Туризмът на територията на Община Септември е със сериозен потенциал за развитие. През последните години значението на туризма за социално-икономическото развитие непрекъснато нараства. Сектора пряко отразяващ въздействието на туризма върху местната икономика – Хотелиерство и ресторантьорство осигурява над 5% от заетостта в местната икономика.
Разглеждането на туризма, като стопанско явление използва значителен брой от показатели, чрез които може да се характеризира като такова явление. Набелязването на съвременни проблеми и очертаването на бъдещи тенденции се постига чрез съпоставка и сравнение в състоянието на туризма в отделните страни определени показатели. Базата от данни събирана от международните организации дава информация, която може да се прилага при изработването на модели за туристическо развитие и единство при икономически анализ на международния туризъм.
За Община Септември проследими са някои показатели: брой туристи (спрямо платения туристически данък за 2013г. – 2107лв.), по средства за настаняване, брой стаи и брой легла общо и по видове средства за настаняване; легладенонощия = брой легла по дни в експлоатация; реализирани нощувки по средства за настаняване; приходи от нощувки;
Община Септември
|
|
|
|
|
|
Показатели
|
Мерна единица
|
2010
|
2011
|
2012
|
Средства за подслон и места за настаняване1
|
Брой
|
1
|
2
|
1
|
Легла
|
Брой
|
8
|
60
|
52
|
Легладенонощия
|
Брой
|
2920
|
21202
|
19032
|
Брой стаи
|
Брой
|
4
|
31
|
27
|
Реализирани нощувки
|
Брой
|
451
|
..
|
..
|
Пренощували лица
|
Брой
|
378
|
..
|
..
|
Приходи от нощувки
|
Левове
|
..
|
..
|
..
|
Хотели
|
Брой
|
-
|
1
|
1
|
Легла
|
Брой
|
-
|
52
|
52
|
Легладенонощия
|
Брой
|
-
|
18980
|
19032
|
Стаи
|
Брой
|
-
|
27
|
27
|
Реализирани нощувки
|
Брой
|
-
|
..
|
..
|
Пренощували лица
|
Брой
|
-
|
..
|
..
|
Приходи от нощувки
|
Левове
|
-
|
..
|
..
|
.. Данните са конфиденциални
|
|
|
|
|
Източник: НСИ
На територията на общината функционират следните обекти, предлагащи подслон и отдих:
-
СПА хотел „Аква Варвара“ (http://www.aquavarvara.com/). Бутиков хотел с открит и закрит басейн с минерална вода. Разположен е на Варварски минерални бани. Хотел Аква Варвара предлага настаняване в 8 двойни стаи, 4 двойни луксозни стаи и 1 луксозно студио.
-
"Радовата къща", с. Варвара (http://radovatakashta.blogspot.com/). Комплексът предлага две къщи за гости, ресторант, три градини, басейн с минерална вода.;
-
хотелска част на „Комплекс Варвара“, с. Варвара (www.aquapark-varvara.com). На територията на комплекса са разположени 28 стаи/къщи приспособени като стаи, ресторант, топли минерални басейни, детска площадка, външен бар, охраняем паркинг.
-
туристически къщи за гости с. Семчиново;
-
туристическа хижа "Равно боре" - местността "Равно боре";
-
туристическа хижа "Милеви скали" - местността "Милеви скали", стопанисвана от ТД "Алеко" гр. Пазарджик;
Община Септември е собственик на база за отдих за деца и възрастни - лагер "Вилата" в гр. Ракитово.
В Община Септември през летния сезон работят два басейна - в комплекс "Тропик" в гр. Септември и минерален в с. Варвара.
На територията на Община Септември са регистрирани три туристически дружества:
ТД "Незабравка", гр. Септември;
ТД "Равно боре", с. Варвара;
ТД "Милеви скали".
Община Септември има видими предпоставки за развитие на туризъм: Благоприятното географско положение, разнообразната и екологично съхранена природа, природните забележителности, минерални извори, богатото културно-историческо наследство и археология и др.
