септември скъса нервите на Костов

Костов пък реши, че трябва да излее чувства в контрадекларация, в която нарече вчерашната дата утопичен експеримент, роден от идеологически илюзии. Той дори изръси, че на 9 септември 1944 г. е прекъснат европейският път на България.

Пантев отвърна, че ако е нужно политическо отрицание на 9 септември, то ще бъде не по пътя на декларации и междуметия от парламентарната трибуна, а ще дойде тогава, когато България пропълзи отново малко по-високо - до онази класация на жизнен стандарт, който имаше при презираното комунистическо минало, онова състояние на здравеопазване, онази раждаемост, онези писатели, художници и поети.

Думите на професора силно изнервиха депутатите вдясно. "Каквото и да подвиквате, това е словесна импотенция. Ние говорим за бъдещето, за край

на това противопоставяне, което толкова ни травмира, толкова ни демобилизира, прави ни толкова безпомощни. Ние свеждаме чела пред всички", отвърна Пантев.


Дянков връзва бюджетния резерв със здравни вноски

Системата е болна, преоткри министърът
Аида Ованес

Бюджетът на НЗОК участва в общия консолидиран държавен бюджет, призна Симеон Дянков, който беше изслушан от парламента за изразходването на излишъка на касата в БНБ от 2000 г. досега.

От своето създаване през 2000 г. до 2002 г. НЗОК е разпределяла по-малки разходи от общия размер на събраните приходи от вноски. Към 31 декември 2000 г. наличността по сметките й в БНБ е 530 млн. лв., в това число депозит от 281 млн. лв. Към 31 декември 2002 г. наличността е в размер на 785 млн. лв., от които 700 млн. лв. са депозит. В края на 2003 г. касата е разполагала със 763 млн. лв. наличност по сметки, от които 700 млн. лв. депозит. През 2004 г. във връзка със споразумението с МВФ парите на касата са прехвърлени в единна сметка и включени в системата СЕБРА, каза министър Дянков.

Към 31 юли 2010 г. наличностите по сметките на НЗОК в БНБ са 1,235 млрд. лв., от които 350 млн. са в депозитна сметка.

По думите на Дянков парите за болничната помощ от 2006 г. непрекъснато нарастват, всяка година системата гълта повече пари, без да се реформира. Дянков дори заяви, че "в година на икономическа криза в българското здравеопазване влизат повече пари, отколкото през най-добрата фискална година, и то именно защото системата не е реформирана". Според отчета му през последните 5 години парите в касата са се увеличили с 60%.

Финансовият министър обясни отново, че резервът на НЗОК не може да се използва, без да се увеличи дефицитът, и че за допълнително финансиране били направени и съкращения в други пера на бюджета.

На въпрос на Иван Костов какво се случи със споразумението от м.г. "Пари срещу реформа" между ГЕРБ и Синята коалиция Дянков отговори, че амбицията му била "промените да станат досега, но за жалост преструктурирането закъснява". Дянков не бе в състояние да отговори кои мерки по оперативни програми са достъпни за болниците.

Защо след като миналата седмица пред Обществения съвет по здравеопазване Дянков и Борисов обещаха 205 млн. лв. за болниците, а тази сряда финансовият министър обеща 65 млн. лв., запита депутатът от КБ Янаки Стоилов. Проблемът за т.г. щял да се реши донякъде с допълнителните средства, но щял да остане и догодина, защото системата е нереформирана, отговори Дянков.

Хасан Адемов от ДПС поиска министърът да съобщи какъв е размерът на трансферите, които НАП е направила към НЗОК, на приходите по месеци от януари 2010 г. досега за всички осигурени и какъв е остатъкът на т.нар. малък резерв. Дянков можа само да обещае да провери какви са числата.

Бившият финансов министър Пламен Орешарски отбеляза, че през 2009 и 2010 г. касата реализира излишъци, защото през 2008 г. здравната вноска е увеличена от 6 на 8% като първа стъпка към планираната структурна реформа. Тя обаче не беше осъществена. Пред ДУМА Орешарски коментира, че има конфликт между финансовия модел и начина, по който структурно се управлява системата на здравеопазване. Според него след някоя и друга година може само резервът на касата да издържа фиска и затова е необходимо да се направи промяна. Какви са вашите планове за следващата финансова година - промяна модела на управление, на финансовия модел или и на двете, запита ексминистърът. Орешарски посочи, че в счетоводните обяснения на Дянков за движението по сметките на НЗОК са потънали необходимите отговори защо касата не разплаща извършваните здравни услуги и медицинска помощ.

