1. Въведение Error: Reference source not found


Съдържание на платформите за капиталови и дългови инструменти на ЕС



страница5/5
Дата02.07.2017
Размер401.52 Kb.
#24866
1   2   3   4   5

5.2.Съдържание на платформите за капиталови и дългови инструменти на ЕС

5.2.1.Обхват


Платформите ще обхващат различни финансови и технически параметри (например максимални тавани за механизмите за поделяне на риска или минимални нива на дялово участие и други ключови параметри) за разработването и прилагането на иновационни финансови инструменти, с оглед на тяхното опростяване и рационализация. Тези параметри са определени въз основа на опита, натрупан при разработването и изпълнението на настоящите финансови инструменти, като надлежно са били взети предвид съответните практики на промишлеността. Те ще обхващат стандартни въпроси, които не са присъщи за отделна политика, докато въпроси, като политически цели, целеви групи и определени критерии за допустимост могат да се разглеждат в специфичните предложения за отделните отрасли.

5.2.2.Специфични оперативни изисквания


Общият набор от специфични оперативни изисквания и насоки, които да допълват принципите на ФР и делегирания акт, заменящ правилата за прилагане, ще разглежда въпроси като:

  • когато е целесъобразно и общите правила не съдържат указания за това — специфичните изисквания за ex ante оценка или оценка на въздействието на финансовите инструменти. съчетаването им с подобни изисквания за междини и последващи оценки;

  • Минималните стандарти или диапазони по отношение на мултиплициращия ефект, профила на риска/възвръщаемостта и диверсификацията на риска, целящи защита за бюджетните ресурси на ЕС през целия оперативен цикъл на инструмента и осигуряване на справедливо разпределяне на риска между различните финансови посредници, ангажирани в процеса, и които същевременно да позволяват гъвкавост на условията при отделните инструменти, в определени и разумни рамки, като се вземат предвид естеството и мащаба на пазарните недостатъци или сривове, които водят до недостатъчно финансиране от пазарни източници;

  • изискванията по отношение на управителите на инвестиционни структури, като например капиталовите фондове, и обхващащи inter alia рамката от стимули за съгласуване на интересите, схемите за възнаграждение и критериите за отстраняване;

  • установяването на интегрирана система за управление и контрол, като разумна гаранция, че средствата на ЕС се използват по предназначение, основана най-малкото на показатели на изпълнението или на ориентирани към резултата показатели, механизми за проследяване (например за разходите, свързани с околната среда13) и стандартизирани отчетни формати, които имат за цел да улеснят сравнителния анализ на инструментите и тяхната сполучливост.

  • създаването, прилагането и оценката на съобразени с риска мерки за предотвратяване на измами, които да гарантират високо ниво на защита на интересите на ЕС.

Някои параметри ще бъдат общи за капиталовите и дълговите инструменти, докато други ще бъдат специфични за всеки от двата вида инструменти. При инструменти, съчетаващи елементи на капиталово и дългово финансиране, тези правила и насоки ще се прилагат към отделни части на „хибридния“ инструмент.

5.2.3.Опосредстващи механизми при финансовите инструменти


Финансовите инструменти обикновено се прилагат чрез верига от участници, сред които първи са Комисията и Групата на ЕИБ или други финансови институции и участници на финансовия пазар (например капиталови фондове или банки).

Финансовите инструменти могат да се прилагат пряко от Комисията или непряко чрез финансови институции с необходимия технически и финансов капацитет за работа с подобни финансови инструменти. Съществуват два основни канала за прилагане на финансовите инструменти: чрез финансови институции (например групата на ЕИБ, ЕБВР, други международни финансови институции, национални публични финансови институции) или чрез специални инвестиционни структури (DIVs). Платформите ще съдържат минимални правила за участието на ЕС в DIVs.

Споразуменията с изпълнителните органи, включващи правилата и принципите на платформите, следва да са стандартизирани, доколкото е възможно и, в контекста на финансовите институции, да са за предпочитане предхождани от рамкови споразумения, обхващащи въпроси като изпълнение, управление, доверителни сметки, счетоводство, доклади за напредъка, мониторинг и оценка, подходящи клаузи за борба с измамите и др. Това ще улесни и ускори лансирането на нови финансови инструменти, като същевременно ще осигури възможност за хармонизация на общите условия на сътрудничество.

