Преразгледана стратегия за ПИС по отношение на трети държави

Целесъобразно е да се актуализира Стратегията от 2004 г., за да се вземе предвид техническият опит от оценката от 2010 г. и като цяло да се проследят разгледаните по-горе предизвикателства.

Докато притежателите на права носят основната отговорност за предприемането на подходящи стъпки за защита и прилагане на техните ПИС както в ЕС, така и в трети държави, и за приемането на оперативни мерки, (напр. технически мерки за защита за цифровите продукти, защитени от авторско право), публичните органи също така имат своята роля, по-специално като предоставят рамка, която подкрепя иновациите и творчеството и защитава ПИС. ЕС разполага с редица „инструменти“, като работа посредством международни организации или двустранни споразумения, мониторинг и отчетност на адекватността на защитата и прилагането на ИС в трети държави, и сътрудничество с трети държави за разглеждането на конкретни проблеми, свързани с ПИС.

Ефективността на тези инструменти варира значително. В някои случаи ЕС има законови права, които в крайна сметка могат да се прилагат, напр. чрез процедури за уреждане на спорове. В други случаи способността на ЕС за постигане на резултати зависи от готовността на трети държави за отстраняване на посочените от него проблеми.

В ЕС се акцентира върху икономическия потенциал на ИС и нейната роля на ключов фактор за иновациите, растежа и заетостта. Действително ПИС са от основно значение за проследяването на изобретателя/твореца, тъй като предоставят безопасна среда, в която идеите могат първо да се измислят, а след това да се пуснат на пазара, като възвръщат инвестициите. ПИС са и активи за иновативните дружества, тъй като им помагат да привличат средства и следователно им позволяват да се развиват успешно, да създават работни места, да предлагат нови продукти и услуги на потребителите и в крайна сметка да изнасят тези продукти и услуги за трети държави. Този „добродетелен кръг“, породен от проследяването на изобретателя/твореца, може да има подобно положително въздействие върху растежа и заетостта в трети държави.

3.1. Подобряване на ангажираността на заинтересованите страни

3.1.1. Настояща ситуация

Предвид все по-осезаемото влияние на политиката в областта на ПИС върху ежедневието тя повече от всякога привлича общественото внимание и естествено е предмет на все по-широк кръг от дебати. Някои инициативи на политиката в областта на ИС бяха посрещнати с отрицателни реакции, поради което бяха отхвърлени на европейско (вж. предложеното Търговско споразумение за борба с фалшифицирането) или друго равнище (вж. законодателните предложения SOPA и PIPA в САЩ). Могат да се посочат различни основания за неуспеха на тези инициативи, но общата причина е мнението, че общественото безпокойство не е взето предвид в достатъчна степен, напр. дали тези правила са подходящи за цифрова икономика или въздействието, което тези мерки могат да имат върху основните права, както и какво се посочва като „свободи в интернет“.

Последните разисквания разкриха необходимостта от по-широк диалог със заинтересованите страни за ролята и значението на ИС и за въздействието на нарушенията на ПИС. Важно е също така да се гарантира, че рамката на ИС остава достатъчно гъвкава, за да улеснява, а не да възпрепятства капацитета на цифровите технологии с цел постигане на растеж, като същевременно стимулира иновациите.

Поради това съществува необходимост от подобряване на взаимодействието не само с притежателите на права, но и с публичните органи, гражданското общество (евентуално чрез използване на съществуващите механизми като инструментите на Комисията в Стратегията за диалог на гражданското общество и достъп до пазара)⁴⁷ и Европейския парламент, така че да се обсъдят целите на ЕС и въздействието на нарушенията на ПИС в трети държави, и да се обяснят усилията на ЕС за засилване на прилагането на ПИС в тези държави и средата за насърчаване на проследяването на изобретателя.

3.2. Предоставяне на по-добри данни

3.2.1. Настояща ситуация

През последните петнадесет години научните изследвания в областта на ИС отбелязаха значителен ръст (по отношение на който неотдавнашното проучване относно приноса на ИС за икономическите резултати и заетостта в Европа е особено ценно)⁴⁸. Някои данни, като например мащабът и въздействието на нарушенията на ПИС, е изключително трудно да бъдат получени, предвид това, че се разглежда скрито явление и тъй като притежателите на права не са склонни да разкриват подробности⁴⁹. Все още съществуват области, в които са необходими допълнителни проучвания за подкрепа на основаното на факти разработване на политики и за по-точно определяне на ролята на ИС и въздействието на нарушенията на ПИС.

Различни професионални асоциации (напр. BSA, IIPA) и правни кантори⁵⁰ публикуват доклади относно конкретни отрасли и ключови международни организации, като ОИСР и СОИС също така извършват подобна дейност.

3.2.2. Перспективи

Подобрените данни ще бъдат от значение за създателите на политики с оглед на информирания политически дебат и усилията за повишаване на осведомеността; като вече съществуват няколко текущи инициативи. Всяка година Комисията събира данни относно стоките, задържани на границите на ЕС⁵¹, за които се подозира, че нарушават ПИС, и създаде Европейска обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост⁵². Заедно с други задачи, Обсерваторията следва да гарантира, че са налични цялостни и надеждни данни относно нарушенията на ПИС в ЕС. През 2013 г. тя представи горепосоченото проучване относно стойността на ИС в ЕС и също така публикува проучване относно общественото възприемане на ПИС. Тя също така ще представи „насоки за държавите“ за няколко ключови държави. Комисията редовно провежда проучвания за ситуацията във връзка с ПИС в държави извън ЕС⁵³ (чийто технически контекст понастоящем се предоставя от Обсерваторията), което ще помогне да се определят приоритетите и да се информират заинтересованите страни.

Хармонизирането има присъщи ползи при създаването на по-опростена и по-предсказуема рамка за потребителите и индустрията, което допринася за растежа и работните места. Освен това, хармонизираното законодателство на ЕС в областта на ПИС (напр. Регламентът относно митниците⁵⁴ или Директивата относно упражняването⁵⁵) улеснява преговорите с трети държави, тъй като предоставя ясна база за установяване на преговорната позиция на ЕС.

При последните искания за преговори за споразумения за свободна търговия често е извършвано например включването на защитата на търговските тайни и някои нехранителни продукти като географски указания, за които понастоящем няма достижения на правото на ЕС. Следователно липсата на хармонизиране в ЕС в някои области на ПИС може да усложни или най-малко да ограничи обхватът на ЕС за разглеждане на някои въпроси във връзка с ИС чрез преговори с държави извън ЕС.

3.3.2. Перспективи

Комисията представя ново съобщение относно план за действие, в който се разглеждат нарушенията на интелектуална собственост в ЕС. Предвиждат се незаконодателни действия при насърчаването на пропорционални и справедливи мерки за прилагане на ИС и определянето на приоритети за политически действия за по голяма насоченост, по-добра координация и рационализиране на настоящите политики в областта на защитата на ПИС.

Комисията прие също така неотдавна законодателно предложение (директива) относно търговските тайни (като част от Работната програма на Комисията), за да се подобрят условията в ЕС за дейността на иновационните предприятия. Предвид значението на търговските тайни, това може да вдъхнови други да последват този пример при предоставянето на такава защита.

Тъй като хармонизирането може да се насърчава не само на равнище ЕС, но и с международни договори, влиянието на ЕС ще нарасне, ако всички държави членки ратифицират съответните международни договори. Например, някои договори като Договорът за правото в областта на търговските марки и Женевският акт от Хагската спогодба (за промишлените дизайни), например, са подписани от ЕС, но не от всички негови държави членки.

Често сътрудничеството между Комисията и държавите членки на място в държави извън ЕС е добро. Важно е дипломатическите представителства на държавите членки и делегациите на ЕС да са по-добре взаимно осведомени за своите дейности в трети държави. Това гарантира стратегически, съгласуван подход и засилва способността на ЕС ефективно да разгледа въпросите във връзка с ИС в съответните държави.

Обхватът на по-нататъшното подобряване на сътрудничеството между Комисията и държавите членки (в обмена на информация, например) следва да се проучи, като се изгради партньорството, установено например между Комисията, държавите членки и бизнеса, за да се изпълни стратегията за достъп до пазара и по този начин да бъде по-ефективно използването на ресурсите.

3.5.1.1. Настояща ситуация

Международното хармонизиране позволява широко съгласуване на правилата и по този начин по-предсказуема среда за ИС. То води до преговорите за нови многостранни договори, тяхното ратифициране и изпълнение, както и разширяването на членството в тях на повече държави извън ЕС (напр. Международен съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV) за защитата на сортовете растения). В годините след TRIPS обаче са сключени само няколко съществени многостранни споразумения за ПИС (напр. Договорите за интернет⁵⁶ на СОИС, Маракешкият договор⁵⁷ и Договорът от Пекин⁵⁸).

Както се отбелязва в проучването за оценка от 2010 г., „Комисията беше активен фактор за прилагането на ИС на многостранно равнище, по-специално на Съвета на СТО/TRIPS, но постигна само ограничена възвръщаемост поради възражения от страна на трети държави.“ Относно географските указания⁵⁹ продължителните преговори в СТО текат и ще продължат да бъдат на дневния ред на ЕС.

Многостранен подход може да бъде ефективен за по-малки групи държави, които споделят подобни политически цели.

3.5.1.2. Перспективи

Докато тези варианти следва да се използват, където са на разположение, възможностите са рядко срещани и следователно други подходи заслужават внимание. Това не означава, че усилията ни относно многостранната работа следва да спрат — например следва да продължим да насърчаваме по-добра защита на географските указания в рамките на СТО и също така да поощряваме разумната защита на географските указания в интернет. Същевременно може да е целесъобразно да се помисли за нова стратегия за СОИС, за да може организацията по-добре да изпълни мандата си.

3.5.2. Двустранно равнище

Необходимо е да се насочат усилия и ресурси към най-засегнатите държави. Двустранните взаимодействия, от които съществуват няколко категории, както е посочено по-долу, предлагат полезна възможност за разглеждане по специален начин на конкретни въпроси и потребности на отделните партньори (по-специално с нашите „приоритетните държави“). Двустранното сътрудничество може да продължи и със съответни регионални организации за интелектуална собственост (напр. OAPI, ARIPO⁶⁰).

3.5.2.1. Настояща ситуация

• 
  Двустранни търговски споразумения
  

В наскоро приключилите преговори относно търговските споразумения на Европейския съюз успешно бяха включени глави относно защитата и прилагането на ПИС. В най-новите преговори, тези с държавите от Източното партньорство (напр. Грузия, Молдова, Украйна), се постигнаха значителни регулаторни стандарти съгласно достиженията на правото на ЕС. В други преговори се съдържат значителни подобрения относно TRIPS (напр. Канада, Република Корея, Сингапур), a трети се характеризират с подобряване на минималните международни стандарти (напр. Централна Америка, Колумбия, Перу).

Текущите преговори относно търговските споразумения включват преговорите с държавите от Меркосур, Мароко, Япония, Тайланд, САЩ и Виетнам. В ход са преговори с Китай за двустранно споразумение специално за защита на географските указания.

• 
  Диалог относно ИС
  

Понастоящем са в ход няколко диалога относно ИС. Те позволяват на Комисията да повдига системни въпроси за ИС, да споделя най-добри практики и, когато е целесъобразно, да предлага помощ на държавите, напр. при разработването на национално законодателство и практики за прилагане. Диалогът относно ИС и работната група относно ПИС с Китай, например, позволиха на ЕС да постигне ангажименти за засилване на дейностите по прилагане, като така наречената „специална кампания“, и да предостави информация относно националния преглед на правото на Китай в областта на ИС.

Съществуват също така диалози с партньори, които имат подобни режими за ПИС, напр. САЩ и Япония, за обмен на информация и преглед на проблемите и на най-добрите практики.

Освен това зачитането на ПИС е приоритет, установен в двустранните търговски споразумения на ЕС. В този контекст наскоро бе подписан нов план за действие между ЕС и Китай за зачитане на ПИС за периода 2014—2017.

• 
  Техническа помощ
  

Въпреки че въздействието на дейностите по техническа помощ рядко предоставя резултати в краткосрочен план, в проучването за оценка от 2010 г. се отбелязва, че „финансираните от ЕС проекти и техническа помощ увеличиха техническия капацитет на националните институции и правоприлагащите агенции за работа по случаите за ПИС.“

Например, успешният „Проект на ЕС и Китай относно защитата на правата на интелектуална собственост“ (IPR2, 2007-11) с 16 млн. евро съвместно финансиране, отразява взаимния ангажимент за ефективно прилагане на ПИС в Китай. Участващите организации като Европейското патентно ведомство и Службата за хармонизация във вътрешния пазар (включително чрез евентуално командироване на делегации на ЕС) и Службата на Общността за сортовете растения ще засилят капацитета ни за разработване и осъществяване на ефективна помощ.

• 
  Уреждане на спорове и други правни средства за защита
  

3.5.2.2. Перспективи

Въпреки че при тях се изискват повече ресурси от многостранните възможности, до такива двустранни начини за действие активно се е прибягвало в миналото с положителни резултати и те следва да продължат да се използват в рамките на преразгледаната стратегия. Важно е да се цели по-добра съгласуваност между ПИС и другите политики.

Един пример е във връзка със стратегията на Съюза за участие в международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите, където се гарантира коректното и справедливо третиране на ПИС от страна на партньорските държави на Съюза, е от първостепенно значение. Програмите на Съюза за финансиране в областта на научните изследвания и иновациите, понастоящем „Хоризонт 2020“, са напълно отворени за международни партньори, като предлагат достъп до европейски вътрешен пазар с предсказуеми и справедливи правила по отношение на защитата на ПИС. Дългосрочна цел следва да бъде стремежът тази отвореност да бъде реципрочна за всички партньорски държави на Съюза, включително чрез гарантиране на равностойна защита на ПИС.

В контекста на инструментите за защита на търговията, предоставянето на статут на пазарна икономика, наред с други критерии, зависи от защитата на ИС в съответната държава.

За държавите, които постоянно нарушават международните ангажименти относно правилата в областта на ИС по начини, които оказват огромно въздействие върху ЕС и в които органите не желаят да сътрудничат или в които сътрудничеството показва ограничени резултати, в достатъчно сериозни и целенасочени случаи Комисията може да приеме ограничаване на тяхното участие или финансиране по конкретни програми, финансирани от ЕС. Това няма да засегне програмите, финансирани от Европейския фонд за развитие или Инструмента за сътрудничество за развитие. Политическите диалози на Комисията с партньорските държави могат също така да се използват за сътрудничество във връзка със сериозно нарушаване на ПИС. За да се гарантира съгласуваност, следва да се положат усилия за насърчаване на държавите членки да прилагат заедно такива или други подходи.

По отношение на Споразуменията за свободна търговия обаче трябва да се признае, че преговорите за главите относно ПИС ще продължат да представляват предизвикателство. Много от държавите, с които ЕС води преговори (или ще започне преговори), считат, че ще спечелят малко от силен режим за ПИС. Ето защо, за да се постигнат значими резултати, ЕС ще изисква постоянно повишаване на осведомеността и обсег за всички заинтересовани страни както на техническо, така и на политическо равнище едновременно.

3.6. Предоставяне на помощ в трети държави на притежателите на права в ЕС

3.6.1. Настояща ситуация

Наличието на експертен опит е от голяма полза както за подпомагане на притежателите на права в ЕС⁶³, така и за улесняване на взаимодействията на ЕС с местните органи. Ето защо няколко държави членки имат „аташета по ИС“ в техните делегации в ключовите държави. Поради същата причина, Комисията създаде три бюра за помощ по въпросите на ПИС за предоставянето на помощ за предприятията от ЕС, особено за МСП. Тези бюра за помощ обхващат по-голямата част от Китай, Югоизточна Азия и Южна Америка. Те имат за цел да позволят на европейските МСП да вземат най-добрите решения относно ПИС за дружествата си и да гарантират, че те знаят как ефективно да защитят нематериалните си активи⁶⁴.

ЕС ще проучи възможността за увеличаване на наличността на експертен опит в областта на ПИС в делегациите на ЕС в ключови райони чрез допълнителен персонал или чрез бюра за помощ по въпросите на ПИС. В контекста на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.⁶⁵ Комисията разглежда увеличаване на услугите на бюрата за помощ за МПС, като ги адаптира към новите потребности. Увеличаването на експертния опит в областта на ПИС в делегациите на ЕС ще се основава на и ще включва по-качествени съществуващи ресурси (знания в областта на ИС на аташетата в делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки, и в бюрата за помощ по въпросите на ПИС). Комисията и държавите членки ще гарантират също така, че експертният опит в областта на ПИС е широко споделян чрез инициативи на ЕС, които подкрепят международното разширяване на МСП⁶⁶. Това ще позволи разширяване на ползите от съществуващите мрежи, ще гарантира събирането на по-добра информация за ситуацията във връзка с ИС в ключови райони и ще позволи на дружествата да познават по-добре практиките в областта на ИС, които ще трябва да вземат предвид при излизане на световните пазари.

Въз основа на широко проучване сред европейските и международните заинтересовани страни на всеки две години ЕС актуализира списъка си с приоритетни държави, където притежателите на права от ЕС са обект на неподходяща защита и/или прилагане на ПИС⁶⁷.

Такова определяне на приоритети постигна добри резултати и ще продължи, тъй като позволява насочен и ефективен от гледна точка на ресурсите подход.

Настоящата стратегия има за цел да гарантира последователността на политиката, следвана от Европейския съюз от 2004 г. насам, като се надгражда върху добрата работа и се доусъвършенства с оглед на значимите технологически промени и свързаните с ПИС нови предизвикателства, както и на общественото развитие през последните 10 години. За справяне с горепосочените въпроси Комисията ще предприеме следните действия:

• 
  ще гарантира редовното взаимодействие с всички заинтересовани страни за повишаване на осведомеността и насочване на политиката;
  
• 
  ще усъвършенства събирането на данни и отчетността, така че да се подобри разбирането на ролята на ПИС и въздействието на нарушенията; ще провежда редовни проучвания, за да поддържа списък на „приоритетните държави“ за целенасочени усилия на ЕС;
  
• 
  ще гарантира силна и последователна роля на ЕС на международните форуми за ПИС в съответствие с Договора от Лисабон;
  
• 
  ще продължи многостранните усилия за подобряване на международната рамка на ПИС, включително чрез насърчаване на по-нататъшното ратифициране на съществуващите договори; ще насърчи ратифицирането на съответните договори за ПИС от всички държави — членки на ЕС;
  
• 
  ще гарантира, че в главите относно ПИС в двустранните търговски споразумения се предлага подходяща и ефективна защита на притежателите на права и се разглеждат основни слабости в системите за ПИС на партньорските държави, като същевременно се адаптират ангажиментите спрямо равнището на развитие на трети държави;
  
• 
  ще гарантира, че Комисията може да осигурява достъп до механизми за уреждане на спорове или други правни средства за защита, когато са нарушени правата на ЕС съгласно международните споразумения;
  
• 
  ще продължи и, когато е възможно, ще засили „диалозите относно ИС“ с ключови трети държави; ще повиши влиянието на търговията и ще увеличи политическите диалози, за да се гарантира напредък по отношение на определени въпроси във връзка с ПИС;
  
• 
  ще осигури и насърчи осведомеността за подходящи програми за техническа помощ, свързана с ИС, за трети държави, включително евентуалното използване на гъвкавостта на ИС; ще повиши влиянието на експертния опит на съответните международни организации при изпълнението на програмите за техническа помощ;
  
• 
  ще установи по-силни отношения между Комисията, държавите членки и бизнеса в ЕС за пряко подпомагане на икономическите оператори при превъзмогване на конкретни трудности относно въпроси във връзка с ПИС; ще подобри работата в мрежа и координацията на действия между ЕС и представителствата на държавите членки в трети държави;
  
• 
  ще има за цел по-добра съгласуваност между ПИС и другите политики, напр. ще разгледа ограничаване на участието или финансирането по конкретни програми, финансирани от ЕС, в достатъчно сериозни и конкретни случаи, като за тази цел ще подобри връзките между Комисията и държавите членки в трети държави;
  
• 
  ще продължи подпомагането на притежателите на права (чрез проекти като бюра за помощ по въпросите на ПИС) и ще разгледа тяхното евентуално разширяване; ще обмисли командироването на експерти по въпроси, свързани с ПИС, в делегации на ЕС от ключово значение;