Министрите на ГЕРБ трябва да престанат да се изявяват като стопански историци и да започнат да действат като управленци, смятат от Коалиция за България.
Евгений Желев:

"Зле режисиран пореден цирк. Няма нищо вярно в това, което се казва. Проблемът е, че просто парите за здраве поддържат фиска за сметка на здравето и живота на хората. Което в последните 10 години не се е случвало. Каква реформа искат? Реформа на реформата ли?... Зле заложена реформа в края на 90-те години разруши една перфектно действаща система, която трябваше да бъде само остойностена... Като в Канада, Англия, скандинавските страни... Лоши ли са те? Зле заложените реформи доведоха здравеопазването до това положение."

Съветниците от БСП и ВМРО-НИЕ в Благоевград се обявиха против крайния срок за пререгистрация на диспансерите в страната, наложен с последните изменения на Закона за здравето. Според тях до 3 ноември всички диспансери трябва да се пререгистрират или губят статут.

Съветниците от БСП обвиниха управляващата коалиция в местния парламент в опит да се забави пререгистрацията на 4-те водещи диспансера в Благоевград. Според инж. Венцислав Кожухаров преди време един глас не е достигнал за предложението на Иван Ризов от ВМРО за вкарването на такава точка в дневния ред. Тогава съветниците от ГЕРБ се оправдали, че не са запознати с темата и тя не е била гледана от комисиите. За много по-маловажни неща са вкарвани извънредни точки, а толкова важна тема като бъдещето на диспансерите не можа да влезе за обсъждане, възмути се инж. Кожухаров. Той изрази опасение, че дори и да се реши, че общинските диспансери ще се пререгистрират, няма да има технологично време за това.

Според Владимир Елезов от ЕКИП с този срок ГЕРБ цели преждевременното затваряне на диспансерите и евентуалното преминаване на някои от тях към областните болници.

Наред с много други болници ревматологията стигна до положение да не може да приема пациенти по здравни пътеки и е принудена да им иска пари. Цената за един леглоден на "Урвич" е 100 лв.

Напомняме, че ревматолозите в България наброяват едва 50, а болните от ревматологични заболявания са стотици хиляди. Институциите не само не откликнаха на призивите за повече специалисти, но и ни лишават от законовото ни право да бъдем хоспитализирани, алармират пациентите.


Тотално е срината солидарността в здравната система
Министър Дянков из­каза само политически квалификации, без ясно да отговори на въпроси­те за изслушването си в парламента. Не съм доволен от изказването му. Факт е, че здравната реформа е спряла, но политическата санкция беше дадена с вота на избирателите на послед­ните избори. ДПС не се притеснява от квали­фикациите на Дянков, защото много пъти сме предлагали модели на здравноосигуряване, но те не бяха подкрепени от нашите партньори.

Аз искам да го попитам защо през последната година нищо не беше направено, за да тръгне най-накрая тази реформа. Ясно е, че такава няма и дори не се задава. Да правиш регистър на ле­карите и болниците не е реформа и не е работа на изпълнителната власт, а на съсловните органи­зации. В момента системата е тотално срината.

Такъв хаос не е имало никога преди. Болниците имат много дългове, а и се създават условия за корупционни практики в тях.

По време на гледането на отчета на НЗОК в Министерския съвет на 30 юни зам.-министърът на финансите каза, че 60% от парите в смет­ките на касата идват от здравноосигурителни вноски, а останалите 40% са от данъци и просто се прехвърлят от една сметка в друга. Симеон Дянков не отго­вори на моя въпрос как месец по месец се израз­ходват парите от вноски, които НАП прехвърля в сметките на НЗОК.

Тотално е срината со­лидарността в здравна­та система. Делегирани­те бюджети я превръщат в командно-административна, подчинена на финансовия министър. Защо тогава да правим здравноосигурителен модел.


Болната здравна система е с икономическа диагноза
Повече от година след като ГЕРБ пое управлението на държавата, финансовият министър Дянков обвини предишните две правителства за липсата на реформа в здравната система
Здравната система е пред колапс. Тя е болна. Рефор­мата се бави вече девет години. Предишните две правителства са виновни за това. Парите няма да решат проблемите. Финансовата политика на Националната здравноосигурителна каса трябва да се промени...