6.Заключения и следващи стъпки


Комисията и нейните финансиращи партньори подготвиха почвата за иновативни финансови инструменти след лансирането на стратегията „Европа 2020“ и началото на подготовката за следващата многогодишна финансова рамка, включително в контекста на дискусиите относно бъдещето на конкретни финансови инструменти (като ПКИ или ИФПР). Също така започна обсъждане със Съвета и Парламента в контекста на преразглеждането на Финансовия регламент. Силен акцент беше поставен върху значимостта и практическото значение на финансовите инструменти за постигането на политическите цели на ЕС.

Освен това е налице широко съгласие относно необходимостта от опростяване и хармонизиране на съществуващите инструменти и от по-малко и по-целенасочени инструменти на ниво ЕС, както и от по-голяма съгласуваност с инструментите на структурните фондове. В това отношение предложението за създаване на съвместни инструменти се смята за особено обещаващо.

Именно в този дух ще бъде разработена рамката за финансовите инструменти в следващата многогодишна финансова рамка. И именно в този дух Комисията очаква да продължи обсъжданията със Съвета и Парламента в идните месеци, както по общата рамка, която ще бъде създадена от Финансовия регламент и делегирания акт, заменящ Правилата за неговото прилагане, така и по конкретните законодателни предложения за следващата МФР, които ще бъдат последователно приети от Комисията през 4-то тримесечие на 2011 г. Платформите за капиталови и дългови инструменти ще спомогнат да се гарантира, че този дух на опростяване и сътрудничество ще се въплъти в ефективни и ефикасни инструменти, разработени и управлявани в съответствие с приложимите правила.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Описание на иновативниТЕ финансови инструменти ОТ финансоваТА рамка ЗА периода 2007— 2013 г.


  1. Европейски инструменти за инвестиции в рисков капитал/собствен капитал: ПКИ/GIF, Marguerite

    1. ПКИ — Механизъм в подкрепа на иновативните малки и средни предприятия и тези с висок растеж (GIF)

Иновативните финансови инструменти са част от програмата за предприемачество и иновации (ППИ) — една от трите специфични програми на ПКИ. Тяхната обща цел е осигуряването на по-достъпно финансиране за учредяване и растеж на МСП в подкрепа на инвестициите на подобни дружества в новаторски дейности, включително в областта на околната среда.

Механизмът в подкрепа на иновативните МСП и тези с висок растеж (GIF), с бюджет от над 600 млн. EUR, част от които се заделят целево за иновации в областта на околната среда, има за цел осигуряването на рисков и собствен капитал за иновативни МСП в ранния етап на тяхната дейност (GIF 1) и във фазата на разрастване (GIF 2). Той се управлява от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) от името на Комисията (представляваща ЕС). ЕИФ сключва инвестиционни споразумения с фондове за рисков капитал (РК), които подкрепят подобни МСП. GIF е дългосрочен механизъм, при който са възможни инвестиции във фондове за рисков капитал с оперативен срок до 12 години. По-голямата част от капитала, инвестиран в който и да било фонд за рисков капитал, се предоставя от пазарноориентирани инвеститори и всички инвестиции се извършват на принципа pari passu (еднакъв риск, еднакви дивиденти) с частни инвеститори.



    1. Фонд Marguerite

Европейският фонд за енергетика, изменение на климата и инфраструктура 2020 г. (фонд „Marguerite“) е общоевропейски акционерен фонд за инвестиции в инфраструктура в отраслите на транспорта, енергетиката и възобновяемите източници на енергия. ЕС е инвестирал 80 млн. EUR от бюджета на TEN-T в Marguerite от общо ангажирани средства в размер на 710 млн. EUR (целеви размер: 1,5 млрд. EUR).Другите инвеститори са публични банки, но фондът е отворен за участие на частни инвеститори. Инвестициите се извършват на принципа pari passu. Постижение на фонда са общите инвестиции в размер от 3,5 пъти участието на ЕС в проекти по TEN-T.

Фондът е учреден и регулиран съгласно люксембургското право като специализирана инвестиционна структура. Комисията, като представляваща ЕС, е член на надзорния съвет, отговорен за определянето на цялостната стратегия на фонда, но не участва в ежедневното управление на фонда или в отделни инвестиционни решения, като отговорността за това е на управителния съвет и на инвестиционния комитет на Фонда. Всички решения трябва да се вземат в съответствие с инвестиционната политика на Фонда, установена заедно с Комисията.



