1. в начало Бог създаде небето и земята

1 И така, Израил тръгна, с всичко що имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаака.

2 И Бог говори на Израиля в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме.

3 И рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ.

4 Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Йосиф ще тури ръката си на очите ти.

5 Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израиля качиха баща си Якова, децата си и жените си на колите които Фараон бе пратил; за да го возят;

6 събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков и цялото му семейство с него дойдоха в Египет;

7 той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внуците си, - цялото си семейство.

8 А ето имената на синовете на Израиля, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Якова;

9 а Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Хармий;

10 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул, син на ханаанка;

11 Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерарий;

12 Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя; и Фаресови синове бяха Есрон и Амул;

13 Исахарови синове: Тола, Фуа, Иов и Симрон.

14 Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил.

15 Тия са синовете, които Лия роди на Якова в Падан-арам, и дъщеря му Дина. Те всички - синовете му и дъщерите му - бяха тридесет и трима души.

16 А Гадови синове: Сифон, Агий, Суний, Есвон, Ирий, Ародий и Арилий;

17 Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Верия, и сестра им Сера; и Вериеви синове: Хевер и Малхиел.

18 Тия са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Якова - шестнадесет души

19 А синовете на Якововата жена Рахил: Йосиф и Вениамин;

20 И на Йосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер;

21 Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред.

22 Тия са Рахилините синове, които се родиха на Якова, всичките четиринадесет души.

23 А Данови синове: Усим;

24 Нефталимови синове: Ясиил, Гуний, Есер и Силим.

25 Тия са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Якова, всичките седем души.

26 Всичките човеци, които дойдоха с Якова в Египет, които излязоха из чреслата му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи;

27 и синовете, които се родиха на Йосифа в Египет, бяха двама: всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.

28 И Яков изпрати Юда пред себе си при Йосифа, за да покаже пътя пред него в Гесен; и тъй, дойдоха в Гесенската земя.

29 Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израиля, и като се яви пред него, падна на врата му и плака дълго на врата му.

30 И рече Израил на Йосифа: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив.

31 А Йосиф рече на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на Фараона, и ще му река: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;

32 а тия човеци, понеже са овчари, и се занимават със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко що имат.

33 И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието?

34 Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини до сега сме скотовъдци. Кажете това, за да живеете в Гесенската земя, защото всичките овчари са отвратителни за египтяните.
ГЛАВА 47

1 И тъй, Йосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя.

2 И взе петима от братята си та ги представи на Фараона.

3 И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.

4 Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасища за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя.

5 И Фараон говори на Йосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;

6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

7 След това Йосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона.

8 И Фараон рече на Якова: Колко е числото на годините на живота ти?

9 И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване.

10 И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.

11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон.

12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им.

13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада.

14 И Йосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във Фараоновия дом.

15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни?

16 А Йосиф рече: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

17 И тъй, докарваха добитъка си на Йосифа; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък.

18 И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни за него ще ражда. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята.

20 И тъй, Йосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.

21 И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели.

22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова и не продадоха земята си.

23 Тогава Йосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе, та засейте земята.

24 Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.

25 И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона.

26 И Йосиф постави това за повеление в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.

27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.

28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години.

29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Йосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,

30 но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.

31 И рече Яков: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

1 След това, известиха на Йосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, да отидат при него.

2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Йосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

3 И Яков каза на Йосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи от теб; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание.

5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тия свои братя.

7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

8 И като съгледа Йосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?

9 А Йосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, Йосиф ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.

11 И рече Израил на Йосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

12 И Йосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята.

13 После Йосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

15 И като благослови Йосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;

16 ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.

17 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.

18 И Йосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.

19 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.

20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия.

21 След това Израил рече на Йосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.

22 Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.
ГЛАВА 49

1 Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: -

2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.

3 Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила.

4 Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!

5 Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им.

6 В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове.

7 Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.

8 Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят-

9 Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди?

10 Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило; И нему ще се покоряват племената.

11 Като връзва за лозата оселчето си и за отборната лоза жребчето на ослицата си, ще опере с вино дрехата си, и с кръвта на гроздето облеклото си.

12 Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от млеко.

13 Завулон ще обитава край брега на езерото, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.

14 Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите;

15 И като видя, че местото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.

16 Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена.

17 Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад.

18 Твоето спасение чаках, Господи.

19 Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.

20 Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.

21 Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.

22 Йосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената.

23 Стрелците го огорчиха, и стреляха по него, и преследваха го;

24 Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, -

25 Чрез Бога на отца ти, който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя, С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу. С благословения на съсците и на утробата.

26 Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Йосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.

27 Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов, А вечер ще дели корист.

28 Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, което му се падаше.

29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона.

30 В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище.

31 Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.

32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците.

33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.

1 Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.

2 И Йосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

3 като работиха над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

4 И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:

5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

8 също и целият дом на Йосифа, братята му, и бащиният му дом: само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

9 Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Иордан,там ридаха твърде много и силно; и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка.

11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, местото, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим.

12 Тогава синовете на Израиля му сториха, според както им беше заповядал;

13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

14 И Йосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

15 А като видяха Йосифовите братя, че умря баща ми, думаха си: Може би Йосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, което сме му сторили.

16 Затова пратиха на Йосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

17 Така да кажете на Йосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха.

18 После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

19 А Йосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

21 Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години;

23 и Йосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Йосифовите колене.

24 След това, Йосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.

25 И Йосиф закле потомците на Израиля, като рече: Понеже Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

26 И тъй, Йосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

ИЗХОД
ГЛАВА 1

1 Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:

2 Рувим, Симеон, Левий и Юда,

3 Исахар, Завулон и Вениамин,

4 Дан и Нефталим, Гад и Асир.

5 Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Йосиф беше вече в Египет.

6 И умря Йосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.

7 А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях.

8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Йосифа.

9 И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;

10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.

11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.

12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните.

13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;

14 огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.

15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:

16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.

18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това, та оставяте живи мъжките деца?

19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.

20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.

21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.

22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.

1 В това време отиде някой си човек от Левиевия дом, та взе за жена една от Левиевите жени.

2 И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.

3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката.

4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.

5 И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.

6 Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.

7 Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?

8 И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.

9 И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете ти ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.

10 А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.

11 А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;

12 и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.

13 Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?

14 А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.

15 А като чу това Фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.

16 А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.

17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.

18 И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро.

19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля, та напои овците.

20 И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.

21 И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.

22 И тя роди син; и той го наименува Герсам, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.

23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога.

24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.

25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.