Възможности за развитие в Община Септември имат различни видове туризъм – винен, селски, балнеоложки, археологически, културен, риболовен, ловен, екотуризъм и др.
Районът на Община Септември няма ясно очертан туристически облик. Потокът на туристи е незначителен, като сезонните колебания в това отношение са несъществени.
Интерес на територията на общината представлява античният град Пистирус, намиращ се недалеч от гр. Септември. Древният Емпориум Пистирос в землището на гр. Ветрен, Община Септември е проучван повече от 25 години. Той е единственият намерен до момента древен търговски център в България със запазени архитектурни останки, намиращ се във вътрешността на тракийските земи. Името Пистирос и статутът на селището – емпорион, станаха известни благодарение на открит надпис на старогръцки език. Този уникален епиграфски паметник, който представлява юридически документ, излязъл от канцеларията на тракийски владетел е експониран в археологическия музей в гр. Септември. Разкопките до момента са разкрили източната крепостна стена с порта, улици с каменна настилка и добре изградена канализационна система. В близост до емпориум Пистирус се намира открита и проучена през четиридесетте години гробница, принадлежаща към могилния некропол на емпориона. Археологическият комплекс е великолепно място еко и културен туризъм.
Неоценимо богатство на общината са термоминералните извори в околностите на с.Варвара и с. Ветрен дол с температура на водата над 720 С. Около изворите е оформена вилна зона Варварски минерални бани. Забележителни тук са старите минерални бани с лечебните свойства на водата.
Наред с природните забележителности, Община Септември е известна с винарските си изби /Ветрен, Виноградец и Септември/, които могат да бъдат част от винарски маршрут, популяризиращ прочутото Ветренско и Карабунарско вино.
На територията на общината са регистрирани над 200 археологически паметници от различни исторически епохи.
В селищата, разположени по северните склонове на Родопите са открити останки от средновековни крепости – Семчиново, Варвара, ранно-християнската базилика в с. Варвара, множество средновековни църкви и параклиси.
В прохода Траянови врата /Паланката/, намиращ се на около 2 км. от гр. Ветрен, на 17.08.986 се е състояла историческата битка между българската войска, предвождана от цар Самуил и византийската армия на император Василий II.
В с. Карабунар се намира вкопаната древна църква "Св. Йоан Предтеча" с уникални дърворезби от Самоковската школа. Иконостасът е сред най-ранните творби на тази известна школа, а църквата е обявена за паметник на културата.
Село Славовица, Община Септември, е родното място на Александър Стамболийски - създател на Земеделския съюз в България и Министър-председател в периода 1920 - 1923 г. В Знак на признателност към неговото дело през 1958 г. се създава музей "Александър Стамболийски", включващ родната му къща, вилата му, паметник-костница на хълма Янини грамади и музейна експозиция в читалището.
В читалището на гр. Ветрен се съхранява урна с пръст от гроба на Ламартин - виден френски поет, дипломат и държавник, който е посетил селото през 1832 г.
В гр.Септември се намира родната къща на Георги Христович – основател на Българския ловно-рибарски съюз, създател и първи редактор на сп. "Природа".
В гр. Септември се намира и Археологическия музей, в който най-голям интерес представлява открития каменен надпис на старогръцки език от археологическите разкопки на емпорион Пистирос. Нумизматичната сбирка от монети на тракийски владетели е една от най-богатите в света. Музеят е притежател и на най-голямата колективна находка от сребърни и златни монети на македонските владетели Филип II, Александър III Велики и др.
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Селскостопанският фонд на Община Септември е над 207 хил.дка (над половината от общинската територия), от който около 172 хил.дка е обработваема земя. Използването на територията на Област Пазарджик за земеделска дейност е доста различно за отделните й съставни общини. По данни на Министерство на земеделието и горите - БАНСИК 2000, Община Септември е сред общините с използваемост на земите от 61% до 73%.
От общата територия на общината над 96 989 дка е заета с гори.
Горите на територията на Община Септември се стопанисват от Държавно горско стопанство „Пазарджик”.