  1. Европейски дългови инструменти (гаранции/поделяне на риска): ПКИ-ГМСП, ИФПР, LGTT

    1. Инструмент за финансиране с поделяне на риска (ИФПР)

Инструментът за финансиране с поделяне на риска има за цел да подкрепя финансирането на проекти с риск в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите (НИРДИ) от частни и публични инициатори на проекти, които не разполагат с лесен достъп до капиталовите пазари. Инструментът бе разработен съвместно от Комисията и ЕИБ за поделяне на риска при отпусканите от банката преки кредити или гаранции за кредити за инвестиции в НИРДИ в приоритетни тематични области по Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП).

Обединяването на участието на ЕС в размер на 1 млрд. EUR от бюджета на 7РП и това на ЕИБ в размер на 1 млрд. EUR от собствените ѝ ресурси осигурява капиталов резерв за покриване на потенциални загуби при финансирането на очакваните 10 млрд. EUR под формата на заеми в периода 2007—2013 г. Въз основа на собствена финансова оценка и в съответствие със своите насоки относно политиката спрямо кредитния риск ЕИБ оценява — за всеки отделен проект — равнището на финансов риск, който изисква да се предвиди обезпечение и разпределяне на капитал (за предвидени и непредвидени загуби), в съответствие с нормалните банкови правила, и търси подкрепата от ЕС за покриване на обезпечението и разпределянето на капитал. Комисията е представена в управителния комитет на ИФПР, който наблюдава прилагането на инструмента в съответствие с политическите цели на инструмента.



    1. ПКИ — Механизъм за гарантиране по отношение на МСП (ГМСП)

Механизмът за гарантиране по отношение на МСП (ГМСП), с бюджет от 500 млн. EUR, предоставя насрещни гаранции за национални гаранционни схеми, както и директни гаранции за финансови посредници с цел повече и по-добро дългово финансиране на МСП. ГМСП се управлява от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) от името на Комисията (представляваща ЕС).

Финансовите посредници, получили гаранция от ЕС на свой ред осигуряват дългово финансиране за МСП и ползи от гаранцията за крайните бенефициери, като допускат например по-висок рисков профил или по-малко обезпечение, налагат по-ниски лихвени проценти или осигуряват преимуществени условия, сходни с тези при обичайната си финансова дейност. При ГМСП част от всяка отделна операция бива гарантирана обикновено до 50 % (равнище на гаранцията). Общата експозиция за бюджета на ЕС е все пак ограничена от договорена максимална горна граница за портфейлни загуби (максимален размер).



    1. Инструмент за гарантиране на заемите по проекти, свързани с TEN-T (LGTT)

Инструментът за гарантиране на заемите по проекти, свързани с TEN-T (LGTT) има за цел да способства за по-голямо участие на частния сектор във финансирането на инфраструктурата за трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T). Привличането на средства от частния сектор по основните европейски транспортни проекти може да представлява предизвикателство поради относително високите нива на нестабилност в приходите от проектите в ранните етапи на експлоатация. LGTT частично покрива свързания с приходите риск и следователно подобрява финансовата перспективност на подобни проекти по TEN-T.

LGTT се финансира с капиталова вноска в максимален размер до 500 млн. EUR от бюджета на ЕС. Технически гаранцията по LGTT се издава в полза на търговски банки, които осигуряват за проекта стендбай инструмент за осигуряване на ликвидност (SBF). Подобна SBF може да се ползва от дружеството по проекта в случай на непредвидено намаляване на свързаните с използването/трафика приходи от проекта по време на началния период на експлоатация, за да се гарантира обслужването на първостепенния дълг.

По отношение на управлението Комисията ще бъде представлявана в управителния комитет на инструмента. Ролята на Управителния комитет е да следи напредъка и постигането на стратегическите цели на LGTT, както и да отправя препоръки за постигането им.


  1. Инструменти, които съчетават капиталово и дългово финансиране

    1. Европейски механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ (EPMF)

Най-новите иновативни финансови инструменти на равнище ЕС бяха разработени така, че да съчетават капиталово и дългово финансиране. Европейският механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ (EPMF), създаден през 2010 г., се състои от две части: 1) гаранционен инструмент за предоставящите микрокредитиране (т.е. заеми в размер до 25 000 EUR, в частност на групи в неравностойно положение с риск от социална изолация, за осъществяване на малки търговски операции) и 2) структурирано инвестиционно средство, учредено съгласно законодателството на Люксембург — Европейският фонд за микрофинансиране „Прогрес“ — предоставя първостепенни заеми, подчинени заеми (финансирането е подчинено на основни кредитори), заеми с поделен риск (първостепенен заем, комбиниран с поделяне на риска в портфейл за микрокредитиране) и дялово участие за предоставящите микрокредитиране. ЕС е инвестирал 100 млн. EUR в механизма.

