1 Води 15 Почви 17



страница2/21
Дата22.10.2018
Размер6.3 Mb.
#92524
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Води


Съгласно хидрогеоложкото райониране на България, територията на община Божурище попада в Софийския район, южно от Василовската дигитация, която е в Западнобалканския район на Междинната област.

Община Божурище е главното поречие на р. Искър, в долината на река Блато (ляв приток на р. Искър). През територията на Общината протичат реките Беличка и Гурмазовска. Хидрографските и хидрогеоложките условия се характеризират със следните показатели:

гъстота на речната мрежа 1,0-1,5 км/км2;

среден отток- модула на годишния повърхностен отток е много нисък- 2-3 л/с/км2, коефициентът на вариация на повърхностния отток е 0,5 , а отточния коефициент е 0,2.;

максимален отток- средната продължителност на периода на пълноводие е 5 месеца. Районът се характеризира с неустойчив период на пълноводие. Обемът на оттока през периода на пълноводие е 60-70% от годишния отток;

минимален отток- средната продължителност на периода на маловодие е 3-4 месеца (юли-октомври). Обемът на оттока през периода на маловодие е до 10% от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е 0,1-0,2 л/с/км2 и се характеризира с коефициент на вариация 0,8.

В община Божурище не са разположени естествени езера. Съгласно хидроложкото райониране повърхностните води са с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока под влияние на европейско-континенталните климатични условия. Язовирите в с.Пожарево и с.Храбърско са общинска собственост, а този в с.Хераково – държавна.

Количествените и качествените показатели на подземните води са формирани под въздействието на физико-географски, геоложки и антропогенни фактори.

Физико-географските фактори включват почти хоризонталния релеф, климатичните елементи (температура, валежи, изпарение и др.), гъстота на хидрографската мрежа, както и хидравличната връзка между повърхностните и подземните води.

Сред геоложките фактори са генезисът, литолого-петрографският състав, напукаността, окарстеността и филтрационните свойства на песъчливо-чакълените пластове, карбонатните скали и хипергенната зона на горнокредните пясъчници.

Подземните води в района на гр. Божурище са плитки подземни води в кватернерните чакълесто-песъчливи глини с дълбочина на залягане 2,8 м (в терасата на р. Гурмазовска) и 4-7 м. в градската зона. Установени са и слабо минерални напорни води с дълбока циркулация на около 200 м дълбочина, с дебит 3-5 л/с с температура 27 ºС.

Средното ниво на подпочвените води в района на Божурище е 180-650 см. Те са с активен водообмен.

По химичен състав водата е хидрокарбонатно-калциево-магнезиева, на места с повишено съдържание на натрий, с минерализация 340-460 mg/l, неутрална активна реакция (рН= 7,0-8,2), обща твърдост от 3,1-8,8 mg/l- меки до твърди и температура 15-20ºС .

Антропогенните фактори произтичат от негативното въздействие на постъпващи замърсени битово-фекални води и поливни води в поровите, пукнатинните и карстовите колектори.

Около 30-35% от подземните води са годни за питейни цели. Останалата част са антропогенно замърсени. Основните компоненти над ПДК са амоняк, нитрити, фосфати, желязо, манган. В отделни случаи има увеличение на сулфати, нитрати и хлориди.


Карта № 4 Водни ресурси

    1. Почви

На общинска територия са формирани два основни типа зонални почви: чернозем-смолници, заемащи равнинните части на терена и канелени горски почви в периферните по-високи части. Алувиално-ливадните почви са разпространени по долините на реките.

В резултат на направените проучвания от ИП “Н. Пушкаров”- София, е установено разпространението на следните почвени различия:

1. Излужени черноземи- смолници, средно мощни, средно глинести- 32256 дка или 24.66% от общата площ на землището.

2. Излужени черноземи- смолници, слабо ерозирани, леко и средно глинестиа.

а.) леко глинести - 4894 дка - 3.74%

б.) средно глинести - 750 дка - 0.57%

3. Излужени черноземи- смолници, средно еродирани, средно глинести- 2169 дка или 1.66% от площта на землището

4. Излужени черноземи- смолници, слабо и средно еродирани

а) тежко песъчливо- глинести- 1413 дка - 1.08%

б) средно глинести- 14050 дка - 1.41%

5. Излужени канелени горски почви, смолницовидни.

