1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, мерзостите на ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;

2 защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление.

3 И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.

4 Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва.

5 А във време на вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колена, и, като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:

6 Боже мой, срамувам се и червя се да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.

7 От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на разграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес.

8 И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се упази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.

9 Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.

10 Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите,

11 които Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;

12 сега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си завинаги.

13 А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,

14 трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете, предадени на тия мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?

15 Господи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък, оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме в престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.

1 А като се молеше Ездра и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, събра се при него от Израиля едно много голямо множество мъже, жени и деца; защото людете плачеха много горчиво.

2 Тогава Сехания, Ехииловият син, от Еламовите потомци, проговори, та рече на Ездра: Ние извършихме престъпление против своя Бог, като взехме чужденки от племената на земята; все пак, обаче, сега има надежда за Израиля относно това нещо.

3 Сега, прочее, нека направим завет с нашия Бог да напуснем всички тия жени и родените от тях, съгласно съвета на господаря ми и на ония, които треперят от заповедта на нашия Бог; и нека се постъпи според закона.

4 Стани, защото това нещо на тебе принадлежи; и ние сме с тебе; бъди храбър и действувай.

5 Тогава Ездра стана, та закле началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил, че ще постъпят според това заявление. И те се заклеха.

6 Тогава Ездра стана от пред Божия дом, та отиде в стаята на Иоанана, Елиасивовия син; но когато стигна там, не яде хляб и не пи вода, защото тъжеше за престъплението на ония, които са били в плена.

7 Сетне прогласиха по Юда и Ерусалим между всичките върнали се от плена да се съберат в Ерусалим,

8 и да бъде конфискуван целият имот на всеки, който не би дошъл в три дни според решението на началниците и старейшините, и сам той да бъде отлъчен от обществото на ония, които са били в плен.

9 И така, в трите дни се събраха всичките Юдови и Вениаминови мъже в Ерусалим. Беше деветият месец, на двадесетия ден от месеца; и всичките люде, седейки в двора пред Божия дом, трепереха поради това нещо и от поройния дъжд.

10 Тогава свещеник Ездра стана, та им рече: Вие сте извършили престъпление, като сте взели чужденки за жени, та сте увеличили виновността на Израиля.

11 Сага, прочее, изповядайте се на Господа Бога на бащите си и изпълнете волята Му, и отлъчете се от племената на тая земя и от чужденките жени.

12 Тогава цялото събрание, отговаряйки, рече със силен глас: Както си казал, така подобава нам да направим.

13 Людете, обаче, са много, и понеже времето е много дъждовито, не можем да стоим вън; при това, работата не е за един ден, нито за два, защото сме мнозина, които сме съгрешили в това нещо.

14 Затова, нека се назначат нашите първенци да надзирават тая работа за цялото общество, и в определени времена нека дохождат пред тях всички, които са взели за жени чужденки по нашите градове; и заедно с тях старейшините на всеки град, и съдиите му, догдето се отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог поради това нещо.

15 И понеже само Ионатан Асаиловият син и Яазия Текуевият син станаха да се противят, с Месулам и левитина Севатай, които ги подкрепиха,

16 затова завърналите се от плена постъпиха така; и отделиха се към свещеник Ездра някои началници на бащини домове, според бащините си домове, всички по име; и те седнаха на първия ден от десетия месец да изследват тая работа.

17 И до първия ден от първия месец свършиха с всичките мъже, които бяха взели за жени чужденки.

18 Между потомците на свещениците се намериха такива, които бяха взели за жени чужденки: от синовете на Исуса, Иоседековият син, и братята му, Маасия, Елиезер, Ярив и Годолия.

19 И дадоха ръцете си в обещание, че ще напуснат жените си; и като престъпници принесоха за престъплението си овен от стадото.

20 А от Емировите потомци, Ананий и Зевадия,

21 от Харимовите потомци, Маасия, Илия, Семаия, Ехиил и Озия.

22 От Пасхоровите потомци, Елиоинай, Маасия, Исмаил, Натанаил, Иозавад и Еласа.

23 А от левитите: Иозавад, Семей, Келаия, (който е Келита), Петаия, Юда и Елиезар.

24 От певците, Елиасив; и от вратарите: Селум, Телем и Урий.

