият третата част от човеците.

16 И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им.

17 И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови, и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.

18 От тия три язви, - от огъня, от дима, и от жупела що излизаха от устата им, - беше избита третата част от човеците,

19 Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.

20 И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните, и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

21 също не се покаяха ни от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.

1 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълпове.

2 И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,

3 извика с висок глас както когато рикае лъв; и когато извика, седемте гърмове издадоха своите гласове.

4 И след като седемте гърмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша; но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гърмове, и недей го писа.

5 И ангела, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,

6 и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,

7 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги пророците.

8 И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене като рече: Иди, вземи разгънатата книга що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

9 Отидох прочее при ангела та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи та я изяж: и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела та я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.

11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.

1 И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божият храм и олтарът, и ония, които се кланят в него;

2 но дворът, който е извън храмът, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.

3 А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, облечени във вретища.

4 Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята,

5 И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва да бъде той убит.

6 Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв, и да поразяват земята с всяка язва колкото пъти биха поискали.

7 И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи, и ще ги убие.

8 И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, дето и техният Господ беше разпнат.

9 И мнозина измежду людете, племената, езиците, и народите ще гледат труповете им три дена и половина, и не ще позволят, да бъдат положени труповете им в гроб.

10 И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия двама пророка са мъчили жителите на земята.

11 А след три дена и половина влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха.

12 А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.

13 И на часа стана голям тръс, и десетата част от града падна, та измряха в тръса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха та отдадоха слава на небесния Бог.

14 Второто горко премина; ето, иде скоро третото горко.

15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

16 И двадесетте и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки:

17 Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който Си и Който Си бил, загдето Си взел голямата Си сила и царуваш.

18 Народите се разгневиха; но дойде Твоя гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците, и на светиите на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.

19 И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гърмове и тръс, и силен град.

1 И Голямо знамение се яви на небето, - жена облечена със слънцето, с луната под нозете й, и на главата й корона от дванадесет звезди.

2 Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

3 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главата му седем корони.

4 И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.

5 И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.

6 И жената побягна в пустинята, дето имаше място приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дена.

7 И стана война на небесата, излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змеят; и змеят воюва заедно със своите ангели;

8 обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

9 И свален беше големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.

10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветника на нашите братя, който ги клевети ден и нощ пред нашия Бог.

11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз щото да бягат от смърт.

12 За това, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

13 И като видя змеят, че беше свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.

14 И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети от мястото си в пустинята, там дето я хранят за време и времена и половин време скрита от лицето на змея.

15 И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

16 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

17 Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и змеят застана на морския пясък.

1 И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави, и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.

2 И звярът, който видях, приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, и устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си, и голяма власт.

3 И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя, учудена, отиде след звяра, и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;

4 поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?

5 И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.

6 И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името му и скинията му, па и ония, които живеят на небесата.

7 И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.

8 И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

9 Ако има човек ухо, нека слуша.

10 Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нужно търпението и вярата на светиите.

11 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змей.

12 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр чиято смъртоносна рана бе оздравяла.

13 И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да слиза от небето на земята пред човеците.

14 И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

15 И позволи му се да даде дишане на звяровия образ, така щото звяровият образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които се не покланят на звяровия образ.

16 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата им или на челата им;

17 за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.

18 Тука е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.
ГЛАВА 14

1 И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха неговото име и името на неговия Отец написано на челата им.

2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.

3 И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупените от земята.

4 Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са, които следват Агнето където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.

5 И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.

6 И видях друг ангел, че летеше посред небето, като имаше вечното благовестие, което да прогласява на обитаващите по земята, и на всеки народ и племе, език и люде.

7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

8 И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.

9 И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се кланя на звяра и на неговия образ, и приема белег на челото си или на ръката си,

10 той ще пие и от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.

11 И димът от тяхното мъчене ще се издига до вечни векове; и ония, които се кланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни ден, ни нощ, нито кой да е, който приема белега на името му.

12 Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.

13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши, Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.

14 И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона, и в ръката си остър сърп.

15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни; защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла.

16 Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.

17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и рече: Простри острият си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

19 И ангела хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.

20 И линът беше изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.
ГЛАВА 15

1 И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божия гняв.

2 И видях нещо като стъклено море размесено с огън, и че тия, които бяха победили звярът и образът му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.

3 И пееха песента на Божия слуга Мойсея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.

4 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? защото само Ти Си свят; понеже всичките народи ще дойдат и ще се покланят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.

5 И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството;

6 и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма облечени в чисти и светли дрехи, и препасани през гърдите си със златни пояси.

7 И едно от четирите същества даде на седемте ангела седем златни чаши пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.

8 И храмът се напълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.
ГЛАВА 16

1 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

2 И първият ангел отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ.

3 Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

4 Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, загдето си отсъдил така;

6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават за това.

7 И чух [друг от] олтара да казва: Така Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

9 А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,

11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха от делата си.

12 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.

13 И видях да излизат от устата на змея, и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка, три нечисти духове прилични на жаби;

14 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на Всемогъщия Бог.

15 (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му.)

16 И събраха ги на мястото, което по Еврейски се нарича Армагедон.

17 И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола, и каза: Сбъдна се.

18 И произлязоха светкавици и гласове и гърмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеците на земята, такъв тръс, толкова силен.

19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния си гняв.

20 И всеки остров побягна, и планините не се намериха.

21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.

1 И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води;

2 с която блудствуваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване.

3 И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, дето видях жена седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.

4 Жената бе облечена в багреница и червено, и украсена със злато, със скъпоценни камъни, и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша пълна с мърсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.

5 И на челото й имаше написано това име: Тайна: Великий Вавилон, Майка на блудниците и на гнусотиите на земята.

6 И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.

7 Но ангела ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седемте глави и десетте рога.

8 Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче скоро ще възлезе из бездната и отиде в погибел. И земните жители, всеки чието име не е записано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят когато видят, че звярът беше, и го няма, но пак ще дойде.

9 Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената;

10 те са и седмина царе, от които петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои;

11 и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел;

12 и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;

13 те са единомислени, и предават на звяра своята сила и власт;

14 те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани, и верни.

15 Каза ми още: Водите, които си видял, дето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици.

16 И десетте рога, които си видял, те и звярът ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън.

17 Защото Бог тури в сърцата им да изпълняват Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.

18 И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.
ГЛАВА 18

1 След това видях друг ангел, който слизаше от небето имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава.

2 Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон, и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух, и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;

3 защото всичките народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея, и земните търговци се обогатиха от безмерният й разкош.

4 И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде мои, за да не участвувате в греховете й, и да не споделяте язвите й;

5 защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.

6 Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно.

7 Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя.

8 За това, в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал, и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.

9 И земните царе, които са блудствували и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея когато видят димът от изгарянето й.

10 От далеч ще стоят поради страх от мъките й, и ще казват, Горко, горко, на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!

11 И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им,

12 стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и багреница, коприна и червено; и всякакво благоуханно дърво, и всякакви изделия от слонова кост, и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед, от желязо и от мрамор;

13 и канела, аромати, тамян, миро, и ливан; вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница; добитък и овци; коне, колесници, и роби; и човешки души.

14 Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят.

15 Търгуващите с тия неща, които се обогатиха от нея, ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки:

16 Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница, и червено, и украсен със злато, със скъпоценни камъни, и с бисери;

17 защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците, и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч,

18 и викаха, като гледаха димът от неговото изгаряне, казвайки: Кой град приличаше на великия град?

19 И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!

20 Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.

21 И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери.

22 Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи, и от тръбачи няма вече да се чуе в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе;

23 светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невяста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.

И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.