Такива откъслечни фрази се чуваха вчера от трибуната в парламента, където финан­совият министър Симеон Дянков беше подложен на кръстосан разпит за парите в сметките на НЗОК. Въ­просите изобилстваха, но отговорите на министъра бяха лаконични и далеч от конкретиката. Затова не за­доволиха никого - нито депу­татите, нито лекарите, а пък най-малко пациентите.

В същото време ново­учредената асоциация на лекарите в болниците препоръча на лечебните заведения да заведат искове срещу НЗОК за дължимите им от каса­та суми. На заседание на организацията следваща­та седмица пък ще бъде взето окончателно реше­ние кога и как ще бъдат проведени протестите на медиците.

Отчетност, която не дава решение

В парламента Дянков направи подробен отчет на средствата, които са били изразходвани за здраве­опазване през последните 10 години. От десетките цифри, които той цити­ра, обаче стана ясно само едно - липсва справедли­вост при изразходването на средствата, отделяни от бюджета за здравео­пазване.

„Проблемът идва оттам, че през годините в НЗОК са наливани едни пари, които не са били използ­вани достатъчно ефектив­но", каза още от трибуната Симеон Дянков. Защо е допуснато да се случи това обаче, не е ясно. Ви­цепремиерът достигна до извода, че проблемът на здравната ни система не е липсата на средства, а политиката, по която се изразходват те. „Затова тя трябва да се реформи­ра", допълни той. Само че и реформи не се правят. Оказа се, че последните действия на промяна са били предприети още през 2001 г. Оттогава насам -вакуум в системата.

„Да, и ние имаме из­вестно забавяне", призна Дянков. И допълни, че през първата година от управлението на ГЕРБ е можело да се предприемат по-решителни мерки за оздравяването на болната ни здравна система. Само че такива още няма.

Без пари, но пък с похвали

Най-големият парадокс обаче е, че парите, които гражданите внасят всеки месец, за да си гарантират качествено обслужване в болниците, крепят фи­скалния резерв и дефици­та в държавата. В момента те са 1.235 млрд. лв., а ця­лата стойност на резерва е около 6 млрд. лв.

„Тези средства не може да бъдат извадени оттам, защо­то дефицитът ще се увели­чи и ще достигнем ниските нива на Гърция", оправда се Дянков. Благодарение на те­зи пари България получавала похвали от международни организации, допълни фи­нансовият министър. „Егати държавата сме, щом парите от здравните вноски крепят дефицита", коментира зам.-председателят на здравната комисия в парламента Ваньо Шарков.

Добрата и лошата новина

Добрата новина е, че бол­ниците все пак ще полу­чат допълнително пари до края на годината. Ло­шата е, че те ще са само в размер на 65 млн. лв., което прави по около 13 млн.лв. допълнително на месец. Така средствата за здраве тази година щели да се изравнят с тези от миналата година - около 80 млн. лв. месечно. Това поиска Българският ле­карски съюз. Всъщност БЛС настояваше за допъл­нителни 205 Млн. лв. до края на годината, а също така и за осигуряване на средства за изплащането на дълговете на болници­те в размер на 125 млн. лв. за 2010 г. Дали те ще

бъдат погасени обаче, е въпрос на допълнителни договорки между финан­совото министерство и съсловните организации.

Последици

И докато държавните мъ­же спорят кой е виновен за положението на здрав­ната система, последици­те от хаоса вече са налице. Болниците задлъжняват с всеки изминал месец. По последни данни те се равняват на над 350 млн. лв. Липсата на достатъчно средства създава и пред­поставки за корупция в по­вечето лечебни заведения. А НЗОК пък ги обвини в съзнателно източване на касата. Въпросът е няма ли контрол. А отговорът е: има, но само на хартия.


Пари срещу реформа или реформа срещу пари, това е въпросът
По време на изслушва­нето си в парламента

министър Дянков не отго­вори на нито един въпрос конкретно. И най-важното - не отговори на въпроса какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да се изразходват за здравеопаз­ването парите, събрани от здравни вноски. От него­вите отговори обаче стана ясно, че липсва справед­ливост във финансовата политика на здравната система.

Разчетът, който направи за последните 10 години, показва това. Отново се връщаме на дебата „пари срещу реформа или ре­форма срещу пари". Това е като екзистенциалния

въпрос „да бъдеш или да не бъдеш". Дянков беше прав, като каза, че през последните 8 години ре­форми в здравеопазването не са правени и сега сме в положението на Сизиф, който бута камъка по хъл­ма, но вместо той да върви нагоре, пада върху него.

