1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.

2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.

3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

5 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

6 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?

7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

8 Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.

10 Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.

11 Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; и тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.

12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.

14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

15 Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.

16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.

20 Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

21 В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.

23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

24 Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

26 Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.

30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.

33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всички църкви на светиите.

34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

38.Но ако някой не иска да признае, нека не признае.

39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.
ГЛАВА 15

1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

7 че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

8 а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква.

10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

11 И тъй, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядваме и те и аз, и вие така сте повярвали.

12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

15 При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Хриса, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

18 Тогава и тия, които са починали в Христос, са погинали.

19 Ако само в тоя живот се надяваме в Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така и чрез човека дойде възкресението на мъртвите.

22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.

23 Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после при пришествието на Христа, тия които са Негови.

24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,

27 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

28 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

29 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

31 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

32 Ако по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

33 Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави".

34 Отрезнейте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.

35 Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?

36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;

38 но Бог му дава тяло каквото Му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

39 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

40 Има и небесни тела, и земни тела, друга е обаче, славата на небесните, а друга на земните.

41 Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; но и звезда от звезда се различава по блясъка.

42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;

43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

45 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.

46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: Погълната биде смъртта победоносно."

55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

57 но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

58 Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа труда ви не е празден.
ГЛАВА 16

1 А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви.

2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

3 И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;

4 и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.

5 Защото ще дойда при вас след като мина през Македония; (понеже през Македония минавам);

6 а може би да поостана при вас, или даже и да презимувам, за да ме изпратите вие на където отида.

7 Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас известно време, ако позволи Господ.

8 А ще се бавя в Ефес до Петдесятницата,

9 защото ми се отвориха големи врати за работа, има и много противници.

10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас; защото и той работи Господното дело както и аз;

11 затова никой да го не презира. Но изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята.

12 А колкото за брат Аполоса, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не му се искаше да дойде сега; ще дойде, обаче, когато намери случай.

13 Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.

14 Всичко у вас да става с любов.

15 Още ви моля, братя: вие знаете, че Стефаниновото семейство е първият плод на Ахаия, и че те са посветили себе си да служат на светиите;

16 добре, на такива да се подчинявате и вие, и на всеки, който помага в делото и се труди.

17 Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фортуната и на Ахаика, защото те запълниха лишението ми от вас;

18 понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива човеци.

19 Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.

20 Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със свята целувка.

21 Поздравът пиша аз, Павел, със собствената си ръка.

22 Който не люби Господа, да бъде проклет. Господ наш иде.

23 Благодатта на Господ Исуса Христоса да бъде с вас.

24 Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса. Амин.

ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

2 Благодат и мир да бъдат на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христоса.

3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

6 Но, ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

9 даже ние сами счетохме, че бихме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

10 И Той ни избави от толкова близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се, че и до край ще признавате,

14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас в деня на нашия Господ Исус.

15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

16 като през вас мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпвал? Или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не.

19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който бе проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотей), не стана Да и Не, но в него стана Да;

20 понеже в Него е Да за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

21 А Тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
ГЛАВА 2

1 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

3 И това писах нарочно, да не би когато дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

7 така че сега вече* вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

9 Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изразява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

1 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

3 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служене, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

7 Но, ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Мойсея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

8 как не ще бъде служенето на духа с по-голяма слава?

9 Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.

10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

13 и не сме като Мойсея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.

15 А и до днес, при прочитането на Мойсея, покривало лежи на сърцето им,

16 но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
ГЛАВА 4

1 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

2 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

3 Но ако благовестието, което проповядваме е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината на славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познанието на Божията слава в лицето Исус Христово.

7 А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

8 Угнетявани сме от всякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

10 Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исус в нашата смъртна плът.

12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

15 Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.

16 Затова ние не се обезсърчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
ГЛАВА 5

1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

7 (защото с вярване ходим, а не с виждане),

8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

11 И тъй, като съзнаваме що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

12 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.

17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение.;

19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

20 И тъй, от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

21 Който за нас направи грешен* Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни+ пред Бога.