ІІІ. РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНАТА СФЕРА И ЧОВЕШКИЯ РЕСУРС

ІІІ. РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНАТА СФЕРА И ЧОВЕШКИЯ РЕСУРС

1. 
   Демографска характеристика на населението
   

Демографската ситуация в община Божурище е резултат от действието на фактори и влияния, които от една страна са характерни за Р България, а от друга специфични за територията на града и обусловени от неговото историко-културно, социално-икономическо и демографско развитие. Съществено влияние оказват брачността, разводимостта, раждаемостта и смъртността, миграцията, полово-възрастовата, етническа, религиозна и образователна структури на населението. Те влияят на формирането на човешките ресурси в града, както в количествено, така и в качествено отношение. Община Божурище е една от малките по територия и население общини в България. Тенденциите в демографското й развитие могат да бъдат проследени с промените в броя на населението на нейния център – гр. Божурище. Населението на общината нараства плавно през последните години.

Демографските тенденции в развитието на община Божурище могат да бъдат проследени спрямо промените в населението през различните преброявания.

След преброяването на 4.12.1985 г. и 4.12.1992 г. данните показват ясно изразена тенденция на намаляване на населението във всички населени места на общината. От преброяванията на 1.03.2001 г. и 31.12.2012 г. е отчетено повишаване на броя на населението като цяло за общината. Площта на общината е 142,884 кв.км. Гъстота към 2013г. е 59 д./кв. км, което е под средното за страната.


Фиг. 5 Брой на населението на община Божурище, 2000-2013 г.
На територията на община Божурище, градското население представлява 66.3 %, докато селското е 33.7 %, при средни за областта – 60.8 % и 39.2 %.


Фиг. № 6 Структура на населението по местоживеене и общини към 1.02.2011 година в област София
Полова структура

Полът е един от най-важните признаци на човека, от който зависи участието в естественото възпроизводство, мястото в семейството, социалния статус и участието в трудовия процес. Съотношението между мъжете и жените се определя основно от половата диференциация на смъртността и раждаемостта. Определя се от различията и особеностите на мъжете и жените (място и роля в семейството, участие в трудовия процес, социален статус и др.) както и от особеностите в динамиката на раждаемостта и смъртността на населението.

Данните за 2011 г. показват, че съотношението между мъжете и жените в община Божурище е 4129 мъже към 4344 жени . Сходни са стойностите, отчетени по време на преброяването от 2001г. мъже (3880) към жени (4105). Характерното за страната и област София съотношение мъже - жени е ясно изразено и на територията на община Божурище, като се характеризира с дисбаланс между половете. Този факт е резултат от по-високата смъртност и по-малката продължителност на живота при мъжете.

Възрастовата структура на населението показва неговото разпределение на различни по обхват възрастови групи. В зависимост от целите на демографските проучвания те могат да бъдат по 1 годишни, 5 годишни и 10 годишни възрастови интервали. Възрастовите особености на населението в определена администативно-териториална единица имат важно значение, поради различните възможности и участие на хората от различните възрастови групи в трудовия процес. От друга страна, поделянето на населението на възрастови групи отразява различията в техните репродуктивни възможности и участието им в процеса на естествено възпроизводство. Шведският демограф и статистик Зундберг, разпределя населението на 3 типа възрастова структура – поколение на децата, поколение на родителите и поколение на прародителите. Прилагането на тази типология доказва, че населението на община Божурище има регресивен тип на възпроизводство. Поколението на прародителите (население на 60 и повече навършени години) превишава значително като брой и относителен дял поколението на децата (население от 0-14 навършени години).

Етническата структура на населението има важно значение за начина на живот и поведение на населението. Добре изразена е връзката между етническата принадлежност и репродуктивната нагласа и поведение на населението. Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Образователната структура на населението е неразривно свързана с неговата етническа принадлежност. Тя има значение за цялостното социално-икономическо развитие на определено населено място или административно-териториална единица. Една от най-важните характеристики за развитието на човешките ресурси и формирането на техните професионални умения за участие в трудовия процес, се явява образователната структура. Този показател влияе и върху репродуктивните нагласи и поведение на населението. Значение за образователната структура имат и характеристики на населението като пол, възраст, етническа принадлежност и др.

Естественото възпроизводство е процес, който изразява смяната на поколенията на родителите с поколенията на децата. Коефициентите за раждаемост, смъртност, брачност, бракоразводимост и естествен прираст изразяват количествените измерения на този процес. Съществува взаимна зависимост между стойностите на тези показатели. Например, браковете и разводите са от пряка зависимост за коефициента раждаемост. Зависимост съществува и между демографските структури на населението като – полова, възрастова и семейно-брачна, и естественото възпроизводство на населението. Етническата и религиозна принадлежност също оказват влияние върху този демографски процес.

Един от най–тревожните демографски проблеми в общината в момента е относително високото ниво на смъртност. Основен фактор, обуславящ динамиката в общата смъртност е процесът на демографско остаряване. Този процес се характеризира с промени във възрастовата структура на населението и се свежда до намаление на относителните дялове на младите лица и увеличаване на дела на по-старите. Свръх-смъртността на мъжете е закономерно явление и се дължи на начина на живот, повишен риск в условията на труда и стрес. Необичайното повишаване на тази свръх-смъртност се дължи и на съществените икономически и социални промени в прехода към пазарна икономика. Намаляването на влиянието на рисковите фактори, обуславящи свръх-смъртността на мъжете в интервала между 40 и 59 години, а и общо за всички възрасти, ще допринесе за понижаване равнището на общата смъртност в общината. Поради застаряването на населението и влошаването на здравното обслужване, през последните 15 години се отбелязва трайна тенденция към поддържане на относително високи стойности на смъртността в общината. Най-висок коефициент на смъртност е отчетен през 2007 г. (20‰).

Отрицателният естествен прираст е характерен за територията на страната, областта и общината. Дължи се на процеса на демографско застаряване на населението и неговото отражение върху демографските структури. Механичното движение на населението както и етническата структура също оказват влияние върху тези процеси.

През последните години, отрицателните стойности на естествения прираст се увеличават и това води до намаляване на демографския потенциал на общината, а това ще играе ролята на ограничаващ фактор за бъдещото й социално-икономическо развитие. Отрицателният естествен прираст в комбинация с остаряването на населението силно влошава възпроизводствените възможности, което се потвърждава от стойностите на основните демографски показатели. Подобряването на градската и селска среда е една от възможностите за намаляване на отрицателните стойности на естествения прираст.

От голямо значение за демографското развитие на община Божурище са показателите и коефициентите, които определят естественото възпроизводство на населението, миграциите и механичното движение. Такива са коефициентите за миграционна подвижност, за интензивност на заселванията и изселванията, за миграционен или механичен прираст.

Данните при мъжете и жените показват по-голям общ брой мигранти (изселени и заселени) при мъжете, но по-голяма активност на женското население при изселванията. По-ясно изразената изселническа нагласа при жените в активна трудоспособна възраст е резултат от проблемите с намирането на подходяща работа в селищата на общината. Изселванията на част от по-младото женско население е неблагоприятен фактор за процеса на възпроизводство и бъдещото демографско развитие на общината.