1. в начало Бог създаде небето и земята

2 Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

3 а най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

4 Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

5 Защото ме познават отначало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.

6 И сега стоя пред съда, понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

7 до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

8 Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

15 И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

16 Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия,

17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

19 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

21 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че щеше да бъде,

23 сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че Той като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

26 Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.

28 А Агрипа рече на Павел: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

29 А Павел рече: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива какъвто съм аз, освен тия окови.

30 Тогава царят стана с управителя и Верникия и седящите с тях.

31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

32 А Агрипа рече на Фест: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.

2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

4 И оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския град Мира.

6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

9 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

10 Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 Но стотника се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

13 И когато подухна южен вятър, мислейки че сполучиха целта си, те вдигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

14 Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен евраквилон,

15 и когато корабът бе настигнат от вятъра, и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16 И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят товара.

19 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът;

23 защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така както ми бе казано.

26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото море, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

32 Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.

37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха и още връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

41 Но изпаднаха на едно място, където морето беше от две страни и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43 Но стотникът като искаше да избави Павел, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо.

44 Останалите да се спасяват, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.

2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

4 А туземците като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

5 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

10 които и ни показваха много почести и когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

13 И оттам като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

14 където намерихме братя, които ни помолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

15 откъдето братята като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павел се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

18 които като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.

19 Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

20 По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон и от пророците.

24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:

26 "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

27 Защото затлъстя сърцето на тия люде, и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да гледат с очите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат та да ги изцеля".

28 Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

29 [И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си].

30 А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, където приемаше всички, които отиваха при него,

31 като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христоса без да му забранява някой.

СЪБОРНОТО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВА

1 Яков слуга на Бога и на Господ Исуса Христоса, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

13 Никой, който се изкушава да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никога не изкушава.

14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът като се развие напълно, ражда смърт.

16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.

21 Затова като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

23 Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

24 понеже се оглежда, отива си и завчас забравя какъв бе.

25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.

1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

3 и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,

4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?

5 Слушайте, любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?

6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?

7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?

8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.

9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.

11 Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

20 Обаче, искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаак на жертвеника?

22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

23 и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.

24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

25 Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?

26 Защото както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.
ГЛАВА 3

1 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

2 Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

3 Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.

7 Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

8 но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

9 С него благовестяваме Господ и Отец, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

10 От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

11 Изворът пуска ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

12 Възможно ли е, братя мои, смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.

13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

16 защото, където има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.
ГЛАВА 4

1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?

2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.

3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.

4 Прелюбодейци, не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?

6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

8 Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи.

9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.

10 Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.

11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.

12 Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, -

14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.

15 Вместо това вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.

16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.

17 Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.

1 Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас.

2 Богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци.

3 Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелствува против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни.

4 Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите.

5 Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане.

6 Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи.

7 И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд.

8 Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи.

9 Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите.

10 Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говореха за Господното име.

11 Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Йоана, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.

12 А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито в друга някоя клетва; но нека бъде вашето говорене: Да, да, и: Не, не, за да не паднете под осъждане.

13 Зле ли страда някой от вас, нека се моли. Весел ли е някой, нека пее хваления.

14 Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.

15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят.

16 И тъй, изповядвайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.

17 Илия беше човек в същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца;

18 и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.

19 Братя мои, ако някой от вас се заблуди от истината, и един го обърне,

20 нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.

ПЪРВОТО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ПЕТРА