1. в начало Бог създаде небето и земята

1 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.

2 Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Йосифа най-назад.

3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, докато да стигне при брата си.

4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви са ти тия? И той рече: Те са децата, които Бог подари на слугата ти.

6 Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

7 Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.

8 Тогава рече Исав: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

11 Приеми, моля, подаръка ми, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

12 Тогава рече Исав: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

14 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

15 А Исав рече: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига да придобия благоволението на господаря си.

16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, местото се именува Сокхот.

18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града.

19 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

20 Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил.
ГЛАВА 34

1 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.

2 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

3 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърдцето й.

4 И Сихем говори с баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

7 А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

8 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

9 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

10 Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

11 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

12 Искайте от мене вино и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

16 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем със вас и ще станем един народ.

17 Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

20 Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

22 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

26 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

28 Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

30 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

31 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

1 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

2 Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

3 и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.

4 И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

5 След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

6 И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

7 И там издигна олтар и наименува местото Ел-Ветил, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.

8 По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача.

9 И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.

10 Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.

11 Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

12 и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

13 Тогава Бог се възнесе от него, от местото, гдето му говори.

14 И Яков издигна стълп на местото, гдето му говори, каменен стълп и принесе възлияние на него и го поля с масло.

15 И Яков наименува местото, гдето Бог говори с него, Ветил.

16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близу до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

17 А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

18 А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони*, а баща му го нарече Вениамин.

19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).

20 И над гроба й Яков издигна стълп; той е и до днес стълп на Рахилиния гроб.

21 Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

22 И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:

23 синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;

24 синовете от Рахил: Йосиф и Вениамин;

25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

26 и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

27 После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.

28 И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

29 И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

1 Ето потомството на Исава, който е Едом.

2 Исав си взе жена от Ханаанските дъщери: Ада; дъщеря на хетееца Елон; и Оливема. Анаевата дъщеря, внука на евееца Севегон;

3 и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиота.

4 Ада роди на Исава Елифаза; Васемата роди Рагуила.

5 А Оливема роди Еуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.

6 А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките човеци от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, та отиде в една земя далеч от брата си Якова.

7 Защото имуществото им беше толкова много, щото не можеха да живеят заедно; земята гдето престояваха не можеше да ги побере поради добитъка им.

8 И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом.

9 Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна;

10 ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.

11 А синовете на Елифаза бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез.

12 А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаза и роди на Елифаза Амалика; тия са и синовете от Исавовата жена Ада.

13 И ето синовете на Рагуила: Нахат, Зара, Сама и Миза; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

14 И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внука, Исавовата жена: тя роди на Исава Еуса, Еглома и Корея.

15 Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез.

16 Главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тия са главатарите произлезли от Елифаза в Едомската земя; тия са синовете от Ада.

17 И ето синовете на Исавовия син Рагуила; главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; тия са главатарите произлезли от Рагуила в Едомската земя; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

18 И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тия са главатарите произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена.

19 Тия са синовете на Исава, който е Едом, и тия са главатарите им.

20 Ето синовете на Корееца Сиир, които живееха в оная земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,

21 Дисон, Асар и Дисан; тия са главатарите произлезли от хорейците, Сиировите чада, в Едомската земя.

22 А синовете на Лотана бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна.

23 А ето синовете на Совала: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам.

24 И ето синовете на Севегона: Ая и Ана; Ана е тоя, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегона.

25 И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря.

26 И ето синовете на Дисона: Амадан, Асван, Итран и Харан.

27 Ето синовете на Асара: Валаан, Заван и Акан.

28 Ето синовете на Дисана: Уз и Аран.

29 Ето главатарите произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана.

30 Главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тия са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя.

31 Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израиляните.

32 Царува, в Едом, Вела, син на Веора; а името на града му беше Денава.

33 Като умря Вела, възцари се вместо него Иовав, син на Зара, от Восора.

34 Като умря Иовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците.

35 Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит.

36 Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека.

37 Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Роовот, който е при Ефрат.

38 Като умря Саул, възцари се вместо него Вааланан, син на Аховора.

39 Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука.

40 Ето имената на произлезлите от Исава първенци, според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет,

41 главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон,

42 главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар,

43 главатар Магедиил, главатар Ирам; тия са Едомските първенци, според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.

1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

2 Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3 А Израил обичаше Йосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

7 Ето, ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13 Израил рече на Йосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат стадото.

17 И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Йосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18 А те, като го видяха от далеч, докато още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

19 Рекоха си един друг: Ето иде тоя съновидец.

20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 И когато дойде Йосиф при братята си, съблякоха от Йосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосифа из рова и продадоха Йосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосифа в Египет.

29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31 Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Йосиф е разкъсан.

34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36 А мадиамците продадоха Йосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
ГЛАВА 38

1 По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

2 И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

3 И тя зачна и роди син; и тоя го наименува Ир.

4 И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

5 Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.

6 След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

8 Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

9 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомството на брата си.

10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

11 Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

12 След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.

15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

16 Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

18 Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

19 После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

21 Затова попита хората от онова место, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тук не е имало блудница.

22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова место рекоха: Тук не е имало блудница.

23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

24 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непраздна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непраздна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? за това го наименуваха Фарес.

30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
ГЛАВА 39

1 А Йосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

2 И Господ беше с Йосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

3 И като видя господаря му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

4 Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Йосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

6 А Петефрий остави всичко що имаше в Йосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.

7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Йосифа и му рече: Легни с мене.

8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

10 И при все, че тя говореше на Йосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

11 А един ден, като влезе Йосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга, та излезе вън.

16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

17 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

19 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

20 И господарят му взе Йосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в местото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

21 Но Господ беше с Йосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

22 Тъй, че тъмничният началник предаде на Йосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Йосифа; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.