Баланс по видове територии и по предназначение - общо за Община Септември (май 2014)
|
№
|
вид на територията по предназначение
|
имоти бр.
|
площ в дка.
|
площ в %
|
1
|
За нуждите на селското стопанство
|
54 800
|
187 153,990
|
61,82%
|
2
|
За нуждите на горското стопанство
|
2 968
|
112 001,406
|
36,99%
|
3
|
Населени места
|
31
|
3 611,553
|
1,19%
|
|
ВСИЧКО:
|
57 799
|
302 766,949
|
100,00%
|
По видове собственост баланса на територията показва, че близо 44% са в частни ръце, около 16% е общинска и 40% държавна.
Баланс по видове собственост - общо за ОБщина Септември (май 2014)
|
№
|
вид на територията по предназначение
|
имоти бр.
|
площ в дка.
|
площ в %
|
1
|
държавна частна
|
649
|
103 212,851
|
34,09%
|
2
|
частна
|
48 052
|
132 527,482
|
43,77%
|
3
|
на религиозни организации
|
29
|
566,132
|
0,19%
|
4
|
общинска частна
|
4 309
|
25 084,611
|
8,29%
|
5
|
на чуждестранни лица
|
6
|
25,739
|
0,01%
|
6
|
смесена
|
335
|
5 263,823
|
1,74%
|
7
|
на юридически лица
|
2 182
|
11 559,914
|
3,82%
|
8
|
стопанисвана от общината
|
525
|
6 162,827
|
2,04%
|
9
|
държавна публична
|
73
|
2 791,048
|
0,92%
|
10
|
общинска публична
|
1 639
|
15 572,522
|
5,14%
|
|
ВСИЧКО:
|
57 799
|
302 766,949
|
100,00%
|
По показателя Начин на трайно ползване (НТП) земеделските земи са над 178 хил.дка, като около 108,6 хил. дка са ниви, трайни насаждения включително лозя са над 36 хил.дка, само лозя са над 27 хил.дка, ливадите и пасищата са над 33,6 хил.дка.
Разпределение на имотите по площ и НТП - общо за Община Септември (май 2014)
|
|
|
|
|
|
|
|
Площи на имоти земед. земи от дка до дка
|
НИВИ ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ
|
ВСИЧКИ ИМОТИ ЗЕМ.ЗЕМИ
|
Обща площ дка
|
имоти бр.
|
Средна площ дка
|
Обща площ дка
|
имоти бр.
|
Средна площ дка
|
до 3 дка
|
49 029
|
32 447
|
1,5
|
53 703
|
36 575
|
1,5
|
от 3 до 10
|
68 478
|
14 111
|
4,9
|
74 653
|
15 364
|
4,9
|
от 10 до 30
|
17 004
|
1 186
|
14,3
|
22 908
|
1 543
|
14,8
|
от 30 до 60
|
2 766
|
67
|
41,3
|
6 664
|
160
|
41,7
|
от 60 до 100
|
2 938
|
39
|
75,3
|
5 777
|
76
|
76,0
|
от 100 до 200
|
1 930
|
14
|
137,9
|
4 657
|
34
|
137,0
|
от 200 до 300
|
507
|
2
|
253,5
|
1 650
|
7
|
235,7
|
над 300
|
2 023
|
5
|
404,6
|
8 336
|
15
|
555,7
|
ОБЩО:
|
144 675
|
47 871
|
3,0
|
178 348
|
53 774
|
3,3
|
Площи на имоти земед. земи от дка до дка
|
НИВИ
|
ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ
ВКЛ.ЛОЗЯ
|
ЛОЗЯ
|
ЛИВАДИ И ПАСИЩА
|
Обща площ дка
|
имоти бр.
|
Обща площ дка
|
имоти бр.
|
Обща площ дка
|
имоти бр.
|
Обща площ дка
|
имоти бр.
