1. в начало Бог създаде небето и земята

1 От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар.

2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара.

3 Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж.

4 (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ?

5 Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърдце и с чисти ръце сторих аз това.

6 Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърдце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.

7 Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.

8 На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много.

9 Тогава Авимелех повика Авраама и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят.

10 Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо?

11 И рече Авраам: Сторих го понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това место, и ще ме убият, поради жена ми.

12 А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.

13 И когато Бог ме направи да странствам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко место, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е.

14 Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара.

15 И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно.

16 А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана.

17 И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца.

18 Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.
ГЛАВА 21

1 И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.

4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

5 А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.

6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.

7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.

8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.

12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мях с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

15 Но изчерпи се водата в мяха; и майка му хвърли детето под един храст.

16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от местото гдето е.

18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни мяха с вода и даде на момчето да пие.

20 Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.

21 Засели си във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.

23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш невярно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.

24 И рече Авраам: Заклевам се.

25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.

26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.

28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?

30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

31 Затова той наименува онова место Вирсавее, защото там се заклеха двамата.

32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

33 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.

34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
ГЛАВА 22

1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на местото, за което Бог му беше казал.

4 На третия ден Авраам подигна очи и видя местото надалеч.

5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

9 А като стигнаха на местото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

12 И ангелът рече: Да не дигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

14 И Авраам наименува това место Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син

17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

18 в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:

21 първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.

22 Кеседа, Азава, Фалдеса Едлафа и Ватуила.

23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.

24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
ГЛАВА 23

1 Сара живя сто и двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот.

2 И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.

3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки:

4 Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми место за погребване между вас, което да е мое, за да погреба покойницата си пред очите си.

5 А хетейците в отговор на Авраама му казаха:

6 Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си.

7 Тогава стана Авраам, поклони се на людете на земята, на хетейците, и говори с тях, казвайки:

8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон

9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е в края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде всред вас, като собственост за гробница.

10 А Ефрон седеше всред хетейците; и Ефрон, хетеецът, отговори на Авраама пред хетейците, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, казвайки:

11 Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тия мъже от людете си; погреби покойницата си.

12 Тогава Авраам се поклони пред людете на земята

13 и говори на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене, и ще погреба покойницата си там.

14 А в отговор Ефрон каза на Авраама:

15 Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикли, какво е между мене и тебе? Погреби, прочее, покойницата си.

16 И Авраам прие казаното от Ефрона; и Авраам претегли на Ефрона парите, които определи пред хетейците, които слушаха, четиристотин сребърни сикли, каквото вървяха между търговците.

17 И тъй, Ефроновата нива, която беше в Малпелах, срещу Мамврий, - нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива,

18 станаха собственост на Авраама пред очите на синовете на Хета пред всичките, които влизаха в портата на неговия град.

19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, (който е Хеврон), в Ханаанската земя.

20 Така, нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраама от хетейците, като собствено гробище.
ГЛАВА 24

1 А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

2 рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

4 но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака.

5 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.

8 Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

12 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

13 Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

14 Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти, - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

15 Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

16 Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

17 А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

18 А тя рече: Пий, господарю; и бързо сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

19 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея докато се напоят.

20 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

22 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

23 Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти место за нас да пренощуваме?

24 А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и место за пренощуване.

26 Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.

27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

28 А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.

29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.

30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и ето, той стоеше при камилите до извора.

31 И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и место за камилите.

32 И тъй, човекът влезе в къщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям докато не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай.

34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

35 Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.

37 И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

38 Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и от там да вземеш жена за сина ми.

39 И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.

40 Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

41 Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

42 И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

43 ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

44 и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

45 Докато още говорех в сърдцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

47 Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

48 И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

49 Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

50 А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

54 Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.

55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

58 И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

60 И благословиха Ревека, като и рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

61 И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.

64 Също и Ревека подигна очи и видя Исаака; и слезе от камилата.

65 Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

66 И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

1 А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

2 Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха.

3 И Иоксан роди Сава и Дедана; а синовете на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим.

4 А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура.

5 Но Авраам даде целия си имот на Исаака.

6 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака.

7 И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.

8 И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит от дни; и прибра се при людете си.

9 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий,

10 нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, също и жена му Сара.

11 А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исак живееше при Вир-лахай-рои.

12 Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама;

13 и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден - Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам.

14 Масма, Дума, Маса,

15 Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.

16 Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.

17 И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си.

18 А потомците му се населиха в земите от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; Исмаил се засели независим от всичките си братя.

19 Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака,

20 а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана.

21 И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.

22 А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.

23 А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия.

24 И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й.

25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав.

26 После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди.

27 като пораснаха децата, Исаав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.

28 И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.

29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;

30 И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом).

31 И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.

32 А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?

33 И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.

34 Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.
ГЛАВА 26

1 И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,

2 защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;

3 остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;

4 и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;

5 понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.

6 Затова Исаак се настани в Герар.

7 И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.

8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.

9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.

10 И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях.

11 Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви.

12 И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.

13 Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик.

14 Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха;

15 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.

16 И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.

17 Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.

18 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.

19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.

20 Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова Исаак нарече кладенеца Есен, понеже се караха за него.

21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна.

22 Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно место, и ние ще се наплодим в тая земя.

23 От там отиде във Вирсавее.

24 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама.

25 И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.

26 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Оховата и военачалника си Фихола.

27 И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?

28 А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,

29 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа.

30 Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.

31 На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него в мир.

32 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода.

33 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.

34 А когато Исав беше на четиридесет години взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.

35 Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.