1. в начало Бог създаде небето и земята

1 През ония дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

2 Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

4 И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

6 И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си, за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.

7 Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

8 И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

9 А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

10 И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

13 И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.

14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб

15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

16 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

17 А Исус, като разбра това, рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

20 И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

21 И каза им: Не разбирате ли още?

22 Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

23 И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24 И той като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.

26 И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].

27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

28 А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

29 Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

30 И заръча им никому да не казват за Него.

31 И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

32 И явно говореше тая дума. А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри.

33 А Той като се обърна и погледна учениците Си, смъмри Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.

35 Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

36 Понеже какво се ползва човек като спечели целият свят, а изгуби живота си?

37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отец Си със светите ангели.
ГЛАВА 9

1 И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство дошло в сила.

2 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.

4 И яви им се Илия с Мойсей, които разговаряха с Исуса.

5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри - за Тебе една, за Мойсей една и една за Илия;

6 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

7 И яви се облак и ги засени; и глас дойде от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте.

8 И внезапно като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

10 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

11 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкият Син? - Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

13 Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както е писано за него.

14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

15 И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

16 И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

18 И гъдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.

19 А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

20 И доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

21 И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.

22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! Помогни на моето неверие.

25 А Исус като видя, че се стича народ, смъмри нечистият дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влизаш вече в него.

26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.

27 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.

28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

30 И като излязоха от там, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

32 Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.

33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе в къщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

34 А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си, кой е по-голям?

35 И като седна, повика дванадесетте, и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, който Ме е пратил.

38 Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забпрегихме, защото не следваше нас.

39 А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.

40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

41 Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.

42 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

44 [дето "червеят им не умира, и огън не угасва"].

45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

46 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

48 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва."

49 Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].

50 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.
ГЛАВА 10

1 И стана оттам и дойде в юдейските предели и местата отвъд Иордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?

3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей?

4 А те рекоха: Мойсей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.

5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

6 обаче, в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.

7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

8 и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.

9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

11 И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

12 И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.

14 Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

16 Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

17 И когато излизаше на път, някой се завтече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?

18 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

19 Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

20 А Той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

21 А Исус като го погледна, възлюби го и му рече: Едно ти не достига, иди и продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

22 Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

23 А Исус се обърна и каза на учениците Си: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

24 А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

27 Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

28 Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

30 и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят* вечен живот.

31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

32 А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях, а те се учудваха, и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:

33 Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

34 и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

35 Тогава се приближават при Него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

36 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

37 Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.

38 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете; и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

40 но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

46 Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

50 И той си хвърли дрехата, и скокна, и дойде при Исуса.

51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна, и тръгна подир Него по пътя.
ГЛАВА 11

1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

2 Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха отзад, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното име!

10 Благословено градущето царство на баща ни Давида, [което иде в Господното име]; осанна във висините.

11 И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

15 И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, започна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? А вие го направихте "разбойнически вертеп".

18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

19 А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.

20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Вдигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

26 [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

28 С каква власт правиш това? Или Кой Ти е дал тая власт да правиш това?

29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

30 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

32 Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

1 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8 И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 И първенците искаха да Го хванат, (но сепо бояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

14 И те като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божият път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те Му рекоха: Кесарев.

17 Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18 След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брат си.

20 Прочее, имаше седем братя, и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 Взе я и вторият, умря и не остави потомък; също и третият.

22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена?

24 Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?

25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсей, на мястото, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила".

31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34 Исус като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

36 Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

37 Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите;

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч един кодрант.

43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целият си имот.
ГЛАВА 13

1 Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж какви камъни и какви здания!

2 А Исус му рече: Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.

3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, Яков, Иоан и Андрей Го попитаха насаме:

4 Кажи ни, кога ще бъде това и какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?

5 А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой.

6 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос и ще подмамят мнозина.

7 А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е свършекът.

8 Защото народ ще се повдигне срещу народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има глад; а тия неща са само началото на страданията.

9 А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях.

10 Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.

11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.

12 Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.

13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.

14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините;

15 и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;

16 и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си.

17 А горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

18 При това молете се да не стане това* зиме;

19 защото през ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.

20 И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.

21 Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето, там! не вярвайте;

22 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.

23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.

24 Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,

25 звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят.

26 Тогава ще видят Човешкият Син идещ на облаци с голяма сила и слава.

27 И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

28 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;

29 също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.

30 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

32 А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

33 Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.

34 Понеже това ще бъде както когато човек, живущ в чужбина, като остави къщата си, и даде власт на слугите си, всекиму особената му работа, заповяда и на вратаря да бди.

35 Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата - вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта),

36 да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.

37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.