1 Води 15 Почви 17
VІ. ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ И РИСКОВЕ
Изтегляне 6.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Почви
- Защитени територии и биоразнообразие
VІ. ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ И РИСКОВЕАнализ на компонентите на околната среда Община Божурище се характеризира с добро качество на околната среда, което се благоприятства от липсата на големи промишлени замърсители, екологосъобразно по традиция земеделие и благоприятни климатични дадености.Качеството на атмосферния въздух „Качество на атмосферния въздух” е състоянието на въздуха на открито в тропосферата, Състоянието на атмосферния въздух в дадени ограничени райони е резултат в голяма степен от източници от локален характер. Нивото на концентрацията на замърсяващите вещества в атмосферата се определя от няколко фактора, влияещи върху условията за задържането или разсейването им:
Съгласно чл.4, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, основните показатели характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой са нивата на:
Град Божурище и населените места в Общината не са включени в Националната мрежа за мониторинг на въздуха, поради което в бюлетините на ИАОС към МОСВ до сега не са публикувани данни за замърсяване на атмосферния въздух в района, а всички ползвани данни са от справочници на ХМС гр. Божурище. Основните източници на емисии от вредни вещества за община Божурище се формират от производствената дейност на фирмите, горивните инсталации с битов характер и емисиите от моторни превозни средства. Производствените структури, обществените и административни сгради и част от домакинствата са газифицирани, училищата и детските градини на територията на града са 100% енегроефективни и не отделят никакво замърсяване в атмосферата което съдейства за намаляването на вредни емисии във въздуха. По статистически данни за територията на общината няма съдържание на серни окиси и амоняк, а показателите за азотни окиси, метан, въглероден окис, двуазотен окис са в много незначителни стойности в сравнение с показателите за областта, района и страната. Няма производствени структури, заплащащи санкции за наднормени емисии от вредни вещества във въздуха. Основен източник на емисии от подвижни източници са отработени газове от моторни превозни средства. Не се изключва вероятността за съществуващи екстремни ситуации с наднормени концентрации за прах, оловни аерозоли, серен диоксид, азотен диоксид в близост до интензивен автомобилен транспорт. Състоянието на атмосферния въздух в дадени ограничени райони е резултат в голяма степен от източници от локален характер. В сравнение с общото фоново замърсяване на въздуха в страната може да се каже, че въздуха в община Божурище е ненатоварен (под ПДК) през цялата година.
На територията на община Божурище няма големи реки, които да са обект на контрол от страна на РИОСВ – София. Отпадъчните води от производствата са както следва: „КЕНДИ” ООД- „Производство на твърди дозирани лекарствени форми”- гр. Божурище. Вътрешната канализационна инсталация зауства битови и дъждовни води които се улавят в площадкова канализация и от там в градската канализационна система. „АГРОМЕЛ 2000” АД- „Зърно-фуражен и мелничен комплекс”- с.Гурмазово. В близост до парцела има съществуваща начална шахта за дъждовни води. Битовите отпадни водни се заустват в изгребна яма с обем 15 м3 , която се почиства с калочистачни машини. Предвид представено инженерно-геоложко проучване е видно, че почвената основа е изградена основно от черна и кафява глина, която е изключително неблагоприятна за филтрация на отпадни води. „БЕСТ БИЛДИНГ” ЕООД- „Бетонов център, склад за резервни части, цех за бетонови и метални изделия, административно-битови помещения и паркинги”- индустриална зона, гр. Божурище. Формираните в обекта отпадъчни води се събират в събирателен безотточен резервоар /изгребна яма/, от където с автоцистерна се извозват за пречистване до пречиствателна станция. Производствените отпадъчни води посредством канал постъпват в съоръжение за избистряне. В утаителя се извършва утаяване и избистряне на отпадъчните води. Утаителят е трикамерен- като са обособени зона грубо утаяване, зона фино утаяване и зона за избистрена вода. Извадените утайки временно се съхраняват на бетонова площадка, където става тяхното обезводняване, като водата съдържаща се в тях постъпва обратно в утаителя. Избистрените води постъпват в зона за избистрена вода, от където посредством потопяема помпа се припомпват към резервоар за технологична вода или се извозват за пречистване в пречиствателна станция. Дъждовните води формирани в обекта се улавят посредством дъждоприемни шахти и се заустват в подземни хоризонти. „ИЗТОК-ЗАПАД ТМ” ООД- Печатна база, гр. Божурище. Отпадните фекално-битови и дъждовни води са отведени извън парцела и се заустват в изградения по стопански начин канализационен колектор, чрез изградена ревизионна шахта с дълбочина 2,2 м. Канализационния колектор е изграден в общински парцел. „СПЕТЕМА ПРОДАКШЪН” ООД- „Фабрика за кафе”- гр.