|
до 3 дка
|
31 566
|
20 582
|
17 463
|
11 865
|
13 566
|
8 805
|
4 674
|
4 128
|
от 3 до 10
|
54 443
|
11 090
|
14 053
|
3 021
|
11 313
|
2 446
|
6 175
|
1 253
|
от 10 до 30
|
14 283
|
997
|
2 721
|
189
|
1 608
|
118
|
5 904
|
357
|
от 30 до 60
|
2 487
|
60
|
279
|
7
|
143
|
4
|
3 898
|
93
|
от 60 до 100
|
2 324
|
30
|
614
|
9
|
287
|
4
|
2 839
|
37
|
от 100 до 200
|
1 402
|
10
|
528
|
4
|
415
|
3
|
2 727
|
20
|
от 200 до 300
|
507
|
2
|
0
|
0
|
0
|
0
|
1 143
|
5
|
над 300
|
1 594
|
4
|
429
|
1
|
0
|
0
|
6 313
|
10
|
ОБЩО:
|
108 606
|
32 775
|
36 087
|
15 096
|
27 332
|
11 380
|
33 673
|
5 903
|
Източник: ОС-Земеделие Септември
По детайлна картина се вижда от разпределението на площите по населени места в Общината:
Най-много ниви има в гр.Ветрен и гр.Септември; най-големите трайни насаждения вкл.лозя са в с.Виноградец и с.Карабунар, както разбира се и най-много лозя; най-големите пасища и ливади са в гр.Ветрен и с.Горно Вършило.
Разпределение на имотите по площ и НТП - общо за Община Септември (май 2014)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Населено място
|
НИВИ
|
ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ ВКЛ.ЛОЗЯ
|
ЛОЗЯ
|
ЛИВАДИ И ПАСИЩА
|
Обща площ дка
|
имоти бр.
|
Обща площ дка
|
имоти бр.
|
Обща площ дка
|
имоти бр.
|
Обща площ дка
|
имоти бр.
|
гр.Септември
|
13 578
|
4 312
|
1 596
|
405
|
1 095
|
263
|
683
|
72
|
гр.Ветрен
|
18 305
|
4 767
|
7 264
|
3 177
|
6 571
|
2 827
|
9 196
|
820
|
с.Семчиново
|
4 214
|
1 693
|
8
|
5
|
0
|
0
|
1 030
|
337
|
с.Симеоновец
|
5 194
|
1 218
|
188
|
20
|
0
|
0
|
586
|
17
|
с.Варвара
|
5 632
|
1 678
|
43
|
15
|
18
|
5
|
1 414
|
694
|
с.Ветрен дол
|
5 692
|
1 483
|
854
|
61
|
25
|
3
|
1 079
|
51
|
с.Лозен
|
8 224
|
1 922
|
458
|
95
|
321
|
84
|
559
|
102
|
с.Ковачево
|
8 268
|
1 879
|
604
|
206
|
506
|
184
|
734
|
105
|
с.Злокучене
|
1 070
|
427
|
371
|
97
|
163
|
48
|
245
|
48
|
с.Бошуля
|
7 020
|
2 181
|
1 423
|
612
|
1 265
|
581
|
1 307
|
99
|
с.Карабунар
|
10 220
|
2 522
|
8 331
|
2 824
|
7 123
|
2 405
|
1 797
|
191
|
с.Виноградец
|
13 368
|
4 035
|
9 757
|
4 082
|
8 232
|
3 766
|
3 304
|
838
|
с.Славовица
|
5 288
|
3 775
|
4 637
|
3 139
|
2 011
|
1 213
|
4 585
|
1 334
|
с.Горно Вършило
|
2 533
|
883
|
535
|
358
|
2
|
1
|
7 154
|
1 195
|
ОБЩО:
|
108 606
|
32 775
|
36 069
|
15 096
|
27 332
|
11 380
|
33 673
|
5 903
|
Източник: ОС-Земеделие Септември
От гледна точка на справката за отглежданите култури в Община Септември се наблюдава значителен превес на отглежданите лозя – 82,7% и на второ място череши с 7.9%.