а) тежко песъчливо- глинести- 1844 дка - 1.41%

б) леко глинести- 2569 дка- 1.96%

6. Излужени канелени горски почви, смолницовидни, слабо и средно еродирани

а) тежко песъчливо- глинести- 2794 дка - 2.14%

б) леко глинести- 6131 дка - 4.69%

7. Рендзини ( хумусно- карбонатни очви ) средно глинести.- 669 дка- 0.51%

8. Излужени канелени горски почви,плитки, не еродирани и слабо еродирани

а) средно песъчливо- глинести- 1069 дка - 0.82%

б) тежко песъчливо- глинести- 2513 дка - 1.93%

9. Плитки, не доразвити почви, слабо и средно еродирани.

а) глинесто- песъчливи- 1494 дка- 1.14%

б) леко песъчливо- глинести- 1875 дка- 1.43%

в) средно песъчливо- глинести- 5394 дка - 4.12%

10. Плитки, недоразвити почви, силно еродирани и скали- 40425 дка- 30.90%

11.Карбонатни ливадни черноземи- смолници, средно мощни, средно глинести- 1213 дка- 0.93%

12. Алувиално ( делувиално ) – ливадни почви.

а) леко и средно песъчливо- глинести- 1744 дка - 1.33%

б) тежко песъчливо- глинести- 669 дка - 0.51%

в) леко глинести- 2713 дка - 2.07%

г) средно глинести- 2175 дка - 1.66%



1.7. Растителност и животински свят

Според геоботаническото райониране на страната теренът попада в Софийска област на Илирийската провинция на Европейската широколистна горска област (Бондев, 2000).

Софийски окръг се характеризира с изключително разнообразна флора и растителност, дължаща се на разнообразните едафични условия - силикатен и варовит терен, разнообразен мезоклимат и различни изложения. Тук се среща както мезофитна крайречна, горска и тревна расителност, така и ксеротермна горска, храстова, и тревна, главно степна растителност. Около 35 са балканските и 9 българските ендемити - пъстрият минзухар (Crocus reticulatus), урумовият карамфил (Dianthus urumojfii), грудковидната тлъстига (Sedum tuberiferum), българската мишовка (Minuartia bulgarica), вилмотияновото клинавче (Astragalus willmontiana ), променливоцветната камбанка (Сатрапи/а versicolor), урумовото лале (Tulipa urumovi).

Територията е част от Софийски район на Софийската област. В миналото територията е била покрита с мезофитни горски екосистеми доминирани от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), полски бряст (Ulmus minor), летен дъб (Quercus robur), а понастоящем земите са селскостопански с остатъчна естествена мезофитна тревна растителност. Южните склонове и по-сухите равнинни места са заети от ксеротермна тревна растителност доминирана от белизманта (Dichantium ischaemum), луковичната ливадина (Роа bulbosa), валезийската власатка (Festuca valesiaca) и др.

В района са разпространиени българските ендемити - пъстър минзухар (Crocus reticuiatus), урумов карамфил (Dianthus urumoffii), вилмотияново клинавче (Astragalus willmontiana), грудковидна тлъстига (Sedum tuberiferum).

Тревната растителност е фрагментарна, представена от: ливадина (Роа pratensis), пенцесов тънкокрак (Koeleria pencesii), белизма (Chrysopogon gryllus), вейник (Calamagrostis arundinaceae), див ечемик (Hordeum hystrix).

Участват единични индивиди от видовете: равнец (Achilea mille/olium), обикновено плюскавиче (Silene vulgaris), синя жлъчка (Cichorium intybus), глухарче (Taraxacum o/ficinale), кипарисова млечка (ЕирhоЬЫа cyparissias), средна звездица (Stellaria media), рунянка (Hieracium sp.) и др.

Видовият състав е изключително беден. Няма оформена растителна покривка, с изключение на отделни зачимени участъци.

Не бяха установени консервационно значими растителни видове.

В граничните райони на обекта няма консервационно значими растителни видове и хабитати. Теренът граничи със земеделски земи обработваеми към момента на наблюдението.

Територията на сметището попада между двата големи зоогеографски района Старопланински и Рило-Родопски в крайната западна част на Софийското поле граничещо с южните склонове на Западна Стара планина.