Божурище. Отводняването на санитарните възли става с канал, който зауства в битовата площадкова канализация. Отводняването на ПС и мивките в помещенията за електрокари става с вносни PVC тръби за условно чисти води. След излизане от сградата водите минават през неутрализационна шахта и със СК се изпускат в дъждовния канал. Слабо киселите води от измиване на ръце, дрехи, подове се извеждат в отделна канализация към неутрализатора. Той е с полезен обем 1,80 м3. и подходяща изолация за кисели води. Събираните в него води са с рН 5 до 6. Неутрализирането става със сода бикарбонат, а ефектът се следи с лакмусова хартия. Неутрализираната вода се изпуска в канала, след което кранът се затваря до повторно пълнене и неутрализиране със сода. „УНИТРЕЙД БГ” ООД- „Цех за третиране на хартиени отпадъци”- гр.Божурище. Отпадните водни количества от обекта са с битово-фекален характер, годни за заустване в градска канализация чрез площадков канал. Уличната канализация е смесена и може да приема дъждовните води. Площадковата мрежа е решена смесена. Почистването на гаражите е сухо, вредности не се отделят, поради което не е предвиден кало-маслоуловител. „АВТОМОТОР КОРПОРАЦИЯ” АД- „Търговски, сервизен и административен център на Ситроен”- гр.Божурище. Канализацията за битово-фекални води се състои от два канализационни клона и ревизионни шахти. Площадковата БФК се включва в РШ 6б. Дъждовната канализация се включва в ревизионните шахти на площадковата канализация с PVC тръби, където се дренира на дълбочина под 2 м. От външната автомивка отпадните води, формирани при миенето на колите са замърсени с кал и масла. Те се поемат от четири типови канала, покрити с решетки и се отвеждат за пречистване в каломаслоуловител, който е типов АСО drain за водно количество 3 l/s. Отвеждането на отпадните води от решетките на автомивката се осъществява посредством канализация към площадкова ревизионна шахта- РШм, преди да се включат в каломаслоуловителя. След пречистването водата се отвежда чрез канал в РШ6б на площадковата битово-фекална канализация. Подовете в сервиза се почистват с промишлена миячна машина. „МИЛМЕКС” ООД- „Предприятие за производство на шоколади и шоколадови изделия”- гр.Божурище. Канализацията на обекта включва хоризонтална канализационна мрежа за отвеждане на битово-фекалните и отпадъчните промишлени води до уличната канализация, докато вертикалните клонове на дъждовната канализация отвеждат водата до отводнителните канавки от двете страни на обекта. За правилното функциониране на канализацията са изградени мазниноуловители преди свързването на отпадъчните промишлени води към канализационните клонове. ПочвиНа територията на община Божурище няма замърсяване на почвата с тежки метали и металоиди. Според почвено-географското райониране на България, община Божурище попада в Балкано-апенинска почвена подобласт с провинция Софийско-Краищенска. Характерни за хълмовете и ридовете на провинцията са плитките почви (Leptosols), които често са в комплекси- литосоли (Lithic) с ранкери (umbric), литосоли с рендзини (rendzic), рендзини с канелени (chromic), или лесивирани почви (канеленовидни). В котловините и покрай реките са разпространени смолниците, които са най-мощните и най-глинестите почви в България. Съобразно „Легендата на почвите” на FAO (1988, 1990), типът Смолници- (Vertisols) спада към почви, образуването и свойствата на които са предопределени от особеностите на почвообразуващата скала. Те са резултат от специфичната еволюция на блатните почви. Смолниците са глинести (с над 55% глина), образуващи при суша широки и дълбоки пукнатини. Почвите са слабо кисели до алкални с много висок сорбционен капацитет- 40-55 mequiv на 100g и наситеност с бази над 90%. Хумусирани са добре по целия профил. Съдържат 4-5%, а в нивите 2.5-3% хумус от хуматен тип. Характерна особеност на хумуса е и съдържанието на смоли и восъци в него, което го прави устойчив към различни видове въздействия. Запасите им от общ азот и усвоим за растенията азот са средни. Бедни са на фосфор, но богати на калий и микроелементите желязо, цинк, мед, манган, кобалт и бор. Поради специфичния глинест състав горните 3-5 см. Образуват дребнозърнести агрегати, които мулчират орницата. Според пригодността на почвите за земеделие те попадат в Клас (S2)- добра пригодност. Водещ ограничител (о)- трудна обработка. В зависимост от средното съдържание на хумуса в повърхностния хоризонт те попадат в Клас 4- богато хумусни с 80 бонитетни точки. Попадат в бонитетната група на много добри земи, бонитетна 2 категория Релефът, климатът, почвообразуващата скала, растителността и другите условия на почвообразуване, обуславят наличието в района на гр. Божурище на излужените смолници като основен естествен почвен тип. Излужените смолници са образувани при по-влажни, преходни континентални условия, върху по-тежки плиоценски, тежко песъчливо-глинести материали и стари кватернерни тераси, изградени от андезитови и пясъчнико-варовити материали. Отличават се с мощен профил: хумусно-акумулативен хоризонт, смолесто-черен много тъмно сив цвят, тежко песъчливо-глинест състав. Под влияние на урбанизацията и интензивната промишлена дейност в района, почвите са се трансформирали в антропогенни. При тези условия почвите в съществуващия почвен слой бавно, но прогресивно са изтощени, замърсени и са се изменили в отрицателна посока в сравнение с първоначалното им естествено състояние. Замърсяване на почвите с тежки метали и нефтопродукти. Няма налични данни за замърсяване на почвите с тежки метали. Не са правени целенасочени изследвания в тази посока, може би защото на практика липсват големи замърсители на територията на общината. Вероятно с изисквания към качеството на селскостопанската продукция на територията на общината ще има достатъчно заинтересовани страни – община, частни собственици, които да предприемат подобни изследвания. Защитени територии и биоразнообразиеНа територията на община Божурище в землищата на селата Делян и Златуша попада част от Защитената зона за опазване на дивите птици BG 0002101 „Мещица”, обявена със Заповед № РД-809 от 6 ноември 2008 г. (обн. ДВ, бр. 108/2008 г.) на Министъра на околната среда и водите. Създадена е с цел:
Предмет на опазване са следните видове птици по Закона за биологичното разнообразие: Ливаден дърдавец (Crex crex) и Червеногърба сврачка (Lanius collurio). Защитената зона „Мещица” е разположена на територията на две области, като основната част се намира на територията на област Перник, а само 1,8 % от от площа на зоната в североизточната част е в Софийска област. На територията на селата Делян и Златуша, община Божурище, Софийска област обхваща 63,2 ха. Според цитираната по-горе заповед за обявяване, в границите на защитената зона се забранява:
Допускат се: Инвестиционни намерения, дейности по стопанисване на земите, горите и водните обекти, които не противоречат на забраните в ЗЗ и при спазване на разпоредбите на ЗООС и ЗБР. 
Карта № 8 Защитени зони На територията на община Божурище в землището на село Гурмазово попада зона с теснолистни Божури. Видът теснолист божур (Paeonia tenuifolia) е защитен (включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие) и включен в Приложение 1 на Европейската конвенция за опазване на дивата флора, фауна и природни местоообитания (Бернска конвенция). Според Червена книга на България (2011), видът теснолист божур (Paeonia tenuifolia) е със статут застрашен. Той е интерглациален реликт, разпространен в Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина (долината на р. Студена), Знеполски район (Драгоманско), Софийски район (с. Понор, Божурище и др.), Тунджанска хълмиста равнина и Странджа; до около 700 m н. в. Находището в Софийско не е било потвърждавано от десетилетия, до излизането на публикация в списание Phytologia balcanica през 2010 г. Според тази публикация (Цонев, Р., Ралев, А., Шурулинков, П. & Каракиев, Т., Phytologia balcanica 16(3), 2010), находището между с. Волуяк, гр. Костинброд и гр. Божурище е било установено за първи път от Даки Йорданов (1936), но не е било потвърждавано дълго време. Поради това Червена книга на НРБ (Велчев, 1984) и други автори считат вида за изчезнал от това находище. Потвърденото с публикацията находище е малка ливада (4 дка), между железопътна линия, обработваеми земи и малък водоем (рибарник). Растителността в нея се доминира от Elymus repens, Alopecurus pratensis, Salvia nemorosa, Poa pratensis и др. Популацията наброява стотина екземпляра. За опазване на находището на теснолист божур (Paeonia tenuifolia) е необходимо поставянето на влажните ливади между гр. Божурище и с. Волуяк под режим на защита и устойчиво ползване. Тази стъпка е от голям научен, природозащитен и културен интерес, който се определя както от представителността и качеството на популацията в разглежданата територия, така и от интереса на местната общност към запазване и популяризиране на природното наследство.
|