1. Въведение Error: Reference source not found
Иновативни финансови инструменти в бюджетните разходи на ЕС
Изтегляне 401.52 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.Управление на рисковете за бюджета на ЕС
- 2.3.Обосновка на иновативните финансови инструменти
- 2.3.2.Повишаване на ефикасността и ефективността на публичните ресурси
- 2.3.3.Стремеж към повече резултатност и финансова дисциплина
- 2.3.4.Мултиплициращият ефект на бюджета на ЕС
2.Иновативни финансови инструменти в бюджетните разходи на ЕС2.1.Обхват и отраслиРазходването на бюджетни средства на ЕС чрез иновативни финансови инструменти не е новост — за първи път ЕС участва с бюджета си в такива инструменти преди повече от десет години. Терминът „иновативен финансов инструмент“ се използва в настоящото съобщение за операции, различни от обикновеното предоставяне на безвъзмездни средства. Иновативните финансови инструменти в този смисъл обхващат широк диапазон от случаи, при които финансова подкрепа от бюджета се предоставя по друг начин освен чрез обикновеното предоставяне на безвъзмездни средства, включително случаи, при които безвъзмездните средства от ЕС са съчетани със заеми от финансови институции. Увеличеното използване на иновативни финансови инструменти не цели обаче да бъде заместено финансирането с безвъзмездни средства с финансови инструменти, тъй като безвъзмездните средства ще останат необходими в редица области, а да се допълни финансирането с безвъзмездни средства чрез оказване на подкрепа на проекти, насочени към постигане на целите на политиките на ЕС посредством други начини. Иновативните финансови инструменти, разглеждани в настоящото Съобщение, включват инструменти, които предоставят собствен капитал/рисков капитал или дългови инструменти (като заеми или гаранции на посредници, които предоставят финансиране на голям брой крайни бенефициери, които трудно намират финансиране, или споделяне на риска с финансови институции с оглед увеличаване обема на финансиране и съответно усилване на въздействието от бюджетното участие на ЕС). Където е подходящо, тази помощ от ЕС може да бъде предоставена непряко чрез специализирани инвестиционни структури, особено ако се търси участието на частни наред с публичните инвеститори. Кратко описание на основните настоящи инструменти се съдържа в приложението. Финансовите инструменти са особено подходящи при ситуации с неоптимални условия за инвестиции в широк кръг от области, напр. при бизнес дейности или инфраструктурни проекти, които могат да бъдат финансово перспективни (от гледна точка например на капацитета им да бъдат рентабилни), но (все още) не привличат достатъчно финансиране от пазарни източници. Те са по-специално подходящи за:
Тези цели следва да бъдат постигнати без изкривяване на пазара, неефективни пазарни структури или закрила за неефективни предприятия, в съответствие с правилата за държавните помощи, разяснени в практиката на Комисията за вземане на решения по отношение на прилаганите в момента иновативни финансови инструменти. 2.2.Управление на рисковете за бюджета на ЕСВажно е да се подчертае, че бюджетните разходи чрез финансови инструменти не предполагат по-голям финансов риск от този при безвъзмездните средства, тъй като при разработването им и в договорната рамка на финансовия инструмент се гарантира, че рискът за бюджета на ЕС е във всички случаи ограничен до бюджетното участие. За разлика от безвъзмездните помощи, при които финансовите инструменти предполагат инвестиране на ангажираните средства на ЕС, участието със средства от бюджета може дори да създава приходи, като лихви или възвръщаемост на капитала. Неотдавна проведено проучване за Европейския парламент7 по отношение на инструменти, съфинансирани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) потвърди, че „практически няма опасения по отношение на бюджетните задължения. Всички съфинансирани инструменти предполагат отпускане на средства за програми със зададени тавани и следователно нито един от тези инструменти не крие бюджетен риск по-голям от първоначално поетия. Дори в случаите, в които финансовият инструмент предполага някаква форма на гаранция, задълженията не надхвърлят първоначално поетите при разработването на инструментите“. Както се посочва в Прегледа на бюджета, общо правило за проектите с дългосрочен търговски потенциал следва да бъде, че фондовете на ЕС се използват в партньорство с финансовия и банковия сектор, по-специално с Групата на ЕИБ или финансовите институции на държавите-членки, с мандат за публична политика, но също така и с други международни финансови институции (МФИ) и частния финансов сектор. Това позволява да се съчетаят по уникален начин уменията и познанията на тези институции и на службите на Комисията при разработването и прилагането на схеми за постигане на целите на ЕС. Освен това, концептуално изчистените финансови инструменти, по-специално осигуряването на подходящи стимули и хармонизирането на интересите (чрез схемата за възнаграждение и съответните разпоредби за споделяне на риска) с финансовите институции партньори на Комисията, намаляват рисковете при прилагането им и способстват за постигането на целите на политиката, за които инструментите са създадени.