Земемделски култури в община Септември към19.03.2014г.
|
№
|
Култура
|
Общо плододаващи млади
|
Плододаващи насаждения
|
Млади насаждения
|
1
|
Лозя десертни
|
2 370
|
2 350
|
20
|
2
|
Лозя винени
|
15 770
|
15 530
|
240
|
3
|
Ябълки
|
270
|
250
|
20
|
4
|
Круши
|
15
|
10
|
5
|
5
|
Дюли
|
5
|
0
|
5
|
6
|
Череши
|
1 730
|
1 650
|
80
|
7
|
Вишни
|
820
|
790
|
30
|
8
|
Сливи
|
230
|
220
|
10
|
9
|
Праскови
|
170
|
150
|
20
|
10
|
Кайсии
|
60
|
50
|
10
|
11
|
Ягоди
|
230
|
200
|
30
|
12
|
Малини
|
160
|
150
|
10
|
13
|
Роза маслодайна
|
0
|
0
|
0
|
14
|
Лавандула
|
0
|
0
|
0
|
15
|
Хмел
|
0
|
0
|
0
|
16
|
Орехи
|
100
|
50
|
50
|
ОБЩО:
|
21 930
|
21 400
|
530
|
Източник: ОС-Земеделие Септември
От гледна точка на животновъдните обекти се наблюдава превес на овцевъдните – 500 (с общо овце 5936бр.), следват Говедовъдните обекти - 92 (с общо говеда 1305), птицевъдните обекти са регистрирани като категории на производство задни дворове – 970 обекта.
Вид и брой на животновъдните обекти и животните в Община Септември (към април 2014г.)
|
|
|
|
|
Говеда
|
бр.
|
Биволи
|
бр.
|
Говедовъдни обекти
|
92
|
Биволовъдни обекти
|
6
|
Говеда общо
|
1305
|
Биволи общо
|
31
|
Крави
|
778
|
Биволици
|
12
|
Бици
|
12
|
биволски бици
|
2
|
телета до 3 месеца
|
45
|
малчета до 3 месеца
|
1
|
телета до 12 месеца
|
237
|
малчета до 12 месеца
|
11
|
на възраст от 12 до 24 м
|
278
|
на възраст от 12 до 24 м
|
6
|
на възраст от 24 до 30м
|
122
|
на възраст от 24 до 30м
|
1
|
на възраст над 30 месеца
|
668
|
на възраст над 30 месеца
|
13
|
|
|
|
|
Овце
|
бр.
|
Кози
|
бр.
|
Овцевъдни обекти
|
500
|
Козевъдни обекти
|
200
|
Овце общо
|
5936
|
Кози общо
|
1295
|
Овце майки
|
3900
|
Кози майки
|
650
|
Кочове
|
74
|
Пръчове
|
22
|
агнета до 2 месеца
|
1180
|
ярета до 2 месеца
|
500
|
овце до 18 месеца
|
1062
|
кози до 18 месеца
|
328
|
овце над 18 месеца
|
4033
|
кози над 18 месеца
|
610
|
стада овце над 18 месеца
|
35
|
стада кози над 18 месеца
|
15
|
|
|
|
|
Свине
|
бр.
|
Коне
|
бр.
|
Свиневъдни обекти тип "А"
|
1
|
Обекти за еднокопитни
|
570
|
Свиневъдни обекти-задни дворове
|
1
|
Еднокопитни общо
|
700
|
Свине общо
|
20
|
Регистрирани Коне
|
34
|
свине майки
|
8
|
Работни Коне
|
555
|
нерези
|
1
|
Други еднокопитни
|
111
|
прасета до 2 месеца
|
9
|
- магарета
|
50
|
|
|
- мулета
|
33
|
|
|
- катъри
|
28
|
|
|
|
|
Птици
|
бр.
|
Пчели
|
бр.
|
Птицевъдни обекти-задни дворове
|
970
|
Регистрирани пчелини
|
32
|
Птици общо
|
3500
|
Пчелни семейства - общо
|
1148
|
кокошев вид
|
2900
|
Риби
|
бр
|
водоплаващи
|
500
|
Рибовъдни обекти
|
4
|
други (дивечови)
|
100
|
шаранови стопанства
|
3
|
|
|
есетрови стопанства
|
1
|
|
|
|
|
Други видове животни
|
бр.
