1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена.

2 И вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи измежду вас тоя, който е сторил това нещо.

3 Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас, - осъдих вече в името на нашия Господ Исус , оногова, който така е сторил това,

4 (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус),

5 да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса.

6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?

7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].

8 Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

9 Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници,

10 не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, -

11 но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно.

12 Защото каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,

13 докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.

1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?

2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?

3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи;

4 Тогава ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо?

5 Казвам това, за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,

6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?

7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?

8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.

9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,

10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.

11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.

12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.

13 Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,

14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.

15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде!

16 Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? защото "ще бъдат", казва, "двамата една плът".

17 Но който се съединява с Господа е един дух с Него.

18 Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло.

19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,

20 защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].
ГЛАВА 7

1 А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

2 Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.

4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

5 Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

7 Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

8 А на неженените и вдовците, казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

9 Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

10 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

11 (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.

15 Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призовал към мир.

16 Защото откъде знаеш, жено, дали не ще спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали не ще спасиш жена си?

17 Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сили, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

18 Обрязан ли е бил призован някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

19 Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди.

20 Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован във вярата.

21 В положение на роб ли си бил призован? Да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай случая);

22 защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

24 Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа, да бъде верен.

26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

27 Вързан ли си в жена? Не търси развързване. Отвързан ли си от жена? Не търси жена.

28 Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат като че нямат;

30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;

31 и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава.

32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

33 а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

34 Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, коeто е Господно, за да бъде свята и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

35 И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

36 Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към дъщеря си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

37 Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт да изпълни волята си, и е решил в сърцето си да държи дъщеря си девицата неомъжена, ще направи добре.

38 Така щото, който омъжи дъщеря си девицата добре прави; а който не я омъжи, ще направи по-добре.

39 Жената е вързана докогато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

40 Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.
ГЛАВА 8

1 А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава.

2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.

3 Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него.

4 Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.

5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много),

6 но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.

7 Но това знание го няма у всички; и някои като и до сега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява.

8 А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо.

9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите.

10 Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се 0одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?

11 И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос.

12 А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христос.

13 Затова, ако това що ям съблазнява брат ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си.

1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

2 На други ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

3 Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми:

4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?

5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

9 Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,

10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.

11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

12 Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? И че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 Но аз не съм използувал ни една от тия наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:

18 И тъй, каква е моята награда? Тая че като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

19 Защото при все, че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте щото да я получите.

25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен.

26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

1 Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,

2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Мойсея,

3 и всички да са яли от същата духовна храна,

4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),

5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.

6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.

7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".

8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.

10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.

11 А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

12 Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

16 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

17 Тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.

18 Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите нямат ли общение в олтара? Тогава що?

19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.

20 Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

21 Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.

22 Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?

23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.

25 Всичко що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;

26 защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.

28 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради този, който ви е известил, и заради съвестта,-

29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?

30 Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.

32 Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;

33 както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.

1 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

2 А похвалвам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията така както ви ги предадох.

3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.

4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

6 Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.

7 Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

8 (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

9 понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.

11 (Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

12 защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е жената да се моли Богу гологлава?

14 Не учи ли ви и самото естество, че ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

15 но ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

16 Но ако някой мисли да се препира за това, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалвам, защото се събирате не за по-добро, но за по-лошо.

18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и от части вярвам това;

19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

20 прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.

22 Що! Къщи ли нямате, където да ядете и да пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше продаден, взе хляб,

24 и като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоменание.

25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

28 Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;

29 защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

34 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане.

35 А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

1 При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби.

2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.

3 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Святия Дух.

4 Дарбите са различни; но Духът е същият.

5 Службите са различни; но Господ е същият.

6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.

7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.

15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото както Му е било угодно.

19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20 Но сега те са много части, а едно тяло.

21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.

24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;

25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

26 И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

29 Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли велики дела?

30 Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?

31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9 Защото от части знаем и отчасти пророкуваме;

10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.