Здравната каса вече не е каса. Тя трябва да акумулира средства от събраните пари от здравни осигуровки. Преизпълне­ният резерв да използва за дофинансиране на меди­цинските дейности през годината. А в момента сме в ситуация, в която самата НЗОК не знае колко пари има в собствените си смет­ки в БНБ.


Повече пари за болниците, но... от догодина

Резервът на касата не е изчезнал, но не бил използван по предназначение
Средномесечните средства за болниците през 2011 г. щели да се равняват на те­зи от „по-хубава" година като 2008. Това каза вчера след заседание на здравната комисия в парламента ди­ректорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Нели Нешева. Според изчисленията, които касата публикува преди два дни, тези средства трябва да въз­лизат на 79.5 млн. лв. на месец.

Законово недоразумение

В същото време лъч светли­на падна и върху казуса с не­достига на пари за болнич­ната помощ. Оказва се, че проблемът е законодателен. Има сериозно разминаване

между закона за бюджета на касата и този за здравното осигуряване. В последния се казва, че средствата за болниците се определят на базата на одобрени отчети за извършена медицинска дейност. В същото време обаче законът за бюджета на касата налага делегира­ни, тоест предварително заложени бюджети, на ле­чебните заведения. „Ние като разплащателен орган сме длъжни да спазваме закона за бюджета, въпреки че болниците се отчитат за дейност", каза още Нешева. Това е проблем, който дати­ра от поне 3 години, допъл­ни шефката на касата.

Парите не са изчезнали

Въпреки тези нормативни разминавания, които може да се окажат и истинската причина на протестите на лекарите в края на месе­ца, здравната комисия в

парламента прие отчета на бюджета на НЗОК за 2009 г. По време на обсъжда­нето се разразиха горещи дебати, от които в крайна сметка стана ясно едно -излишъкът от 455 млн. лв., който касата отчита през 2009 г, не е загубен, но не бил употребен по предназ­начение. Той се е натрупал заради по-високата здрав­ноосигурителна вноска, обясни Лъчезар Иванов. По думите му 2 от 8%, които гражданите плащат за здраве, отиват директ­но във фискалния резерв. Това е било заложено при предишното правителство с презумпцията тези пари да се събират в допълните­лен здравноосигурителен фонд. Такъв обаче и до днес не съществува. Така в резерва се натрупват много пари, които крепят т.нар. фискален резерв, за да вле­зе България в чакалнята на еврозоната.


Болница кани с SMS за операция
ИРЕНА ЧЕРНИШЕВА

Университетска болни­ца "Св. Георги" в Пловдив ще вика пациентите си за планови операции от ли­стата на чакащите с SMS-и. Това съобщи вчера дирек­торът доц. Карен Джамба­зов, който днес ще даде ин­струкции на медиците от клиниките как да форми­рат листите. От тях ще бъ­дат изключени спешните и неотложните случаи, как­то и онкоболните.

Включените в списъците ще бъдат информирани за датата на операцията. С тях обаче ще се търси обратна връзка дали ще се явят. Ако някой се откаже, следващият болен ще бъде поканен с електронно съ­общение, по телефона, имейла и само в краен случай ще се изпращат писма на болни, които не разпо­лагат с модерни средства за комуникация. Лекари ут­очниха, че не смеят да пла­нират болни за интервен­ции, защото още не са по­лучили делегираните бю­джети за септември.


Дянков добавя 7%, Борисова губи 3%
За ГЕРБ гласуват 32,3 на сто, за БСП - 10,4%
МИЛА ГЕШАКОВА

Септември носи повече оптимизъм и вди­га рейтингите на политиците, показва ново­то представително проучване на Институт за социални изследвания и маркетинг МБМД.

Обнадеждените, че личното им положе­ние ще се подобри в следващите няколко месеца, наближават една четвърт (23%) и са с 5% повече в сравнение с юли. Почти с толкова се увеличава и делът на оптими­стите за положението в страната.

Вицепремиерът Цветан Цветанов пак оглавява топдесетката на политиците с 55,9% доверие. От юли до днес той е при­бавил 4% симпатизанти. Премиерът Бойко Борисов е втори с 52,4% фенове и 4,9% прилив на доверие, показват още данните.

Трети е президентът Георги Пър­ванов, който се радва на подкре­пата на стабилните 36 %.

Сред отличниците са министърът на земеделието Мирослав Найде­нов, доверието в когото е скочило до 30,1%, като го нарежда на 4-а позиция. Най-одумваният министър Симеон Дянков, известен в ролята си да взема, а не да дава, прибавя цели 7 на сто доверие.

Почти без драскотина излиза от скандала с „шибания народ" ми­нистърът без портфейл Божидар Димитров. Известният, историк да­же е прибавил 1,4% към своите фенове, макар че този прираст е в рамките на допустимата стандарт­на грешка.

Септемврийски бонус от 3% пе­челят още военният министър Аню Ангелов и министърът на икономи­ката Трайчо Трайков.

„Има засичане на два феномена - единият е приповдигнатият тон на следваканционните обществени настроения. Другият - 2 седмици преди изследването статистиката и почти всички икономически на­блюдатели внушаваха, че краят на

икономическата криза иде. Същи­те послания идват и от ЕС" обясни прилива на доверие към Дянков, както и към повечето министри шефката на Институт МБМД Мира Радева.

С 3% симпатизанти се разделя здравната министърка Анна-Мария Борисова, показват още данните.

Уравновесената об­ществена оценка за работата на министрите на старта на новия политически сезон подсказва, че поне към момента, хората не виждат ал­тернатива на ГЕРБ, обясняват социолози­те.

Ако изборите бяха в началото на сеп­тември ГЕРБ щеше да ги спечели с 32,3% гласове, срещу 3 пъти по-малка подкрепа за най-големия си конкурент БСП -10,4%. Доверието към Сергей Станишев впрочем е малко по-висок от вота за нея - 12,5%.

Вотът за останалите политически играчи е минималистичен - над 4-процентната бариера е единствено ДПС със своите 5,1% вот.

Хасан Адемов (ДПС), Янаки Стоилов и Евгений Желев (БСП), и Ваньо Шарков (СДС) бяха единодушни, че Дянков е използвал резерва на касата в БНБ от 1.2 млрд. лв., за да изготви балансиран бюджет за 2010 г. с цел влизане на България в чакалнята за еврозоната. А Евгений Желев дори го обвини, че харчи от резерва за дейности извън здравеопазването.

"При това положение здравни вноски не отиват за здравеопазване, и то в момент, когато парите за болниците не достигат. Нали резервът е именно за периоди на криза", коментира и Адемов. Той не отрече, че тройната коалиция е позволила финансовият министър да се разпорежда с резерва на касата, без да чака решение от парламента, защото бившият министър Пламен Орешарски много е настоявал за такова право.

"Парите, които отиват в резерва, са в една сметка в БНБ, не мога да кажа защо не се използват за здравеопазване, но по-нататък ще отговоря и на този въпрос", каза по време на дебата управителят на касата д-р Нели Нешева. По-рано в парламента Симеон Дянков отново обясни, че няма намерение да използва пари от резерва в БНБ, за да реши проблема с недостига на пари за болниците.

"Средствата от него могат да се изразходват само когато касата е в планиран дефицит", обяви министърът. "Всички финансови министри залагат ниски приходи, за да се хвалят с преизпълнение, после обаче парите от вноски не отиват за здравеопазване", коментира Ваньо Шарков.

Дянков и Нешева потвърдиха вчера информацията от Българския лекарски съюз (БЛС) след преговорите в сряда, че за болниците ще бъдат отпуснати допълнително 65 млн. лв. Така до края на годината на всички лечебни заведения ще бъдат превеждани по 80 млн. лв. на месец.

Управителят на касата поясни, че не може да се въведе диференциращ коефициент, с който да се плаща на болниците според работата им, защото законът за здравното осигуряване не го позволява.

Нешева, както и депутатите се съгласиха че има разминаване между Закона за бюджета на НЗОК и Закона за здравното осигуряване, тъй като първият задължава касата да плаща делегирани бюджети, а вторият - да плаща на болниците за цялата извършена от тях дейност. Не стана ясно ще бъде ли изгладено нормативното противоречие.

Лекарите се готвят за масови протести, припомни вчера зам.-председателят на БЛС Димитър Ленков. "Когато атовете се ритат, страдат магаретата, тоест предимно пациентите в случая", каза той по повод дискусията между депутатите и управителя на НЗОК.