1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме.Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

2 Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.

3 И всеки, който има тая надежда за Него, очиства себе си, както е Той чист.

4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;

5 и знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.

6 Никой, който пребъдва в Него не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.

7 Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както Христос е праведен.

8 Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.

9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.

10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брат си.

11 Защото поръчката, която чухте от начало, е това: да любим един другиго;

12 и да не бъдем както Каин, който беше от лукавия и уби брат си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.

13 Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази.

14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

15 Всеки, който мрази брат си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.

16 От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.

17 Но ако някой, който има световните блага, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?

18 Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност.

19 От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него,

20 относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.

21 Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога;

22 и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.

23 И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христоса, и да любим един другиго, както ни е заповядал.

24 И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал.
ГЛАВА 4

1 Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.

2 По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога;

3 а никой дух, който не изповядва Спасителя*, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света.

4 Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.

5 Те са от света, за това светски говорят и светът тях слуша.

6 Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.

7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.

8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

9 В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.

10 В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.

11 Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.

12 Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към Него е съвършена в нас.

13 По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си.

14 И ние видяхме, и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на света.

15 Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.

16 И ние познаваме, и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.

17 В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото както е Той, така сме и ние в тоя свят.

18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.

19 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.

20 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брат си, той е лъжец; защото, който не люби брат си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.

21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брат си.

1 Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него.

2 По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди.

3 Защото ето що е любов към Бога: за пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.

4 Защото всичко що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е спечелила нашата вяра.

5 И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син?

6 Това е Исус Христос, Който е дошъл чрез вода и кръв; не само чрез водата, но чрез водата и чрез кръвта;

7 и Духът е, който свидетелствува, понеже Духът е истината.

8 Защото три са, които свидетелствуват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни.

9 Ако приемаме свидетелството на човеците, свидетелството на Бога е по-важно; защото това, което Бог заявява, е туй, че Той е свидетелствувал за Сина Си.

10 Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си; който не вярва в Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствувал за Сина Си.

11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му.

12 Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.

13 Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот, [и да вярвате в името на Божия Син].

14 И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша;

15 и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме попросили от Него.

16 Ако някой види брат си, че извърши несмъртен грях, нека се моли, и Бог ще му даде живот, сиреч на ония, които съгрешават несмъртно. Има смъртен грях; не казвам за него да се помоли.

17 Всяка неправда е грях; и има грях, който не е смъртен.

18 Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него.

19 Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.

20 Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христоса. Това е истинският Бог и вечен живот.

21 Дечица, пазете себе си от идоли.

ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА ЙОАН
1 От Презвитера до избраната госпожа и до чадата й, които аз наистина любя, (и не само аз, но и всички, които са познали истината).

2 Заради истината, която пребъдва в нас, и ще бъде с нас до века,

3 благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бога Отеца и от [Господа] Исуса Христоса, Сина на Отца, в истина и любов.

4 Много се зарадвах, че намерих някои от чадата ти да ходят в истината, както приехме заповед от Отца.

5 И сега, госпожо, умолявам те, не като че ти пиша нова заповед, но тая, която имахме отначало; да любим един другиго.

6 И любовта е това: да ходим по Неговите заповеди. Тая е заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули отначало.

7 Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христоса в плът. Такъв човек е измамник и антихрист.

8 Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда.

9 Никой, който върви напред и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина.

10 Ако някой дойде при вас и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте,

11 защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела.

12 Имам много да ви пиша, но не искам да ви пиша с книга и мастило, обаче надявам се да дойда при вас, и уста с уста да се разговорим, за да бъде радостта ви пълна.

13 Поздравяват те чадата на твоята избрана сестра.

ТРЕТОТО ПОСЛАНИЕ НА ЙОАН

2 Възлюбений, молитствувам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти.

3 Защото много се зарадвах, когато дойдоха някои братя и засвидетелствуваха за твоята вярност, според както ти ходиш в истината.

4 По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.

5 Възлюбений, ти вършиш вярна работа в каквото правиш за братята, и то за чужденци;

6 които свидетелствуваха пред църквата за твоята любов. Добре ще сториш да ги изпратиш както подобава пред Бога;

7 защото за Христовото име излязоха, без да вземат нещо от езичниците.