2.3.1.Постигане на целите на политиката на ЕСИновативните финансови инструменти преследват конкретни политически цели на ЕС чрез осигуряване на необходимите финансови средства за области от интерес за ЕС, като иновациите, устойчивия растеж, създаването на работни места и др. Те са насочени към коригиране на пазарните сривове/недостатъци, които водят до дефицит във финансирането в тези области от страна на пазарни източници, например по причина, че въпросната област се възприема като твърде рискова от частния сектор. Иновативните финансови инструменти могат следователно да допълват и да надминават регулаторните намеси, които целят осигуряване на условия за развитие на определена дейност, като предоставят конкретна финансова подкрепа проактивно, още преди бизнес средите да са се уверили в потенциала на тази дейност. В допълнение към финансовото въздействие, финансовите инструменти на равнище ЕС могат да имат значително нефинансово въздействие, като демонстрационния ефект на целевите пазари, и да доведат до по-широко прилагане и в други отрасли. Последователното прилагане и насърчаване на най-добрите практики чрез инструментите на ЕС може да способства за качествена промяна на някои пазари, например тези на рисков капитал, и да усъвършенства финансовите посредници с течение на времето, като същевременно допринася за намаляване раздробеността на пазара на ЕС. Експертният опит на ЕС и на финансовите институции, отговорни за прилагането на иновационни финансови инструменти на ниво ЕС, може да бъде споделен с националните, регионалните или местните власти. Трансграничният трансфер на умения и познания може да спомогне съществено за привеждането в съответствие на националните политики с различни мерки за насърчаване на растежа и иновациите, за да се намалят различията между европейските икономики и да се засили конкурентоспособността. Цялостният потенциал на тези нефинансови въздействия може да се реализира единствено ако инструментите се разработват и управляват по съгласуван начин.
Намесата на ЕС трябва да е съобразена с принципа на субсидиарността, както посочва Сметната палата — разходите от бюджета на ЕС трябва да са с ясната перспектива за осезаеми ползи за ЕС и неговите граждани, които не могат да се постигнат чрез разходи само на национално, регионално и местно равнище8. Допълнителните предимства от съюзния подход са очевидни, когато резултатите (по отношение на ефективността или мащаба) надхвърлят потенциалните възможности на финансирането чрез национални схеми. Приемайки за доказани предимствата от съюзния подход с един европейски инструмент, икономическата ефективност при подобен инструмент най-вероятно ще е по-изгодна, отколкото при серия финансови инструменти на национално, регионално или местно равнище, поради управлението на по-високи обеми, рентабилност вследствие хармонизирани стандарти и условия за прилагане и по-ниски разходи за изпълнение, например при хонорарите за управление, начислявани от финансовите посредници.
Националните и местни институции могат да се възползват от експертните знания на институциите на ЕС в разработването на иначе недостъпни за тях финансови продукти. Пример за това са европейските гаранционни схеми по рамковата Програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ): в много държави-членки не съществуват гаранционни дружества и наличието на европейска схема за насрещно гарантиране е от значение за новосъздадените гарантиращи институции, които изграждат своите портфейли. Наличието на европейски гаранции и/или насрещни гаранции осигурява възможност за новите гаранционни институции да увеличат обемите си на ранен етап или улеснява създаването на такива схеми, като по този начин допринася съществено за „изграждането на институции“. 2.3.4.Мултиплициращият ефект на бюджета на ЕСИновативните финансови инструменти имат мултиплициращ ефект за бюджета на ЕС като способстват за привличането на допълнително публично и частно финансиране за проекти от интерес за ЕС, на различни нива от веригата от участници в прилагането (посредници и крайни бенефициери). Чрез покриване или споделяне на риска, участието на ЕС може да накара инвеститорите да инвестират или да инвестират повече в случаите, когато не биха инвестирали въобще или биха инвестирали по-слабо при отсъствие на подкрепа от бюджета на ЕС. Подобен финансов „ефект на лоста“ или мултиплициращ ефект може да се постигне чрез съфинансиране от международни финансови институции или чрез допълнителни заеми, изисквани от банки и гаранционни институции за крайните бенефициери. Например проекти за над 6 млрд. EUR са получили подкрепа до края на 2010 г., при които общите задължения от бюджета на ЕС са възлезли на около 0,5 млрд. EUR. Освен това, през периода на прилагане на иновативния финансов инструмент се постига допълнителен мултиплициращ ефект, ако погасяването на капитала или лихви и постъпления от инвестициите могат да бъдат повторно вложени в инструмента. Подобно „възобновително“ свойство може значително да увеличи обхвата на инструментите. След този период погасяванията на началната инвестиция и евентуални приходи от инвестицията постъпват обратно в общия бюджет, което също влияе положително върху цялостната икономическа ефективност на намесата. Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 401.52 Kb. Сподели с приятели:
|