1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Това ви казах, за да се не съблазните.

2 Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.

3 И това ще сторят, защото не са познали нито Отец, нито Мене.

4 Но Аз ви казах тия неща, та кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;

5 а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?

6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.

7 Обаче, Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.

8 И той когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;

9 за грях, защото не вярват в Мене;

10 за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;

11 а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.

12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.

13 А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща.

14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

15 Всичко що има Отец е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

16 Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.

17 Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите; и това, защото отивам при Отца.

18 И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже.

19 Исус като разбра, че желаят да Го питат, рече им: За това ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите?

20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.

21 Жена когато ражда е в скръб, защото е дошъл часът й; а когато роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света.

22 И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя и сърдцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.

23 И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.

24 До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

25 Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.

26 В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас;

27 защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.

28 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.

29 Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш.

30 Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш и няма нужда да Те пита някой, за да му отговаряш. По това вярваме, че си излязъл от Бога.

31 Исус им отговори: Сега ли вярвате?

32 Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче, не съм сам, защото Отец е с Мене.

33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.

1 Това като изговори Исус, вдигна очите си към небето, и рече: Отче, настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти,

2 според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.

3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

4 Аз Те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.

5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.

6 Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.

7 Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;

8 защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха; и наистина знаят, че от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.

9 Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.

10 И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославих в тях.

11 Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които Си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

12 Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.

13 А сега ида при Тебе; но докато съм още на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.

14 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.

16 Те не са от света, както и Аз не съм от света.

17 Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина;

18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;

19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.

20 И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,

21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;

23 Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил и тях, както си възлюбил и Мене.

24 Отче, желая където съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които* си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.

25 Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил.

26 И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.
ГЛАВА 18

1 Като изговори това, Исус излезе с учениците Си извън потока Кедрон, където имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

8 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

9 (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

10 А Симон Петър като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

14 А Каиафа беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

21 Защо питаш Мене? Питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

22 Когато рече това един от служителите, който стоеше на близу, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

23 Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо Ме биеш?

24 Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече, казвайки: Не съм.

26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

29 Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

32 (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

33 И тъй Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски цар ли си?

34 Исус отговори: От себе си ли казваш това или други са ти говорили за Мене?

35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

37 Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в Него.

39 А у вас има обичай да ви пускам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

40 Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.
ГЛАВА 19

1 Тогава Пилат взе Исуса и Го би.

2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му и като Му облякоха морава дреха,

3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! И удряха Му плесници.

4 Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето извеждам ви Го вън, за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

5 Исус, прочее, излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето, човекът!

6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

8 А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.

9 И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти откъде Си? А Исус не му даде отговор.

10 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпна?

11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха казвайки: Ако пуснеш Този, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар е противник на Кесаря.

13 А Пилат като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски Гавата.

14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

15 А те извикаха: Махни Го! Махни! Разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

16 Затова той им Го предаде да бъде разпнат.

17 И така взеха Исуса; и Той сам, носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,

18 гдето Го разпнаха и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исуса посред.

19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

20 Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпнаха Исуса беше близо до града и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилат:

Недей писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар.

22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.

23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;

24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: -"Разделиха си дрехите Ми, и за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това.

25 А при кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

26 А Исус като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

27 После каза на ученика: Ето, майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

28 След това Исус като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет и я поднесоха до устата Му.

30 А Исус като прие оцета, рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

31 И понеже беше Приготвителният ден, то за да не останат телата на кръста в събота, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилат да им се пребият пищялите и да ги вдигнат оттам.

32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса.

33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

34 Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

35 И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши";

37 и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, когото прободоха".

38 След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

39 Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литра смес от смирна и алой.

40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

41 А на мястото, където бе разпнат имаше градина и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

42 Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизу.

1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е вдигнат от гроба.

2 Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.

3 И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;

4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петра и стигна пръв на гроба.

5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.

6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,

7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.

8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.

9 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

10 И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.

11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така като плачеше надникна в гроба,

12 и вижда два ангела в бели дрехи седнали там, където бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.

13 И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото вдигнали Господа мой и не знам къде са Го положили.

14 Като рече това тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.

15 Казва й Исус: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го вдигна.

16 Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! Което значи, Учителю!

17 Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

18 Мария Магдалина идва и известява на учениците, че видяла Господа и че Той й казал това.

19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!

20 И като рече това показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.

21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.

24 А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.

25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

26 И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома с тях. Исус дохожда като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!

27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъде невярващ, а вярващ.

28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

29 Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо] ти повярва, блажени ония, които без да видят са повярвали.

30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.

31 А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.

1 Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:

2 там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана Галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.

3 Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.

4 А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.

5 Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

6 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.

7 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха, (защото беше гол), и се хвърли в езерото.

8 А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, но около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.

9 И като излязоха на сушата, видяха жарава положена и риба турена на нея, и хляб.

10 Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.

11 Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.

12 Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти кой си? Понеже знаеха, че е Господ).

13 Дохожда Исус, взема хляба и им дава, също и рибата.

14 Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече от колкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

16 Пак му казва втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси овцете Ми.

17 Казва му трети път: Симоне Ионов, обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? И Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

18 Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

19 А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

20 Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?

21 Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса: Господи, а на този какво ще стане?

22 Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.

23 И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?

24 Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща.; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.

25 Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].

1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

2 до деня когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им говореше за Божието царство.

4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.

5 Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

6 И тъй, веднаж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

7 Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената си власт.

8 Но ще приемете сила когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

9 И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледът им.

10 И като се взираха към небето когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

11 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

12 Тогава се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

13 И когато влязоха в града, качиха се в горната стая дето живееха; Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

14 Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление,] с някои жени и Мария майката на Исус, и с братята Му.

15 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество около сто и двадесет души,) и рече:

16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Святия Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

17 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

18 Той прочее придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

19 И това стана известно на всичките Ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езикът им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

20 Защото е писано в книгата на Псалмите: - "Жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него;" и: "Друг нека вземе чина му."

21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

22 като почна от времето когато Йоан кръщаваше, и следва до деня когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

23 И така, поставиха насред двама, Йосифа наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал

25 да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.