|
|
|
Други в-ве животновъдни обекти (калиф. Червеи, миди, охлюви, буби, жаби)
|
19
|
|
|
Кучета общо
|
355
|
|
|
в т.ч. Регистрирани КЧ
|
33
|
|
|
Зайцевъдни обекти
|
25
|
|
|
Зайци общо
|
250
|
|
|
Източник: ОС-Земеделие Септември
Високите производствени разходи и ниските изкупни цени на продукцията от животновъдството са причина за отлив от този отрасъл на земеделски кооперации и агрофирми и преминаването на съществуващите животни в частни стопани и по-малки семейни ферми или във фирми, занимаващи се предимно с угояване и търговия.
Перспективите в отрасъла са към създаване и развитие на семейни ферми с по-малък брой животни, механизиране на процесите на отглеждане, за което е необходимо финансово подпомагане и стимулиране на частните животновъди.
Земеделието все още е важен източник на заетост в селските райони и е важно за икономиката на страната като цяло. Пазарните и полупазарните стопанства, обаче, спъват продуктивността на труда в земеделието и доходите в селските райони. Секторът също така показа устойчиво развитие, без никакви сериозни сътресения, и с плавно развитие на производството и търговията.
По отношение на ценовата политика, българското земеделие действа като свободен пазарен сектор. Алтернатива за развитие на сектора са създаване на пазари на производителите, имащи възможност и за подпомагане с европейски средства.
БЛАГОСЪСТОЯНИЕ
Официалните статистически данни сочат, че трудовите доходи на населението непрекъснато нарастват. През 2007 г. средна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в Община Септември е била 4953 лв. (или 413лв. средномесечно), а пред 2012г. нараства до 6622 лв. (или 552лв. средномесечно). Динамиката на средната годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по общини в лева е представена в следната таблица:
Средна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правотношение в Община Септември
|
сектор
|
Общо (Левове)
|
2012 година
|
Общо за община Септември
|
6622
|
Обществен сектор
|
6501
|
Частен сектор
|
6680
|
2011 година
|
Общо за община Септември
|
5821
|
Обществен сектор
|
5911
|
Частен сектор
|
5775
|
2010 година
|
Общо за община Септември
|
5929
|
Обществен сектор
|
6517
|
Частен сектор
|
5647
|
2009 година
|
Общо за община Септември
|
5667
|
Обществен сектор
|
6126
|
Частен сектор
|
5450
|
2008 година
|
Общо за община Септември
|
5951
|
Обществен сектор
|
5727
|
Частен сектор
|
6071
|
2007 година
|
Общо за община Септември
|
4953
|
Обществен сектор
|
4239
|
Частен сектор
|
5422
|
Източник: ТСБ на НСИ
Разпределението по сектори за 2012г. показва, че най-висока средна годишна заплата получават заетите в сектор H - Транспорт, складиране и пощи 7912 лв (или 659 лв. средномесечно) и сектор С - Преработваща промишленост 7808 лв. (или 651 лв. средномесечно), а най-ниски доходи получават заетите в сектор N - Административни и спомагателни дейности 3145 лв (или 262 лв. средномесечно).
Средна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правотношение
|
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
Общо за страната
|
5167
|
6538
|
7309
|
7777
|
8230
|
8773
|
Пазарджик обл.
|
4352
|
5324
|
5620
|
6087
|
6368
|
6862
|
Септември
|
4953
|
5951
|
5667
|
5929
|
5821
|
6622
|
В сравнителен план, до 2010 г., Община Септември е с по-висок размер на средната работна заплата на наетите в сравнение със средния ѝ размер за Област Пазарджик. Лекият спад през 2010 и 2011г. се преодолява през 2012г., като размерът на средната работна заплата в общината се изравнява с този на областта. Основен фактор за повишаването на средната работна заплата са увеличения дял на преките чуждестранни инвестиции в района.
Сподели с приятели: |