1. в начало Бог създаде небето и земята

1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служене.

2 И недейте се съобразява с тоя век*, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

3 Защото чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,

5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христос, а сме части, всеки от нас, един на друг.

6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;

7 ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучението;

8 ако увещава, в увещанието; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.

9 Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.

10 В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреварвайте се да си отдавате един на друг почит.

11 В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

12 Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.

13 Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

14 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте и не кълнете.

15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.

16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;

18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

20 Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

1 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

2 Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея;

4 понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв върху* този, който върши зло.

5 Затова нужно е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

6 Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.

7 Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

8 Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона.

9 Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

10 Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

11 И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато изпърво повярвахме.

12 Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината.

13 Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.
ГЛАВА 14

1 Слабият във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му.

2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.

3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада.

Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

9 Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.

10 И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

11 Защото е писано: -

"Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, и всеки език ще славослови Бога".

12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брат си спънка или съблазън.

14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро.

17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух.

18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.

21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].

22 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

23 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.

1 Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.

2 Всеки от нас да угажда на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.

3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но както е писано: -

"Укорите на ония, които укоряваха тебе,

Паднаха върху Мене".

4 Защото всичко що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.

5 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса.

6 Щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.

7 Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.

8 Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите,

9 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: - "Затова ще Те хваля между народите, и на името Ти ще пея".

10 И пак казва: - "Развеселете се, народи, с людете Му".

11 И пак: - "Хвалете Господа, всички народи, и да Го славословят всички люде".

12 И пак Исая казва: "Ще се яви Иесеевият корен", и "Който ще се издигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите".

13 А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви.

14 И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.

15 Но за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат,

16 да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух.

17 И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.

18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,

19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Святия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.

20 Обаче, имах за цел да проповядвам благовестието така, - не там, където беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа;

21 но както е писано: - "Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; И ония ще разберат, които не са чули".

22 Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.

23 Но сега, като няма вече място за моето работене по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,

24 на отиването си в Испания ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.

25 А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.

26 Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.

27 Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

28 Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас за Испания.

29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на] Христа.

30 А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене,

31 та да се избавя от противниците на вярата в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;

32 и с Божията воля да дойда радостен при вас, и да си почина между вас.

33 А Бог на мира да бъде с всички вас. Амин.

1 Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,

2 да я приемете в Господа, както е прилично на светиите и да й помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мене.

3 Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила,

4 които за моя живот си подложиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците; поздравете и домашната им църква.

5 Поздравете любезния ми Епенета, който е първият плод от Азия за Христа.

6 Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.

7 Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа.

8 Поздравете любезния ми в Господа Амплият.

9 Поздравете нашия съработник в Христа Урвана и любезния ми Стахия.

10 Поздравете одобрения за верен в Христа Апелия. Поздравете ония, които са от Аристовуловото семейство.

11 Поздравете роднината ми Иродиона. Поздравете от Наркисовото семейство тия, които са в Господа.

12 Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете любезната Персида, която е работила много в Господа.

13 Поздравете избрания от Господа Руфа и неговата майка, която е и моя.

14 Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и братята, които са с тях.

15 Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всичките светии, които са с тях.

16 Поздравете се един друг със свята целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.

17 И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях.

18 Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своите си похоти, и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.

19 Защото вашата послушност е известна на всички, по която причина аз се радвам за вас. Но желал бих да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото.

20 А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.

21 Поздравяват ви съработникът ми Тимотей, и сродниците ми Лукий, Ясон и Сосипатър.

22 Аз Тертий, който написах това послание, ви поздравявам в Господа.

23 Поздравява ви Гаий, гостоприемникът на мене и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.

24 [Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. Амин.]

25 А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исус Христос, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена,

26 а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата, -

27 на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исус Христос до века. Амин.

ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
ГЛАВА 1

1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол Исус Христов, и брат Состен,

2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ, Който е и техен и наш:

3 Благодат и мир да бъдат на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христоса.

4 Винаги въздавам благодарение на моя Бог за вас, за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса,

5 че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна сила да говорите за Него,

6 (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),

7 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,

8 Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.

9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христоса нашия Господ.

10 Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.

11 Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.

12 С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.

13 Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?

14 Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,

15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.

16 Кръстих още и Стефаниновия дом; освен тия, не помня да съм кръстил някой друг.

17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си.

18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.

19 Понеже е писано:

"Ще унищожа мъдростта на мъдрите,

И разума на разумните ще отхвърля".

20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоя век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;

23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;

24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.

25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.

26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.

27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да, и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,

29 за да се не похвали ни една твар пред Бога.

30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;

31 тъй щото, както е писано, "който се хвали с Господа да се хвали".

1 И аз, братя, като дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна;

2 защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат.

3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.

4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;

5 за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават;

7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете, да ни докарва слава.

8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.

9 А според както е писано: -

"Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".

10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.

11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.

12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

13 което и възвестяваме не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.

14 Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.

15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.

16 Защото, "Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи?" А ние имаме ум Христов.

1 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.

3 Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

4 Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?

5 Какво е, прочее, Аполос и какво е Павел? Те са служители чрез, които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.

6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.

7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.

8 Прочее, тоя който сади, и тоя който пои са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;

9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

10 Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.

11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

13 всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

14 Тоя, комуто работата, която е градил устои, ще получи награда.

15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?

17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.

18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав, за да бъде мъдър.

19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";

20 и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".

21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:

22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

23 а вие сте Христови, а Христос Божий.

1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

2 При туй, което тук се изисква от настойниците е всеки да се намери верен.

3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.

4 Защото, при все, че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, , ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

11 Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

12 трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят постоянствуваме;

13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

14 Не пиша това да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

15 Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

17 По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.

18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

19 Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?