1. в начало Бог създаде небето и земята

1 След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар.

2 Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите -

3 тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в местото, гдето Йосиф бе затворен.

4 А началникът на телохранителите постави при тях Йосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата.

5 И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

6 И Йосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени,

7 попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес?

8 А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да ни го изтълкува. И Йосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.

9 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Йосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене;

10 и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха.

11 А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка.

12 И Йосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни.

13 След три дена Фараона ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец.

14 Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом.

15 Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма.

16 Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Йосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми:

17 в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми.

18 А Йосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни.

19 След три дни Фараона ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе.

20 След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си:

21 Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка;

22 а началника на хлебарите обеси, според, както Йосиф бе изтълкувал сънищата им

23 А началникът на виночерпците не си спомни за Йосифа, но го забрави.

1 Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил.

2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

3 А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.

4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

6 А, ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. И като се събуди Фараон, ето, беше сън.

8 На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

9 Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

10 Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.

13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

14 Тогава Фараон направи да повикат Йосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

15 И Фараон каза на Йосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

16 А Йосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

17 Тогава Фараон каза на Йосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.

18 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

19 И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

21 но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

22 После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

23 И, ето след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

25 Тогава Йосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте праздни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

28 Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

29 Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

31 Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

33 Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

34 Нека стори Фараон това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.

35 Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

37 Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

39 Тогава Фараон каза на Йосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41 Фараонът още каза на Йосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

42 Тогава Фараона извади пръстена си от ръката си и го тури на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

43 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

44 При това, Фараон каза на Йосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

45 И Фараон наименува Йосифа Цафнат-панеах и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Йосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя.

47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

48 И Йосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

49 Йосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

51 И Йосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

52 А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

58 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя

54 настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всички египтяни: Идете при Йосифа, и каквото ви каже, сторете.

56 (А гладът беше по цялото лице на земята). Йосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

57 И от всички страни дохождаха в Египет при Йосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там, та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

3 Тогава десетте Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

4 А Яков не изпрати Вениамина, Йосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Йосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

8 (А при все, че Йосиф позна братята си, те не го познаха).

9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

14 И Йосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

15 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.

17 И ги постави под стража за три дена.

18 А на третия ден Йосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди,

20 па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

21 И рекоха си един на друг. Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона, та го върза пред очите им.

25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

26 А те натовариха житото на ослите си и тръгнаха от там.

27 Но когато един от тях развърза чувала си на местото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърдцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му за всичко, което им се бе случило.

30 Рекоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.

31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия и си идете,

34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Йосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
ГЛАВА 43

1 А гладът ставаше голям по земята.

2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

3 А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

4 Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

5 но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

6 А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

7 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

8 Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

9 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

10 Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

11 Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на нашата земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

12 вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

13 Вземете и брата си, та станете и идете при човека.

14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Венеамина. А аз, ако е речено да остана без чада, нека остана без чада.

15 Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Йосифа.

16 А Йосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома ми и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

17 И човекът стори, каквото поръча Йосиф, и той въведе човеците в Йосифовия дом.

18 А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Йосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

19 Затова те се приближиха при Йосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

21 а на връщане, когато дойдохме до местото на пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

24 И домакинът въведе човеците в Йосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

25 А те приготвиха подаръка за Йосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

26 И когато дойде Йосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

27 И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

29 И като подигна очи видя единоутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

30 И Йосиф бързо се оттегли, защото сърдцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

31 После уми лицето си и излезе и сдържайки се рече: Сложете хляб.

32 И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляба с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

33 И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

34 И Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.
ГЛАВА 44

1 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му

2 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Йосиф.

3 На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

4 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Йосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

5 Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

6 И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.

7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

15 И рече им Йосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?

16 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

17 Но Йосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

18 Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

20 И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.

21 И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

28 Единият излезе от мене и си рекох:Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

29 и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

31 като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

33 Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

34 Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
ГЛАВА 45

1 Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мен. И не остана никой при Йосифа, когато той се откри на братята си.

2 И изплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

3 И Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можеха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

4 Тогава Йосиф рече на братята си: Елате близу до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.

5 Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

6 Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има, ни оране, ни жетва.

7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

8 И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

9 Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

10 Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близу при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

11 Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

12 И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

14 Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

16 И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

17 И Фараон рече на Йосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

19 А на тебе заповядвам да им речеш: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

20 При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.И синовете на Израиля сториха така; и Йосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

22 На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

23 И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна на баща си за из пътя.

24 Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

25 И тъй, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

26 И известиха му, казвайки: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърдцето му примря, защото не ги вярваше.

27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

28 И рече Израил: Доволно е; син ми Йосиф е още жив, ще ида да го видя преди да умра.