За гаранционния инструмент е определен бюджет в размер на 25 млн. EUR. Максималното равнище на гаранцията е 75 % за съответния микрокредит или гаранционен портфейл, като е договорен таван за всеки гарантиран портфейл, основан на предвижданите кумулативни загуби за портфейла. Максималното задължение за EPMF е 20 % за всеки гарантиран портфейл.

Инвеститори в Европейския фонд за микрофинансиране „Прогрес“ са ЕС (представляван от Комисията) и ЕИБ. ЕИФ действа като управляващо дружество. ЕС притежава обикновени акции, което означава, че понася първите нетни загуби, засягащи активите на Фонда, в рамките на договорения таван, докато ЕИБ, като притежател на привилегировани акции, е защитена срещу загубите, понасяни от обикновените акции.


    1. Европейски фонд за енергийна ефективност (EEEF)

Европейският фонд за енергийна ефективност (EEEF) бе създаден тази година с неизразходвани средства от Европейската енергийна програма за икономическо възстановяване. Фондът е структурирано финансово средство, учредено съгласно законодателството на Люксембург, или за преки инвестиции в маломерни проекти за енергийна ефективност и възобновяема енергия на местните власти, или за непреки инвестиции в такива проекти чрез финансови институции. Фондът ще подкрепя също развитието на дружества за предоставяне на енергийни услуги (ДПЕУ).

ЕС, представляван от Европейската комисия, инвестира 125 млн. EUR в подчинения транш на Фонда, а ЕИБ и италианската Cassa Depositi e Prestiti (CDP) инвестираха съответно 75 млн. EUR и 60 млн. EUR в заем „мецанин“ и в първостепенния транш. Deutsche Bank ще действа като инвестиционен управител на Фонда и е инвестирала 5 млн. EUR в транша „мецанин“. Целевият размер на Фонда е 500—600 млн. EUR.



  1. Структурни фондове

Държавите-членки и управителните органи имат възможност да използват част от средствата, предоставени им чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ) в подкрепа на инструменти за финансов инженеринг. Ресурсите на ЕФРР се използват преди всичко за подкрепа на предприятия (предимно МСП), селищно развитие и възстановяване, енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в сгради, докато ЕСФ се използва за подкрепа на самонаетите лица, микропредприятията и учредяването на фирми. Почти всички държави-членки днес прилагат редица капиталови и/или дългови инструменти (кредити и гаранции) в поне една от тези области, директно — с вноска от действаща програма във фонд за рисков капитал, фонд за кредитиране или гаранционен фонд — или чрез холдингови фондове, създадени с цел инвестиране в различни фондове. Инструментите се прилагат чрез разнообразие от модели за управление и правни структури, специфични за всяка държава-членка или регион.

В много случаи инструментите се прилагат чрез инвестиции в холдингови фондове. В рамките на инициативата JESSICA (Съвместна европейска помощ за устойчиви инвестиции в градските райони), холдинговите фондове се прилагат от ЕИБ. В рамките на инициативата JEREMIE (Съвместни европейски ресурси за микро- и средни предприятия), холдинговите фондове в общия случай се прилагат от ЕИФ или различни национални или регионални институции. Като цяло, в зависимост от областите на участие, ЕИБ и ЕИФ могат да получават мандат да изпълняват задачи на холдингов фонд посредством пряко възлагане на поръчка от държавите-членки или управляващите органи. Други финансови институции също могат да бъдат посочвани за изпълнението на операции, организирани чрез холдингов фонд, или посредством обществени поръчки или чрез безвъзмездни средства.



  1. Инструменти за външна политика в областта на предприсъединяването

Инвестиционната рамка за Западните Балкани (ИРЗБ) бе въведена през 2009 г. като съвместна инициатива на Европейската комисия заедно с ЦЕБ, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и ЕИБ с цел обединяване на безвъзмездни средства за привличане на кредитиране за финансиране на приоритетни инфраструктурни проекти в Западните Балкани, както и за финансиране на МСП и енергийна ефективност. ИРЗБ предоставя безвъзмездни средства за проекти, които могат да бъдат подкрепени с кредити от партньорски банки, за изготвянето на проектите, ускоряване връщането на съществуващите заеми или създаване на условия за реализирането на проекти чрез запълване на липсата от финансиране.

Пример за използването на иновативни финансови инструменти в областта на предприсъединяването е Европейският фонд за Югоизточна Европа (ЕФЮЕ), който предлага дългосрочно финансиране за квалифицирани местни финансови институции в страни от Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Средствата се използват за осигуряване на сигурност и привличане на капитал от частни инвеститори в големи мащаби с цел развитие (фирмени кредити на малки и микропредприятия, кредити за фирми в селски райони и жилищни кредити на домакинства с ниски доходи с ограничен достъп до финансови услуги посредством местни финансови институции). ЕФЮЕ е изграден по модела на публично-частно партньорство, въведен от германската KfW Entwicklungsbank. Инвеститорите на фонда са Комисията (представляваща ЕС), която е инвестирала 120 млн. EUR, други публични донори и международни финансови институции, включително ЕИБ и ЕБВР.



1COM(2011) 206

2„Бюджет за стратегията „Европа 2020“, COM(2011) 500

3„Преглед на бюджета на ЕС“, COM(2010) 700

4„Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM(2010) 2020.

5Предложението се основава на предпоставката, че ФР следва да съдържа основните принципи и основните правила на бюджетното и финансовото управление, докато подробностите следва да бъдат определени в правилата за прилагане (или по-скоро, предвид новия Договор — в делегирания акт, заменящ настоящите правила за прилагане, за който все още не е представено предложение) и в актове с незадължителен характер, като например вътрешни ръководства (COM (2010) 260).

6„Мобилизиране на частни и публични инвестиции за възстановяване и дългосрочно структурно изменение — развиване на публично-частни партньорства“, (COM(2009) 615).

7Проучване, поръчано от Комисията по бюджети към Европейския парламент: „Съфинансирането на ЕИБ и ЕБВР и неговите последствия за бюджета на ЕС“, май 2011 г.

8„Отговор на Европейската сметна палата на съобщението на Комисията „Да реформираме бюджета, да променим Европа“, Становище 1/2010: Подобряването на финансовото управление на бюджета на Европейския съюз: рискове и предизвикателства“, и одит на Механизма за гарантиране по отношение на МСП.

9Одит на механизма за гарантиране по отношение на МСП, Европейска сметна палата — Специален доклад № 4/2011, Final Evaluation of the Entrepreneurship and Innovation Programme (Окончателна оценка на програмата за предприемачество и иновации) (април 2011 г.), Centre for Strategy & Evaluation Services и EIM Business and Policy Research; Combined ex-ante evaluation and impact assessment of the successor to the Entrepreneurship and Innovation Programme under the Competitiveness and Innovation Framework Programme 2007-2013 (Комбинирана последваща оценка и оценка на въздействието на приемника на Програмата за предприемачество и иновации по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации 2007—2013 г.) (май 2011 г.), Economisti Associati в сътрудничество с EIM Business & Policy Research, The Evaluation Partnership, Centre for Strategy and Evaluation Services и Centre for European Policy Studies; Public consultation on the future EU support to competitiveness and innovation (Обществено допитване относно бъдещето на подкрепата на ЕС за конкурентоспособността и иновациите) (2011 г.); Mid-Term Evaluation of the Risk-Sharing Financial Facility (ИФПР) (Междинна оценка на механизма за финансиране с поделяне на риска), доклад на група от независими експерти (юли 2010 г.); както и проучването на Комисията по бюджети към Европейския парламент, споменато в бележка под линия № 7.

10В областта на микрофинансирането бяха предприети първи стъпки за установяване на по-последователен подход с договарянето на насоки за разпределение при сделките, подписвани от ЕИФ и предоставящите микрофинансиране. В следващата МФР микрофинансирането на ниво ЕС за установени в ЕС микропредприятия ще се концентрира и ще включва институционалното изграждане и изграждането на капацитет в един инструмент в рамките на Програмата на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации.

11COM (2011) 609

12Виж раздел 3.1 от приложението за подробности.

13Комисията възнамерява да увеличи този дял до най-малко 20 %, като приносът от различните области на политиката подлежи на оценка на въздействието. Рамката за иновативните финансови инструменти следва да допринася за преминаването към нисковъглеродно и устойчиво на измененията в климата устройство на европейската икономика и общество и за проследяване на отражението върху климата на разходите от бюджета на ЕС чрез тези инструменти, както се посочва в СОМ(2011) 500.


Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница