1. в начало Бог създаде небето и земята

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.

2 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не повдигне вълнение между народа.

3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симон прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

4 А имаше някои, които негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело за Мене.

7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.

11 Те като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата?

13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

14 И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си?

15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха Пасхата.

17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

21 Защото Човешкият Син отива както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

23 Взе и чашата, благослови и даде им; и те всички пиха от нея.

24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат".

28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

32 Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докато се помоля.

33 И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

34 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

37 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?

38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

41 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

42 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

43 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и старейшините.

44 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.

45 И когато дойде, веднага се приближи до него и каза: Учителю! И целуваше Го.

46 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

48 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.

50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.

53 И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

54 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

59 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.

65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите като Го хванаха, удряха Го с плесници.

66 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

67 и като видя Петра, че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

70 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за когото говорите.

72 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
ГЛАВА 15

1 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

2 И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.

3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

5 Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.

6 А на всеки празник той им пускаше по един затворник, когото биха поискали.

7 А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

8 И народът се изкачи и почна да иска от Пилат да им направи каквото имаше обичай да прави.

9 А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?

10 (Понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).

11 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.

12 Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, когото наричате Юдейски цар?

13 А те пак изкрещяха: Разпни Го!

14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го!

15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.

17 И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му.

18 И почнаха да Го поздравяват с: Здравей, Царю Юдейски!

19 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се.

20 И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александар и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

22 И завеждат Исуса на мястото Голгота, което значи лобно място.

23 И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.

24 И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.

25 А беше третият час, когато Го разпнаха.

26 А надписът на обвинението Му бе написан така: Юдейският Цар.

27 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.

28 [И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].

29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,

30 спаси Себе Си и слез от кръста.

31 Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

32 Христос Израилевият цар, нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

33 А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, и трая до деветия час.

34 А на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"? Което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

35 И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.

36 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

37 А Исус като издаде силен глас, издъхна.

38 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.

40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

41 които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

42 И когато вече се свечери, то понеже беше приготвителен ден, сиреч, срещу събота,

43 дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.

44 А Пилат се почуди дали е вече умрял, и като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.

45 И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа.

46 И той купи плащаница, и като Го сне, обви Го в плащаницата, и положи Го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.

47 А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где Го полагаха.

1 А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.

2 И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето.

3 И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? - защото беше твърде голям.

4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.

5 И като влязоха в гроба видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.

6 А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото където Го положиха.

7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.

8 И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и никому не казаха нищо, защото се бояха.

9 И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.

10 Тя отиде и извести на тия, които бяха Го придружавали, и които Го жалееха и плачеха.

11 Но те като чуха, че бил жив, и че тя Го видяла, не повярваха.

12 Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки в село.

13 И те отидоха и известиха на другите; но нито на тях повярваха.

14 После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмри ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал.

15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.

17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;

18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.

19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.

20 А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха.Амин.

СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА

1 Понеже мнозина предприеха да съчиняват повест за съвършено потвърдените между нас събития,

2 както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското слово,

3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,

4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отряд,

9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребий да влезе в Господния храм и да покади.

10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, който ще наречеш Иоан.

14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.

19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

20 И ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

22 А когато излезе не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца като казваше:

25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.

26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

35 Ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.

36 И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.

38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

42 и като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

43 И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?

44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

46 И Мария каза: - Величае душата ми Господа,

47 И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

48 Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

49 Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

50 И през родове, и родове, неговата милост е върху ония, които Му се боят.

51 Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

54 Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже милост.

55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраам и към неговото потомство до века.

56 А Мария като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

58 И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

61 И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

62 И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

64 И на часа му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.

65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

66 И всички като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

67 Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:

68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.

69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата си Давида.

70 (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,

72 За да покаже милост към бащите ни, и да спомни светия Свой завет,

73 Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,

75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни.

76 Да, и ти детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване на греховете им.

78 Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора от горе,

79 За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
ГЛАВА 2

1 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

2 Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

12 И това ще ви бъде знакът - ще намерите Младенецът повит и лежащ в ясли.

13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:

14 Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

21 И като се извършиха осем дни и трябваше да обрежат детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

23 (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа"),

24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици и две гълъбчета".

25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христос Господен.

27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,

28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата Си;

30 Защото видяха очите ми спасението,

31 което си приготвил пред всички люде;

32 Светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.

33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

35 Да, и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.

38 И тя като се приближи в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

40 А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.

42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

43 и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.

48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Си?

50 А те не разбраха думата, която им рече.

51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.