1. в начало Бог създаде небето и земята

2 И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос цар.

3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.

6 А Пилат като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирод, който беше през тия дни в Ерусалим.

8 А Ирод като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

9 И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

10 И главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха и Го прати обратно на Пилат.

12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг.

13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но ето аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

15 Нито пък Ирод намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

16 И тъй, като Го накажа ще Го пусна.

17 [А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник].

18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

19 (Който за някаква размирица, станала в града и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!

22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй като Го накажа, ще Го пусна.

23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

24 И Пилат реши да изпълни искането им:

25 пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.

26 И когато Го поведоха, хванаха някой си Симон киринеец, който се връщаше от нива и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

29 защото ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните и утробите, които не са раждали и съсците, които не са кърмили.

30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.

33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво.

34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

36 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.

38 А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Ни от Бога ли не се боиш ти, който си под същото осъждение?

41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си.

43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая.

44 А беше вече около шестият час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

46 А Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

48 А всичките множества, надошли на това зрелище като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърдите.

49 А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50 И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейският град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

52 той отиде при Пилат и поиска Исусовото тяло.

53 И като Го сне, обви Го с плащаница, и положи Го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

2 И намериха камъка отвален от гроба.

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха през тях двама мъже с ослепително облекло.

5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

8 И спомниха си думите Му.

9 И като се върнаха от гроба известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.

11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

12 А Петър стана и изтича на гроба и като надникна видя саваните сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

13 И ето същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.

14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

16 но очите им се удържаха да Го не познаят.

17 И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си като пътувате? И те се спряха натъжени.

18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

19 И рече им: Кое? А те Му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третия ден откак стана това.

22 При това и някои жени между нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казвали, че Той бил жив.

24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха тъй, както рекоха жените; а Него не видели.

25 И Той им рече: О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате всичко, което са говорили пророците!

26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

27 И като почна от Мойсей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

35 Те пък разправиха станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!

37 А те се стреснаха и се уплашиха като мислеха, че виждат дух.

38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

42 И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].

43 И взе та яде пред тях.

44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

48 Вие сте свидетели за това.

49 И ето Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

50 И ги заведе на едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.

51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

53 и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].

СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАНА
ГЛАВА 1

1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

2 То в начало беше у Бога.

3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.

4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

6 Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

7 Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

8 Не беше той светлината, но дойде да свидетелствува за светлината.

9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

11 У своите Си дойде, но своите Му Го не приеха.

12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който идва подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

17 понеже законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отец, Той Го изяви.

19 И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

20 Той изповяда и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

22 На това му рекоха: Кой си? За да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

23 Той рече: Аз съм "глас на един, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

24 А изпратените бяха от фарисеите.

25 И попитаха го като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

27 Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му.

28 Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

29 На следния ден Иоан вижда Исуса, че идва към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене идва човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

35 На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.

38 И като се обърна Исус и видя, че идват подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха къде живее и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

41 Той първо намира своя брат Симон и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър).

43 На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

45 Филип намира Натанаил и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в закона, и за Когото писаха пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

46 Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

47 Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

48 Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

49 Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

50 Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

51 И рече му: Истина, истина ви казвам, [отсега] ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

1 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там.

2 И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.

3 И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.

4 А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл.

5 Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.

6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.

7 Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.

8 Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.

9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:

10 Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.

11 Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.

13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.

14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;

15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;

16 и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.

17 Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".

18 По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?

19 В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.

20 Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?

21 Но Той говореше за храма на тялото Си.

22 И тъй, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.

23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.

24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,

25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.

1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.

4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде идва и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?

10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител и не знаеш ли това?

11 Истина, истина ти казвам, това което знаем, говорим и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.

12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?

13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето.

14 И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.

16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

22 След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше.

23 Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете дохождаха и се кръщаваха.

24 Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница.

25 И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването.

26 И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето Той кръщава и всички отиват при Него.

27 Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.

28 Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

29 Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.

30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.

31 Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всеки по-горен.

32 Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува; но никой не приема свидетелството Му.

33 Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, бе Бог е истинен.

34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка.

35 Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.

36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.
ГЛАВА 4

1 Прочее, когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

2 (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4 И трябваше да мине през Самария.

5 И така дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6 Там беше Якововият кладенец. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7 Дохожда една самарянка да си начерпе вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

9 Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!

11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12 Нима си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тук.

17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18 защото петима мъже си водила и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.

21 Казва й Исус: Жено, вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отеца.

22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отеца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той когато дойде, ще ни яви всичко.

26 Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29 Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30 Те излязоха от града и отиваха към Него.

31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34 Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36 Който жъне получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

43 След два дни Той излезе от там и отиде в Галилея.

44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46 Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.

47 Той като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус и си отиде.

51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

52 А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54 Това второ знамение извърши Исус като дойде пак из Юдея в Галилея.