1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.

2 А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.

3 Защото неразумните като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.

4 Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

5 И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките и заспаха.

6 А по среднощ се нададе вик: Ето, младоженецът [иде], излизайте да го посрещнете!

7 Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.

8 А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.

9 А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.

10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.

11 После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни!

12 А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.

13 И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].

14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.

15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.

16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.

18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.

19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях.

20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.

21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.

23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

24 Тогава се приближи тоя, който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сял, и и събираш гдето не си пръскал;

25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

26 А господарят му в отговор каза: Зли и лениви, слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сял, и събирам гдето не съм пръскал;

27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.

29 Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.

30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;

33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

34 Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.

35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

43 странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.

44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

46 И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.
ГЛАВА 26

1 Когато Исус свърши тия думи, рече на учениците Си:

2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

4 и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

5 но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

7 приближи се до Него една жена, която имаше алавастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

8 А учениците като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахосва това?

9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.

10 Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело на Мене.

11 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го, за да Ме приготви за погребение.

13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

15 Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

16 И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

18 Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 А те, пренаскърбени, почнаха всеки един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и Го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

27 Взе и чашата, и като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

28 Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.

29 Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

31 Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат".

32 А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

33 А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

34 Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

35 Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

36 Тогава Исус идва с тях на едно място, наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докато отида там да се помоля.

37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

38 Тогава им казва: Душата Ми и прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

40 Дохожда при учениците, намира ги заспали и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

43 И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

45 Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

46 Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

47 И когато Той говореше, ето Юда, един от дванадесетте, дойде и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.

48 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

49 И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! И Го целуна.

50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса и Го хванаха.

51 И ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

52 Тогава Исус му каза: Постави ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат.

53 Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

54 Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?

55 В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

57 А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

58 А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

60 обаче, не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

61 Той каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.

62 Тогава първосвещеника стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

64 Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

66 А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.

67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

68 Познай ни, Христе, кой Те удари.

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина.

70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

73 След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

75 И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.

1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.

2 И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.

3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза:

4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.

5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.

6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.

7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.

8 Затова оная нива се нарече Кръвна нива, както се нарича и до днес.

9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от израилтяните,

10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ."

11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.

12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

13 Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?

14 Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.

15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуща на народа един от затворниците, когото биха поискали.

16 А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.

17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?

18 (Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.

19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него.)

20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.

21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.

22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.

23 А Той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.

24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.

25 И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.

26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.

27 Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.

28 И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия

29 И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!

30 И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.

31 И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.

32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),

34 дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.

35 И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.

36 И седяха да Го пазят там.

37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар.

38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.

39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:

40 Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.

41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:

42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.

43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже казва: Божий Син съм.

44 Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.

45 А от шестият час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.

46 А около деветия час Исус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

47 Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.

48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.

49 А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

51 И, ето, завесата на храма де раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,

52 гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,

53 (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).

54 А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.

55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;

56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Яков и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.

58 Той дойде при Пилат и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде.

59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,

60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.

61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

62 И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:

63 Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.

64 Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.

65 Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете.

66 Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата.
ГЛАВА 28

1 А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.

2 А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него.

3 Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг.

4 И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви.

5 А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус.

6 Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече; дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ.

7 Идете скоро да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите; и, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви.

8 И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и завтекоха се да известят на учениците Му.

9 И ето, Исус ги срещна и рече: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му и Му се поклониха.

10 Тогава Исус им рече: Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.

11 Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко що бе станало.

12 И те, като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доволно пари, и рекоха:

13 Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.

14 И ако слух за това стигне до управителя, ние ще го убедим, а вас ще направим да нямате грижа.

15 Те, прочее, взеха парите, и постъпиха както бяха научени. И това що те казаха се разнесе между юдеите, и продължава даже и до днес.

16 А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.

17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

19 Идете, прочее, и научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,

20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. [Амин].

СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКО

1 Началото на благовестието на Исуса Христа Божий Син;

2 както е писано в книгата на пророк Исаия: -"Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път;

3 Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него".

4 Иоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.

5 И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките ерусалимляни, и кръщаваха се от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

6 А Иоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и хранеше се с акриди и див мед.

7 И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обувките Му.

8 Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Светия Дух.

9 През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан.

10 И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.

11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.

12 И веднага Духът Го закара в пустинята.

13 И беше в пустинята четиридесет дена изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.

14 А след като Иоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:

15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;

16 А когато минаваше край галилейското езеро*, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.

17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.

18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

19 И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брат му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите.

20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведей в ладията с надничарите, и отидоха след Него.

21 И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше.

22 И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.

23 И скоро след това се намираше в синагогата им човек хванат от нечист дух, който извика, думайки:

24 [Остави ни!] Какво имаш Ти с нас, Исусе назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Светий Божий.

25 Но Исус го смъмри, казвайки: Млъкни, и излез от него.

26 Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.

27 И всички се смаяха, тъй щото разискваха помежду си, думайки: Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват!

28 И слухът за Него се разнесе скоро по цялата галилейска околност.

29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Иоана в къщата на Симона и Андрея.

30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казват за нея.

31 И Той се приближи, и като я хвана за ръка, дигна я; и [на часа] треската я остави, и тя им прислужваше.

32 И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и хванати от бяс.

33 И целият град се събра пред вратата.

34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.

35 И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.

36 А Симон и ония, които бяха с Него изтичаха подире Му.

37 И като Го намериха, казват Му: Всички те търсят.

38 А Той им казва: Да идем другаде, в близките градчета и там да проповядвам; защото за това съм излязъл.

39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.

40 И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш.

41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.

42 И веднага проказата го остави, и той се очисти.

43 И на часа го отпрати, и му заръча строго, като му каза:

44 Внимавай да не кажеш никому нищо; но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си това, което е заповядал Мойсей.

45 А той, като излезе, почна да разгласява много и да разнася станалото, така щото Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но се намираше вън на уединени места; и дохождаха при Него отвсякъде.