1. в начало Бог създаде небето и земята

2 при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Иоана, Захариевия син, в пустинята.

3 И той отиваше по цялата страна около Иордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,

4 както е писано в книгата с думите на пророк Исаия: - "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките Му.

5 Всяка долина ще се напълни, и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите пътеки ще станат прави. И неравните места гладки пътища;

6 И всяка твар ще види Божието спасение".

7 И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

8 Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

9 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.

10 И множествата го питаха, казвайки: Тогава какво да правим?

11 А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.

12 Дойдоха и бирниците да се кръстят, и му рекоха: Учителю, ние какво да правим?

13 Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.

14 Питаха го и военнослужещи, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.

15 И понеже людете бяха в недоумение, и всички размишляваха в сърцата си за Иоана, да не би той да е Христос,

16 Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремика на обущата Му: Той ще ви кръсти с Светия Дух и с огън.

17 Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си, и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.

18 И с много други увещания той благовестяваше на людете.

19 А четверовластникът Ирод, бидейки изобличаван от него поради Иродиада, братовата си жена, и поради всичките други злини, които беше сторил Ирод,

20 прибави над всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмницата.

21 И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус, и се молеше, отвори се небето,

22 и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.

23 И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава, и както мислеха, беше син на Иосифа; който бе син Илиев.

24 А Илий, Мататов; Матат, Левиев; Левий, Мелхиев; Мелхий, Яанайев; Яанай, Иосифов;

25 Иосиф, Мататиев; Мататия, Амосов; Амос, Наумов; Наум, Еслиев; Еслий, Нагеев;

26 Нагей, Маатов; Маат, Мататиев; Матия, Семеинов; Семеин, Иосехов; Иосех, Иодов;

27 Иода, Иоананов; Иоанан, Рисов; Риса, Зоровавелов; Зоровавел, Салатиилев; Салатиил, Нириев;

28 Нирий, Мелхиев; Мелхий, Адиев; Адий, Косамов; Косам, Елмадамов; Елмадам, Иров;

29 Ир, Исусов; Исус, Елиезеров; Елиезер, Иоримов; Иорим, Мататов; Матат, Левиев;

30 Левий, Симеонов; Симеон, Юдов; Юда, Иосифов; Иосиф, Иоанамов; Иоанам, Елиакимов;

31 Елиаким, Мелеев; Мелеа, Менов; Мена, Мататов; Матат, Натанов; Натан, Давидов;

32 Давид, Есеев; Есей, Овидов; Овид, Воозов; Вооз, Салмонов; Салмон, Наасонов;

33 Наасон, Аминадавов; Аминадав, Арниев; Арний, Есронов; Есрон, Фаресов; Фарес, Юдов;

34 Юда, Яковов; Яков, Исааков; Исаак, Аврамов; Авраам, Таров; Тара, Нахоров;

35 Нахор, Серухов; Серух, Рагавов; Рагав, Фалеков; Фалек, Еверов; Евер, Салов;

36 Сала, Каинанов; Каинан, Арфаксадов; Арфаксад, Симов; Сим, Ноев; Ной, Ламехов;

37 Ламех, Матусалов; Матусал, Енохов; Енох, Яредов; Яред, Малелеилов; Малелеил, Каинанов;

38 Каинан, Еносов; Енос, Ситов; Сит, Адамов; а Адам, Божий.

1 А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].

5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -

7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

10 защото е писано: -"Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;

11 И на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".

12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

14 А Исус се върна в Галилея с силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

18 "Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,

19 да проглася благоприятната Господна година".

20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

22 И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

23 А Той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в своята родина.

24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

26 А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

29 и като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

30 Но Той мина посред тях и си отиде.

31 И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

33 И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима Си дошел да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти, Светият Божий.

35 Но Исус го смъмри, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

38 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

39 И Той като застана над нея, смъмри треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

44 И проповядваше в Галилейските синагоги.
ГЛАВА 5

1 А еднаж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

2 И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

3 И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

4 И като престана да говори рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

8 А Симон Петър като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

10 също Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симон: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

12 И когато беше в един от градовете, ето човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.

13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.

14 И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди - каза - и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Мойсей.

15 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

20 И Той като видя вярата им, рече: Човече, прощават ти се греховете.

21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

22 Но Исус като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

23 Кое е по-лесно да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

25 И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше и отиде у дома си, като славеше Бога.

26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

27 След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.

28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.

29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

31 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.

33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?

35 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава през ония дни, ще постят.

36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

39 И никой след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.

1 И една събота, [първата след втория ден на пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,

4 как влезе в Божия храм, взе присъствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро или да прави зло? Да спаси ли живот, или да погуби?

10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 Симона, когото нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот,

16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим, и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

24 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.

25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

26 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

28 благославяте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горното дреха, не отказвай и ризата си.

30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

34 И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36 Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

37 Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

38 давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в твоето око?

42 Или как можеш да речеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти; когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45 Добрият човек от доброто съкровище на сърдцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърдцето му, говорят неговите уста.

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! И не вършите това, което казвам?

47 Всеки, който идва при Мене и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха*, Исус влезе в Капернаум.

2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

5 защото обича нашият народ, и той ни е построил синагогата.

6 А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

8 Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

11 А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15 И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, който има да дойде, или друг да очакваме?

20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, който има да дойде, или друг да очакваме?

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

22 Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

24 А когато си отидоха изпратените от Иоана, Исус започна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?

25 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените, и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.)

31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

32 Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.

38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с миро.

39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя е и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.

44 И като се обърна към жената, рече на Симон: Виждаш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

45 Ти целувка Ми не даде; а тя откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича. 48. И рече й: Прощават ти се греховете.

49 И тия, който седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е Тоя, който и греховете прощава?

50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.