1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.

2 Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

3 вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,

4 та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.

5 А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.

6 Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:

7 Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.

8 Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

9 Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

10 и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

11 Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.

12 Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

13 А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко: само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси.

14 И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

15 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова.

16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

17 Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.

18 И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?

19 И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.

20 Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.

21 Тогава Исаак рече на Якова. Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не.

22 И приближи се Яков при баща си Исаака: и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.

24 И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз.

25 Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.

26 А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.

27 И той се приближи та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ.

28 Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.

29 Племена да ти слугуват, И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

30 Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.

31 Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

32 А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.

33 Тогава Исаак се разтрепера твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде.

34 Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.

35 А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

36 И рече Исав: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?

37 А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?

38 И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.

39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;

40 С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.

41 И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърдцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.

42 И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

43 Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан,

44 и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, -

45 доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

46 И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?
ГЛАВА 28

1 Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

2 Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

3 И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

4 и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

5 Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;

7 и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам;

8 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,

9 то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

10 Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

11 И, като стигна на едно место, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от местото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това место.

12 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

13 И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти.

14 Твоето потомство ще бъде многочислено, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

15 Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

16 А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това место, а аз не съм знаел.

17 И убоя се, и рече: Колко е страшно това место! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.

18 На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълп, и изля масло на върха му.

19 И наименува онова место Ветил; а преди името на града беше Луз.

20 Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

21 така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

22 и тоя камък, който направих за стълп, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.
ГЛАВА 29

1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

2 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на местото му над отвора на кладенеца.

4 И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: ОТ Харан сме.

5 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

6 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.

7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.

8 А те рекоха: Не можем, докато се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

9 Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.

10 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

13 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.

14 И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

15 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,

17 на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

21 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

22 И тъй, Лаван събра всичките хора от това место и даде угощение.

23 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25 Но на утринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26 А Лаван каза: В нашето место няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

27 Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28 И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30 И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лавана още седем години.

31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син: и наименува го Симеон.

34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий.

35 И пак зачна и роди син: и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.

1 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

2 А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

3 А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

4 И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

5 И Вала зачна и роди син на Якова.

6 Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан.

7 Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

8 Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим.

9 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.

10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

11 И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад.

12 И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

13 Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир.

14 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

15 А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

17 И Бог послуша Лия; и тя зачна и роди пети син на Якова.

18 Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар.

19 И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.

20 И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон.

21 И после роди дъщеря, която наименува Дина.

22 След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

23 Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

24 И наименува го Йосиф, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

25 А като роди Рахил Йосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето место и в отечеството си.

26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани; защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

28 Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

29 А Яков му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.

30 Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

31 А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

32 ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.

34 И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

35 И тъй в същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри, кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове,

36 и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и наряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

38 Тия пръчки, по които беше нарязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,

39 то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.

41 И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

42 А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.

43 Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

1 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

2 И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

3 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

5 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

10 И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насън, че ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

11 И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме.

12 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

13 Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълп с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

14 Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

15 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

17 Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.

18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака.

19 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

20 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.

21 Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат и отправи се към Галаадската поляна.

22 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.

23 Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни, и го стигна на Галаадската поляна.

24 Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

25 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.

26 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?

27 Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.

29 Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; обаче, защо си откраднал боговете ми?

31 А Яков в отговор каза на Лавана: Побягнах понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.

32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).

33 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

34 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.

35 И Рахил рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

36 Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?

37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни.

38 Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.

39 Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било че се открадне деня или нощя.

40 Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.

42 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.

43 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?

44 Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълп.

46 Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни, та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

47 Лаван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад:

48 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад:

49 и Масфа, защото думаше Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

50 Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

51 Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълпа; който изправих между мене и тебе,

52 тая грамада да бъде свидетел, и стълпът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълп към мене, за зло.

53 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

55 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето место.

1 Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божий го срещнаха.

2 А като ги видя, Яков рече: Това е Божие воинство; и наименува местото Маханаим.

3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

4 и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

5 придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

6 А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

8 Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

10 не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исаава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

13 Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава;

14 двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

17 На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

19 Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

20 и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

21 И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Яков.

23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

26 Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

30 И Яков наименува местото Фануил, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

31 Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32 Затова и до днес израиляните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.