25 А от Израиля, от Фаросовите потомци: Рамия, Езия, Мелхия, Миамин, Елеазар, Мелхия и Ванаия.

26 От Еламовите потомци: Матания, Захария, Ехиил, Авдий, Еримот и Илия.

27 От Затуевите потомци: Елиоинай, Елиасив, Матания, Еримот, Завад и Азиза.

28 От Виваевите потомци: Иоанан, Анания, Завай и Атлай.

29 От Ваниевите потомци: Месулам, Малух, Адаия, Ясув, Сеал и Рамот.

30 От Фаат-моавовите потомци: Адна, Хелал, Ванаия, Маасия, Матания, Веселеил, Вануй и Манасия.

31 От Харимовите потомци: Елиезер, Есия, Мелхия, Семаия и Симеон.

32 Вениамин, Малух и Самария.

33 От Асумовите потомци: Матенай, Матата, Завад, Елифалет, Еремай, Манасия и Семей.

34 От Ваниевите потомци: Маадай, Амрам и Уил.

35 Ванаия, Ведеия, Хелуй,

36 Вания, Меримот, Елиасив,

37 Матания, Матенай, Яасо,

38 Ваний, Вануй, Семей,

39 Селемия, Натан, Адаия,

40 Михнадевай, Сасай, Сарай,

41 Азареил, Селемия, Самария,

42 Селум, Амария и Иосиф.

43 От Невоевите потомци: Еиил, Мататия, Завад, Зевина, Ядав, Иоил и Ванаия.

44 Всички тия бяха взели чужденки за жени; и някои от жените бяха им родили чада.

КНИГАТА НА НЕЕМИЯ

1 Историята на Неемия, Ахалиевия син.

В месец Хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса,

2 един от братята ми, Ананий, дойде от Юда, той и някои други: и попитах ги за избавените юдеи, оцелели от плена, и за Ерусалим.

3 И те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън.

4 А когато чух тия думи, седнах, та плаках, и тъжех няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки:

5 Моля Ти се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който пазиш завет и милост към тия, които Те любят и изпълняват Твоите заповеди,

6 дано бъде сега ухото Ти внимателно, и очите Ти отворени, за да слушаш молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги израилтяните, и като изповядвам греховете на израилтяните, с които сме Ти съгрешили. И аз и бащиният ми дом сме съгрешили;

7 много се развратихме пред Тебе, и не упазихме заповедите, повеленията и съдбите, които Ти даде на слугата Си Мойсея.

8 Спомни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Мойсея, като си рекъл: Ако престъпите, Аз ще ви разпръсна между племената;

9 но ако се обърнете към Мене и пазите заповедите Ми и ги вършите, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и от там ще ги събера, и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там името Си.

10 И тия са Твои слуги и Твои люде, които си избавил с голямата Си сила и с мощната Си ръка.

11 Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред тоя човек. (Защото аз бях виночерпец на царя).
ГЛАВА 2

1 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното, та го дадох на царя. И като не бях изглеждал по-напред посърнал пред него,

2 затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго, освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

3 И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.

4 Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;

5 после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

6 Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.

7 Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,

8 и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката, та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).

10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.

11 Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.

12 Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.

13 Излязох нощем през портата на долината, та дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.

14 Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.

15 Тогава възлязох нощем край потока, та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината, та се върнах.

16 А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и дотогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.

17 Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.

18 И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.

19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?

20 А аз, като им отговорих, рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
ГЛАВА 3

1 Тогава първосвещеник Елиасив и братята му свещениците станаха, та съградиха овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите й, дори до кулата Мея я осветиха, до кулата Ананеил.

2 И до него градяха ерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син.

3 А рибната порта съградиха Сенаевите синове, които, като положиха гредите й, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й.

4 До тях поправяше Меримот, син на Урия, Акосовият син. До него поправяше Месулам, син на Варахия, Месизавеиловият син. До него поправяше Садок, Ваанаевият син.

5 И до него поправяха текойците; но големците им не се впрегнаха в делото на своя Господ.

6 И старата порта поправиха Иодай, Фасеевият син, и Месулам, Весодиевият син, които, като положиха гредите й, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й.

7 До тях гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, поправяха до седалището на областния управител отсам реката.

