1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.

3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.

5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.

7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.

8 Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно.

11 Аз съм добрият Пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

12 Който е наемник, а не овчар и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде и като оставя овцете бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

13 Той бяга, защото е наемник и не го е грижа за овцете.

14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,

15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отец; и Аз давам живота Си за овцете.

16 И други овце имам, които не са от тая кошара и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.

20 Мнозина от тях казваха: Бяс има и луд е; защо Го слушате?

21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Можели бяс да отваря очи на слепи?

22 И настъпи в Ерусалим праздникът на освещението на храма. Беше зима;

23 и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.

24 Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако Си Ти Христос, кажи ни ясно.

25 Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.

26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.

27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.

28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.

30 Аз и Отец едно сме.

31 Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.

32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?

33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?

35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),

36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?

37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;

38 но ако ги върша, то макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.

39 Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.

40 И отиде отвъд Иордан, на мястото, където Иоан по-преди кръщаваше и остана там.

41 И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.

42.И там мнозина повярваха в Него.
ГЛАВА 11

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш е болен.

4 А Исус като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазар.

6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дена на мястото, където се намираше.

7 А подир това казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11 Това изговори и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.

17 И тъй, като дойде Исус намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.

18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23 Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

27 Казва Му: Да, Господи, вярвам, че Ти Си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.

31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

32 И тъй, Мария като дойде там, където беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

33 Исус като я видя, че плаче и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа Си и се смути.

34 И рече: Къде го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35 Исус се просълзи.

36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера и на нея бе привален камък.

39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

40 Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41 И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти Си Ме пратил.

43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44 Умрелият излезе с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната и народа ни.

49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим и там остана с учениците.

55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

56 И така, те търсеха Исуса, и стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

2 Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

3 Тогава Мария като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

5 Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите.

6 А това рече, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец и като държеше касата* вземаше от това, което пускаха в нея.

7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

8 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога.

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.

12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идвал в Ерусалим,

13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, Който идва в Господното име, Израилевият Цар!

14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

15 "Не бой се, дъще Сионова.

Ето твоят Цар иде,

Възседнал на осле".

16 Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.

18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

19 Затова фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Исуса.

22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя свят.

28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

29 На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докато имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38 за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

39 Те затова не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

40 "Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

41 Това каза Исаия, защото видя славата Му и говори за Него.

42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

45 И който гледа Мене, гледа Онзи,Който Ме е пратил.

46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.
ГЛАВА 13

1 А преди празника на пасхата, Исус знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде),

3 като знаеше Исус, че Отец е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

4 стана от вечерята, сложи мантията Си*, взе престилка и се препаса.

5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

6 И тъй идва при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мене".

19 Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че Аз съм това, което рекох.

20 Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.

25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза Му: Господи, кой е?

26 Исус отговори: Той е онзи, за кого ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;

29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега, където отивам Аз вие не можете да дойдете.

34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.
ГЛАВА 14

1 Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.

2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.

3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.

4 И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете].

5 Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?

6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

7 Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.

8 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца и достатъчно ни е.

9 Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е и Отца; как казваш ти: Покажи ни Отца?

10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.

11 Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела.

12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.

13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.

14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.

15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

16 И Аз ще поискам от Отец и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.

17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда, нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва в вас и в вас ще бъде.

18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

19 Още малко и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете.

20 В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си и вие в Мене, и Аз във вас.

21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отец Ми и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.

22 Юда (не Искариотски) Му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?

23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

24 Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

25 Това ви изговорих, докато още пребъдвам с вас.

26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.

28 Чухте как Аз ви рекох, отивам Си, и пак ще дойда при вас. Ако ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.

29 И сега ви казах това преди да е станало, та когато стане, да повярвате.

30 Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене;

31 но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.

1 Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът.

2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очиства я, за да дава повече плод.

3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.

4 Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене.

5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото отделени от Мене, не можете да сторите нищо.

6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня и те изгарят.

7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас; искайте каквото и да желаете и ще ви бъде.

8 В това се прославя Отец Ми, да пренасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.

9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.

10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.

11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна.

12 Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.

15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.

16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отец в Мое име, да ви даде.

17 Това ви заповядвам, да се любите един друг.

18 Ако светът ви мрази знайте, че Мене преди вас е намразил.

19 Ако бяхте от светът, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

20 Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение и вашето ще пазят.

21 Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил.

22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си.

23 Който мрази Мене, мрази и Отца Ми.

24 Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми.

25 Но това става и да се изпълни писаното в закона им слово, "Намразиха Ме без причина".

26 А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отец, Духът на истината, който изхожда от Отец, той ще свидетелствува за Мене.

27 Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало.