Общата територия на общината 142,884 кв.км, което представлява 2,02% от територията на Софийска област. Според вида територия, тя е разпределена както следва:
Вид територия
|
Площ (дка)
|
Площ в процент от общата
|
Територия на землището
|
142884
|
100
|
Земеделска площ
|
107907
|
75,52
|
Горска площ
|
19495
|
13,64
|
Населени места и други урбанизирани територии
|
9287
|
6,50
|
Водни течения и водни площи
|
1012
|
0,70
|
За добив на полезни изкопаеми
|
1448
|
1,01
|
Транспорт и инфраструктура
|
3735
|
2,63
|
Анализът показва, че делът на земеделската площ е относително висок (спрямо 57,4 % за страната, 42,8% за Югозападен район и 43,5% за Софийска област). Това е предпоставка земеделските земи на общината да бъдат оценени като бъдещ приоритет в нейното развитие за новия програмен период. Липсата на поливни земи е пречка, която би следвало да се отчете при разработването на стратегия за развитие на земеделския сектор.
Карта № 5 Баланс на територията
Общината има най-нисък относителен дял спрямо страната, Югозападен район, Софийска област по площ на водни течения и водни площи – 0,7% от общата територия. Обработваемата земя в земеделските територии, посочена по-горе, е с обща площ 92874 дка. Най-голям дял заемат нивите – 80009 дка - 86,1%, трайните насаждения - 240 дка площ - 0,25%. Мерите и пасищата заемат около 8639дка.Населените места и другите урбанизирани територии представляват около 6,5% от територията на общината, спрямо 4,14% за България, 4,67% за Югозападен район, 4,41% за Софийска област. Изградените вилни зони са с обща площ 1264 дка.
Частна собственост представлява 60,5% (86553 дка) от общата територия на общината, в т.ч. 79601 дка земеделски земи. Държавна собственост са 24999 дка (17,4% от територията на общината)- Държавния горски фонд; Държавния поземлен фонд; част от територията на населените места; териториите за добив на полезни изкопаеми; преобладаващата част от териториите на водните течения и водните площи; републиканската пътна мрежа и др. Общинската собственост върху земята е 8910 дка – общинският поземлен фонд, включващ ниви, трайни насаждения, мерите и пасищата, както и полските пътища и прокари, част от населените места, язовири, общинска пътна мрежа и др. На религиозни организации е собствеността върху 158 дка земеделски земи - 0,11% от територията на общината.
ІІ. СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА
Обща характеристика на икономиката
Съвременното икономическо развитие на община Божурище се определя от външни и вътрешни икономически фактори, свързани с неговото природо-географско и транспортно местоположение, наличните местни ресурси, включително човешки, както и световната икономическа криза, както и геополитическото развитие на страната. Община Божурище е разположена в Софийска област, в Югозападния район от ниво 2. Това поставя общината в най-развития в икономическо отношение район в България със силен притегателен център София, който е силно определящ за икономическото развитие на разположените в близост общини. Югозападният район от ниво 2 произвежда 36617 млн лв. Брутен вътрешен продукт за 2011 година, което представлява 49,8% от произведения БВП на страната за 2011 година.
Фиг.1 Брутен вътрешен продукт в област София за периода 2009-2011 година в млн лв.
Икономическата криза оказва влияние върху икономиката на областта, макар че възстановяването и протича по-леко от това на по-изостаналите райони. Област София произвежда близо 4% от БВП на страната. Средното БВП на човек от населението в областта е 11 338 лв/човек при средно за страната 10 248 лв. Брутната добавена стойност на областта е показателна за икономическия профил на областта.
Фиг.2. Разпределение на Брутната добавена стойност по икономически сектори за 2011 година (%)
Икономиката на областта е разгърната предимно в индустриалния сектор, като аграрния сектор е сравнително слабо развит. Характерно за страната е преобладаващия дял на сектора на услугите, докато в областта това остава на втори план.