8 До тях поправяше Озиил, Арахиевият син, един от златарите. До него поправяше Анания, един от аптекарите; и те укрепиха Ерусалим до широката стена.

9 До него поправяше Рафаия,Оровият син,началник на половината на Еруса-

лимския окръг.

10 До тях поправяше, срещу къщата си, Едаия, Арумафовият син. До него поправяше Хатус, Асаваниевият син.

11 А Мелхия, Харимовият син, и Асув, Фаат-моавовият син, поправяха друга част и кулата на пещите.

12 И до тях поправяше, заедно с дъщерите си, Селум, Алоисовият син, началник на половината от Ерусалимския окръг.

13 Портата на долината поправиха Анун и жителите на Заноя, които, като я съградиха, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й; поправиха и хиляда лакти от стената до портата на бунището.

14 А портата на бунището поправи Мелхия, Рихавовият син, началник на Вет-акасемския окръг; и той, като я съгради, постави и вратите й, ключалките й и лостовете й.

15 А портата на извора поправи Селун, Холозеевият син, началник на Масафския окръг, който, като я съгради и покри, постави и вратите й, ключалките й и лостовете й; поправи и стената на силоамския водоем при царската градина, дори до стъпалата, които слизат от Давидовия град.

16 След него поправяше Неемия, Азвуковият син, началник на половината от Вет-сурския окръг, до мястото срещу Давидовите гробища, и до направения водоем, и до къщата на силните мъже.

17 След него поправяха левитите, начело с Реума, Ваниевият син. До него поправяше Асавия, началник на половината от Кеилския окръг, за своя окръг.

18 След него поправяха братята им начело с Вавая, Инададовият син, началник на другата половина от Кеилския окръг.

19 До него Есер, Исусовият син, началник на Масфа, поправяше друга част, срещу нагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената.

20 След него Варух, Заваевият син, поправяше ревностно друга част, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеник Елиасива.

21 След него Меримот, син на Урия, Акосовия син, поправяше друга част, от вратата на Елиасивовата къща до края на Елиасивовата къща.

22 След него поправяха свещениците, които живееха в тая околност.

23 След тях поправяха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях поправяше Азария, син на Маасия, Ананиевият син, при къщата си.

24 След него, Вануй, Инададовият син, поправяше друга част, от къщата на Азария до къта, дори до ъгъла на стената.

25 Фалал, Узаевият син, поправяше срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която бе при двора на стражата; и след него поправяше Фадаия, Фаросовият син.

26 (А нетинимите живееха в Офил до мястото срещу портата на водата на изток, и до издадената кула).

27 След него текойците поправяха друга част от голямата издадена кула и до стената на Офил.

28 Над конската порта поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.

29 След тях поправяше Садок, Емировият син, срещу къщата си. След него поправяше вратарят на източната порта Семаия, Сеханиевият син.

30 След него, Анания, Селемиевият син, и Анун, шестият син на Салафа, поправяха друга част. След тях поправяше Месулам, Варахиевият син, срещу стаята си.

31 След него поправяше Мелхия, син на златаря, до къщата на нетинимите и на търговците, срещу вратата на Мифкада и до нагорнището при ъгъла.

32 А между нагорнището, при ъгъла и овчата порта, поправяха златарите и търговците.

1 А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.

2 И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

3 А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица, ако се покачи по него, ще събори каменната им стена.

4 Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя, гдето ще са пленници.

5 Не покривай беззаконието им, и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

6 Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината от височината си; защото людете имаха присърце работата.

7 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;

8 и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

9 А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.

10 Но Юда рече: Силата на бременосците вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

11 А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.

12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.

13 Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

14 И като разгледах, станах, та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.

16 И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държеха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.

17 Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

18 и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата, беше до мене.

19 И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;

20 затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

21 Така карахме работата; половината от тях държеха копията от зазоряването до появяването на звездите.

22 И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

23 И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си, даже когато отиваше на водата да се мие.

1 По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

2 Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме мнозина; затова, нека ни се даде жито, та да ядем и да живеем.

3 А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на глада.

4 Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

5 Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго яче, защото други имат нивите и лозята ни.

6 И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

7 Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

8 Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.

9 Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

10 Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихвоимство.

11 Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

12 Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

13 Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.

15 А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

16 Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

17 При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

18 А това, що се готвеше за мене всеки ден, бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

19 Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил на тия люде.