8 Ние, прочее, сме длъжни да посрещаме такива радостно, за да бъдем съработници с истината.

9 Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.

10 Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто, че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата.

11 Възлюбений, не подражавай злото, но доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло не е видял Бога.

12 За Димитрий се свидетелствува добро от всички, и от самата истина; а още и ние свидетелствуваме; и ти знаеш, че нашето свидетелство е истинско.

13 Имах много да ти пиша, но не ми се ще да ти пиша с мастило и перо;

14 а надявам се скоро да те видя, и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.

СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЮДА
1 Юда, слуга Исус Христов, а брат Яковов, до призваните, възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христоса:

2 Милост, мир и любов да ви се умножат.

3 Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която еднаж за винаги бе предадена на светиите.

4 Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос.

5 А искам да ви напомня, (тъй като сте узнали вече всичко това), че Господ като избави веднъж Своя народ от египетската земя, после погуби ония, които не повярваха,

6 и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, - Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден;

7 както и Содом, Гомор и околните им градове, които подобно на тях се предадоха на блудство и изпадаха в противоестествени пороци*, са поставени за пример като носят наказанието на вечния огън.

8 При все това, по същия начин и тия с бълнуванията си оскверняват плътта, презират властта и хулят славните същества.

9 Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри.

10 Тия, обаче, хулят всичко, което не знаят; а което знаят естествено, както животните без разум, в това развращават себе си.

11 Горко им! Защото ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валаамовата заблуда, и погиват в Кореевото упорство.

12 Тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени;

13 свирепи морски вълни; които изпускат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века.

14 За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, като рече: Ето, Господ иде с десетки хиляди Свои светии,

15 да извърши съдба над всички и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.

16 Тия са роптатели, оплаквачи, които ходят по страстите си, (и устата им говорят надуто), и заради печалба ласкаят човеците.

17 Но, вие възлюбени, помнете думите изговорени по-напред от апостолите на нашия Господ Исус Христос, как ви казваха:

18 В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти.

19 Тия са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа.

20 А вие възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите на Святия Дух,

21 пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.

22 И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви;

23 други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня; а към други показвайте милост, със страх като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха.

24 А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава, на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христоса нашия Господ, да бъде слава и величие, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин.

ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
ГЛАВА 1

1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,

2 (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

3 за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

4 а по Дух на святост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

5 чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи;

6 между, които сте и вие призвани от Исуса Христоса:

7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христоса.

8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христоса за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

9 Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

10 молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

12 то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша и моя.

13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.

17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.

19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

20 Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч Неговата сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.

21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,

23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.

24 Затова според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, -

25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.

27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомства, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

30 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,

31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

32 които при все, че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.
ГЛАВА 2

1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш вършиш същото.

2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

5 А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

6 Който ще въздаде на всеки според делата му:

7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,

10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

11 Понеже Бог не гледа на лице.

12 Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон и ще да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христоса ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закона, хвалиш се с Бога,

18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона;

19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като престъпваш закона?

24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

25 Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

26 И тъй, ако необрязания пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

27 И оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

28 Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито обрязване онова, което е външно в плътта;

29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

1 Тогава, какво предимство има юдеинът, или каква полза има от обрязването?

2 Много във всяко отношение, а първо защото на юдеите се повериха Божествените писания.

3 Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? Тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

4 Да не бъде! Но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато се съдиш".

5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

6 Да не бъде! Понеже тогава как Бог ще съди света?

7 Обаче, казваш ти, ако с моята неверност Божията верност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (Както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим). На такива осъждането е справедливо.

9 Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

10 Както е писано: - "Няма праведен ни един;

11 Няма никой разумен, няма кой да търси Бога.

12 Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".

13 "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".

14 "Техните уста са пълни с клевета и горест".

15 "Нозете им бързат да проливат кръв;

16 Опустошение и разорение има в пътищата им;

17 И те не знаят пътя на мира".

18 "Пред очите им няма страх от Бога".

19 А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

20 Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

21 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

22 сиреч, правдата от Бога чрез вяра в Исуса Христоса, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

25 Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълго търпеше, -

26 за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус.

27 И тъй, къде остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? Чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.

30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

31 Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.