Високата комуникативност на община Божурище със столицата определя нейната важна роля като логистичен център и привлекателен център както за населението, така и за бизнеса. Именно поради тази причина община Божурище се определя като една от по-добре развитите общини в областта, наред с Костинброд и Елин Пелин.
Икономиката на община Божурище е насочена предимно към логистика и леката промишленост- хранително-вкусова и химическа промишленост.
В община Божурище са развити предимно микропредприятия със заети до 9 души, като през 2011 г. те представляват 92,1% от всички предприятия. Характерно за югозападния район е малко по-висока рентабилност на продажбите от микрофирми 1,9% при средно за страната 1,2% и оперативност на продажбите 98,4% при средно за страната 101%. Микропредпрятията са по-гъвкави спрямо нуждите на пазара, но в повечето случаи не са толкова устойчиви и са податливи на фалити.
Услугите, строителството и преработващата промишленост и селското стопанство имат най-важно значение за развитието на икономиката в общината.
Фиг. 3. Нетни приходи от продажби в община Божурище за 2011 г. (хил. лв.)2
Нетните приходи от продажби са намалели в сравнение с 2009 година, което се дължи отчасти на световната икономическа криза, която се отрази и на икономиката на страната и на тази на община Божурище в частност.
Фиг. 4 Нетни приходи от продажби за периода 2009-2011 г. (в хил. лв) 3
Нетните приходи от продажби са малко над 70 на 100 от средното за страната (70,1%). В областната стратегия за развитие на област София 2014-2020 г. е разпределена в пета група общини, спрямо състоянието на осем показателя.
Броят на предприятията бележи ръст, като от 2007 до 2011 г. са се увеличили от 224 на 316. Най-голям е ръстът на предприятията в сектор „Селско, горско и ловно стопанство“, а преобладаващ е броят на стопанските единици в секторите „Търговия, ремонт и техническо обслужване“, „Преработваща промишленост“. Намаляване на предприятията се наблюдава единствено в секторите „Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги“ и „Транспорт, складиране и съобщения“.4
Като цяло икономиката на общината показва импулс към раздвижване и развитие. Въпреки това, икономическата криза все още оказва силно влияние, особено върху инвестиционните инициативи в общината. Показателни са данните за направените разходи за добиване на ДМА, като те намаляват близо 5 пъти в периода 2007-2011 г. Чуждестранните инвестиции имат силно спорадичен характер като в периода 2007-2009 година са намалели 8 пъти. През 2011 година те се покачват на 1545,1 лв.
Към настоящия момент протича изграждането на Икономическа зона София – Божурище от Национална компания „Индустрални зони“ ЕАД. Изграждането е решено в землището на село Гурмазово, с обща площ 2 495 000 кв. м. Терена се намира на 15 км от до центъра на София.
На територията на икономическата зона през периода 2014-2016 се очаква въвеждане в експлоатация на завод на немската компания „Бер - Хелла Термоконтрол“ за сглобяване на електронни компоненти за климатични системи в сектора на автомобилостроенето, предприятия сформирания през месец април 2013 г. клъстер на няколко български високотехнологични фирми.
НК „Индустриални зони“ предвиждат и изграждане до 2020 г. на научен и развоен център.
Изграждането на икономическата зона ще има съществено влияние върху икономиката на общината, най-вече при привличане на инвестиции и създаване на работни места, основно в високотехнолочни производства в различни сектори на индустрията.
В близост до икономическата зона на територията на бившето летище, през 2014 г. започна проектиране на частна икономическа зона. Средната годишна заплата в общината е по-ниска от средната за страната като за 2011 година се равнява на 6778 лева на човек годишно, при средно 8230. През 2009 година разликата между националното и общинското ниво е много по-малка, като в тригодишния период 2009-2013 година средната годишна работна заплата намалява с близо 5%, въпреки постоянното повишаване на цените, резултиращо в намаляването на покупателната способност на местното население.
Сподели с приятели: |