Територията предмет на закриване и рекултивация изцяло включва земеделски земи, ниви - понастоящем обработваеми с ниска растителна покривка. Площадката е разположена в близост до дере със сравнително рядка храстова растителност. Дъното на дерето е полу-сухо, обрасло с шипки, къпини, трънки, глог, върби и др. За района на разглежданата площадка са най-характерни и доминиращи следните видове от гръбначната фауна.



Риби (Pisces) - поради наличието на постоянен изкуствен водоем в близост до площадката естествено разпространените риби биват Каракуда (Carassius auratus gibelio), Шаран (Cyprinus carpio), и няколко изкуствено зарибени вида. Останалите класове гръбначни животни: земноводни, влечуги, птици и бозайници са застъпени в различна степен.

Земноводни (Amphibia) - представени от видове характерни за по-сухи терени - зелена крастава жаба (Bufo viridis Laur.), жаба дървесница (Hylla arborea).

Влечуги (Reptilia) - сравнително сухият терен е благоприятен за представителите на клас Влечуги и по-специално гущерите (сем. Lacertidae), които са доминиращите видове от този клас. Често срещани от тях са зеленият гущер (Lacerta viridis) и стенният гущер (Podarcis muralis). Двата вида са вписани в Бернската конвенция. От семейството на безкраките гущери (Anguidae) в района е установен слепока (Anguis fragilis). Подразред змии (Serpentes) е слабо представен. От семейство Смоци (Colubridae) по-обикновена е медянката (Coronella austriaca), много рядък е смока мишкар (Zamenis longissimus). Вторият вид е защитен от националното ни законодателство, включен е в Червена книга на България като застрашен вид и е вписан в Бернската конвенция. По-рядко срещана от отровните змии е пепелянката (Vipera ammodytes).

Птици (Aves) - видовият състав на птиците на територията на площадката не е особено богат. Ниската тревна покривка определя ограничения брой наземно гнездящи видове птици, Преобладаващи от тях са полската чучулига (Alauda arvensis), полската бъбрица (Anthus campestris), пъдпъдъка (Cotumix cotumix), яребицата (Perdix perdix), качулатата чучулига (Galerida cristata).

Поради наличието на храсти и ниски дървета в южната част на терена редовно срещани от гнездящите птици са коса (Turdus merula), славея (Luscinia megarhynchos), сивата овесарка (Miliaria calandra), чинката (Fringilla coelebs), еловия певец (Phylloscopus collyЬita), коприварчетата (р. Sylvia), червеногърбата сврачка (Lanius collurio).

Хранителната база обуславя присъствието и на други видове птици като свраки (Pica pica), сойки (Garrulus glandarius), гарвани (Corvus corax). Изоставените земи и пасищата предоставят хранителна база за някои от хищните видове птици, лястовиците и др.

През време на пролетната и есенната миграция през района преминават щъркели, както бели (Ciconia ciconia) така и черни (С. nigra), блатари (р. Circus), видове от разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes) и др.



Бозайници (Mammalia) - от класа на бозайниците в района преобладават гризачите (разр. Rodentia). Обикновени видове от тях са обикновената полевка (Microtus arvalis), обикновената горска мишка (Apodemus sylvaticus), белката (Martes foina), лисицата (Vulpes vulpes), черен пор (Mustela putorius), невестулка (М. nivalis) и др. От насекомоядните бозайници по-чести са таралежа (Erinaceus concolor), къртицата (Talpa europaea) и белокоремната белозъбка (Crocidura leucodon). Дивият заек (Lepus europaeus) също е повсеместно разпространен в района.

От изброените видове бозайници, като защитени, включени в приложение 3 от Закона за Биологичното разнообразие, са таралежа и невестулката.

На територията на площадката не са установени колонии на лалугери (Citellus citellus) и присъствие на сляпо куче (Nanospalax leucodon).
Безгръбначни животни - от представителите на безгръбначната фауна често срещани са типични за откритите пространства и пасища видове като: полският щурец (Gryllus campestris), обикновената богомолка (Mantis religiosa), божа кравичка (Pyпhocoris apterus), цикади (сем. Cicadiidae), калинки (сем. Coccinelidae) и др. От ципокрилите насекоми (разр. Hymenoptera), освен различни представители от семействата на осите и пчелите, установихме мравки от вида Plagiolepis pigmaea (сем. Formicidae).



    1. Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
      2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
      2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
      2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
      2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
      2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
      2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
      2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
      2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
      2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"


      Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница