1. Значение и обхват на общинския план за развитие 6


Значение и обхват на общинския план за развитие



страница2/18
Дата23.07.2016
Размер3.02 Mb.
#1750
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

1snip diagonal corner rectangle 672. Значение и обхват на общинския план за развитие


Общинският план за развитие е документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано местно развитие, който се разработва в съответствие с предвижданията на областната стратегия за развитие. Общинските планове за развитие се разработват за 7-годишен период на действие. Общинският план за развитие на Община Септември за периода 2014 - 2020г. определя средносрочните цели и приоритети за развитието на общината в съответствие с областната стратегия за развитие и националната системата от документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие. Съдържанието на плановия документ е съобразено с изискванията на чл.13 от Закона за регионално развитие и Правилника за прилагане на Закона за регионално развитие.

При разработването му са отчетени и специфичните политики и цели, залегнали в Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022г., Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025г., Националната програма за развитие „България 2020“, както и предвижданията, заложени в Регионалния план за развитие на Южен централен район 2014-2020 г. и Областната стратегия за развитие на Област Пазарджик за същия период, стратегията „Европа 2020“ и новите аспекти на кохезионната политика на Европейския съюз.

Основната задача на Общинският план за развитие на Община Септември е да дефинира стратегическите цели на общинското развитие за периода от 2014 до 2020г. Те са обосновани и формулирани на база извършения задълбочен социално-икономически анализ, последваща оценка на плана за предходния период 2007-2013 и проучване на общественото мнение.

Общинският план за развитие 2014-2020г. очертава основните приоритетни направления за развитие на общината, предлага мерки и проекти за изпълнение на набелязаните специфични политики. За тази цел е изработена подробна програма за реализация на плана в институционален и финансов аспект.

Общинският план за развитие 2014-2020г. създава условия за използването на финансови инструменти на ЕС и привличането им на местно ниво. Финансирането на местни проекти от външни източници ще е от ключово значение за бъдещото социално-икономическо развитие на територията. ОПР интегрира всички заинтересовани страни към изпълнението на стратегическите цели на Община Септември и допринася за разширяване на социалната основа на стратегическото планиране. Подкрепя се местното самоуправление и подобряването на ефективността и ефикасността на общинските политики.

Общинският план за развитие 2014-2020г. има за цел мобилизиране на местните ресурси и потенциал и създаване на предпоставки за привличане и на външна подкрепа за постигането на заложените цели.


2snip diagonal corner rectangle 673. Анализ на икономическото и социалното развитие на Община Септември



2.1. Обща характеристика на общината


Община Септември е разположена в най-западната част на Горнотракийската низина, северните склонове на Родопите и крайните разклонения на Западна (Ихтиманска) Средна гора.

Град Септември става община с Указ № 2295 от 22.12.1978 г. за определяне седалищата и състава на общините в Народна Република България, а с Указ № 117 от 06.04.1998 г. се определят настоящите граници на община Септември. Тя включва 15 населени места: гр.Септември, гр.Ветрен, с.Семчиново, с.Виноградец, с.Карабунар, с.Бошуля, с.Ковачево, с.Лозен, с.Ветрен дол, с.Симеоновец, с.Злокучене, с.Варвара, с.Славовица, с.Горно Вършило, с.Долно Вършило.

Град Септември се развива във връзка с построената през ХІХ в. ж.п. линия Любимец-Бельово и е важно транспортно средище. През територията на общината минава евроазиатския транспортен коридор, свързващ Западна Европа с Близкия изток и Средна Азия, международната автомагистрала "Тракия", свързваща западна Европа и Истанбул, международната жп линия от Централна Европа за Азия.

От гара Септември започва дековилната железница, която е връзка между Тракия, Родопите и Пирин.

Община Септември заема 348,9 кв. км. площ и съставлява 7,8 % от територията на Пазарджишка област. Намира се на около 20 км. западно от Пазарджик. Повече от половината от територията на общината е заета от земеделски земи – над 207 хил.дка, около 97 хил. дка са горските площи.

Общината попада в обхвата на административна област Пазарджик, част от Южен централен район.

Община Септември граничи с община Лесичово – на север, с община Пазарджик - на изток, с общините Белово и Костенец - на запад и с общините Ракитово и Велинград - на юг.

НАСЕЛЕНИЕ


Общият брой на населението в общината е 25 207 жители (към 31.12.2013г.).

Население към 31.12.2013 г. по области, общини, местоживеене и пол

(Брой)

Статистически зони

Общо

В градовете

В селата

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

Р.България

7 245 677

3 524 945

3 720 732

5 291 675

2 555 342

2 736 333

1 954 002

969 603

984 399

Обл. Пазарджик

269 287

132 375

136 912

168 024

81 964

86 060

101 263

50 411

50 852

Общ.Септември

25 207

12 575

12 632

10 857

5 370

5 487

14 350

7 205

7 145

Източник: НСИ

Към 31.12.2013 година 43% от населението на Община Септември живее в градовете (гр.Септември и гр.Ветрен), а 57% в селата (с.Бошуля, с.Варвара, с.Ветрен дол, с.Виноградец, с.Горно вършило, с.Долно вършило, с.Злокучене, с.Карабунар, с.Ковачево, с.Лозен, с.Семчиново, с.Симеоновец, с.Славовица).



Относителният дял на населението в градовете показва степента на урбанизация на общината и концентрацията на населението в по-големите населени места.

Съотнесено към Област Пазарджик към 31.12.2013г. в Община Септември живеят около 9,4% от населението в областта, а сравнено с страната представляват – 0,35%.

Жените в общината са малко повече спрямо мъжете - 50,1% жени към 49,9% мъже, което е с 0,7 пункта по-малко от нивото за Област Пазарджик (50,8% жени) и с 1,3 пункта по-малко от национално ниво (Р.България 51,4% жени).



Подробни данни за населението на Община Септември по населени места и по възрастова структура може да се разгледа в таблицата по-долу.

Население Община Септември – по населени места, към преброяване от 01.02.2011 г.

Община

 

 

 

 

 

 

Възрастови групи (в навършени години)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Населени места

Общо

0-4

5-9

10-14

15-19

20-24

25-29

30-34

35-39

40-44

45-49

50-54

55-59

60-64

65-69

70-74

75-79

80-84

85+

Общ. Септември

25794

1340

1254

1221

1554

1752

1713

1586

1638

1814

1919

1986

1671

1718

1417

1249

1071

587

304

гр.Ветрен

3221

183

104

124

155

224

212

174

174

207

262

283

243

239

192

158

180

73

34

гр.Септември

7869

417

420

400

480

522

531

526

486

550

574

666

524

491

369

347

296

170

100

с.Бошуля

816

29

27

18

45

44

52

49

42

42

65

76

60

69

52

44

51

36

15

с.Варвара

2061

78

75

94

133

137

94

117

142

163

166

152

132

147

126

126

102

47

30

с.Ветрен дол

1452

46

69

78

95

93

79

89

103

126

114

98

78

111

83

80

66

28

16

с.Виноградец

1481

60

69

67

82

74

82

76

105

96

98

90

90

123

115

105

79

40

30

с.Горно вършило

42

-

-

-

3

3

1

-

1

2

2

5

6

4

2

3

2

5

3

с.Долно вършило

5

-

-

-

-

-

-

1

-

-

-

-

-

-

3

-

1

-

-

с.Злокучене

860

59

77

64

74

71

67

64

60

62

48

55

41

34

31

27

21

4

1

с.Карабунар

1349

45

45

64

74

76

81

66

87

85

103

82

91

106

106

80

68

64

26

с.Ковачево

2402

191

185

144

183

199

204

153

159

166

180

178

109

108

84

67

53

31

8

с.Лозен

1019

48

29

31

61

63

70

61

56

92

83

80

63

85

63

57

47

17

13

с.Семчиново

1943

131

110

103

108

172

173

125

132

142

133

135

116

102

96

70

61

21

13

с.Симеоновец

898

47

41

28

45

57

51

60

67

69

65

55

80

71

59

43

25

26

9

с.Славовица

376

6

3

6

16

17

16

25

24

12

26

31

38

28

36

42

19

25

6

Източник: НСИ

КЛИМАТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА


Климатът е преходно-континентален в равнинните части и предпланински по склоновете на планините.

За качеството на атмосферният въздух от голямо значение са следните климатични елементи: слънчево греене и сумарна слънчева радиация, температура на въздуха, влажност на въздуха, валежи, посока и скорост на вятъра, тихо време и др. Всички тези фактори влияят върху разсейването на емитарните вредни вещества във въздушния басейн.

Нивото на сумарната слънчева радиация за района на гр. Септември през лятото е около 17 ккал/кв.см., а през зимата е около 2 ккал/кв.см. Интензивността на сумарната слънчева радиация е в пряка зависимост от височината на слънцето над хоризонта и от прозрачността на атмосферата, която се характеризира главно чрез облачността. Сумарната слънчева радиация има характерен дневен и годишен максимум по обяд и през лятото при напълно ясно време.

Районът се характеризира с добра радиационна характеристика, което не води до вторични химични реакции в атмосферата и повишаване на замърсяване на въздуха.

Средната годишна температура на въздуха за района на община Септември възлиза на 12,2 º С. Най-топъл месец е юли, а най-студен е месец януари. Както и в другите райони на страната, така и на територията на общината, най- големи разлики между средните месечни температури има за месеците март и април, и за септември и октомври. Периодът със среднодневни отрицателни температури е около 40 дни.

Средната януарска температура по тези места е от 0º до -2º С. Минималните температури достигат до -15º С. Зимата е сравнително мека. Продължителността на отоплителния сезон е около 180 дни.

Средногодишната сума на валежите в района на община Септември е около 500 мм. и са под средните за страната.

Валежите са неравномерни. Много често имат пороен характер. Най-обилни са през периодите февруари – март и октомври – ноември. Сумата на валежите, паднали през пролетта е от 80 до 120 л/кв.м. Снежната покривка е устойчива и се задържа по по-високите места от 30 до 50 дни в годината.

За територията на община Септември най-характерни са ветровете с насоченост север - изток със скорост 1,5 м/с. През месеците януари, февруари, юли и декември преобладава северозападния вятър. Той нахлува през Тополнишкия пролом и през прохода “Траянова врата” – Ветрен, където духа с голяма скорост. Най-студен вятър се явява североизточният, чието проявление се чувства по-осезателно през втората половина на зимата.

Районът е ветровит най-вече в с. Варвара и с. Ветрен дол.

Метеорологичните характеристики въздействат пряко върху разпространението на замърсителите в атмосферния въздух. Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството изхвърлени газове от различни източници, така и от характера на разсейването им в атмосферата.

От климатична гледна точка най-неблагоприятен за качеството на въздуха е зимния сезон, когато е най-голям процента на тихо време, най-голям е броя на дните с мъгли и ниското количество слънчева радиация обуславят турбулентен топлинен поток. Всички тези фактори водят до задържане на замърсителите от местни източници в приземния въздушен слой.

Качеството на атмосферният въздух във въздушния басейн на Община Септември е функция от въздействието на климатичните фактори и емисиите на вредни вещества главно от местни източници. Няма регистрирани данни от измервания на нивото на вредни вещества в атмосферния въздух за показателите: прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород на територията на общината.

На територията на Община Септември липсват производства, които постоянно да изхвърлят организирани вредни емисионни потоци в атмосферния въздух. Периодично в атмосферата на територията на общината се изхвърлят димни газове от локални инсталации за добив на топлоенергия на някои от производствените фирми, както и на някои учебни и детски заведения.

Домакинствата на територията на Община Септември основно се отопляват на твърдо гориво (дърва и въглища). Други източници на емисии в атмосферата се явяват горските и селскостопанските пожари, а така също и безразборното палене на битови отпадъци.

Автомобилният транспорт като цяло представлява голямата група на подвижни източници, които чрез отработените газове замърсяват атмосферния въздух. Контролът върху замърсяването от МПС се осъществява от органите на Пътна полиция по показатели: димност, въглероден оксид, азотни оксиди, въглеводороди.

Анализ на този вид източник може да се направи след точна оценка на броя вида и характеристиките на автомобилите за личен и обществен превоз в населените места. Такава информация няма и не може да оцени реалното въздействие на транспорта върху качеството на въздуха. Важни предпоставки за нивото на замърсяване от МПС са гъстотата на пътната мрежа, наличието на пътища от висок клас и съответно интензивността на трафика.

През последните години изхвърлянето на изгорели газове от автомобилния транспорт, като източник на замърсяване на атмосферния въздух, не е толкова значително в рамките на урбанизираните части от територията на Община Септември. Причина за това е намаляване на трафика на МПС-та през територията на населените места.

Основен източник на неприятни миризми се явяват торищата около личните стопанства в населените места, а така също и отглеждането на голям брой животни на едно място в рамките на имотите в населените места. Неприятните миризми се отделят и при производството на някои хранителни продукти (клане на животни, месопреработка, млекопреработка).

ВОДИ


Количеството на повърхностните води на Община Септември се изчислява като сума от повърхностните види, които се генерират на територията й главно от валежи и количеството води, влизащи в общината чрез р.Марица.

Според хидроложкото райониране на България, Община Септември попада в област с дъждовен речен режим. Речният отток се формира предимно от изпарението и валежите, и има изразен максимум в края на есента и началото на зимата. Тази особеност на валежния режим в областта обуславя есенно-зимния максимум на оттока, който е 50% от обема на целогодишния речен отток.

В последните години се наблюдава увеличение на дебита на р.Марица, което може да бъде обяснено с намаленото водоползване за промишлени и селскостопански нужди.

Община Септември се намира в западнотракийския хидрогеоложки район на Република България. Същият е слабо водоносен, характерен с преходни елементи в режима на речния отток. Течащите води са представени от транзитно преминаващите през низините долни течения на притоците на най-голямата водна артерия – р. Марица. На територията на Община Септември притоци на р. Марица са р. Чепинска и р. Бистрица.

Реките в региона се характеризират със значително променливо пълноводие, което започва от средата на м. февруари и е с продължителност до м. юни. Летните засушавания започват от края на м. юни и продължават до м. септември.

Източниците на замърсяване на реките в региона са вливащите се в тях битово-фекални води от населените места. В общината няма селище с изградена пречиствателна станция за битово-фекални нужди. В ход са проекти за изграждане на ПСОВ в някои от населените места.

Формирането, подхранването и характера на режима на подпочвените води у нас се обуславя от зависимостта между различните физикогеографски и геоложки фактори, което определя и нееднаквото им количествено разпределение в план и дълбочина. Скалната основа и геоложката структура дават отражение върху характера и режима на подпочвените води, заедно с релефа, климата, почвената покривка и растителността.

Подпочвените води в общината са свързани към пясъчно-чакълните отложения и са в пряка хидравлична връзка с р.Марица. Замърсяването им основно е в резултат от инфилтрацията на атмосферни, поливни и отпадни води , както и от наторяването . Същите са с ниско съдържание на мед, никел, бисмут, арсен, кобалт, кадмий, селен, калий и молибден. По данни на Националния институт по метеорология и хидрология, който следи нивото и на подпочвените води, се наблюдава тенденция на леко спадане на подпочвените води.

Община Септември включва 15 населени места, които са 100% водоснабдени с питейна вода. Водоснабдяването на населените места се осъществява от водоизточници в терасата на р. Марица и притоците към нея и от местни водоизточници. По данни от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пазарджик всички водоизточници са подземни – тръбни кладенци (ТК) дълбочина до100 м – 17 бр., шахтови кладенци (ШК) дълбочина до 20 м - 7 бр. и каптирани извори - 8 бр.

В региона населението се явява най-големият потребител на питейна вода. Друг голям потребител на вода е селското стопанство.

Основен фактор, който оказва влияние върху качеството и вкусовите характеристики на питейната вода е състоянието на водопроводната мрежа. Това влияние се формира най-вече от качеството на материала, от който са изработени тръбите и от създаване на рискове за постъпване на замърсители от обкръжаващата тръбите среда при намалено налягане или спиране на водата при наличие на течове.

В селата на общината голяма част от вътрешната водопроводна мрежа е много стара, изградена от азбесто-циментови тръби, които много често аварират.

Качеството на питейните води се следи както от ВиК, така и от РЗИ – Пазарджик. По данни на ВиК питейните води се изследват ежемесечно по физикохимични и микробиологични показатели. Не се наблюдават отклонения от БДС 2823-83 “Вода за пиене”.

РЗИ – Пазарджик следи качеството на питейните води по физикохимични показатели, като взема проби два пъти годишно. РЗИ следи питейните води и по микробиологични показатели, като всяка взета проба се изследва за коли титър и микробно число.

На територията на Община Септември няма големи промишлени предприятия, които да се явяват големи консуматори на вода. Няма данни за количествата употребена вода от малките фирми в общината.

“Напоителни системи” ЕАД осигурява вода за напояване на 1/3 от земеделските земи.

Процесите на връщане на земята на гражданите доведоха до раздробяване на селскостопанските земи, което затруднява осигуряването на вода за напояване.

От друга страна съществуващата канална мрежа е в лошо техническо състояние (има ниска проводимост и в голяма степен е разрушена), което прави невъзможно използването й за доставяне на вода до определени площи. В резултат много от селскостопанските земи могат да се напояват само от собствени водоизточници.



Хидротехнически съоръжения- микроязовири в Община Септември

Населено място

Име на язовира

Предназначение на язовира

собственост

Макс. Площ на водната повърхност

Гр. Ветрен

“Баталите”

напояване

Публична общинска собственост

17.938 дка.

Гр. Ветрен

“Джелепина”

напояване

Публична общинска собственост

34.226 дка.

С. Карабунар

“Юрта”

напояване

Публична общинска собственост

187.689 дка.

С. Виноградец

“Сухата чешма”

напояване

Публична общинска собственост

113.155 дка.

С. Славовица

“Калинова кория”

напояване

Публична общинска собственост - МООС

63.252 дка.

С. Славовица

“Дунава”

напояване

Публична общинска собственост

31 дка.

На територията на Община Септември няма големи промишлени предприятия, които да се явяват и големи замърсители на водите.

Промишленият произход на замърсяване на водите на р.Марица основно не е в рамките на общината. Източници на такова замърсяване е вероятно завода за производство на хартия - Белово.

Замърсявания на територията на общината се причиняват от локални източници на отпадни води. Такива са: битови отпадни води от отделните селища, които директно или индиректно, без необходимата степен на пречистване се заустват в повърхностните или подпочвени води; отпадните води от производствените обекти; отпадните води, които се формират в районите на отглеждане на животни.

Върху качеството на подпочвените води отрицателно въздействие оказва липсата на канализационна мрежа в населените места.

Територията на общината е богата на термоминерални води с температура до 92 ºС, чийто извори са разположени основно на 5 км. южно в пролома на р. Чепинска.

ТЕРМОМИНЕРАЛНИ НАХОДИЩА

Термоминералното находище “Варвара” се намира на около 4 км. южно от с. Варвара. Разположено е в живописното дефиле на р. Чепинска. Водите му се използват предимно за хигиенни нужди и балнеолечение в изградените две бани в с. Варвара и гр.Пазарджик.

Термоминералното находище “Варвара”, по условията на формиране на водите, по макро и микрохимически състав, по характера на съпътстващите газове, попада в групата на слабоминерализираните термални води. Находището е в пределите на Чепинския район , включващ още термалните извори във Велинград / Чепино, Лъджене и Каменица/ и с. Корово. Водите на Варварското находище се изливат в коритото на р.Чепинска по протежение на 400 м.

Всички сондажи и извори, които са 6 на брой са в хидравлична връзка. При понижения на водните нива в сондажите 3 и 4 с 2 – 7 м., целият динамичен разход на находището се съсредоточава в тях.

Водата е сулфатно–хидрокарбонатна, натриева, с повишено съдържание на хлор, флуор и с обща минерализация 0,770 – 0,811 гр./л.


ПОЧВИ


Основните почвени типове, които са характерни за района на Община Септември са алувиалните и делувиални ливадни почви, които имат голямо селскостопанско значение. Преобладаващия почвен тип в района са хумусни излужени до слабо оподзолени едрозърнести и каменисти почви с ниско съдържание на хумус – 1,5 – 2 процента.

Между селата Бошуля, Карабунар и Виноградец, непосредствено под горните площи, се срещат плитко–хумусни и изложени канелено-горски почви. Поддават се слабо на ерозия и върху тях добре виреят жито, царевица, слънчоглед, както и овощни дървета.

Географските и климатични условия, както и вида на почвите, определят и основните култури, отглеждани в общината.


Каталог: str prioriteti
str prioriteti -> Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива 2012 2015 година
str prioriteti -> Политика за привличане на инвестиции на Община Септември за периода 2014-2020 година
str prioriteti -> План за действие на община септември/2013-2014
str prioriteti -> Програма за регионално развитие, което е предпоставка за тяхното финансиране. Плащането на местни проекти от външни източници зависи от факта, дали са част от планов документ, по който има обществено съгласие
str prioriteti -> 1. Значение и обхват на общинския план за развитие 6
str prioriteti -> Енергийният паспорт на нова сграда се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител за строежите от пета категория, преди въвеждане на строежа в експлоатация и съдържа енергийната характеристика
str prioriteti -> Програма за реализация на плана за развитие на община септември за период 2007-2013 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница